Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260045
гр. ВРАЦА, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 10.02.21 г. в състав:
Председател: Рената Мишонова-Хальва
Членове: Мария Аджемова
Росица Иванова
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 591
по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на
основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 262580/20.10.20 г. на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр. София срещу
решение на районен съд гр.Враца № 260071/25.09.20 г. постановено по гр. дело №
4107/19 г. по описа на същия съд, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от
въззивника установителни искове с правно осн. чл. 422 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника в производството К.В.Г. с ЕГН ********** ***
дължимост на следните суми: - 2 604.15
лв. главница дължима по договор за револвиравщ потребителски кредит за издаване
и ползване на кредитна карта CARD-***, сключен на 06.12.17 г. под формата на кредитна карта "Мастер карт",
активирана на 18.12.17 г.; - 96.71
лв. представляваща възнаградителна лихва с правно осн. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за
периода от 01.02.18 г. до 06.12.18 г.; - 135.85
лв. представляваща мораторна лихва с правно осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
периода от 06.12.18 г. до 11.06.19 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2536/19 по описа на районен съд гр.
Враца, а също са ОТХВЪРЛЕНИ и предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове на посочените правни основания и за посочените по-горе суми.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност
на атакуваното решение, доколкото решаващият правен извод на първостепенния съд
за недоказаност на валидно сключен договор за револвиращ кредит между страните
по спора, е направен в противоречие с представените доказателства, а именно: -
приложение носещо подписа на служител на въззивника-кредитор, което съдържа
съществените елементи на договорното правоотношение за отпускане на револвиращ
кредит /лихвен процент на договорната лихва, такси за теглене и обслужване,
размер на обезщетението за забава и др./; - подписан от ответника договор CREX-1555894; - установения в процеса факт за реално ползване
на сумите по кредитния лимит и - изслушаната по делото счетоводна експертиза,
която установява усвояването на 1 982.90 лв. от кредита посредством различни
трансакции.
При заявените оплаквания, въззивникът моли за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт по същество от
настоящата инстанция, с който исковете за установяване дължимост на вземанията обективирани в издадената по ч.
гр. д. № 2536/19 г. на районен съд гр.
Враца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, бъдат
уважени изцяло. Въззивникът претендира съдебни разноски – 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата по жалба К.Г., чрез особения си
представител адв. Т.П., представя отговор, в който мотивира становище за
неоснователност на жалбата.
Страните нямат доказателствени искания към
настоящата инстанция.
Жалбата, инициирала настоящото производство, е
подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и по
отношение на съдебен акт подлежащ на контрол от въззивна инстанция.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, в
правомощие на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на
решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което
същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички
положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване
на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съгласно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Въззивникът
излага доводи за това, че са доказани всички елементи от фактическия състав на
договорната отговорност на длъжника, поради което отхвърлянето на предявените
установителни искове е неправилно.
Районен съд – Враца е сезиран от "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр. София с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните
притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена на
01.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2536/2019 г. по описа на районен съд гр. Враца,
както следва: 2 604.15 лв., представляваща дължима и незаплатена главница по
сключен между страните по делото Договор за револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard – CARD – *** от 18.12.2017 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 27.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; акцесорни
притезания за 96.71 лв., представляваща възнаградителна лихва, начислена за
периода от 01.02.2018 г. до 06.12.2018 г. и сумата в размер на 135.85 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 06.12.2018 г. до 11.06.2019 г. и
разноски по делото в размер на 56.75 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, а също в условията на евентуалност и с осъдителни искове с
посочените правни основание и суми.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор
ответницата К.В.Г., чрез особения се процесуален представител, назначен при
предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Т.П. от Врачанска адв. колегия,
оспорва основателността на предявените искове поради неспазване императивните
норми на ЗПК.
При така предявените искове, след доклад по делото
съобразен с нормата на чл. 146 от ГПК и правилно разпределена доказателствена
тежест между страните относно подлежащите на доказване факти, първостепенният
съд е събрал относимите писмени доказателства и е приел за установена
фактическа обстановка по спора, която се споделя от настоящата инстанция и е
безпредметно да се излага отново.
