№ 1554
гр. София, 25.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100602491 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат М.Х. от САК, упълномощен защитник
на подсъдимия В. П. СТ., срещу определение на СРС, НО, 1 състав, постановено на 07.
06. 2022 г. по н.о.х.д. № 6165/22 г., с което, в рамките на откритото разпоредително
заседание, при произнасянето си по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК съдът не е уважил
искането на защитника за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от
„Задържане под стража“ в по-лека и вместо това е потвърдил най-тежката мярка за
неотклонение.
С частната жалба от въззивния съд се иска отмяна на обжалваното определение,
като вместо това мярката за неотклонение на В.С. бъде изменена в по-лека от
„Задържането под стража“. Защитникът поддържа, че подсъдимият е неосъждан, живее
на установен адрес, като доброволно се е предал на органите на разследването и то
преди да е имал качество на обвиняем, заради което намира, че няма реална опасност
той да се укрие. По отношение на опасността от извършване на престъпление при по-
лека мярка за неотклонение се поддържа, че подсъдимият не би могъл да повлияе на
събирането на доказателства, тъй като това вече е сторено в хода на досъдебното
производство. Счита, че съвкупната преценка на всички обстоятелства, основана на
доказателствата, сочи, че целите по чл. 57 от НПК ще могат да бъдат постигнати и с по-
лека мярка за неотклонение от задържането под стража.
Въззивният съдебен състав, като материалите по делото и доводите на
жалбоподателя, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 342, ал. 1 от НПК, от
активнолегитимиран субект и срещу акт на СРС, който подлежи на въззивен контрол
отделно от присъдата, съобразно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебното производство пред СРС е образувано по внесен в съда обвинителен
1
акт срещу В. П. СТ. за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.
В хода на досъдебното производство В.С. е бил задържан под стража по реда на
чл. 64, ал. 1 от НПК, считано от 21. 03. 2022 г., като тази мярка продължава да се
изпълнява спрямо него и до настоящия момент.
На 07. 06. 2022 г. СРС е провел открито разпоредително заседание по делото,
като в хода на изложението на становището си по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК
защитникът, адвокат Х., е направил искане за изменение на мярката за неотклонение на
подсъдимия С.. Съдът е преценил, че няма законови основания за това и е потвърдил
мярката. Посочил е, че от събраните в досъдебното производство доказателства на
пръв поглед може да се направи извод за наличие на обосновано предположение за
авторството на деянието от страна на подсъдимия с уговорката, че в хода на съдебното
следствие ще следва по несъмнен начин да бъдат отстранени противоречията в
доказателствената съвкупност, въведени с обясненията на подсъдимия. Намерил е, че
има опасност от извършване на престъпление при по-лека мярка за неотклонение, като
се е обосновал с факта на твърдяното извършване на деянието по чл. 343б, ал. 2 от НК
в изпитателен срок на предходното осъждане. Акцентирал е и че има опасност от
укриване, която обаче е счел за неособено интензивна. Срокът на задържане в приет за
разумен с оглед ритмичните процесуални действия, които се извършват от СРС. По
отношение на наведените аргументи от хуманитарно естество, свързани с лошо
здравословно състояние на С., първоинстанционният съд е приел, че такова не е
доказано, още повече предвид изявлението на подсъдимия, че не е търсил лечение от
лекаря в затвора и приема предписаните му лекарства.
Тази преценка на контролирания съдебен състав е правилна и се споделя от
въззивния съд.
Подсъдимият В.С. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по
чл. 343б, ал. 2 от НК, за което законът предвижда да се налага наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една до пет години и с „Глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин
лева. Поради това спрямо него може да бъде изпълнявана мярката за неотклонение
„Задържане под стража“. Доколкото производството се намира в съдебна фаза,
продължителността на задържането не е ограничена със срок.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства може да се
направи обоснован извод на пръв поглед, че подсъдимият В.С. е автор на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В тази връзка са ангажирани
показания на очевидци на деянието, както и заключение на СХЕ и справка за съдимост.
Налице са и двете опасности, предвидени в чл. 63, ал. 1 от НПК. Реална е
опасността от извършване на престъпление, което се извежда от обстоятелството, че
твърдяното престъпление е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане
за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което значително завишава степента на
обществена опасност на дееца и сочи, че той утвърждава модел на поведение, свързано
с престъпно управление на МПС, което налага Държавата да ограничи възможността
му да извършва престъпления чрез мярката „Задържане под стража“.
С оглед на продължителните опити да бъде призован в досъдебното
производство, неявяването му на редовно призоваване и наличните докладни записки,
че той не е намиран на адреса, на който твърди, че живее, този съдебен състав счете, че
и опасността от укриване също е достатъчно интензивна, за да оправдае
продължаването на най-тежката мярка за неотклонение.
Като ново обстоятелство следва да бъде обсъден срокът на задържане, както е
2
сторил и СРС. Той не е неразумен, както предвид тежестта на предвиденото наказание,
така и предвид срочната работа на СРС при разглеждането на делото, при което не са
допускани каквито и да било забавяния.
Не са доказани хуманитарни основания за изменение на мярката в по-лека,
налице са само твърдения за налични заболявания при него, без да се твърди тяхно
обостряне. Очевидно те не са пречка за престоя му в затвора, доколкото самият
подсъдим заявява, че умишлено не е търсил лекарска помощ, защото не вярва в
професионализма на лекарите от мястото за лишаване от свобода, както и е посочил, че
взима предписаните му лекарствени средства.
По тези съображения и в настоящия момент мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ се явява единствената, която най-адекватно ще постигне
целите по чл. 57 от НПК. Затова правилно СРС е потвърдил същата в хода на
разпоредителното заседание. Атакуваното определение е правилно и законосъобразно,
поради което и въззивният съд следва да го потвърди.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 1 състав, постановено на 07. 06.
2022 г. по н.о.х.д. № 6165/22 г., с което е потвърдена мярката за неотклонение
„Задържане под стража“, взета спрямо подсъдимия В. П. СТ..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3