РЕШЕНИЕ
№
340
гр.
Враца, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, VI-ти състав, в публично заседание на 06.10.2022
г. / шести октомври две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело
№ 259 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), вр. чл. 129, ал. 7 от същия кодекс.
Образувано по жалба на Т.Д.Т. ***-04000622008128-004-001/01.02.2022г.,
издаден от инспектор по приходите на ТД на НАП- В.Търново, потвърден с Решение
№30/06.04.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-В.Търново. Твърди се, че АПВ е
незаконосъобразен, издаден в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Посочва се, че след издаване
на двата АУЗД, за процесния автомобил е установен
дължим данък за посочените периоди, като размерът на същите е определен при
условията за определяне на данък ако
автомобилът е в движение, преминал е съответния технически преглед и е
заплатена гражданска отговорност. В настоящия случай процесният лек автомобил
не отговаря на тези изисквания, поради наложен запор от 2009г. Прави се
възражение върху дължимите суми посочени в двата АУЗД, тъй като същите са
погасени по давност и не се дължи данък върху превозното средство за периода
2009г. до 2018г. за лек автомобил марка
„Форд“, модел „Ескорт“ с рег.№ ********, поради което приходната администрация
следва да възстанови платения данък. Иска
се отмяна на АУПВ
№ПО-04000622008128-004-001/01.02.2022г., потвърден с Решение
№30/06.04.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-В.Търново и връщане на
преписката за ново произнасяне по искане вх.№ 97-01-281/31.01.2022г. за
прихващане и възстановяване на данък, направено от Т.Т.. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът – Директор на Дирекция“ОДОП“ –В.Търново в с.з. се
представлява от ** В.В. и моли за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и
недоказана. Счита АПВ издаден при спазване на всички законови предпоставки за
това. Претенидрат се разноски, съгласно представен списък. Съображения за това са изложени и в представена по делото
писмена защита.
По
делото са приети приложените от административния орган писмени доказателства,
представляващи административната преписка, образувана във връзка с издаване на
оспорения акт.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С искане за прихващане и възстановяване от Т.Д.Т.
***-01-281/31.01.2022г. е поискала на основание чл.129, ал.1 от ДОПК, да бъде
извършено прихващане или възстановяване на недължимо платени и събрани суми в
размер на 2 778.87
лева, както следва – пътен данък за МПС ВР 7828 АК в размер на 2326.60 лева и пътен данък за МПС ВР 7828 АК в размер на
452.27 лева.
Във връзка с депозираното искане и след извършена проверка,
въз основа на резолюция за извършване на проверка от 31.01.2022г. и събраните
доказателства/ справки, служебни бележки, съобщения, удостоверения приложени по
преписката/ на основание чл.129 от ДОПК,
Инспектор по приходите при НАП, ТД-В.Търново е издал Акт за прихващане или
възстановяване №ПО-04000622008128-004-001/01.02.2022г.,
в който е посочено, че след
направена проверка в ИС съобщения е установено, че по сметката на задълженото
лице има неразпределена сума по ИД на *
Ц.Н. с рег.№ ***, район на действие ОС *** сума в размер на 127,08 лева. Посочва
се, че сумата е преведена от трето лице, поради което и следва да бъде
възстановена на него. Също така се посочва, че при проверка в информационната
система на НАП, ПП събиране е установено, че в данъчно осигурителната сметка на
лицето Т.Т. са постъпили суми, които са неразпределени: на 16.11.2020г. е
постъпило плащане в размер на 2326.60 лева от * Ц.Н. с остатък неразпределена
сума в размер на 127,08 лева. Обсъдени са събраните доказателства по време на
проверката и в резултат на направените констатации е прието, че
неразпределената сума в размер на 127,08 лева следва да се възстанови на * Ц.Н.
за удовлетворяване на останалите изцяло или частично неудовлетворени взискатели
и същата с акта му е възстановена. АПВ е връчен на Т. и същата го е оспорила пред горестоящия адм.орган с възражение/жалба/ вх. № 94-Т-1/04.02.2022г. по описа на ТД на
НАП-В.Търново, офис Враца.
