Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
05.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
XIII – ти
граждански състав, в открито заседание на пети
май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Дарина И., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4721 по описа за 2014 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.200, ал.1 от КТ.
Ищцата Н.К.И.
е майка и единствен наследник на Е.И.С., б.ж. на с.Ряхово, общ.Сливо поле,
обл.Русе, починал на 02.05.2014 г. в резултат на трудова злополука, настъпила
на същата дата и призната за такава с разпореждане № 46/ 23.05.2014 г. на ТП на
НОИ – Русе. Поддържа, че към датата на трудовата злополука синът й бил в
трудово правоотношение с ответника „Хели” ООД, при когото изпълнявал длъжността
„шофьор товарен автомобил /международни превози/ над 12 т.” по силата на трудов
договор от 10.06.2013 г. На 02.05.2014 г., по пътен участък гр.Дева – гр.Арад от
национален път № 7 на Румъния, на км.501+800 м., извън с.Одвош, общ.Пъулиш,
обл.Арад, настъпило пътнотранспортно произшествие между управлявания от сина на
ищцата товарен автомобил - седлови влекач „Ман” с рег.№ Р 1391 ВВ с полуремарке
„Шварцмюлер” с рег.№ Р 7595 ЕХ и насрещно движещия се товарен автомобил – седлови
влекач „Волво” с рег. № В-51-AGZ с полуремарке „Шмиц” с рег. № B-40-FOS. В резултат на произшествието синът на ищцата получил
тежка травма на гръдния кош, прорезна рана на сърцето и вътрешен кръвоизлив,
несъвместими с живота, които довели и до неговата смърт. Ищцата твърди, че след
смъртта на своя съпруг през 2009 г. целият й живот бил свързан с нейния син, с
когото живеели заедно в с.Ряхово и на когото разчитала за всичко. Той бил нейна
подкрепа както във финансово, така и в емоционално отношение. Грижел се за нея,
ремонтирал къщата, давал й пари, за да покрива нуждите си, когато бил на път.
След нелепата смърт на сина си ищцата изпаднала в тежка депресия като и
понастоящем не е успяла да превъзмогне мъката от загубата му. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 100000 лева. Претендира и
направените деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Хели” ООД,
чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения
иск. Възразява, че размерът на претендираното от ищцата обезщетение за
неимуществени вреди е силно завишен и не кореспондира на обществения критерий
за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Прави възражение по чл.201, ал.2 от КТ за
съпричиняване на вредите от пострадалия при допусната от него груба небрежност,
изразяваща се в нарушаване на правилата за движение по пътищата. Сочи, че
степента на съпричиняване е в размер на ¾ като поведението на последния,
допринесло за настъпване на вредите, конкретно се изразява в движение с
несъобразена с пътната обстановка скорост, нарушаване на забраната за пресичане
на непрекъснатата разделителна линия между двете ленти за движение и навлизане
в насрещната лента за движение. Прави възражение за прихващане по чл.104, ал.1
от ЗЗД на вземането за обезщетение за неимуществени вреди със своето вземане в
размер на 500 евро, с левова равностойност 977,92 лева, представляващо
заплатени от работодателя разходи за извършване на аутопсия и транспортирането
на трупа на пострадалия до страната. Поддържа, че от обезщетението за
неимуществените вреди следва да бъде приспаднато, на основание чл.200, ал.4 от КТ, изплатеното на 20.08.2014 г. на ищцата обезщетение в размер на 28560 лева
от „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД по задължителна застраховка „Трудова
злополука”. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира направените деловодни разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника „ЗАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че е изплатил застрахователно обезщетение на ищцата в
максималния размер за смъртен случай на едно застраховано лице съгласно
условията на сключената застрахователна полица. Поддържа, че неговата
отговорност е лимитирана до този размер, поради което не отговаря за обезщетяването
на вредите, които го надхвърлят.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
В началото следва да се отбележи, че приложимо право към
настоящия случай е българският материален закон, макар и инцидентът да е
настъпил на територията на друга държава-членка на ЕС, тъй като и увреденото
лице и лицето, чиято отговорност се търси, имат обичайно местопребиваване в
Република България към момента на настъпване на вредата - чл.4 § 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 от
11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“). Евентуалното съпричиняващо поведение на
пострадалия, както се приема и в литературата, следва да се преценява съобразно
правилата които са в сила към момента и мястото на настъпване на вредоносния
факт, т.е. съобразно правилата за движение по пътищата в Република Румъния
(арг. от чл.17 от Регламент Рим II).
От
доказателствата по делото се установява, че на 02.05.2014 г., около 18:00 часа,
товарният автомобил, управляван от сина на ищцата, съставен от влекач „Ман” с
рег.№ Р 1391 ВВ и полуремарке „Шварцмюлер” с рег.№ Р 7595 ЕХ, се движел по
национален път № 7 на Румъния от гр.Дева за гр.Арад. В участъка на км.501+800
м. автомобила навлязъл в опасен десен завой. Пътната настилка била мокра. В
същото време в лентата за насрещно движение в обратна посока се движел товарен автомобил, съставен от влекач „Волво”
с рег. № В-51-AGZ и полуремарке „Шмиц” с рег. № B-40-FOS. При разминаването им
между двата товарни автомобила настъпил сблъсък, при което управляваният от
сина на ищцата товарен автомобил се врязал челно с предната лява част на
кабината си в предната лява част на прикаченото към товарния автомобил „Волво”
полуремарке. Според поясненията в съдебно заседание от 28.10.2016 г. на вещото
лице по първоначалната експертиза, при този удар са нанесени основните поражения
по тялото на пострадалия, довели и до неговата смърт. Вещото лице е посочило,
че ударът в полуремаркето на румънския автомобил е станал възможен поради опита
на румънския водач да избегне сблъсъка чрез рязко завиване надясно, при което между
кабината и полуремаркето се отворило пространство. Това довело вместо до
страничен удар и приплъзване между двата автомобила по тяхната дължина до челен
удар между лявата част на кабината на автомобила, управляван от пострадалия,
където е и мястото на водача, в полуремаркето на румънския автомобил, на около
50 см. от неговата ширина.
В
задължителната съдебна практика е изяснено, че понятието справедливост по чл.52
от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства.
При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на
трудова злополука при смърт на пострадалия работник съдът следва да вземе
предвид всички установени по делото обстоятелства на конкретния случай, които
са от значение за определяне справедлив размер по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Такъв характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката,
възрастта на работника, стреса на близките му от внезапното настъпване на
смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите които той е полагал
за семейството си, страданията на неговите близки от загубата на близкия човек,
загубата на морална, емоционална и материална подкрепа и др. (вж. напр. решение
№ 85 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7182/2013 г., III г. о., ГК и мн.
др.).
От
показанията на свидетелите Б.Й., Ю.П. и К.П. се установява, че между ищцата и
нейния син е съществувала силна емоционална връзка. Пострадалият, който нямал
съпруга и деца, бил много привързан към майка си, с която живеел и бил нейна
опора при трудности. Смъртта на своя син ищцата приела изключително тежко.
Изпаднала в дълбока депресия и споделила, че няма смисъл да живее без сина си и
иска да сложи край на живота си. Всеки ден посещавала гроба му и дълго ридаела.
При
съобразяване на изведените в задължителната съдебна практика стандарти при
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди и на събраните по
делото доказателства за силната връзка между ищцата и починалия в резултат на
трудовата злополука неин син съдът намира, че обезщетението в настоящия случай
следва да бъде определено в размер на 80000 лева.
Така определеното
обезщетение обаче подлежи на намаляване с оглед релевираното от ответника
възражение по чл.201, ал.2 от КТ за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия, което съдът намира основателно, макар и не до посочения размер от
¾ (или 75 %).
Както
се приема в съдебната практика и в доктрината, за разлика от съпричиняването на
увреждането по гражданското право (чл.51, ал.2
от ЗЗД), което е обективно по своя характер и не предпоставя вина на
пострадалия (т.7 от Постановление № 17 от
18.XI.1963 г., Пленум на ВС), съпричиняването на вредите в трудовото право
предполага виновното допринасяне на пострадалия за тяхното настъпване.
Правнорелевантна обаче е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност.
Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на
дължимата грижа, каквато в подобна обстановка би положил и най-небрежният
човек. Приема се също, че тежките нарушения на правилата за движение по
пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие при което е
пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал.2 от КТ (решение № 18 от
8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III г. о., ГК, решение № 164 от
20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7672/2013 г., IV г. о., ГК).
