№ 3088
гр. С., 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110151858 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 259935/20.09.2023г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 14.06.2023г. по ч.гр.д. № 29377/2023г. на СРС.
Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу С. П. М. искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на „************“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. ******, бл. 30,
вх. В, ет. 3, ап. 8, както следва:
4353,52 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (31.05.2023г.) до
окончателното им изплащане;
520,24 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-16.05.2023г.;
49,97 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (31.05.2023г.) до окончателното им изплащане;
9,84 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020г.-16.05.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
1
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по
делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Б.А., който поддържа
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. П. М. не се е възползвала от
възможността да подаде отговор на исковата молба. За насроченото по делото публично
съдебно заседание не изпраща представител. Становище чрез адв. Н. К. се изразява в писмен
вид, като предявените искове се оспорват.
Третото лице – помагач „*********“ ООД е депозирало молба, вх. №
371103/22.12.2023г. на СРС, към която представя документи относно извършеното дялово
разпределение. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и изразеното от ответницата становище, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца,
който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба, но съдът, с оглед
задължителните указания по ТР 4/2013-2014-ОСГТК, т. 11а, съдът е длъжен да се произнесе
по възраженията, заявени в подаденото срещу издадената заповед за изпълнение
възражение – липса на облигационна връзка, несъотвествие на начислените суми с реалното
потребление и погасяване на задълженията по давност. Останалите възражения на
ответницата са заявени след изтичането на срока за подаване на отговор на исковата молба,
поради което са преклудирани съобразно чл. 133 ГПК и не следва да бъдат разглеждани от
съда.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
2
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Видно от представеното по делото копие, с Договор от 20.11.1972г. за продажба на
недвижим имот съгласно НПЖДЖФ П.П.М. и С. К. М. са закупили от Софийския градски
народен съвет – Кирковски районен народен съвет недвижим имот – апартамент в град С.,
ул. „**********“ № 54, бл. 30, вх. В, ет. 3, ап. 8, ведно с припадащите се площи, права и
помещения. Събраните по делото доказателства, включително подаденото от С. М.
заявление-декларация за откриване на партида, не оставят у съда съмнение, че посоченият
имот е идентичен с топлоснабдения такъв, описан в исковата молба.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 1118/15.06.2006г. на Столичната
община – Район „Красно село“, П.П.М. е починал на 03.06.2006г., като е оставил за свои
наследници по закон съпругата си С. К. М. и дъщеря си С. П. М.. Видно от Удостоверение
за наследници, изх. № РКС23-УФ01-1408/19.12.2023г. на Столичната община – Район
„Красно село“, С. П. М. е починала на 26.03.2013г., като е оставила за свой наследник по
закон дъщеря си С. П. Л.. С оглед еднаквия единен граждански номер, съдът приема, че С.
П. М. и С. П. Л. са имена на едно и също лице. Няма данни в последствие имотът да е бил
отчужден, поради което С. П. М./Л. като негова собственица по наследство в рамките на
процесния по делото период е имала качеството на клиент на топлинна енергия, която
купува от „************“ ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно
отношение, съответно носи отговорност за заплащането на потребената в топлоснабдения
имот топлинна енергия.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ
заплащането на топлоенергията се осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се
съставят фактури, и последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита
реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този
момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума за
възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на дружеството. Така за всеки
отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане
само за реално потребено количество енергия. Видно от представените от третото лице –
помагач индивидуални справки за използвана топлинна енергия, за периода м.05.2020г.-
м.04.2021г. реалното потребление на топлинна енергия за имота е 20,12897 МВтч на
стойност 1972,96 лева, а за периода м.05.2021г.-м.04.2022г. – 20,76504 МВтч на стойност
2445,76 лева, т.е. топлинна енергия на стойност общо 4418,72 лева. По делото не бяха
ангажирани доказателства, които да опровергаят тези данни, а от страна на ответницата не е
заявено възражение за пълно или частично плащане. При това положение предявеният
иск за главница за топлинна енергия, доколкото е за по-ниска сума, следва да бъде
уважен изцяло. Главницата за топлинна енергия, с оглед установения в чл. 33, ал. 1 ОУ
3
падеж – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася вземането, не е погасена по
давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
31.05.2023г. и преди да изтекат три години срок от настъпването на падежа за най-ранната
месечна сметка. С депозирането на заявлението давността следва да се счита за прекъсната.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово
разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и
извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред
не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че
падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. Начислената съгласно справка на л. 29 от делото
сума за дялово разпределение възлиза на 49,97 лева, която също не е погасена по давност.
Искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
Вземайки предвид данните по делото и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че
лихвите за забава върху главниците са дължими в претендирания от ищеца размер ,
поради което и исковете за тях също са основателни и следва да бъдат уважени.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответника в качеството му на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 148,67 лева за
разноски в заповедното производство, с включено юрисконсултско възнаграждение от 50,00
лева, както и 325,47 лева за разноски в исковото производство, с включено юрисконсултско
възнаграждение от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. П. М. /Л./, ЕГН **********, от град
С., дължи на „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. ******, бл. 30, вх. В, ет.
3, ап. 8, аб. № 108245, както следва:
4353,52 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (31.05.2023г.) до
окончателното им изплащане;
520,24 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-16.05.2023г.;
49,97 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (31.05.2023г.) до окончателното им изплащане;
9,84 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020г.-16.05.2023г.
ОСЪЖДА С. П. М. /Л./, ЕГН **********, от град С., да заплати на „************“
4
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
148,67 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 29377/2023г.
на СРС), както и сумата от 325,47 лева за разноски в първоинстанционното исково
производство (гр.д. №51858/2023г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „*********“ ООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5