Р Е Ш Е Н И Е
№ V-91 26.05.2020 г. Град Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, II гражданско и въззивно
отделение, пети въззивен състав
На тридесети септември две хиляди
и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1101 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №132 от 19.06.2019г.
по гр.д.№160/19г., състав на Айтоския
районен съд е осъдил А.О.А. *** да заплати на малолетния Л. С.И., действащ чрез
законния си представител С.Л.И.,***, сумата от 1000 лева., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, настъпили в резултат на
нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в кортиколис наляво, вследствие на
извършено от ответника престъпление, за което той е бил признат за виновен с
влязла в сила присъда от 5.07.2018г. по ВНЧХД №242/2018г. на ОС-Бургас, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на непозволеното увреждане-
26.06.2017г. до окончателното изплащане на присъдените суми, като е отхвърлил
иска за горницата над уважения размер до претендирания от 10000 лв. Ответникът
е осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски в размер на 165 лв., а в
полза на бюджета на съдебната власт /по сметката на АРС/ държавна такса от 40
лв. Съответно на отхвърлената част от иска ищецът е осъден да заплати на
ответника деловодни разноски в размер на 747 лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№3910/12.07.19г.
по описа на РС-Айтос, подадена от С.Л.И. като законен представител на
малолетния ищец Л. С.И., представлявани
от адв.К.К.. С нея решението е обжалвано в частта, с която исковете са
отхвърлени. Изложени са оплаквания, че определеният размер на обезщетението е
несправедливо нисък, което се дължи на нарушение на закона- чл.52 от ЗЗД, на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на необоснованост на изводите.
В мотивите не било посочено защо съдът е определил размер на обезщетението от
1000 лв., като същевременно съдът не обсъдил нито един от доводите в защитата
на ищцовата страна. Допуснато било съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в липса на мотиви, съдържащи самостоятелна оценка на
доказателствения материал, събран по делото относно определения размер на
обезщетението и в необсъждането на доводите на една от страните. Последица от
това били изложените от съда вътрешно-противоречиви и логически
непоследователни съображения и изводи. По повод оплакванията за необоснованост
на обжалвания акт се сочи, че съдът е приел за доказано възражението на
ответника в конкретната му същност, макар по делото да липсвали доказателства
за това. Липсвали гласни доказателства в подкрепа на твърденията на
въззиваемия, че ударът от люлката бил в тилната област, че имало обилен
кръвоизлив, както и в подкрепа на изводите на съда, че се касае за удар от
тежка метална люлка, доколкото не били събрани никакви доказателства за
материала, от който същата била направена. В отговора на исковата молба
въззиваемият твърдял, че процесните вреди не са в резултат от неговото
поведение. Съдът обаче, макар да приел за безспорни авторството и вината на
ответника, както и пряката връзка между деянието и нанесените на ищеца телесни
увреждания, по повод възражението на ответника приел, че продължителното
неразположение на детето се дължи не толкова на нанесената от ответника
плесница по врата, колкото на удара от тежката метална люлка. Този негов
последен извод не бил подкрепен с никакви доказателства. На трето място са
изложени оплаквания за противоречие на решението с материалния закон, поради
противоречие с принципа на чл.52 от ЗЗД за определяне на обезщетението по
справедливост. Позовава се на съдебна практика на ВКС, съгласно която съдът
следва да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията и на
по-дълготрайните поражения върху здравето на пострадалото дете така, че
определената сума в пари в най-пълна степен да компенсира вредите. В случая
съдът следвало да прецени относителната същественост на двете условия-
доказаното поведение на ответника и недоказаната същност на удара с люлката,
във връзка със значението им за резултата, за да установи, че за принос на
удара с люлката било изключено да се говори, понеже вторият инцидент настъпил
12 дни след първия, през който период вредоносните последици от поведението на
ответника се проявявали в пълна степен. Същевременно липсвали данни, че след
инцидента с люлката към вече настъпилия вредоносен резултат били привнесени
нови фактори от естество да усложнят състоянието на детето. Развити са подробни
съображения. На следващо място се сочи, че за въззивника не била ясна волята на
съда- дали, след като е подложил на обсъждане недоказания по същността си и
характер удар с люлката, като по този
начин го възприел и вмъкнал в причинно-следствения процес, е приел наличие на
съпричиняване на резултата, при което следвало да посочи в какво съотношение те
стоят помежду си и дали присъденият размер е определен след приспадане на
съпричинената част и с колко. Изтъква се още, че съдът не обсъдил наистина
релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които
били надлежно установени по делото- че се касае за посегателство върху
непознато невръстно дете, ползващо се със специална закрила на държавата и
обществото; интензитета на физическото въздействие, довел до продължителен
период от 4-5 месеца болки в областта на шията с всички страдания и ежедневни
неудобства от това; негативното отражение и върху психиката на детето; липсата
на доказателства за влошаване състоянието на детето след удара с люлката. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо това се постанови
ново, с което исковата претенция бъде уважена в пълния предявен размер от 10000
лв. Претендират се разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е подаден отговор на
въззивната жалба от адв. Станко Кралев като пълномощник на въззиваемия А.О.А..
С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че решението на
районния съд е правилно, а присъденото обезщетение не е несправедливо.
Материалният закон бил приложен правилно, не били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а изводите на съда били обосновани и
съответстващи на доказателствата по делото. Съдът изложил убедителни доводи
относно размера на присъденото обезщетение, съобразявайки се с естеството на
телесното увреждане, интензитета и времетраенето на причинената болка.
Съобразил е изводите си и с другото установено телесно увреждане на детето,
получено няколко дни по-късно, на същото място. Развити са подробни
съображения, почиващи на анализ на доказателствата. Моли жалбата да се остави
без уважение.
В съдебно заседание процесуалните представители на
страните поддържат съответно жалбата /този на въззивника/ и отговора /този на
въззиваемия/. Не ангажират доказателства.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен
съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалването на решението в частта, с която иска е отхвърлен. Жалбата отговоря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва
да се разгледа по същество.
Малолетният Л. С.И., действащ чрез своя баща и законен
представител С.Л.И., е предявил обективно съединени осъдителни искове против
въззиваемия А.О.А., както следва: 1/иск с правно основание чл.45 ЗЗД- за сумата
от 10000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди-
болки и страдания, във връзка с нанесена му лека телесна повреда- травма на
нервните коренчета в шийната област; 2/ иск с правно основание чл.86, ал.2 от ЗЗД- за заплащане на законната лихва върху главницата от 10000 лв., считано от
датата на увреждането – 26.06.2017г., до окончателното изплащане на присъдената
сума.
Ищецът сочи, че
телесната повреда е нанесена на ищеца на 26.06.2017г. в с.Дрянковец, Бургаска
област, сутринта, по времето, когато детето си играело с брат си и сестра си на
люлките, намиращи се на детската площадка в центъра на селото. Детето пуснало
чешмата, намираща се на площадката и започнало да си играе с водата. Намиращият
се на същото място ответник, който придружавал своите внучки на площадката, се
приближил до детето и му направил забележка, но Л. само се усмихнал, понеже не разбирал нито
български, нито турски език /семейството му живее в Г./. Тогава ответникът го
ударил с отворена ръка /длан/ по врата, като ударът бил силен. Детето поискало
да се прибира вкъщи и заедно със сестра си Синем тръгнали, а по пътя то се
разплакало. През целия ден детето плакало, чувствало се неразположено и
показвало, че изпитва болки във врата на мястото на удара. Понеже болките не
стихвали, същия ден, привечер родителите потърсили медицинска помощ и детето
било настанено в МБАЛ гр.Бургас, където пролежало 4 дни с шийна яка за
обездвижване на врата. Установено било, че в резултат на нанесения от ответника
удар, детето е получило контузия на шията с травма на нервните коренчета в
шийната област, съпроводено с изкривяване на шията вляво /тортиколис на ляво/.
В резултат на деянието, за един продължителен период от време детето понесло
вреди от неимуществен характер, включващи физически болки и душевни страдания.
Веднага след изписването детето било настанено в хотел в Слънчев бряг, където
за него се грижела майка му / първоначалните твърдения в исковата , че там
имало жена, която през целия ден се грижела за него са коригирани в първото по
делото открито съдебно заседание/. Вечер за него полагала грижи баба му, която
работела в съседен хотел. Докато било в хотела детето постоянно плачело от
болки в шийната област и било неспокойно. Трудно заспивало и се будело често.
