СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
28.04.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 25.03.21г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 654/20г. и констатира следното:
Предявен е иск от Я. П. против Ц. П. с правно основание
чл. 26, ал. 2, предл. 4-то от ЗЗД за – прогласяване недействителността
/нищожността/ на: договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане /обективиран в нотариален акт № 185 от 08.09.14г. на нотариус В. Б./.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
С процесния /атакувания/ договор: О. П. /наследодател; майка на ищците/ е
прехвърлила на Ц. П. - 3 недвижими имота /два апартамента
и гараж - подробно индивидуалзирани в спорния нотариален акт както следва: апартамент
№ 20, находящ се в град София, бул. *********, с площ от 98, 44 кв. м., заедно
с мазе № 20, с площ от 6, 41 кв.м., заедно с 2, 462% ид. ч. от общите части на
сградата, заедно с 2, 949 ид. ч. от правото на строеж върху мястото, заедно с
2, 949 ид. ч. от мястото; гараж № 11, находящ се в град София, бул.*********с
площ от 20, 34 кв. м., заедно с 1, 864% ид. ч. от общите части на сградата,
заедно с 0, 784% ид. ч. от правото на строеж върху мястото, заедно с 0, 784%
ид. ч. от мястото; апартамент № 504А, находящ се в град София, ж.к. Люл*********с
площ от 42, 41 кв. м., заедно с мазе № 28А, с площ от 2, 14 кв. м., заедно с 0,
01% от общите части на сградата, заедно със съответните ид. ч. от правото на
строеж върху мястото, заедно с 0, 28% ид. ч. от мястото/ срещу задължение на
ответника – да издържа и да се грижи за прехвърлителката. На 21.10.14г. – О. П.
е починала.
Искът
е основателен:
Събраният
по делото доказателствен материал /писмен, гласен и експертен – преценен в
съвкупност; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/
удостоверява, че: към момента на изповядване на процесната /атакуваната;
прехвърлителната/ сделка - онкологичното заболяване на О. П. - вече е било установено
/констатирано към 08.14г./ като съществуващо; към същият момент - болестта вече
е била придобила /фактически; обективно/ състояние на нелечимост; смъртта на
прехвърлителката действително е настъпила в много кратък период от време /след
установяване на заболяването и след прехвърлянето на процесните имоти/. Тези
три обстоятелства /преценени не като субективно отношение на ответника към тях,
а единствено като обективни величини; като реално осъществили се факти/
обосновават /преценени в съвкупност/ извода, че: договорът е бил сключен при
отсъствие на основание - по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4-то от ЗЗД /сделката на практика се е явила
още изначално; към момента на учредяване на двустранното правоотношение –
лишена от предмет/.
Горният
/краен/ извод е направен от председателя на състава /при условията на чл. 12 от ГПК/ косвено в контекста и на следните обстоятелства:
От
една страна:
Нито
по настоящото дело /нито в другия висящ между страните съдебен процес – по чл.
87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на процесната сделка/ са заявени /съгласно
съдържанието на представения в тази връзка отговор по чл. 131 от ГПК/ твърдения
/липсват и доказателства в такава насока/ за: влошени отношения между О. П. и ищеца; за конфликти между тях;
за настъпило във времето физическо и психологическо отчуждение; за липса на
емоционална връзка; за неуважително отношение на този син към майка му. В
такава хипотеза /с оглед това/: реализираният /осъществилият се/ в полза на
ответника правен резултат /като крайно измерение/, а именно - лишаване на
единия син /ищеца/ изцяло от наследството на майка му следва да бъде окачествен
като – несправедлив /житейски необоснован; незащитим/ по смисъла на: чл. 9 от ЗЗД, чл. 12 от ЗЗД, чл. 20 от ЗЗД, съответно чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД /макар такова
основание за нищожност да не е заявено по делото/.
От
друга страна:
Изправността
на ответника в рамките на учредената договорна връзка е обстоятелство –
ирелевантно за /и неотносимо към/
предмета на настоящото дело /предвид правната квалификация на иска; това
обстоятелство подлежи на изследване в другия процес – по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД/.
Независимо от това:
Принципно:
и в двете законови хипотези /по чл. 26, ал. 2, предл. 4-то от ЗЗД и по чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД/ предпоставката за действителност на договорната връзка /по
смисъла на първия законов текст/ и изправността на приобретателя /по смисъла на
второто законово правило/ подлежат на изследване /могат да бъдат преценявани;
имат правна стойност/ само - към момента на сключване на договора /в първия
случай/ и - към времето след сключването на сделката /във втория случай/. С
други думи: отношенията между договарящите страни за периода – до учредяване на
правоотношението /в каквато връзка са заявени доводи от страна на ответника/ се
явяват ирелевантни /както досежно действителността на договора; така и спрямо
изправността на приобретателя/. В тази връзка:
Евентуалната
изправност на ответника в рамките на процесното правоотношение /за периода след
сключване на договора – съобразно горните съображения/ сама по себе си /дори и
да бъде категорично установена/ също не може да обоснове; да защити /житейски и
отново по съображения за справедливост/ настъпилият в полза на Ц.
П. правен резултат
- поради следващите обстоятелства /преценени в съвкупност/: предвид изключително
краткия период на изпълнение на договора; предвид обстоятелството, че
прехвърлителката е имала /съгласно събраните в процеса гласни доказателства/
фактическа /обективна/ възможност да се обслужва сама - до момента на смъртта
си /въпреки заболяването/, съответно е разполагала и със свои – лични финансови
средства /пенсия/, които също са могли да осигуряват издръжката й, но преди
всичко /най-вече/ предвид това, че: предоставените финансова подкрепа и
физическа – емоционална грижа /както за времето до сключване на атакуваната
сделка, така и за периода след това/ се явяват проявление на принципно
безвъзмезден синовен дълг /на дете към родител/, който дълг произтича не само
от закона /и договора/, а най-вече от принципите на нравствеността и морала. С
други думи: юридическото и морално право на приобретателя /в случая конкретно/
да получи процесните имоти изцяло в своя полза /и да лиши по този начин брат си
изцяло от наследство/ – принципно не може да бъде обвързано с предоставената по
договора финансова и физическа - емоционална грижа /обратният извод би се явил
отново в житейско противоречие с принципите на изброените по-горе законови
текстове/.
С
оглед всичко изложено: искът следва да бъде - уважен.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
неоснователно /заявеният от ищеца адвокатски хонорар не се явява прекомерен –
преценен в контекста на: праговете по Наредба № 1; цената на иска; фактическата
и правна сложност на процесния правен спор/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА недействителността /нищожността/ на: договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане /обективиран в нотариален
акт № 185 от 08.09.14г. на нотариус В. Б./ по иска с правно основание чл. 26,
ал. 2, предл. 4-то от ЗЗД на Я.И.П. ЕГН ********** против Ц.И.П. ЕГН **********.
ОСЪЖДА Ц.И.П. да плати на Я.И.П. 4 417 лева съдебни – разноски /на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: