РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четИ.десети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело №
20241880100709 по описа за 2024 година
Първоначално съдът е сезиран с искова молба, подадена от "..." ЕАД,
ЕИК: ... срещу И. М. М., ЕГН: **********, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 100, 74 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни
такси, сумата от 76, 41 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски и
сумата от 215, 65 лева – дължими неустойки, както следва: 120, 62 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорния абонамент, дължима по
Договор за мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер ..., сключен
между страните, включваща: 92, 47 лева – стойността на три месечни
абонаментни такси и 28, 15 лева, представляваща част от предоставените на
абоната отстъпки, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 95,
03 лева – неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG
Galaxy A12, 128GB, Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно
Раздел IV, т. 2 от Допълнително споразумение от 30.04.2021 г., сключено от
страните към Договор за мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер ...,
1
ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2024 г., до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 138/ 15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 244/
2024 г., по описа на Районен съд – Своге.
С молба вх. № 779/ 25.02.2025 г., ищецът (чрез процесуален
представител) заявява, че не поддържа исковите претенции с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ за сумата от
100, 74 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и за
сумата от 76, 41 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски и моли
производството по делото в тази част да бъде прекратено. Посочва, че
поддържа иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 215, 65 лева –
дължими неустойки, както следва: 120, 62 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорния абонамент, дължима по Договор за мобилни
услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер ++359*********, сключен между
страните, включваща: 92, 47 лева – стойността на три месечни абонаментни
такси и 28, 15 лева, представляваща част от предоставените на абоната
отстъпки, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 95, 03 лева
– неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A12,
128GB, Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел IV, т. 2 от
Допълнително споразумение от 30.04.2021 г., сключено от страните към
Договор за мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер .......
За преценка относно допустимостта на исковите претенции и
определяне на размера на дължимата държавна такса е изискано и приложено
заповедното производство.
От материалите по ч.гр.д. № 244/ 2024 г., по описа на РС- Своге, II-ри
състав, се установи, че длъжникът е подал в законоустановения едномесечен
срок възражение, в което посочва, че не оспорва, че дължи на "......" ЕАД,
ЕИК:.... сумата от 100, 74 лева, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси и сумата от 76, 41 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски.
Предвид гореизложеното, с Определение № 121 от 24.03.2025 г. по
описа на Районен съд – Своге, исковата молба е била върната, а
производството по делото е било прекратено в частта относно исковете с
2
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 100, 74 лева, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси и сумата от 76, 41 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски, доколкото горецитираните претенции са недопустими, тъй
като по отношение на тях Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 138/ 15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 244/ 2024 г., по описа на
Районен съд – Своге е влязла в сила (тоест, настоящото производство остава
висящо в частта, с която ищецът претендира да бъде признато за установено,
че ответникът му дължи сумата от 215, 65 лева – дължими неустойки, както
следва: 120, 62 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорния
абонамент, дължима по Договор за мобилни услуги от 23.10.2020 г. за
мобилен номер ...., сключен между страните, включваща: 92, 47 лева –
стойността на три месечни абонаментни такси и 28, 15 лева, представляваща
част от предоставените на абоната отстъпки, съответстваща на оставащия срок
до края на договора и 95, 03 лева – неустойка за предоставено за ползване
устройство SAMSUNG Galaxy A12, 128GB, Dual Blue, с отстъпка от
стандартната цена, съгласно Раздел IV, т. 2 от Допълнително споразумение от
30.04.2021 г., сключено от страните към Договор за мобилни услуги от
23.10.2020 г. за мобилен номер ......
В исковата молба и в молба вх. № 779 от 25.02.2025 г. се твърди, че
между страните са сключени договор за предоставяне на мобилни услуги от
23.10.2020 г. за мобилен номер ...., към който е сключено допълнително
споразумение от 30.04.2021 г., с план Тотал+, с месечна абонаментна такса от
31, 99 лева с ДДС, както и договор за лизинг от 30.04.2021 г., с предмет
предоставяне ползването на устройство SAMSUNG Galaxy A12 128GB Dual
Blue. Ответникът преустановил плащанията по договора за предоставяне на
мобилни услуги, както и по лизинговото правоотношение. Предвид това,
услугите по договора за предоставяне на мобилни услуги били деактивирани,
а процесният договор, включително договора за лизинг, били предсрочно
прекратени поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на
ответника. С оглед на това, по договора за лизинг се претендира неустойка в
размер от 95, 03 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство SAMSUNG Galaxy A12 128GB Dual Blue, с отстъпка от
стандартната цена, съобразно приложимите към правоотношението условия.