След двуседмичния престой в хотела, семейството, включително ищеца се завърнали
в Г., където живеели и работели. През първите 4-5 месеца имало няколко нощи, в
които детето се изпускало /напикавало/
насън. В други случаи се стряскало насън или се будело, изпитвало страх и
отивало да спи при родителите си. През деня било неспокойно и нервно, което не
било нормалното му състояние. Оплакванията от изпитваната болка отшумели за
около 2-3 месеца напълно, но промените в психиката и поведението, изразени в
безпокойство, нервност и будене продължили до м.май 2018г. Понеже преди
инцидента такива липсвали, ищцовата страна счита, че те са пряка и
непосредствена последица от неправомерното поведение на ответника, тъй като се
появили именно след извършеното от него деяние. Това узнали родителите и при
извършените консултации в Г.. Заявява, че причинените на ищеца болки, страдания
и отрицателни промени в поведението и психиката са продължили в период от 10
месеца. За деянието си ответникът бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.130, ал.1 НК с влязла в сила присъда по ВНЧХД № 242/2018г.
на БОС, като на основание чл.78а НК бил освободен от наказателна отговорност, а
му било наложено административно наказания- глоба в размер на 1000 лв.
Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът своевременно е подал писмен отговор на
исковата молба, в който оспорил иска като частично неоснователен. Оспорва
причинно-следствената връзка между описаната контузия на шията на детето и
твърдените вредоносни последици, като счита, че същите не се подкрепят от
събраните доказателства. Заявява, че описаните физически болки и душевни
страдания са последица от контузия на детето Л., получена няколко дни след
случилото се на 26.06.2017г. При люлеене на люлките, находящи се в градинката в
с.Дрянковец, детето паднало от люлката, която го ударила в тилната област и то
с такава сила, че е предизвикала контузно- разкъсна рана с обилен кръвоизлив.
Това се случило в присъствието на майката и други жени от селото. Детето било
взето на ръце от майката, която тръгнала да търси шофьор, за да го откара в
Спешна помощ. В пледоарията си пред първата инстанция процесуалният
представител на ответника сочи, че в случая справедливото обезщетение е в
размер на 500 лв. Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.
В първата инстанция са приети писмени доказателства,
разпитани са свидетели, приета е съдебно-медицинска експертиза, а към
доказателствата е приобщено и наказателното дело.
С обжалваното решение районният съд е уважил главния
иск частично- до размер от 1000 лв., а за разликата над уважения размер до
претендирания от 10000 лв. го е отхвърлил като неоснователен. За да приеме, че искът е частично основателен съдът,
на основание чл.300 ГПК, е зачел задължителната сила на влязлата в сила
присъда, поради което е приел, че ответникът е извършил деянието виновно, а в
резултат на това деяние на ищеца са причинени вреди, изразяващи се в засягане
на телесната му неприкосновеност- тортиколис в ляво. Приел е също наличието на
причинна връзка между деянието и посоченото по-горе телесно увреждане.
Констатирал е, че спорното по делото обстоятелство е размерът на причинените
вреди и по- конкретно- наличието на причинно- следствена връзка между
конкретното нараняване и продължителното неразположение на детето. Съобразил е възражението
на ответника, че състоянието на детето се дължи не толкова на удара от
ответника, а на удар от тежка метална люлка, получен на 8.07.2017г. на същата
площадка, но въз основа на данните от заключението по приетата СМЕ е приел, че докато
ударът от люлката в главата, при който физическата болката била по-голяма и
същият не следвало да бъде пренебрегнат, то при получената плесница е доминирал
емоционалния стрес /установен с показанията на майката/, понеже детето
изпаднало в шок от това, че е било ударено от непознат човек. Отчел е
сравнително краткия престой на детето в болница- 3 дни, но е приел, че това
обстоятелство не е мерило за изживения стрес, преживян в момента на удара, в
съвкупност с изпитваната в продължение на три дни физическа болка. С оглед
заключението на вещото лице е счел е за недоказано твърдението на ищеца, че
здравословното състояние на детето вследствие удара, нанесен от ответника, е
било пречка същото да напуска хотела. По същата причина е приел за недостоверно
изложеното от свидетелите, че семейството е било възпрепятствано да пътува със
самолет до Г.. Решаващият извод на съда е, че с оглед установеното с присъда
телесно увреждане на ищеца, вследствие на което същият преживял болка и
обездвижване на шията /но не в степен, че да не може да пътува и да е
необходимо да стои на закрито/, в съчетание с преживения стрес от това, че
детето било ударено от непознат човек, води до извод, че справедливото
обезщетение на причинените неимуществени вреди е в размер на 1000 лв. В тази връзка
е отчел, че новата травма на главата също е допринесла за стресовото състояние
на детето.