За да бъде даден отговор дали в настоящия случай е налице
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е необходимо да бъде
изследван механизма на настъпване на ПТП. След неговото изясняване следва да се
отговори дали ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата, както се
твърди в отговора на исковата молба, а именно като е управлявал автомобила с
несъобразена с пътната обстановка скорост, нарушил е забраната за пресичане на
непрекъснатата разделителна линия между двете ленти за движение и е навлязъл в
насрещната лента за движение, което довело сблъсък между двата автомобила и
смъртта на сина на ищцата. Съдът е положил необходимите усилия за събиране на
съответните доказателства за механизма на ПТП, но същите не са събрани в
пълнота, тъй като не всички необходими за тази цел доказателства да били
изпратени от румънските власти въз основа на изпратените съдебни поръчки. От
заключението на назначената допълнителна тройна автотехническа експертиза по
третия поставен въпрос се установява, че няма данни, въз основа на които да се
определи скоростта на управлявания от пострадалия автомобил непосредствено
преди инцидента. Макар да е била изготвена допълнителна съдебна поръчка,
румънските власти не са изпратили данни от тахографите на двата автомобила. По
тази причина не е възможно да се отговори и на въпроса дали е налице движение
преди инцидента на управлявания от пострадалия автомобил със скорост,
превишаваща разрешената такава, която, видно от събраните писмени
доказателства, е до 50 км/ч. По тази причина съдът намира, че не е налице
твърдяното нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в
управление на автомобила с несъобразена с пътната обстановка (мокра пътна
настилка при навлизане в опасен десен завой) скорост, респ. със скорост,
превишаваща максимално допустимата.
От доказателствата по делото обаче може да се направи
извод, че пострадалият е нарушил забраната за пресичане на непрекъсната
разделителна линия между двете платна за движение като е навлязъл в насрещното
платно, в което по това време се намирал управлявания от румънския водач
автомобил. Това се установява от показанията на всички свидетели-очевидци на инцидента,
разпитани по делегация от румънските съдилища въз основа на изготвената съдебна
поръчка по реда на Регламент (ЕО) №
1206/2001 – Н.Д.К., Б.Ф.М., Ч.М.М. (вторият водач, пътувал в румънския
товарен автомобил) и И.М.Г. (водачът, управлявал румънския товарен автомобил).
Дори и да се приеме, че показанията на последните двама свидетели са
заинтересовани и следва да се ценят само с оглед на всички останали
доказателства по делото съгласно чл.172 от ГПК, то това не може да се каже за
показанията на св.Н.Д.К. и Б.Ф.М., които са пътували в автомобила, движещ се
зад румънския товарен автомобил, участвал в инцидента. В показанията си св.Н.Д.
заявява следното: „…Камионът, който се движеше в посока срещу нас, в
обратната лента за движение и който имаше български регистрационни номера,
премина с кабината на шофьора през оста на пътя. Мога да кажа, че имаше лек
завой. В момента на настъпване на ПТП-то камионът, който се движеше пред мен,
се намираше в своето си пътно платно, към десния край на пътното платно и удари
крайпътния парапет от желание да избегне сблъсъка, а що се отнася до камона,
който се движеше от обратната посока, мога да уточня, че неговата кабина влезе
на около 1 метър в нашето пътно платно. Упоменавам, че тирът, който идваше от
обратната посока на движение, удари с лявата си страна лявата врата на влекача
на тира, който се движеше пред мен и след това последва цялата лява страна,
включително ремаркето-вагон, настъпиха аварии включително на поддържащите греди
на платнището, и на стоката, намираща се в същото….”. На показанията на
този свидетел кореспондират фиксираните в протокола за оглед счупени алуминиеви
греди за поддържане на корпуса на полуремаркето на румънския товарен автомобил,
които са били намерени разпилени в платното за движение на същия автомобил.