При установеното от районен съд, от правна страна
окръжен съд намира следното:
За да бъде ангажирана отговорността на
въззиваемия-длъжник, въззивникът-кредитор следва да докаже в условията на пълно
и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав на договорната отговорност на длъжника: - валидно учреденото
облигационно правоотношение между него и последния по силата на договор за
предоставяне на револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта;
- изпълнение на собствените си задължения – отпускане на картодържателя на
съответен паричен кредит чрез използването на съответната кредитна карта, както
и - размера на претендираните суми.
Съответно, в тежест на длъжника е да проведе
насрещно доказване на посочените факти, а при установяване на фактите, за които
кредиторът носи доказателствена тежест, да докаже, че е изпълнил договорните си
задължения и погасил задълженията си.
От представения Договора за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD -***, на стр. 18 се
установява, че на 06.12.2017 г. между въззиваемата Г. и универсалния праводател на въззивника е
учредено облигационно правоотношение. От съдържанието на същото се установява,
че за картодържателя задълженията по процесния револвиращ потребителски кредит
се пораждат след активиране на електронния платежен инструмент, по аргумент от
т. 2 на Договора. В исковата молба се твърди, че ответницата К.Г. е активирала
кредитната карта на 18.12.2017 г., поради което съдът приема, че правната
сделка, чийто предмет са търсените парични притезания, е сключена на тази дата,
доколкото именно тогава двете насрещни волеизявления са съвпаднали по обем и
съдържание и са били насочени към постигането на целените правни последици –
усвояването на сумата по револвиращия потребителски кредит.
Процесният договор е потребителски по своя
характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. По своята правна
същност договорът е формален, тъй като писмената форма е елемент от фактическия
състав при сключването му, по аргумент от чл. 10 от ЗПК вр. чл. 430, ал. 3 от ТЗ. Следва да се има предвид, че договорът може да бъде реален или консенсуален
в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства
/реален/, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на
конкретна парична сума /консенсуален/. Този извод се налага след тълкуване
нормата на от чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Процесният договор е възмезден, доколкото е
уговорена възнаградителна лихва в полза на кредитодателя.
Според окръжен съд, от предметното съдържание на
облигационното правоотношение се установява, че договорът за револвиращ
потребителски кредит е консенсуален, тъй като предоставянето на уговорената
заемна сума не е част от фактическия състав от договора, а в изпълнение на вече
поето договорно задължение, предвид клаузата на т. 2 Договора от 06.12.2017 г.,
страните са уговорили, че за кредитодателя възниква правното задължение да
предостави уговорения кредит на кредитополучателя. Между страните е уговорено,
че чрез използване на кредитната карта могат да се извършват кредитни операции,
а именно - теглене на пари в брой чрез терминалните устройства /АТМ/,
банкомати; - плащане на стоки и услуги чрез терминално устройство /ПОС/; -
превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на
съответната наличност, срещу задължението на картодържателя да погасява на
месечни вноски, определени в месечните извлечения /които му изпраща
кредитодателя - т.2, т.3, 12, т. 13 от Договора/, предоставените му кредити и
да заплаща лихви и такси, посочени в договора.
Както вече се посочи, процесният договор за
паричен револвиращ потребителски кредит чрез използване на кредитна карта е
консенсуален, поради което, макар и при постигане на съгласие между страните
относно поетите с него субективни права и правни задължения да е породено
правното действие на тази възмездна двустранна сделка, за да възникне
договорното задължение за връщане на предоставения кредит от ищеца на ответника,
ведно с уговорените възнаградителни лихви и други съпътстващи използване на
кредитната карта такси, следва в процеса на доказване да се установи по
несъмнен начин, че кредиторът е изпълнил своето договорно задължение за
отпускане на картодържателя на съответен паричен кредит чрез използването на
съответната кредитна карта. Този извод се налага от съдържанието на т. 2 и т. 5
от Договора – т. 2 - Чрез кредитната карта се извършва идентификация на
кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия му револвиращ
кредит; т. 5 – Идентификацията се извършва чрез въвеждане на персонален
идентификационен номер /ПИН/ уникален за всеки клиент. Първоначалният ПИН се
съобщава на клиента чрез процедура по активация нераделна част от договора за
кредит и изпратена на кредитополучателя на посочения от него адрес.