При служебната проверка на решението в обжалваната
част, извършена на основание чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че
същото е валидно и допустимо.
По същество, решението е правилно.
С оглед оплакванията в жалбата, че съдът не е обсъдил
доказателствата по делото и доводите на ищеца, въззивната инстанция следва да
направи самостоятелна преценка на доказателствата и въведените от страните
доводи и възражения.
Не е спорно, че с влязла в сила присъда от 5.07.2018г.,
постановена по ВНЧХД №242 по описа за 2018г. на Бургаския окръжен съд въззиваемият
в настоящото производство- А.О.А., е признат за виновен в това, че на 26.06.2017г.
в с.Дрянковец, общ.Айтос, причинил на въззивника Л. С.И. /малолетен/ лека
телесна повреда- травма на нервните коренчета в шийната област, представляваща
временно разстройство на здравето, неопасно за живота- престъпление по чл.130,
ал.1 НК, като на основание чл.78 а,
ал.1 от НК А. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв.
Нормата на чл.300 ГПК постановява, че влязлата в сила
присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Съгласно чл.413, ал.1 НПК, влезлите в сила присъди,
решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения,
юридически лица, длъжностни лица и граждани. Същевременно разпоредбата на ал.2
постановява, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо
ли е деянието. Последната норма намира
приложение и при освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, както и при решаване на делото със споразумение
/така чл.413, ал.3 НПК/. В мотивите на ВКС, изложени в Тълкувателно решение №5
от 5.04.2006г. на ОСГТК, е прието, че „Ако подсъдимият бъде признат за виновен
с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете
на наказателния съд съгласно чл.413 НПК и чл.222 ГПК (отм.) /сега чл.300 ГПК-
бел. докладчика/ са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за
обезщетение за вреди от деликта”.
С оглед събраните по делото доказателства- цитираната
по- горе присъда, свидетелски показания на св.Надие И.- майка на ищеца, и
св.Фатме И.- баба на ищеца, както и заключението на приетата без възражения от
страните съдебно-медицинската експертиза, изпълнена от в.л. Парасков, въззивният
съдът намира за доказани правно релевантните обстоятелства от фактическия
състав на отговорността за вреди по чл.45 от ЗЗД. Въззиваемият умишлено, вследствие
удар с ръка /длан/ в областта на врата, причинил травма на нервните коренчета в
шийната област на детето- въззивник. Проведено било болнично лечение в НХО при
УМБАЛ-Бургас, за три дни с поставяне на
шийна яка, която била свалена при изписването. От експертизата се установява,
че травмата в шийната област в следствие на удара била съпроводена с
тортиколис- изкривяване на шията в ляво, което се получава при преразтягане на
мускулатурата в шийната област, като същото се развива в рамките на денонощие,
но може да се получи и в по-кратки срокове /както е станало в конкретния случай-
видно от медицинската документация, приложена към наказателното дело- л.59 от
НЧХД №390/17г. на АРС/. Изкривяването било съпроводено с болки при движение на
главата, с ограничени движения и щадене от движение на врата на главата. Според
експерта в повечето случаи болката преминава от само себе си, в рамките на
няколко дни, но може да продължат и до 15-20 дни. В експертизата е посочено
също, че всяка травма се отразява на детската психика. Устно, при разпита си в
съдебно заседание експертът е посочил, че ударът, нанесен на детето довел до
стрес.
От показанията на разпитаните по делото свидетелки,
които следва да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото
съобразно чл.172 ГПК, макар като най- близки родственици на детето /майка и
баба/ да са заинтересовани от изхода на делото, се изяснява, че след като се
прибрало у дома непосредствено след инцидента, детето било зачервено и стояло в
шок- не говорело, не се чувствало добре. По- късно през деня имало болки и било
изкривено, а закупените от близките лекарства не му подействали успокояващо.
Понеже състоянието му се влошило, то било отведено с линейка в болницата. Там
престояло 4 дни /видно от епикризата същото е постъпило на 26.06.2017г. и е
било изписано на 29.06.2017г./, поставена му била шина на врата. След изписването
на детето от болницата, семейството
/родителите и трите им деца/ се настанили в хотел „Бисер“, понеже имали
резервирана почивка в КК „Слънчев бряг“. Детето не можело да ходи на плаж, било
неспокойно, необичайно мълчаливо, не можело да се разхожда, срещало затруднения
да се обръща и излежава. Постоянно се оплаквало, че го боли, не можело да спи. До
16.00ч. детето било обгрижвано от родителите си, а след това го поемала бабата,
която работела в съседен хотел. Почивката
продължила две седмици, след което семейството се прибрало в
с.Дрянковец. Свидетелките сочат, че според лекарите детето не било в състояние
да лети, поради което полетът им до Г. бил отложен и те се прибрали в селото.
Въз основа на изложените по- горе доказателства
въззивната инстанция приема, че непосредствено след удара в областта на врата,
освен че е получило физическа травма на нервните коренчета в шийната област,
включваща и изкривяване на врата в посока ляво, съпроводена с продължителни
физически болки и неудобства от позата на главата, на детето били причинени и
психически страдания. Същото било стресирано от това, че било ударено от
непознат човек, поради което станало необичано неспокойно, трудно заспивало, а
сънят му също не бил спокоен. Въз основа на заключението на експерта съдът
приема, че тези болки и страдания са продължили около две седмици до 20 дни.
Недостоверни са показанията на свидетелките, че детето не било в състояние да
излиза, както и че не било в състояние да пътува със самолет, тъй като същите
се опровергават от изводите на експерта, че получената травма не би могла да
доведе до такива последици. Че показанията на свидетелките в тази им част са
преувеличени, е индиция и обстоятелството, че семейството е продължило двуседмичната
си почивката на „Слънчев бряг“, въпреки твърденията на свидетелките за
изпитваните от детето физически и психически страдания и ограничения.
Според свидетелките това състояние на детето продължило
и след завръщането на семейството в Г.. Физическите болки отшумели след около
2-3 месеца, но детето продължавало да изпитва страх от това, че е било ударено
от друг човек, като няколко пъти се изпускало в леглото, не искало да спи само.
Започнало да ходи на детска градина, но учителките започнали да се оплакват, че
се бие с другите деца, било неспокойно е и е конфликтно. Родителите потърсили
медицинска помощ, като лекарите казали, че това е от удара, нанесен от
въззиваемия. Не се представят писмени доказателства за извършени прегледи в Г.,
нито за резултатите от тях, поради което съдът не кредитира показанията в
частта, установяваща причинно- следствената връзка между деянието на
въззиваемия и сочените от свидетелките последици върху физическото и
психическото състояние на детето след завръщането му в Г..
Наличието на причинна връзка между деянието на
въззиваемия и продължителното състояние на стрес, както и болките на детето в
областта на врата, за периода след завръщането в Г. се опровергава от устните
обяснения на експерта Парасков, според когото ударът, нанесен от въззиваемия не
би могъл да има такива последици. Изказано е предположение, че по-вероятно е
същите да се дължат на удара по главата
с люлката, което детето е получило след връщането от почивката, тъй като същият
бил по-сериозен, видно от получената открита рана на главата. Именно експертът
е посочил, че люлката е метална /макар във възражението на ответника в отговора
на исковата молба да няма такива твърдения и да не е провеждано доказване на
обстоятелството от какъв материал е люлката/, като този негов извод е възприет
и от районния съд.