3
Претендира се и неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за
предоставяне на мобилни услуги в размер от 120, 62 лева и която неустойка
представлява размера на три месечни стандартни абонаментни такси за
съответния активиран пакет услуги. Моли се исковите претенции да бъдат
уважени. Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Р. е подал отговор на
исковата молба. Излага становище в насока недопустимост на исковите
претенции за сумата от 100, 74 лева, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси, и за сумата от 76, 41 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски, доколкото по отношение тях Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 138/ 15.04.2024 г. е влязла в сила.
Оспорва изцяло исковите претенции за дължими неустойки по основание и
размер. Възразява се, че клаузата от договора за лизинг, уреждаща
неустойката за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A12
128GB Dual Blue с отстъпка от стандартната цена е неравноправна, доколкото
в договора не са посочени размерът на направената отстъпка и пазарната цена
на предоставеното устройство. Твърди се и че неустойката, представляваща
размера на три месечни стандартни абонаментни такси е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Моли се предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира се адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
По допустимостта на производството:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 244/ 2024 г. по описа на Районен съд-
Своге, II-ри с- в, в полза на ищеца е издадена Заповед № 138 от 15.04.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Вземанията,
обективирани в издадената заповед по чл. 410 ГПК, по пера са идентични с
тези, заявени с исковата молба.
Така издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена лично на длъжника
на 19.08.2024 г., като в разписания в чл. 414 ГПК месечен срок (на
05.09.2024г.) е подадено възражение. Впоследствие, в предоставения на ищеца
едномесечен срок, е подадена настоящата искова молба - съобщението с
указанията е връчено на 24.09.2024 г., а исковата молба е изпратена чрез
лицензиран пощенски оператор на 23.10.2024 г. Ето защо и предявените
4
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
В настоящия случай, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че между страните са възникнали
правоотношения по повод на сключени договор за предоставяне на мобилни
услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер +359*********, към който е сключено
допълнително споразумение от 30.04.2021 г., с план Тотал+, с месечна
абонаментна такса от 31, 99 лева с ДДС, както и договор за лизинг от
30.04.2021 г., с предмет предоставяне ползването на устройство SAMSUNG
Galaxy A12 128GB Dual Blue.
Горецитираните съглашения за предоставяне на мобилни услуги и
лизингова вещ отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при
общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет,
срок и описание на услугите/вещите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с
положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
Предвид обстоятелството, че процесната искова молба се поддържа от
ищеца единствено досежно претенциите за неустойки, съдът не счита за
нужно да подлага на коментар дължимостта на абонаментните услуги и
лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство.
Във всеки от процесните договори и допълнителни споразумения за
мобилни услуги е залегнала клауза, според която при предсрочно
прекратяване на договора по инициатива или вина на потребителя, както и
при нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, включително ОУ, същият дължи неустойка в размер на
всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до края на срока на
договора, но не повече от трикратния размер на месечния абонамент, както и
разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната
такава за оставащия срок на договора. Видно от формулировката на клаузата,
неустойката се дължи само при наличието на една от трите хипотези –
5
прекратяване на договора по вина на потребителя, прекратяване на договора
по инициатива на потребителя или при нарушения на задължения на
потребителя по договора. Тоест, предпоставка за начисляването на такава
неустойка е едностранното прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги. В случая не се установява процесните договори да са били развалени
по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД се
упражнява от изправната по договора страна с едностранно изявление,
упражняването на което изисква предупреждение, което от своя страна следва
да съдържа две изявления: искане за изпълнение в подходящ срок и изявление,
че договорът се смята за развален, в случай на неизпълнение в дадения срок.
Във всички случаи волята трябва да бъде недвусмислено изразена. След като
договорът е сключен в писмена форма и предупреждението следва да е
писмено като същото следва да достигне до другата страна. По делото
липсват доказателства, че последната покана за доброволно плащане от
05.07.2022 г. е връчена на длъжника, респективно не може да се направи
извод, че договорът е развален.
Несъстоятелен е аргументът на ищеца, че при разваляне по реда на чл.