Тези отломки са със сравнително по-голяма тежест и трудно биха попаднали изцяло
в това платно за движение, ако ударът беше настъпил в платното за движение на
управлявания от сина на ищцата товарен автомобил. Описаният механизъм на
настъпване на ПТП се потвърждава и от показанията на св.Б.Ф.М., която заявява в
показанията си: „…Камионът, намиращ се пред нас, не си спомням да е
задминавал нищо, движеше си се в неговото пътно платно, а другият камион, който
идваше от обратната посока излезе от завой и не мога да уточня дали е
задминавал или не. Ако става въпрос за камиона, който се движеше пред нас, мога
да уточня, че шофьорът му сви силно вдясно, толкова колкото му позволяваше
пътя. Не си спомням да се е блъснал в тира пред нас. Не си спомням точно
мястото, на което настъпи сблъсъка, мисля че тирът, който идваше от обратната
страна на движение премина през средната линия, която разделяше посоките на
движение….”. Видно от отговора на десети въпрос по допълнителната тройна
автотехническа ескпертиза, макар и да е принципно технически възможно, няма
данни ПТП да е настъпило по начина, предложен от процесуалните представители на
ищцата, а именно румънският камион, опитвайки се да намали влиянието на
центробежната сила при движението си в левия за него завой, да е навлязъл в
платното за движение на управлявания от пострадалия товарен автомобил и след
като е възприел последния, да е направил опит да се върне в собствената си
дясна лента за движение, при което само влекача е успял да напусне същата, а
ремаркето не е успяло и е настъпил сблъсък с камиона на сина на ищцата. Освен
това съдът намира, че предложената версия за настъпване на ПТП се разколебава
от фиксираните при огледа отломки по пътното платно, които преимуществено се
намират в лентата за движение на румънския камион, а не в тази на българския.
Това е видно и от скицата към огледния протокол. При така установения механизъм
на настъпване на ПТП съдът намира, че са нарушени правилата за движение по
пътищата в Република Румъния и конкретно чл.48, ал.1 от Извънредна
правителствена наредба № 195/2002, повторно публикувана, съответно чл.123,
ал.1, б.”б” от Регламента за приложение на ИПН № 195/2002, повторно
публикувана, видно и от доклада с предложение за прекратяване на образуваното
наказателно производство (л.237 – 238 от делото). Това нарушение се изразява
именно в навлизане в лентата за обратно движение от управлявания от пострадалия
камион.
Липсват категорични данни, че това нарушение не е виновно
извършено от пострадалия и конкретно при допусната груба небрежност, а например
поради технически проблеми с кормилната уредба на автомобила, внезапно
прилошаване поради някаква причина и изгубване на контрола върху автомобила и
др. подобни. За това по делото има само индиции (в заключението на
първоначалната автотехническа експертиза и в показанията на св.Ч.М. и св.И.Г.),
но не и преки доказателства. Ответникът е представил доказателства за
техническата изправност на автомобила и тя не е оборена по делото. За да
придобие въобще правоспособност като водач на товарен автомобил, пострадалият
следва да е отговарял на законовите изисквания за неговата физическа и
психическа годност. Св.Ч.М. твърди, че бил разбрал впоследствие, без да посочва
от кого, че непосредствено преди инцидента пострадалият бил претърпял инфаркт и
това е причината за навлизане в тяхната пътна лента. Св.И.Г. (водачът на
румънския товарен автомобил) пък сочи, че пострадалият навлязъл в неговото
пътно платно без въобще да натисне спирачката. Вещото лице по първоначалната
експертиза сочи, че автомобилът, управляван от пострадалия, е напуснал
собственото си платно за движение при скорост от около 78 км/ ч, т.е. преди да
е достигнал критичната скорост на движение в съответния завой при загуба на
напречна устойчивост, изчислена на около 90 км/ч. Както обаче вече беше
посочено, липсват категорични данни, според които напускането на собственото
платно за движение от страна на управлявания от сина на ищцата автомобил се
дължи на загуба на контрол върху автомобила, дължаща се на внезапно
прилошаване, инфаркт и др.подобни. Тази загуба на контрол например може да се
дължи и на заспиване. Липсват и данни за технически неизправности в автомобила,
които да са предизвикали подобна загуба на контрол над същия.