За доказване на правнорелевантния факт, че
кредиторът-ищец е изпълнил задължението си предостави на кредитополучателя-ответник
електронния платежен инструмент /кредитна карта/, ищецът е представил на стр.
35 товарителница за връчване на документи на ответницата Г., получени лично от
нея на 14.12.17 г., но не е посочено какво е съдържанието на пратката. При това
положение следва да се приеме, че товарителницата има характер на косвено доказателство
за посочения по-горе правнорелевантен факт по спора, тоест тя не го доказва
пряко, а е само улика, че той се е осъществил. По делото не са представени
други доказателства, които да са в подкрепа и да доказват по несъмнен начин, че
ищецът е изпълнил задължението си и е изпратил на кредитополучателя-ответник Г.
картната карта и първоначалния ПИН на
14.12.17 г., както и че последната е активирала картата на 18.12.17 г., както
се твърди в исковата молба. Напротив, представените писмени доказателства разколебават
евентуален извод, че ищецът е изпълнил задължението си за предаване картата на
ответницата, с оглед на следното: Ищецът твърди и представя на стр. 16 договор
от 06.12.17 г. за кредит на стока /GSM Samsung Galaxy S8 на стойност 1 329 лв./
сключен между него и ответника, за закупуването
на която е кредитирано от него /ищеца/ по процесния договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD -***. На стр. 31, ищецът
е представил и дубликат от служебен бон издаден от трето лице търговец, от
който се установява, че на 06.12.17 г. е извършена покупка на GSM Samsung Galaxy S8 на стойност 1 562.90 лв., включваща цена на
стоката 1 329 лв. и 233.90 лв. застрахователна премия. Тъй като ищецът твърди,
че картата е получена от ответника Г. на 14.12.17 г. и е активирана от нея на
18.12.17 г., очевидно е невъзможно сумата 1 562 лв. да е усвоена чрез
издадената кредитна карта. В тази връзка, както районен съд правилно е
преценил, не следва да се кредитират изводите на вещото по приетата счетоводна
експертиза, че сумата 1 562.90 лв. цена на GSM Samsung Galaxy S8 е усвоена чрез издадената на ответницата
кредитна карта. Правнорелевантния факт по делото, че ищецът е изпълнил
договорното си задължение за отпускане на кредитодържателя на паричен кредит
чрез изполването и предоставянето на съответната кредитна карта на ответницата,
не се установява и от заключението на експерта С.Р.. Окръжен съд не възприема
заключението в частта, с която се констатира, че са извършени тегления от АТМ
устройства в общ размер на 420 лв., чрез издадената кредитна карта, в какъвто
смисъл са и твърденията на ищеца. Експерта е изготвил заключението си въз
основа на справки предоставени от дружеството ищец, която представлява частен
документ и тъй като не удостоверява неизходни за издателя си обстоятелства, не
се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Пред вид нормата на чл. 202
от ГПК, приетата от районен съд експертиза не е задължителна за съда. Обсъдена във
вр. с останалите събрани по делото доказателства, за които е реч по-горе /договор
за кредит на стока от 06.12.17 г. и дубликат от служебен бон издаден от трето
лице/ окръжен съд намира, че не следва да я цени.
В заключение по делото не са събрани убедителни
доказателства относно факта на получаване на кредитната карта. В изпълнение на
договорните си задължения въззивникът не е предоставил на въззиваемата Г.
процесната кредитна карта с кредитен лимит 2 000 лв. Неизправността на
кредитодателя налага извод, че за ответницата не се е породило задължението за връщане на заетата главница, заедно с
произтичащите акцесорни задължения за заплащане на възнаградителна лихва,
мораторна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва, при което
предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени.
При изложените правни съображения за неизправност
на въззиникът кредитодател, неоснователни е недоказани се явяват и обективно
съединените в съотношение на евунтуалност осъдителни искове от въззивникът на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр. София.
И тъй като изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на първостепенния съд, атакуваното решение следва да бъде
потвърдено, като освен изложеното по-горе, на основание чл. 272 от ГПК окръжен
съд препраща към мотивите на районен съд.
При изхода от спора, на въззивника не следва да се
присъждат съдебни разноски за настоящата инстанция.
Водим от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 260071/25.09.20
г., постановено по гр. д. № 41.07/19 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
на осн. чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател ...... Членове 1..... 2.......