ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1586
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500845 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК.
Постъпила е Молба с вх. № 12007/05.05.2022г. от адв. Л.Л., като
пълномощник на Л.Л. Л., с която е направено искане за допълване на осн.
чл.248 от ГПК на Определение № 1106/03.05.2022г., постановено по възз.гр.д.
№ 845/2022г. от Окръжен съд – Пловдив, V гр.с. Посочва, че искането за
разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, е направено своевременно с
писмения отговор на частната жалба, като са приложени доказателства за
плащането и списък за разноски. Позовава се на чл.81 от ГПК.
Ответникът по молбата В. Х. И., ЕГН – **********, чрез адв. Т.Н.,
депозира писмен отговор, че молбата следва да се остави изцяло без
уважение, тъй като производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно, е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че молбата следва
да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл.81 от ГПК – Във всеки акт, с който приключва делото
в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Разпоредбата има предвид само присъждане на разноски съобразно правния
1
резултат /изхода на спора/ по делото като правна последица. В
производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, тъй като предметът на защита не
е самостоятелен. В тази насока е и съдебна практика – Определение №
489/17.10.2017г. на ВКС – IV г.о. по ч.гр.д.№ 3926/2017г., Определение №
627/18.08.2014г. по ч.гр.д.№ 696/2014г. на ВКС – III г.о., Определение №
196/12.06.2015г. по гр.д.№ 9/2015г. на ВКС – I г.о., Определени №
114/20.05.2016г. по ч.гр.д.№ 1847/2016г. на ВКС – II г.о., Определение №
683/21.12.2015 г. на ВКС – III г.о. по ч.гр.д.№ 5089/2015г.
С молбата по чл.248 от ГПК адв. Л. се позовава на съдебна
практика, но същата е от постановени два съдебни акта през 2011 и 2013г. и е
загубила актуалност понастоящем.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на адв. Л.Л., като пълномощник на
Л.Л. Л., ЕГН ************, обективирано с Молба с вх. №
12007/05.05.2022г., с която е направено искане за допълване на осн. чл.248 от
ГПК на Определение № 1106/03.05.2022г., постановено по възз.гр.д.№
845/2022г. от Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., в частта за разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2