С оглед обстоятелството, че не беше установено
пострадалият да се е движил с несъобразена или забранена скорост и предвид степента
на обективния принос в настъпването на вредите, съдът намира, че възражението
за съпричиняване е основателно до размер на ½ (т.е. 50 %). Съразмерно на
приетото за основателно възражение следва да бъде намалено и определеното
обезщетение от 80000 лева, т.е. същото се дължи в размер на 40000 лева. От тази
сума, на основание чл.201, ал.4 от КТ, следва да бъде приспаднато изплатеното
от третото лице – помагач „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД на ищцата
застрахователно обезщетение в максимален размер от 28560 лева, който факт се признава
изрично от процесуалните й представители,
като разликата възлиза на 11440 лева. От тази разлика обаче не следва да
се прихващат направените от работодателя разходи за аутопсия и транспортиране
на трупа на пострадалия до страната в размер на 500 евро, тъй като тази сума
съставлява имуществени вреди от трудовата злополука, които също са в тежест на
работодателя. В този смисъл плащайки тези разходи работодателят е изпълнил едно
свое, а не чуждо (това на ищцата) задължение, поради което той няма вземане
срещу последната, с което да извърши прихващането.
Върху
обезщетението следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на
увреждането – чл.84, ал.3 от ЗЗД, т.е. от датата на смъртта на пострадалия.
Ищцата е направила разноски за заплатено възнаграждение
за превод на документи в размер на 182,50 лева. Съобразно уважената част от
иска и на основание чл.78, ал.1 от ГПК същата има право на разноски в размер на
20,81 лева.
Видно от представения договор за правна помощ, на ищцата
е предоставена безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА на предоставилия безплатната правна помощ адвокат
следва да бъде определено възнаграждение съобразно уважената част от иска в
размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Според чл.7, ал.1, т.1 in fine вр.ал.2, т.4 от Наредбата
при трудови дела с определен интерес и конкретно с интерес от от 10 000 лв. до
100 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е равно на 830 лв. плюс 3 %
за горницата над 10 000 лв., т.е. в случая то възлиза на 3530 лева. С оглед
уважената част от иска в полза на адв.К.Х. от РАК следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 402,42 лева.
Ответникът е представил доказателства за заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 4236 лева с ДДС. С депозираната молба в
същото съдебно заседание ищцата е направила възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение. Възнаграждението е основателно.
Както беше посочено по-горе, минималното адвокатско възнаграждение съобразно
интереса по делото е в размер на 3530 лева, до който размер следва да бъде
намалено заплатеното от ответника възнаграждение съгласно т.3 от Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Съобразно
извършеното намаление в адвокатското възнаграждение и направените други
разноски по делото, общият размер на направените такива от ответника възлиза на
4017 лева съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. На основание чл.78,
ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, ответникът има право на
разноски в размер на 3557,46 лева.
След служебна компенсация на насрещните вземания за
разноски в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 3536,65 лева.
На третото лице-помагач не се следват разноски съгласно
чл.78, ал.10 от ГПК, нито пък дължи заплащането на такива на главните страни.
В тежест на ответника, на основание чл.78, ал.6 вр.чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК, е и дължимата държавна такса върху уважената част от иска в
размер на 457,60 лева, както и 99,49 лева – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещите лица по назначената тройна автотехническа експертиза.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Хели”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
бул.”България” № 123, представлявано заедно и поотделно от управителите Цоню
Николаев Цонев и Любчо Неделчев Енев, да заплати на Н.К.И., с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, сумата от 11440 лева, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния син Е.И.С., б.ж. на
с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, починал на 02.05.2014 г. при трудова
злополука от същата дата, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2014 г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.К.И., с ЕГН **********, против „Хели” ООД, с ЕИК *********, иск
с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за горницата над 11440 лева до пълния
предявен размер от 100000 лева.
ОСЪЖДА Н.К.И.,
с ЕГН **********, да заплати на „Хели” ООД, с ЕИК *********, сумата от 3536,65
лева – деловодни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА Хели”
ООД, с ЕИК *********, да заплати на адв.К.Д.Х., с ЕГН **********, адрес на
упражняване на дейността гр.Русе, ул.”Драма” № 5, личен № **********, сумата от
402,42 лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказаната правна
помощ на ищцата.
ОСЪЖДА „Хели”
ООД, с ЕИК *********, да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от 457,60
лева – дължима държавна такса съразмерно с уважената част на иска, както и
сумата от 99,49 лева – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещите лица.
Решението е постановено при участието на третото лице –
помагач на страната на ответника ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп",
с ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/