№ 253
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело №
20231110159936 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от /ФИРМА/ срещу С. П. С.
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за
заплащане на сумата от 990,00 лв., представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение за вреди по лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ***********,
в резултат на ПТП, настъпило на 02.02.2020 г., около 18:30 часа в с. Д., по ул. „П.“, в
посока от площада на с. Д. към с. Г., ведно със законната лихва за периода от 03.01.2023 г.
до изплащане на вземането, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 25.01.2023 г. в производството по ч.гр.д. № 79/2023 г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на 02.02.2020 г. в с. Д., по ул. „П.“, в посока от
площада на с. Д. към с. Г., поради движение с несъобразена скорост и след употреба на
алкохол на С. С., като водач на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ с ДК №
*************** е настъпило ПТП с паркирания лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“ с ДК № ***********, по който били нанесени имуществени вреди, за което бил
съставен Протокол за ПТП № 1740124/02.02.2020 г. Твърди, че ответникът е управлявал
посочения автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. Във връзка с инцидента при ищеца, като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/23/119003439752, с валидност към
датата на ПТП, била заведена щета № 0410-165-0023-2020, по която след извършена
оценка на щетите по увредения автомобил е било определено застрахователно
обезщетение в размер от 990, 00 лв., което било изплатено, затова претендира размера на
изплатеното обезщетение. Моли съда да уважи исковата претенция. Прави искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С
молба с вх. № 312989/04.10.2024г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът С. П. С., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
1
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.01.2023г.
в производството по ч.гр.д. № 79/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415
от ГПК и при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск по реда на чл. 415,
ал.1,т.2 от ГПК.
От приетия по делото Протокол за ПТП с № 1740124/02.02.2020г., се установява, че
ПТП е настъпило на 02.02.2020г., около 18:30 часа в с.Д., където водачът на л.а. „Ауди“,
модел „А4“, с ДК № **************, движейки се по ул. „П.“ в посока от площада на с.Д.
към с.Г., поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост и вследствие
употреба на алкохол, губи контрол над управляваното ППС и удря паркираното вляво на
пътното платно на ул. „П.“ № 109 МПС, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК №
***********, собственост на Р.Н.К..
Установява се също така, че РС – К., втори състав с определение обективирано в
протокол от 20.02.2020г. по НОХД № 37/2020г. е одобрил споразумение, тъй като
ответникът С. П. С. се е признал за виновен, за това, че на 02.02.2020г., около 18:40 часа в
с.Д., община К., на ул. „П.“, до дом 109 е управлявал МПС – лек автомобил – марка
„Ауди“ с рег. № ************** и реализирал ПТП, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 промила на хиляда, а именно – 1,34 на хиляда, установено по надлежен ред –
Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол с кръвта №
84/04.02.2020г. на Специализирана химическа лаборатория към **********************,
съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози – престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
Също така не е спорно, че към датата на ПТП, МПС марка „Ауди“ с рег. №
**************, управлявано от ответника е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със /ФИРМА/, полица № BG/23/119003439752, валидна от
16.12.2019г. до 15.12.2020г.
Установява се също така, че по повод процесното ПТП при ищеца е подадено
уведомление и е образувана щета № 0410-165-0023-2020г., по която е определено и
изплатено обезщетение на собственика на увреденото ППС в размер на 990,00 лева.
Установените и относими към предмета на спора факти и обстоятелства не се
оспорват от ответника. За възникването на регресното право ищецът следва да докаже
следните факти: вредите да са причинени от виновно и противоправно поведение на
делинквента съгласно чл. 45 от ЗЗД, наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ищеца
застраховател и делинквента към датата на настъпване на застрахователното събитие,
изплащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение на увреденото
лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно
събитие. От изложеното следва, че непозволеното увреждане е елемент от фактическия
2
състав на застрахователното събитие, т. е. от осъществен деликт, поради което и в тежест
на ищеца по делото по така предявения иск е да докаже наличието на всички
предпоставки на деликта.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1,т.1 от КЗ, освен в случаите по чл. 433, т.1 и 2,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал МПС под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, която е
твърдяната от ищеца хипотеза, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, каквато е твърдяната в
случая хипотеза от ищеца. В тази връзка и по силата на посочената разпоредба
регресното право на застрахователя по договор за застраховка "Гражданска отговорност"
възниква именно на база на вече установените предпоставки от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. В конкретиката на случая следва да
се вземе предвид, че по силата на разпоредбата на чл. 500, ал.,т.1 от КЗ, основанието за
възникването на регресното право на застрахователя възниква в случаите, когато
виновният водач при настъпването на ПТП е управлявал ППС под въздействие на
алкохол и следователно същото се основава единствено на този факт. В настоящия
случай съдът намира, че посоченото основание е безспорно доказано в хода на процеса от
приетия по делото Протокол от 20.02.2020г., в който е обективирано определение на РС –
К. по НОХД № 37/2020г. Приети са по делото и АУАН № 155993/02.02.2020г., както и
протокол за химическо изследване № 0048011, Заповед за прилагане на ПАМ по
отношение на С. С. и НП № 20-0286-000055/25.03.2020г. Не са спорни в производството
механизма на ПТП, както и че причинените щети на увреденото ППС при ПТП са в
причинна връзка с механизма на ПТП. Отделно в протокола за ПТП ответникът е
посочен, като виновен за така осъщественото ПТП, като прокола за ПТП носи подписа му
– неизгоден за него факт досежно доказване механизма на ПТП и причинно следствената
връзка между него и вредите, поради което следва да бъде кредитиран от съда. Така
предявения иск не се оспорва и по размер.
По изложеното съдът намира така предявения иск за основателен и като такъв
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца
следва да се присъдят заплатените разноски в заповедното производство в общ размер на
505,00 лева. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на
50,00 лева, като претендира за присъждане и адвокатско възнаграждение в размер на
480,00 лева, за реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.77-78 от досието по делото.
Следователно на ищеца следва да бъдат присъдени общо разноски в исковото
производство в размер на 530,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от
/ФИРМА/, ЕИК ********** срещу С. П. С., ЕГН ********** положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, че С. П. С. дължи
3
на /ФИРМА/, сумата в размер на 990,00 лв., представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с
ДК № ***********, в резултат на ПТП, настъпило на 02.02.2020 г., около 18:30 часа в с. Д.,
по ул. „П.“, в посока от площада на с. Д. към с. Г., ведно със законната лихва за периода
от 03.01.2023 г. до изплащане на вземането, и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.01.2023 г. в производството по
ч.гр.д. № 79/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК **********
сумата в размер на 505,00 лева, деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК **********
сумата в размер на 530,00 лева, деловодни разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4