Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди
и двадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 753 по
описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 226 ал.1
от КЗ /отм./ за сумата от 60 000 лв.
В исковата молба на Г.Г.С. се
твърди, че на 28.01.2013 г., около 12.00 часа, в гр. София, на кръстовище,
образувано от бул. „Шипченски проход“ и ул. „Акад. Людмил Стоянов“ при
управление на л.а. „Хюндай Елантра“ с рег. № *******, водачът Т.Г.Т. нарушил
правилата за движение по пътищата като блъснал пресичащата на пешеходна пътека
ищца. Твърди се, че от удара същата получила фрактура на дясната ключица и
мекотъканни наранявания. Твърди се, че е
получила травма в областта на дясна гръдна половина. Била хоспитализирана в
УМБАЛСМ „Пирогов“, където било проведено болнично лечение, а на 14.03.2012 г.
била отново хоспитализирана за 14 дни, през които била проведена комплексна
медикаментозна реанимация и извършване на плеврална пункция за отстраняване на
образувалия се плеврален излив. Твърди се, че тези увреди й причинили болки и
страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Хюндай Елантра”, да й заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД,
редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран Т.Г.Т.,
редовно уведомен, оспорва иска.
В открито съдебно заседание ищцата
се представлява от адв. П., която поддържа иска.
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Д..
Третото лице помагач се представлява от адв. Великов.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от
което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» по отношение лек
автомобил «Хюндай Елантра» с рег. № *******.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Видно от представения по делото констативен протокол № К 108/28.01.2012
г. на СДВР на 28.01.2012 г. в гр. София
е осъществено ПТП между лек автомобил «Хюндай Елантра» с рег. № *******,
управляван от Т.Г.Т. и ищцата като пешеходец. Установено по делото и от
изслушаната САТЕ, изготвена от вещото лице инж. С.Д.С., е че причина за
настъпване на ПТП се явяват неправилните действия на водача на лекия автомобил с
кормилната и спирачна система на автомобила. Вината на водача на лекия
автомобил е установена и от влязлата сила присъда по нохд 17957/2016 г. на СРС,
20 състав, с която същият е признат за виновен за това деяние. Присъдата на
наказателния съд е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата на
чл. 300 от ГПК.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза. В заключението си д-р Димитър Людмилов Каменов посочва, че ищцата е
претърпяла от ПТП-то увреждания, изразяващи се в „счупвания на ключица и палец,
охлузвания, кръвонасядания, отоци“.
Понесените от ищцата неимуществените вреди се установяват от заключението
на СМЕ, съгласно което болкови усещания са били за период около 2 месеца, като
са били особено интензивни през първия от тях, с постепенно затихване към края
на периода.
Следва обаче да се има предвид, че съгласно цитираната вече норма
на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Установеният в наказателното производство размер на
причинените от престъпното деяние вреди, само ако е елемент от фактическия
състав на престъплението, обвързва и гражданския съд със задължителна сила. Практиката
на ВКС е последователна в това отношение – решение 53/02.11.1981 г. по н.д.
41/81 г. на ОСНК на ВС, решение 135 /13.10.2014 г. по търг. дело 3945/2013 г.
на Първо ТО на ВКС, решение 25/17.03.2011 г. по търг. дело 411/2010 г. на Второ
ТО на ВКС, решение 22/05.05.2011 г. по търг.д. 368/2010 г. на Първо ТО на ВКС и
др. В конкретния случай
водачът на МПС е признат за виновен за престъпление по чл. 342 ал. 1т.3
от НК, което е резултатно по своя характер, а резултатът е причиняване на
телесни увреди, притежаващи медико-биологичните признаци на средна респ. тежка
телесна повреда. Именно с присъдата, същият е признат за виновен за причиняване
на 4 средни телесни повреди – освен коментираните по-горе две такива и в
„счупване от притискане на първи поясен прешлен и дясностранна
плевропневмония“. Предвид което, настоящият съдебен състав при съблюдаване
правилото на чл. 300 от ГПК следва да зачете присъдата на наказателния съд.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалата, степента и вида на увредите / 4 средни
телесни повреди/, периодът от време, през който е търпяла болки, страдания и
ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищцата, интензитетът на нейното страдание с оглед понесените от същата травматични
увреждания, периодът, в който същите са търпени
справедливо би било да се присъди сума от 30 000 лв. като за горницата
до заявения размер искът следва да се отхвърли.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване. При ангажираните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира същото за неоснователно, предвид липсата на данни по делото, че
ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
По отношение претенцията за
заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата
на извършване на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на
съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение
133/26.05.2011 г. по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение N:605 от
06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/.
По разноските: С оглед заявеното искане по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА и доколкото са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение по този ред на процесуалния представител на ищеца се следва
такова в размер на 1 398 лв. с включен ДДС, доколкото процесуалния представител
на ищеца е лице, регистрирано по ЗДДС, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските съобразно отхвърлената част от иска. Припадащата се част от
разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК възлизат на сумата от 205 лв.
респ. при съблюдаване своевременно заявеното възражение по реда на чл. 78 ал.5
от ГПК.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 406, 19 лв. – дължима ДТ и разноски, платени
от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Въз основа на изложените
съображения, СГС, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./
да заплати на Г.Г.С., ЕГН **********,*** – „АД О.К.“ сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 28.01.2012 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.01.2012 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на „АД О.К.“ сумата от 1 398 лв. –
адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 1 406,
19 лв. лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г.Г.С., ЕГН **********,*** – „АД О.К.“ да заплати на основание чл. 78 ал.3
от ГПК ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 205 лв.– разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ответника – Т.Г.Т., ЕГН
**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: