№ 6551
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Златка Чолева
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20251100506272 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №3438 от 28.02.2025г., постановено по гр.дело №63462/2023г. по описа на
СРС, ГО, 68 с-в, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на ищцата М. В. М. с ЕГН:**********, извършено със заповед
№620/25.10.2023г. на старши директор направление „Човешки ресурси“ на ответника „А1
България“ЕАД с ЕИК:********* на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- поради съкращаване на
щата; ищцата е възстановена на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата до уволнението
длъжност „юрисконсулт” в отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и
регулаторна политика” в „А1 България”ЕАД; ответникът е осъден да заплати на ищцата
сумата от 20385,60лв.- обезщетение по чл.344, ал.1, т.З КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за оставането й
без работа поради незаконното уволнение през периода от 26.10.2023г. до 26.04.2024г.,
заедно със законовата лихва върху тази сума за периода от датата на предявяване на исковата
молба 20.11.2023г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 3010лв. разноски по делото за възнаграждение на един адвокат. Ответникът е
осъден да заплати на съда сумата от 915,42лв. държавна такса.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „А1 България”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че е
доказано извършването на реално съкращаване на щата, извършен бил и задължителния в
случая подбор по чл.329 от КТ. Твърди, че няма законодателно изискване нито за това как
работодателят да оформи документално извършения от него подбор и оценките в него, нито
за писмено мотивиране на същия. В тази връзка сочи релевантна според него съдебна
практика като твърди, че формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска
преценка и доказването му при оспорване е допустимо с всички доказателствени средства. В
случая подборът бил извършен от определена от управителния орган комисия и обективиран
1
в протокол за подбор от 24.10.2023г. и приложението към него, като всички посочени от
управителния съвет критерии били включени при оценяването. Оценяването било по
десетобалната система, като най-ниска оценка 0 била поставяна, когато служителят не
покрива критерия, а най-висока оценка 10- когато служителят в пълна степен покрива
критерия. Всеки служител имал поставена оценка в рамките на десет точки по всеки един
критерии. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени.
Претендира разноски.
Въззиваемият ищец М. В. М. в подадения в срок отговор на въззивната жалба
оспорва същата като неоснователна. Твърди, че не са ясни критериите и начина на
оценяване при проведения подбор, а в него били включени юрисконсулти от отдели с
напълно различни функционални отговорности. От представеното от ответника приложение
към протокола за подбор не ставало ясно на кого са поставени точки и съобразно какви
критерии, а със свидетелски показания тези факти не можело да бъдат установени. Моли
решението на СРС да бъде потвърдено и не претендира разноски пред въззивната
инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3,
вр.чл.225, ал.1 КТ.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на
трудово правоотношение между него и ответника- работодател, както и че трудовото
правоотношение е било прекратено. В тежест на ответника е да установи законността на
уволнението съобразно основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за
прекратяване, а именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение,
която е подписана от надлежно упълномощен представител на ответника, спазване
изискванията на чл.123 КТ и реално съкращаване на щата, както и законосъобразното
провеждане на задължителната в случая процедура по подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ.
Между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение между
тях въз основа на представения по делото трудов договор, както и че това трудово
правоотношение е прекратено с представената по делото заповед №620/25.10.2023г. на
старши директор направление „Човешки ресурси“ на ответника, на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ - поради съкращаване на щата.
Съгласно ТР№5/26.10.2021г. по т.д.№5/2019г. на ОСГК на ВКС основанието за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е налице винаги, когато е
извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай,
при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на
установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на
щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения
общ брой на работниците или служителите. При премахване на определено звено в едно
предприятие и дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две
2
възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и
служителите от това звено - прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.
1, т. 2, пр.1 от Кодекса на труда - "закриване на част от предприятието" или на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда - "съкращаване на щата", като изборът на
предвидената в закона възможност е негово право, което не подлежи на съдебен контрол,
както и преценката му дали да се премахне едно или друго звено и дейността, извършвана в
него.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства /щатни
разписания от 01.10.2023г. и 23.10.2023г., утвърдени от старши директор направление
„Човешки ресурси” на ответника/ се установява реално съкращаване на щата преди датата
на уволнението на ищцата. С представения от ответника протокол от заседание на
12.10.2023г. на Управителния съвет на „А1 България”ЕАД е удостоверено решение за
съкращаване на една щатна бройка за длъжността ’’юрисконсулт” в отдел „Регулаторна
политика”, направление „Правна и регулаторна политика”, отдел „Регулации” и е утвърдено
новото щатно разписание от 23.10.2023г., докато по щатното разписание от 01.10.2023г. е
имало две щатни бройки за длъжността ’’юрисконсулт” в този отдел. Както правилно е
отбелязал и първостепенния съд, реалността на извършеното съкращение на заеманата от
ищцата длъжност не се променя от обстоятелството, че изпълняваната от нея дейност е
продължила да се осъществява, тъй като не са премахнати всички щатни бройки за
длъжността ’’юрисконсулт” в отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и
регулаторна политика”, а само част от тях.
Не се спори между страните и относно извършването на процедурата по подбор, за
което ответникът е представил неоспорени от ищеца писмени доказателства.
Ищцата оспорва реалното (законосъобразно) извършване на подбора, ясното
определяне и приложението на определените от работодателя критерии по отношение на
работата и, както и поставените от комисията оценки.
Действително, съгласно ТР№3/16.01.2012г. по т.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС,
преценката на работодателя, кой от служителите има по - висока квалификация и работи
по - добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ. Предмет на съдебната проверка е въпроса за законосъобразното
упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на
критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Критериите по чл. 329, ал. 1
КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички
доказателствени средства по ГПК. Когато преценката е обективирана в писмен документ
(както е в случая), същият представлява писмено доказателство и при оспорване от
уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства
подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на
други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на
участвалите в подбора.
В случая обаче, на първо място не се установява, че представеното по делото
Приложение 1 действително е част от протокол за подбор от 24.10.2023г., тъй като не е
подписано от членовете на комисията, извършила подбора. На следващо място, не е ясно
защо по един и същи критерий и при една и съща констатация е поставяна различна оценка
на някои служители. Част от критериите са от такова естество, че не могат да бъдат
приложени относно всички служители, или зависят от възложената от работодателя работа
/осъществяване на процесуално представителство, опит в процедури по ЗОП/. Друга част от
критериите пък изначално не подлежат на цифрова оценка, като например „уникалност на
работата“. Необходимо е да се отбележи, че всички критерии за извършване н подбора
следва да са предварително и ясно сведени до знанието на участниците в подбора, което
изключва последващото им уточняване в настоящото производство, в какъвто смисъл
3
всъщност е направеното от ответника доказателствено искане за разпит на свидетели.
Следователно налага се изводът, че ответникът, при възложена му за това доказателствена
тежест, не е успял при условията на пълно и главно доказване да докаже законосъобразното
упражняване на правото на подбор и приложение на критериите, установени с разпоредбата
на чл. 329, ал. 1 КТ.
Ето защо въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение- потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят- ответник няма право на разноски, а
въззиваемият ищец не претендира такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3438 от 28.02.2025г., постановено по гр.дело
№63462/2023г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4