Р Е Ш Е Н И Е
№ 261177 01.11.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 995 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Фаъненс“ С.А., с адрес на управление: Франция, град Париж, бул. „Осман“ №3, представлявано от Лоран Давид и Льо Везине, чрез „БНП Париба Пърсънъл Фаъненс“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“ , Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от законния представител Димитър Димитров, чрез юрисконсулт Николета Матева, срещу А.В.А. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1474, 18 лева главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *7година и договор за кредит * година, сумата от 270.04 лева възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018 година до 11.03.2019 година, сумата от 235.17 лева мораторна лихва за забава за периода от 11.03.2019 година до 17.11.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 30.11.2020г. до изплащане на вземането, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното и исковото производство.
Фактическите
твърдения, изложени в исковата молба и уточненията към нея са следните:
Между ищеца и ответника
е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта с номер PLUS – 15174089. С договора е
предвидено, че кредиторът отпуска на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит 10 000 лева с уговорката, че всички задължения за
кредитополучателя, произтичащи от договора и свързани с обслужването на
кредитната карта, ще възникнат след активирането й. Поради изложеното в исковата молба е
посочено, че договора се счита сключен на 05.02.2018 година с извършване на
първата трансакция с кредитната карта. След активиране на картата
кредитополучателят е длъжен да я ползва само лично. След усвояване на сумите за
кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечни погасителни
вноски, представляващи променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Кредиторът
издава месечно извлечение за трансакциите
до 15 – то число на месеца след което за кредитополучателя възниква задължение
да извърши плащане на месечна погасителна вноска. Видно от уточнението на
исковата молба месечната вноска е
различна в зависимост от усвоения кредитен лимит. Предвид вида на договора не
се изготвя погасителен план. В случая кредитополучателят е преустановил
изпълнение на задължението да внася месечна погасителна вноска на 01.10.2018
година и към датата на подаване на исковата молба задълженията му по договора с
в посочения по – горе размер. Кредиторът
е изпратил покана за доброволно изпълнение на 14.03.2019 година.
Поради изложеното
ищецът предявява исковете си. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
назначеният на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител на ответника –
адвокат Д.А., е дала писмен отговор на предявения иск. В писмения отговор процесуалният представител
оспорва иска, като посочва, че не е ясно на какво основание е отпусната
главница над лимита от 1 000 лева, няма доказателства за това, че са
усвоени суми по договора и как е станало
това. На следващо място в писмения отговор е посочено, че ищецът не е
представил месечните извлечения, които твърди, че е издал на основание
договора. Посочва, че ищецът не е закрил
кредитната карта, каквато възможност се съдържа в договора, в случай на забава от страна на длъжника за
повече от 3 месеца, а в случая е
изпратена покана след изтичане на шест месеца, за която липсват данни, че е
получена. На следващо място е посочено, че липсват доказателства, че ответникът
е получил кредитната карта, като в тази насока счита, че подписа на обратната разписка, приложена към исковата
молба, видимо се различава от подписа на ответника, както и този документ не
установява, че с него е изпратена кредитна карта. Процесуалният представител счита, че не се
установява дали и кога е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по
договора, както и дали ответникът е уведомен за това. В писмения отговор са оспорени размерите на
главницата, както и размерите на договорната и мораторната лихва, тъй като не
се установява как са начислени. Направено е доказателствено искане да бъдат
представени всички месечни извлечения, издадени по картата, на основание чл.
190 от ГПК. Счита, че следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде
отхвърлен
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител дава становище по повод направените от ответната страна оспорвания, поддържа исковата молба и счита, че следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
В съдебно заседание особеният процесуален представител на ответника поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и счита, че следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен. Счита, че не е установено по делото дали застрахователният договор е изпълнен и съответно дали е заплатено застрахователно обезщетение.
По материално правната квалификация на иска настоящият състав приема следното:
Предявеният
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед №
261 064 от 01.12.2020 година, постановена по частно гражданско дело № 7676
по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, е разпоредено плащане в полза
на ищеца от ответника на сумите, индивидуализирани в исковата молба и указване
на кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл.47
от ГПК.
Исковете
са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл.9 от Закона
за потребителския кредит вр. чл. 240, ал.1,
чл.240, ал. 2 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност се установява следното от фактическа страна:
По отношение на материално правната легитимация на ищеца да предяви иска настоящият състав взе предвид, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е заличен търговец и са представени доказателства, от които се установява, че преди това е налице сливане между това дружество и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, рег. № ********* на Парижки търговски регистър. Това е видно от приложените по делото Нотификация за презгранично сливане, издадено от Търговския регистър, както и от изготвената служебна справка от Търговския регистър относно заличения търговец чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК ********* с отразяване № 20180424134752, съдържащо посочената нотификация и посочване, че сливането е извършено съгласно чл.13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 26.10.2005 година на презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност.
Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, от една страна, и ответната страна – от друга, е сключен индивидуализирания в исковата молба договор за кредит отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15174089/24.08.2017г. за предоставяне на кредит в размер от 3 000 лева, застрахователна премия 604, 80 лева, такса ангажимент 105 лева, 36 броя погасителни вноски, месечна погасителна вноска 152, 50 лева, ГПР 43, 92 %, лихвен процент 34, 17 %.
В
приложените „Условия по договора“ е посочено, че кредиторът може да предостави
на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000
лева. Като писмено доказателство,
приложено към заповедното производство, е прието Приложение към договор за кредит PLUS-**. в заглавната част на което е посочено CARD -** година. В приложението е посочено, че
договорната лихва е в размер от 35 %, ГПР 44, 90 %. Приложението е подписано
само за кредитора. За установяване на твърдението на предоставяне на кредитната
карта, с което следва да бъде свързано и сключване на договора с постигане на
съгласие от двете страни, ищецът се е позовал на приетата по делото като
писмено доказателство товарителница, в която като получател е посочен
ответника, а като съдържание на опаковката – документи. Пратката е получена на
25.01.2018 година. Като писмено доказателства са приети месечни извлечения по кредитна карта от 01.11.2018
година, 01.12.2018 година, 01.01.2019 година, 15.01.2019 година.
В т.12 от приложението към общите условия
относно условията при които се предоставя револвиращия кредит е посочено, че
кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15 – то число
на месеца, което извлечение се изпраща на посочен от кредитополучателя
електронен адрес, а по негово искане или при липса на електронен адрес – в
хартиена форма на посочения от него адрес.
Уточнено е, че кредиторът не носи отговорност за доставката в случай, че
предоставеният адрес е недостъпен и/или
кредитополучателят не го използва по каквато и да е причина. С изготвяне на
месечното извлечение и изпращането му до кредитополучателя, съгласно цитираното
приложение към условията по договора за потребителски кредит, е свързан и
падежа на задълженията /т.13 – до първо число на месеца, който следва месеца, в
който е издадено извлечението/. Като писмено доказателство е прието и писмо от
ищеца, за което по делото липсват доказателства, че е получено от ответника, в
което е посочено, че считано от 16.07.2918 година кредитният лимит по
кредитната карта е 1 500 лева.
От заключението на
вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза,
което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, се установява, че
съгласно платежно нареждане за кредитен превод от 06.02.2018 година „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответника А.В.А. е преведена сума в размер от
1 000 лева, на 19.07.2018 година е преведена сума в размер 620 лева с
основание за превода - съгласно договор **.
В заключението на вещото лице са посочени начисленията по договора на основание
месечните извлечения по кредитната карта. Размерът на постъпилите от А.В.А.
суми по договора е в общ размер от 480 лева, като са посочени датите на
плащанията, които са в периода от 22.02.2018 година до 29.08.2019 година. В заключението са посочени и размерите на
задълженията по договора към датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, които са със стойностите, посочени в исковата молба и
заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
От посочените по – горе
доказателства не се установява сключване на писмен договор между страните за
предоставяне на потребителски кредит, тъй като приложението, в което са
индивидуализирани параметрите му, е подписано само от името на кредитора, не и
от кредитополучателя. Поради това не се установява сключване на договора по смисъла
на чл.10, ал.1 от ЗПК – на хартиен носител, от което следва, че не е установено
безспорно постигане на съгласие между страните относно конкретните параметри на
договора, посочени в чл.12 от ЗПК, включващи и размер на договорна лихва и ГПР
относно договора за овърдрафт. Следва да се приеме, предвид усвояването на
преведените по сметка средства, установените плащания, послужили за погасяване
на задължения по договора, извършвани по
сметка, на която титуляр е ответника и
предвид наличието на допълнителна
процедура по активиране на кредитната карта, че страна по правоотношението е
ответника.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В чл. 23 от ЗПК е посочено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Поради това и след приспадане на платената от ответника сума в размер от 480 лева от главницата в размер от 1 600 лева, каквато е сумата, предоставено по договора, задължението е 1120 лева.
Поради изложеното настоящият състав приема, че искът е основателен и доказан за сумата 1 474, 18 лева, представляваща главница, която следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.11.2021 година до окончателното й плащане. Поради това не следва да бъдат обсъждани и възраженията за това дали задълженията по договора са предсрочно изискуеми.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, съответно на уважената част от иска.
Направените по водене на делото разноски са както следва: сума в размер от 119, 39 лева, сума в размер от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размера на Наредбата за заплащане на правната помощ, в редакцията към предявяване на иска, сумата 368, 56 лева, представляваща депозит за особен представител и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице или общо разноски в размер от 737, 95 лева.
Съответно на уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца на това основание сумата 417, 55 лева.
Съгласно мотивите
към т.11г от ТР № 4/2014 година по тълкувателно дело № 4/2013 година, ОСГТК,
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съответно на уважената част от вземането следва съответно да
бъдат присъдени разноски в размер от 50, 69
лева от общия размер, посочен в
заповедта от 89,58 лева.
Предвид изложеното относно изхода от спора
следва и претенцията за разноски, направени в заповедното производство да бъде
отхвърлена.
Ответната страна не е
поискала присъждане на разноски, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът А.В.А. ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж.к. „Младост 4“ Бизнес парк София бл.14, чрез процесуален представител, сумата от 1120 лева /хиляда сто и двадесет лева/, представляваща главница договор за кредит CARD-**година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.11.2020 година до окончателното й плащане, представляващи част от сумите, плащане на които е разпоредено със Заповед № 261 064 от 01.12.2020 година, постановена по частно гражданско дело № 7676 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА А.В.А. ЕГН **********, с адрес: ***,
да плати на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон
България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район Младост, ж.к. „Младост 4“ Бизнес парк
София бл.14, чрез процесуален
представител, сумата417, 55 лева /четиристотин и седемнадесет лева, петдесет и
пет стотинки/ и сумата 50, 69 лева /петдесет лева, шестдесет и девет
стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното
производство.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж.к. „Младост 4“ Бизнес парк София бл.14, чрез процесуален представител, против А.В.А. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за предоставяне на револвиращ потребителски кредит CARD-*година главница в размер разликата между присъдената на това основание сума от 1 120 лева /хиляда сто и двадесет лева/ до пълния предявен размер на претенцията от 1474.18 лева /хиляда четиристотин седемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, представляваща главница, сумата от 270.04 лева /двеста и седемдесет лева и четири стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018 година до 11.03.2019 година, сумата от 235.17 лева /двеста тридесет и пет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 11.03.2019 година до 17.11.2020 година, представляващи част от сумите, плащане на които е разпоредено със Заповед № 261 064 от 01.12.2020 година, постановена по частно гражданско дело № 7676 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, както и претенциите за присъждане на разноски, направени в исковото и заповедното производство до пълните предявени размери.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.