Свидетелката И. признава, че след почивката детето
пострадало при инцидент с люлка, тъй като при люлеенето се изхвърлило,
клекнало, а люлката го ударила по главата, в областта на върха /т.е. не по
тила, както се твърди от ответника/. Това станало в нейно присъствие. Потекла
кръв, поради което детето било заведено в болницата в гр.Айтос /т.е.
потвърждава се твърдението на ответника за кръвоизлив/. Понеже там нямало
никого, закарали детето в УМБАЛ „Дева Мария“ гр.Бургас. Там раната била
залепена, главата- превързана, като два- три дни детето ходело с превръзка
/каквато не се налага при леки и незначителни наранявания/. Отрича от болницата
да са им предлагали детето да остане в болницата за наблюдение.
В приложения лист за преглед /л.37 от делото на АРС/,
издаден от лекар при УМБАЛ „Дева Мария“ Бургас, е видно, че детето е постъпило
за преглед на 8.07.2017г. в 20.53ч. и е напуснало в 21.00ч. При прегледа е
установена открита рана на главата, около 4 см. В окосмената част на главата
/не е посочено дали е в тилната или друга област/, която по снетата анамнеза е
заявено, че е получена при падане от люлка /по същия начин майката е обяснила
първоначално пред съда механизма, при който детето е пострадало, но по-късно е
уточнила, че става въпрос за удар по главата, след като детето е скочило от
люлката/. Посочено е, че не се налага шев, като е направена превръзка. В този
документ е посочено, че при прегледа е била предложена незабавна хоспитализация
в Хирургично отделение с цел наблюдение, но такава е отказана, както и ТАТ. Съдържанието
на документа не е оспорено от ищцовата страна в заседанието, в което е
представен. Не е представен и екземплярът на пациента, с цел съпоставка и
опровергаване на отразеното в екземпляра, останал в болницата. Затова съдът
намира за достоверно отразеното в листа за преглед, а именно- че макар да е
било предложено детето да остане за наблюдение в болницата, това предложение е
било отказано.
Предвид изложеното в този документ и най-вече с оглед
устните обяснения на в.л. Парасков, съдът намира, че при инцидента с люлката
/независимо от нейния материал, който е бил достатъчно здрав, за да нанесе
описаната открита рана/ детето е получило ново, допълнително нараняване в
областта на главата. Според експерта описаните в исковата молба травматични
преживявания и болки за периода след прибирането в Г., се дължат на
нараняването от удара с люлката, като този извод се споделя и от настоящия
съдебен състав. Предвид заключението на експерта не може да се направи
обоснован извод, че болките, страданията и неудобствата, които е изпитвало
детето след завръщането му в Г. /за които говорят свидетелките/ са пряка и непосредствена
последица от удара, нанесен от ищеца.
Като съобрази характера, вида и степента на
физическото увреждане вследствие удара на въззиваемия, относително краткия
/тридневен/ болничен престой, както и сравнително краткия общ период на
възстановяване /до 20 дни/ във връзка с причинените физически болки на детето,
а от друга страна- ниската възраст на детето към датата на деянието /5 години/,
която предполага по-висока степен на чувствителност и стрес вследствие
преживяно неочаквано физическо посегателство, каквото несъмнено представлява силния
удар от непознат човек, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението
за претърпените от детето неимуществени вреди- физически и психически болки и
страдания, както и неудобства в ежедневието, е този, който е определен от
районния съд, а именно 1000 лв. При определянето
му съдът взе предвид също, че обезщетението за вреди не следва да води до
неоснователно обогатяване, а от друга страна, че този размер надвишава
двукратния размер на минималната работна заплата към датата на увреждането,
поради което го намира за съобразен с икономическите условия в България.
Ето защо искът по чл.45 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен до
размер от 1000 лв., а за горницата до претендираните 10 000 лв. е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния, решението на Районен съд- гр.Айтос следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат
разноски, поради което искането му в тази насока следва да се отхвърли.
Въззиваемия не е направил искане за разноски за въззивното производство, поради
което такива не следва да му се присъждат служебно.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№132 от 19.06.2019г. по гр.д.№160/19г. по описа на Айтоския
районен съд В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Л. С.И., действащ чрез законния си представител С.Л.И.,***,
за присъждане на деловодни разноски.
Решението е подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.