19б, т. "в" ОУ не се изисква едномесечно писмено предизвестие, за да бъде
развален едностранно договорът. Същият съпоставя редакцията на тази
разпоредба от ОУ с тази на чл. 19д ОУ, в която изрично е посочено, че след
прекратяване на индивидуалния договор, ... има право да предостави
мобилния номер за ползване от друг потребител.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането
на срока ще смята договора за развален, като предупреждението трябва да се
направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Чл. 19б ОУ не
дерогира това правило и не освобождава кредитора от необходимостта да
изпрати писмено предупреждение със срок за изпълнение и изявление, че ще
смята договора за развален при неизпълнение в поставения срок. В
действителност чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна норма и с изрично съгласие
страните могат да уговорят друго. В случая обаче чл. 19б ОУ не предвижда
изрично едностранното прекратяване на договора да става без писмено
предизвестие, а извод за такава уговорка не може да бъде направен при
6
съпоставка с чл. 19д ОУ.
Предвид гореизложеното, доколкото съдът стигна до извод, че
процесните договори не са развалени, то претендираните вземания за
неустойки се явяват недължими /в този смисъл Решение № 215 от
28.04.2025 г. на ОС - София по в. гр. д. № 610/2024 г.; Решение № 215 от
28.04.2025 г. на ОС - София по в. гр. д. № 610/2024 г.; Решение № 3573 от
9.06.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 13583/2023 г.; Решение № 4829 от
23.07.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 10601/2024 г.; Решение № 384 от
21.07.2025 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 521/2025 г. и др./.
За пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи и че
процесните претенции за заплащане на неустойки са недължими и на друго
основание:
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които
изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения.
В представения договор за мобилни услуги и допълнителното
споразумение страните са уговорили дължимост на неустойка при предсрочно
прекратяване поради неизпълнение или при нарушение на задълженията по
тях в предвиден максимален размер на неустойката при прекратяване на
договора – до три стандартни месечни абонаментни такси, като в допълнение
на тази неустойка потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора. Уговорена по този начин обаче, дори и с
предвиждането на максимален размер, клаузата за неустойка за нищожна, вкл.
и като неравноправна. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни
клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът
й и условията, при които тя се дължи, същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т.
7
5 ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза в
потребителски договор, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди
от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин
процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването
на договора, още повече като се има предвид, че доставчикът на мобилни
услуги изрично е предвидил в т. 19д от Общите условия към договора правото
си след прекратяване на правоотношението да предостави телефонния номер
за ползване от друг потребител. Получаването на неустойката пък, предвид
начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т.
15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да
плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не
договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за
същия период. / в този смисъл Решение № 262509 от 26.07.2022 г. на СГС по
в. гр. д. № 1818/2021 г. и Решение № 189 от 15.07.2025 г. на ОС - Шумен по в.
гр. д. № 321/2025 г./.
Начинът, по който се формира неустойката по договора за мобилни
услуги и допълнителното споразумение води до извод и за нейната
нищожност поради противоречието й с добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС , а
именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в тази
насока- Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Тази преценка следва да се базира преди всичко на характерните особености
на договора за мобилни услуги и вида на насрещните престации. Мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни
8
услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга. Следователно, уговорената по
горепосочения начин неустойка при предсрочно прекратяване на договора,
излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката и създава условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор.
Видно е, че целта на ищеца като доставчик на услуга е да капитализира
допълнителен приход без да предоставя услуга, а не да бъде обезщетен за
евентуално претърпени от него вреди.
Съдът счита, че и уговорената в договора за лизинг неустойка,
формирана като разликата между стандартната цена и преференциалната
цена, по която е предоставено на потребителя процесното мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy A12 128GB Dual Blue е нищожна. Уговорка за заплащането
на посочената неустойка се съдържа в Раздел IV, т. 2 от Допълнително
споразумение от дата 30.04.2021 г., сключено от страните към Договор за
мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер ..... Договореността за
неустойка в процесния договор (формирана като разликата между
стандартната цена и преференциалната цена, по която е предоставено на
потребителя процесното мобилно устройство) е неясна и в противоречие с
изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е посочено ясно и по разбираем
начин нито с каква част от ползвана отстъпка се начислява неустойката, нито
какъв е размерът на отстъпката. В случая потребителят е заставен да тълкува
волята на по-силната страна, за да определи какъв би бил размерът на
дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при прекратяване на
договора (без оглед на причината за разкъсване на облигационната връзка
между страните) и дали този размер не би бил необосновано завишен с оглед
евентуалните вреди за мобилния оператор.
Отделно от гореизложеното, съдът счита, че разликата между
стандартната цена и преференциалната цена, по която е дадено на потребителя
за ползване процесното мобилно устройство представлява предоставена
търговска отстъпка. Същевременно, недопустимо е ( в материалноправен
аспект ) впоследствие да се търси стойността на вече предоставена търговска
отстъпка. Същата е предоставена към момента на сключване на договора за
лизинг и тя представлява крайната цена, за която потребителят ще може да си
служи с вещта в процесния период (съобразно лизинговия план).
Възнаграждението срещу което вещта е предоставена за ползване е съществен
9
елемент от договора за лизинг и същото е изрично договорено от страните
още към момента на сключване на договора (арг. чл. 342, ал. 1 ТЗ). Предвид
това, търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от възнаграждението
за ползване на вещта цели последващо увеличаване на това
възнаграждение и води до едностранна промяна на договора (без
потребителят да е дал съгласие за това). Съдът счита, че това от една страна е
противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на
неустойката, а от друга се постига и заобикаляне на първоначално обявената и
договорена с потребителя цена на ползване, което е в противовес с
изискването на чл. 143, ал. 2, т. 13 Закон за защита на потребителите и на осн.
чл. 146, ал. 1 ЗЗП води до нищожност на договореността за заплащане
неустойка по процесния договор за лизинг на мобилно устройство.
Предвид изложеното, претенциите с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 215,
65 лева – дължими неустойки, както следва: 120, 62 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорния абонамент, дължима по Договор за
мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер ...., сключен между
страните, включваща: 92, 47 лева – стойността на три месечни абонаментни
такси и 28, 15 лева, представляваща част от предоставените на абоната
отстъпки, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 95, 03 лева
– неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A12,
128GB, Dual Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел IV, т. 2 от
Допълнително споразумение от 30.04.2021 г., сключено от страните към
Договор за мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер ...., следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноски:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответника възниква право да бъде възмезден за сторените в рамките на
исковото и заповедното производство разноски ( в тази връзка - т.12 от ТР
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
В рамките на настоящото производство, на ответника са предоставени
правни услуги от адв. Р. К. Р. от САК, като съобразно представения Договор за
правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение при условията на
10
чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара,
който следва да се определи в полза на адвоката, съдът счита за нужно да
акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в
Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16
(постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в
Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до
икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на
Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките
на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените
постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС
от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101,
§ 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и
обстоятелството, че по настоящото производство е проведено едно открито
съдебно заседание, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата, в полза на адв. Р. К. Р. следва да се определи възнаграждение в
11
размер от 400лв., което да бъде заплатено от ищеца.
По отношение претендираната от ответната страна сума в размер от 15
лева – държавна такса по депозираната от нея частна жалба срещу Заповед за
изпълнение № 138, издадена по ч.гр.д. № 244/2024 г. на РС – Своге, в частта за
разноските, то сумата е недължима, доколкото касае разноски, направени във
връзка с частна жалба, която е върната като недопустима с Определение №
1059 от 16.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 885/2024 г. по описа на Софийски окръжен
съд.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът И. М. М., ЕГН: **********
дължи на ищеца "..." ЕАД, ЕИК: ... сумата от 215, 65 лева – дължими
неустойки, както следва: 120, 62 лева - неустойка за предсрочно прекратяване
на договорния абонамент, дължима по Договор за мобилни услуги от
23.10.2020 г. за мобилен номер ..., сключен между страните, включваща: 92, 47
лева – стойността на три месечни абонаментни такси и 28, 15 лева,
представляваща част от предоставените на абоната отстъпки, съответстваща
на оставащия срок до края на договора и 95, 03 лева – неустойка за
предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy A12, 128GB, Dual
Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел IV, т. 2 от
Допълнително споразумение от 30.04.2021 г., сключено от страните към
Договор за мобилни услуги от 23.10.2020 г. за мобилен номер .... и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 138/ 15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 244/ 2024 г., по описа на Районен съд –
Своге.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, ЕИК .... ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. К. Р., ЕГН:
**********, вписана в САК сума в размер от 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставено на ответника И. М. М., ЕГН:
********** безплатно процесуално представителство в настоящото
12
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2
Закон за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – София в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
13