С Решение №30/06.04.2022г. Директор на Дирекция “ОДОП“-В.Търново е приел жалбата за допустима, но
неоснователна и като е възприел за правилни констатациите в АПВ го е потвърдил
изцяло. Обсъдил е събраните по време на проверката доказателства във вр. с
подаденото искане и приложените от Т. доказателства към искането, анализирал
е приложите правни норми и в обобщение е
посочил, че претенциите на жалбоподателката за възстановяване от НАП и на остатъка от сумата от 2326,60 лева, с
която са погасени задълженията й за местен данък върху превозните средства са
неоснователни. В случая сумите са събрани по реда на ДОПК от публичен
изпълнител при ТД на НАП-В.Търново на годно изпълнително основание/актове за
установяване на задължения, издадени на задълженото лице от съответната
общинска администрация/ и са преведени
от приходната агенция на взискателя Община Бяла Слатина. Предвид на това
липсва правно основание за възстановяване от НАП на посочените суми по реда на
чл128-129 от ДОПК. Посочено е, че по силата на чл.4 от ЗМДТ установяване и
дължимост на задължения за местни данъци са са от компетентността на
съответната общинска администрация и не е в правомощията на НАП да се произнесе
по тях. По отношение на претендираната от Т. сума за възстановяване в размер на
452,57 лева-пътен данък за МПС ВР 7828 АК е посочено, че сумата не е събрана
принудително, а доброволно е внесена от Т. по реда на чл.2 от ЗМДТ в Община
Бяла Слатина за погасяване на задължения и данък МПС за периода 2018-2021г./приходна
квитанция серия ББ20 № **********/01.11.2021г., като за тази сума също не е
налице правно основание за възстановяване по реда на чл.128-129 от ДОПК.
По преписката е приложен АУЗ по чл. 107, ал.3 от ДОПК №
**********-1/09.07.2015г. с отбелязване, че е влязъл в сила на 01.09.2015г. и
АУЗД № **********-1/04.07.2018г. с отбелязване за влизането му в сила на 10.09.2018г. От АУЗД е видно, че за
притежаваното от Т. превозно средство е подадена декларация с вх.№
**********/20.10.2008г. по който факт страните не спорят.
С разпореждане № С200006-125-02878843/18.11.2020г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново е разпоредено плащането в размер
на 2326,60 лева, постъпило на 16.11.2020г. от извършени действия в
изпълнителното производство срещу Т. по сметката за принудително изпълнение на
НАП, като общия размер на разпределената сума е 2199,52 лева. С разпореждане от
18.11.2020г. на публичния изпълнител е прекратено производството по
принудителното изпълнение на публични взамания по изпълнителното дело.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните се налагат следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от лице с правен интерес,
насочена е срещу годен за обжалване административен акт и е подадена след
проведен задължителен контрол пред горестоящия данъчен орган.
Особеното производство по прихващане и
възстановяване на недължимо събрани или платени суми във връзка с публични
вземания /в т.ч. публични общински вземания за местни данъци и такси/, е
регламентирано в глава ХVІ, Раздел І, чл.129 и сл. от ДОПК. Посочената нормативна
регламентация определя реда за образуването и сроковете за провеждане на
производството, инициирано от орган по приходите или по писмено искане на
лицето, процесуалните условия за разглеждането на искането и материалноправните
основания за постановяване на Акт за прихващане и/ или възстановяване.
В случая административното производство е
инициирано от Т.Д.Т. с писмено искане до органите по приходите, вх.№97-01-281/31.01.2022г. да бъде
извършено възстановяване на недължимо платени и събрани суми в размер на
2 778.87 лева, както следва – пътен данък за МПС с рег. № ВР 7828 АК в
размер на 2326.60 лева и пътен данък за МПС с рег. № ВР 7828 АК в размер
на 452.27
лева.
В чл.129, ал.2 от ДОПК в условията на оперативна
самостоятелност е предоставена възможност органът да избере след постъпване на
искането дали да възложи извършването на ревизия или проверка, като в процесния
случай е извършена проверка, събрани са доказателства по време на проверката, въз
основа на констатациите от които е издаден и оспорения АПВ.
Предвид
горното съдът приема, че процесния АПВ е
валиден административен акт, издаден в установената от закона писмена форма,
при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и има съдържание, в
което са изложени фактическите и правните основания за издаването му. Потвърждаващото
го решение също е издадено от компетентен орган и отговаря на изискването
за форма, поради което не са нищожни.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че оспореният акт е издаден в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон.
Принципът за законоустановеност на данъците и таксите
обхваща всички елементи на задълженията - законът определя субектите на
задълженията за данъци и такси, обектите на облагане и урежда фактическите
състави, при осъществяването на които възникват тези задължения респ. тяхната
изискуемост. Съгласно чл. 52, т.1 от ЗМДТ
с данък върху превозните средства се облагат
превозните средства регистрирани за движение по пътната мрежа в РБ. Субекти на това задължение е неговия
собственик – чл.53 от ЗМДТ. В случая безспорно е установено, че Т.Т. е
собственик на автомобил „Форд Ескорт“ с рег.№ ********, регистрирано за
движение в страната, съгласно свидетелство за регистрация от 08.02.2008г./приложено
по преписката/, като регистрацията за движение на МПС е прекратена на
07.09.2021г., видно от отбелязването на
свидетелството/л.65/.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местни данъци се извършва от служители на общинската
администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите-чл.4,
ал.3 от ЗМДТ. В изпълнение на тези правомощия служители на Община Бяла Слатина
са издали АУЗД № **********-1/09.07.2015г., влязъл в сила на 01.09.2015г. и АУЗД №
**********-1/04.07.2018г., влязъл в сила на
10.09.2018г. Тези АУЗД са надлежно
връчени на Т. и в същите изрично е
указана възможността за тяхното обжалване, но не са оспорени, видно от
данните по делото, като не е налице и спор за това между страните. В това
производство лицето е имало възможността да оспори същите и да направи
възраженията си по отношение на установения в тях данък
МПС и неговата дължимост. Видно от направеното от тях отбелязване тези АУЗД са
влезли в законна сила и представляват годно изпълнително основание по чл.209,
ал.2,т.3 от ДОПК за предприемане на принудително
изпълнение.
Неплатените от Т. публични задължения по горепосочените
актове са предадени от Община Бяла Слатина за събиране на публичен изпълнител
при ТД на НАП –В.Търново и е образувано
изп.дело № ********* от 2020г., видно от данните по делото. Също така се
установява, че срещу Т. е било образувано изп.дело по реда на ГПК от * Г.Б., което е било
предадено на * Ц.Н. с район на действие ОС-*** и е образувано с
№2020756040023/2020г. По това изп.дело държавата е била присъединена като
взискател на основание чл.191,ал.3 и 4 от ДОПК и чл.458 от ГПК, като съгласно
удостоверение от 28.10.2020г. на ТД на НАП-В.Търново/л.56/ публичните
задължения са общо в размер на 2 326,60лв. Сумата от 2326,60 лв. е била
преведена по сметка на ТД на НАП от * Н. и същата с разпореждане №
С200006-125-0287843/18.11.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново
е разпределена и преведена по сметка на
взискателя Община Бяла Слатина на 27.11.2020г., като от сумата е останала
неразпределена сума в размер на 127,08лв. С разпореждане №
С200006-035-0307631/18.11.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново
е прекратено производството по принудителното изпълнение на публични вземания
по образуваното изп.дело.
Съгласно чл.128 от ДОПК недължимо платени или
събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите
по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на
възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за
приходите. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива
на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане
или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години,
считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието
за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго в съответствие с
разпоредбата на чл.
129, ал. 1 от ДОПК. В конкретния случай, макар искането да е направено в
предвидения от закона срок, то не е налице основание за възстановяване или прихващане,
тъй като недължимо платените суми, чието възстановяване или прихващане
жалбоподателя претендира, са установени
с АУЗД от 2015г. и 2018г., по отношение на които липсват данни да са обжалвани и представляват годно изпълнително
основание по чл.209, ал.2,т.3 от ДОПК за предприемане на принудително изпълнение. Налице е образувано
изпълнително дело във вр. с тези задължения на жалбоподателя. Поради наличието
на административен акт, ползващ се със стабилитет, относно въпроса за дължимост
на същите публични задължения, законосъобразно приходният орган в
производството по реда на чл.129 ДОПК, е постановил отказ за възстановяване на внесените суми. Съгласно
разпоредбата на чл.
129, ал. 5 ДОПК, органът по приходите е длъжен след предявяване пред него
на влязъл в сила административен акт да възстанови сумите, посочени в акта,
заедно с дължимата лихва, в случай че сумите са признати като неправилно или
недължимо платени за данъци. Следователно, по аргумент от противното основание,
органът по приходите следва да откаже възстановяване на сума, внесена за
погасяване на данъчно задължение, което е признато за дължимо съгласно влязъл в
сила административен акт, както е в случая и за което задължение е образувано
изпълнително дело.
С
оглед на изложеното правилно органа е приел, че не са налице предпоставките по чл.128
и чл.129 от ДОПК за възстановяване на сумата. Правилно е прието, че остатъкът
от сумата 127,08 лв. следва да бъде възстановена на
ЧСИ и същата му е възстановена с АПВ. Следва да се
посочи, че сумата е преведена от ЧСИ и
макар да се приеме, че исканата сума подлежи на възстановяване същата следва да се възстанови на ЧСИ, а не на
жалбоподателката, както е приел и органа.
Следва
да се посочи, че релевираните в жалбата оплаквания се явяват ирелевантни спрямо
предмета на настоящото дело, тъй като чрез тях се иска да бъде извършен косвен съдебен контрол за
законосъобразност на АУЗД, което е недопустимо в настоящото производство. По
делото е безспорно установено, че процесните задължения за периода са
установени с влезли в сила АУЗД. В случай на несъгласие относно дължимостта на
данък МПС лицето е следвало да оспори актовете по съответния ред.
Не
се споделя възражението на жалбоподателката за изтекла погасителна давност и
недължимост на сумите за въпросното МПС за периода до 2018г. В случая с акта не
е извършено прихващане на въпросната сума, а такова е извършено с разпореждане
на публичния изпълнител от 18.11.2020г., като същото не е оспорено от
жалбоподателката, видно от данните по преписката. Съгласно чл.128,ал.1, изр.
последно от ДОПК може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение,
когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде
погасено по давност. Също така следва да се посочи, че възражение за давност не
е правено пред органа.
Следва да се посочи,
че с подаденото искане с вх.№ 97-01-281/31.01.2022г. жалбоподателката е
поискала и възстановяване на сума от 452,27лв., като видно от приходна
квитанция серия ББ20 № **********/01.11.2021г. същата е внесена доброволно от Т.
*** за погасяване на задължения за данък за същото МПС за периода 2018-2021г.
и не
е събрана принудително. След като тази сума е внесена доброволно по
сметка на община Б.Слатина и не е събрана принудително, то няма и как да се иска нейното възстановяване от ответника.
С оглед на изложеното, АПВ е издаден
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на
административно производствените правила и в съответствие с процесуалния и материалния
закон, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Потвърждаващото го решение също е издадено от компетентен орган и в
предписаната от закона форма и в съответствие с материалния закон.
При този изход на делото претенциите за
присъждане на разноски от страна на процес. представител на ответника в
настоящото производство са основателни. Съгласно чл.161,ал.1, изр.2 от ДОПК вр.
чл.129,ал.7 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се
присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат. В случая на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсулт в размер на
424,52 лева, определено съгласно чл.8, ал.1,т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно
представения списък. От страна на жалбоподателя не е направено възражение.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д.Т. ***-04000622008128-004-001/01.02.2022г.,
издаден от инспектор по приходите на ТД на НАП- В.Търново, потвърден с Решение
№30/06.04.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-В.Търново.
ОСЪЖДА
Т.Д.Т. ***, да заплати на ТД на НАП-В.Търново сумата от 424,52/четиристотин двадесет и четири лева и
петдесет и две стотинки/, разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба, чрез Административен съд Враца пред Върховен административен съд София в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМ. СЪДИЯ: