Решение по дело №2124/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 714
Дата: 27 май 2022 г.
Съдия: Николай Стефанов Стефанов
Дело: 20214520102124
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 714
гр. Русе, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520102124 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск, с правно основание чл.135, ал.1 от
ЗЗД, от ВЛ. М. В. с ЕГН:********** от гр.Русе, чрез пълномощника му
адв.К.Х., против Д. ХР. ИВ. с ЕГН:********** и Р. В. ХР. с ЕГН:**********
за прогласяване по отношение на ищеца, недействителност на договора за
дарение на недвижим имот, сключен под формата на нотариален акт, вписан с
вх.рег.№ 14057/23.12.2020г., акт № 26, том 38, дело № 391, дв.вх.рег. 13724
на Служба по вписванията гр.Русе, по силата на който Д. ХР. ИВ.,
ЕГН:********** с адрес в с.В., ул."Д.К." № 11, община Борово, област Русе е
дарил на Р. В. ХР., ЕГН:********** с адрес в с.В., ул."Д.К." №11, община
Борово, област Русе, собствената си 1/120 идеална част от следните
недвижими имоти, находящи се в гр.Русе, кв.Д., ул."К." № 1 и
представляващи: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
63427.9.646.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Русе
с адрес ул."К." № 1, ет. 1, ап.1, находящ се на първия етаж; в сграда е
идентификатор 63427.9.646.1, с предназначение: жилищна сграда
еднофамилна, разположена в поземлен имот е идентификатор 63427.9.646 с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта едно, с площ от 96кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата:
1
на същия етаж - няма, под обекта - 63427.9.646.1.1, над обекта - 63427.9.646.3,
заедно с целия ТАВАН и ИЗБА (бечова стая) с площ 15,818кв.м. и ИЗБА
(бечова стая) с площ 21,527кв.м. и припадащите се идеални части от общите
части на сградата и ГАРАЖ, представляващ по схема на АГКК
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор63427.9.646.1.1 по
кадастралната карга и кадастралните регистри на град Русе с адрес ул."К." №
1, ет.О, находящ се на етаж О в сграда е идентификатор 63427.9.646.1 с
предназначение: жилищна сграда еднофамилна, разположена в поземлен имот
е идентификатор 63427.9.646 с предназначение на самостоятелния обект:
гараж в сграда, брой нива на обекта едно с площ от 24,80кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж; - няма, под обекта - няма,
над обекта - 63427.9.646.1.2;
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят направените в
производството по делото разноски, както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА,
да
заплатят на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ищеца
адвокатско възнаграждение, определено съобразно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с влязло в
сила решение №543/31.12.2018г. постановено по гр.д. № 401/2017г. по описа
на Окръжен съд гр.Русе бил отхвърлен предявеният от първия ответник
срещу ЧСИ Венцислав Йорданов Маринов рег.№ 833 КЧСИ с район на
действие Окръжен съд гр.Русе осъдителен иск и същият бил осъден на
основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на ищеца сумата от 5860,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ответника в първоинстанционното производство по делото.
Твърди се, че поради липса на доброволно изпълнение и за
удовлетворяване на посоченото парично вземане, ищецът образувал
изпълнително дело № 20218330400062 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов,
в производството по което била извършена справка по партидата на първия
ответник в Имотния регистър на Агенцията по вписванията, от която било
установено, че на 22.12.2020г. бил сключен договор за дарение на недвижим
имот, под формата на нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 14057/23.12.2020г.,
акт № 26, том 38, дело № 391, дв.вх.рег. 13724 на Служба по вписванията
2
гр.Русе между първия ответник Д. ХР. ИВ., от една страна като дарител и
втория ответник Р. В. ХР. от друга страна като надарен, по силата на който
първият прехвърлил безвъзмездно на втората 1/20 идеална част от
собствената си 1/6 идеална част от недвижими имоти.
Счита, че с поведението си първият ответник цели да намали
имуществото си, което служи за обезпечаване на задълженията си към ищеца,
доколкото цялото имущество на физическото лице служи за обезпечаване на
задълженията му.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. ХР. ИВ., чрез назначения особен
представител – адв.И.К. подава писмен отговор, с който развива съображения
за неоснователност на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. В. ХР., чрез пълномощника си
адв.Ф.М. подава писмен отговор, с който развива съображения за
неоснователност на иска.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че с влязло в сила
решение №543/31.12.2018г. постановено по гр.д. № 401/2017г. по описа на
Окръжен съд гр.Русе бил отхвърлен предявеният от първия ответник срещу
ЧСИ Венцислав Йорданов Маринов рег.№ 833 КЧСИ с район на действие
Окръжен съд гр.Русе осъдителен иск и същият бил осъден на основание
чл.38, ал.2 ЗА да заплати на ищеца В.В., в качеството на адвокат – сумата от
5860,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника в първоинстанционното производство
по делото.
Поради липса на доброволно изпълнение и за удовлетворяване на
посоченото парично вземане, ищецът В.В. образувал изпълнително дело №
20218330400062 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, в производството по
което била извършена справка по партидата на първия ответник в Имотния
регистър на Агенцията по вписванията, от която било установено, че на
22.12.2020г. бил сключен договор за дарение на недвижим имот, под формата
на нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 14057/23.12.2020г., акт № 26, том 38,
дело № 391, дв.вх.рег. 13724 на Служба по вписванията гр.Русе между първия
3
ответник Д. ХР. ИВ., от една страна като дарител и втория ответник Р. В. ХР.
от друга страна като надарен, по силата на който първият прехвърлил
безвъзмездно на втората 1/20 идеална част от собствената си 1/6 идеална част
от следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 63427.9.646.1.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Русе с адрес ул."К." № 1, ет.1, ап.1, находящ се на първия
етаж в сграда е идентификатор 63427.9.646.1, с предназначение: жилищна
сграда еднофамилна, разположена в поземлен имот е идентификатор
63427.9.646 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта едно, с площ от 96кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта- 63427.9.646.1.1, над
обекта - 63427.9.646.3, заедно с целия ТАВАН и ИЗБА (бечова стая) с площ
15,818кв.м. и ИЗБА (бечова стая) с площ 21,527кв.м. и припадащите се
идеални части от общите части на сградата и ГАРАЖ, представляващ по
схема на АГКК САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
63427.9.646.1.1 по кадастралната карга и кадастралните регистри на град Русе
с адрес ул."К." № 1, ет.О, находящ се на етаж О в сграда е идентификатор
63427.9.646.1 с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, разположена
в поземлен имот е идентификатор 63427.9.646 с предназначение на
самостоятелния обект: гараж; в сграда, брой нива на обекта едно с площ от
24,80кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
няма, под обекта - няма, над обекта - 63427.9.646,1.2.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по
реда на чл.235, ал.2 вр. С чл.12 от ГПК, като съобрази доводите на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска
да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако при извършването им последният е знаел за
увреждането. Правен интерес от предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД е
налице, когато с правно действие длъжникът намалява имуществото си, с
което се осуетява удовлетворяване вземането на кредитора. Основателността
на иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД е предпоставено от установяване, при условията
на пълно и главно доказване, от ищеца: 1/качеството кредитор; 2/извършено
правно действие от длъжника, с което уврежда кредитора, както и
4
3/субективния елемент - знание на длъжника, че с това действие се уврежда
интересите на кредитора.
Само пунктуално съдът посочва, че при възмездна сделка, какъвто не е
настоящият случай, ищецът следва да докаже и знанието за увреждане на
кредитора у третото лице, с което длъжникът е договарял – арг. чл.135, ал.1,
изр.2 от ЗЗД. По общо правило ищецът по иск с правно основание чл.135, ал.1
от ЗЗД, за да има качество „кредитор“, следва да разполага с вземане срещу
ответника, възникнало преди датата на правното действие, което се оспорва с
иска.
В процесния случай от доказателствата по делото еднозначно се
установява, а и страните не спорят, че ищецът има качеството на кредитор по
отношение на ответника Д. ХР. ИВ., за което е издаден изпълнителен лист
N:260019 /11.01.2021г. на Русенски окръжен съд, а в последствие е
образувано изпълнително дело №20218330400062 по описа на ЧСИ –
Венцислав Маринов с район на действие окръжен съд Русе.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че
качеството кредитор за ищеца е възникнало на 05.12.2018г. –датата на
приключване на устните състезания по гр.д. 401/2017г. на РОС, т.е. преди
осъществяване на разпоредителната сделка от 22.12.2020г. Правото на
кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите
го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително
вземане, което в случая е налице, без дори да е необходимо то да е изискуемо
и ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на
вземането с влязло в сила решение. Затова без значение се явява
обстоятелството кога кредиторът е прибегнал към принудително изпълнение.
Меродавна е датата на придобиване качеството кредитор, което в случая
предхожда увреждащата разпоредителна сделка (датата на дарението).
Ответникът Д. ХР. ИВ. не е представил доказателства, че е погасил
задълженията си към ищеца. Налице и втората предпоставка за уважаване на
иска - наличието на разпоредително действие или сделка, както и
увреждащият му характер – ответникът длъжник е намалил имуществото си.
Безспорно разпоредителната сделка, обективирана в Н.А. за дарение на
недвижим имот уврежда ищеца, тъй като чрез нея ответникът И. обективно е
намалил имуществото си.
5
Трайна е и практиката на ВКС, която настоящият съд възприема, че
съобразно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД за обезпечение вземането на
кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради което право на
кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество
- дали с обезпеченото в негова полза или с друго такова. Субективният
елемент е знание за увреждането на кредитора. По общо правило, в
хипотезата на иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, на доказване
подлежи знанието за увреждане на кредитора, както на длъжника така и на
третото лице. Според практиката на ВКС, знанието на длъжника за
увреждането на кредитора произтича от съществуването на негово
задължение, което не е удовлетворено, поради което субективният елемент е
установен винаги, когато длъжникът знае, че има кредитор, като увреждащо
действие е всеки правен акт, с който се засягат правата на кредитора. В случая
към датата на процесната дарствена разпоредителна сделка ответникът Д. ХР.
ИВ. е знаел, че ищецът – адв.В.В. е негов кредитор, тъй като задълженията му
не са били погасени. Несъмнено е, че след извършената сделка на дарение от
ответника, активите на имущество му, от което ищецът би могъл да се
удовлетвори са намалели, което е довело до увреждане на кредитора.
Следователно, по отношение знанието на длъжника за увреждащото действие,
като правнорелевантен факт за основателността на иска, съдът намира за
доказано от ищеца.
Знанието на третото лице, в чиято полза е извършено разпоредителното
действие, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с
извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. Само ако увреждащото
действие е възмездно (какъвто не е настоящия случай) има изискване за
знание на третото лице, съдоговорител на длъжника. Ако увреждащото
действие е безвъзмездно знанието на третото лице, съдоговорител на
длъжника е без значение за правото по чл.135, ал.1 от ЗЗД. Следователно при
безвъзмездна сделка, както е в настоящия случай, знание у третото лице за
увреждане на кредитора не се изисква, т.к. сделката е безвъзмездна, а наред с
това страна по тази сделка е дете на длъжника, като по отношение на него
съществува оборимата презумпция по чл.135, ал.2 от ЗЗД за знание, т.е.
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
6
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира претенцията на
ищеца за основателна, поради което следва да се уважи, като се обяви по
отношение на ищеца, недействителност на договора за дарение на недвижим
имот, сключен под формата на нотариален акт, вписан с вх.рег.№
14057/23.12.2020г., акт № 26, том 38, дело № 391, дв.вх.рег. 13724 на Служба
по вписванията гр.Русе, по силата на който Д. ХР. ИВ., ЕГН:********** с
адрес в с.В., ул."Д.К." № 11, община Борово, област Русе е дарил на Р. В. ХР.,
ЕГН:********** с адрес в с.В., ул."Д.К." №11, община Борово, област Русе,
собствената си 1/120 идеална част от следните недвижими имоти, находящи
се в гр.Русе, кв.Д., ул."К." № 1 и представляващи: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор 63427.9.646.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Русе с адрес ул."К." № 1, ет. 1, ап.1, находящ
се на първия етаж; в сграда е идентификатор 63427.9.646.1, с предназначение:
жилищна сграда еднофамилна, разположена в поземлен имот е
идентификатор 63427.9.646 с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта едно, с площ от 96кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
63427.9.646.1.1, над обекта - 63427.9.646.3, заедно с целия ТАВАН и ИЗБА
(бечова стая) с площ 15,818кв.м. и ИЗБА (бечова стая) с площ 21,527кв.м. и
припадащите се идеални части от общите части на сградата и ГАРАЖ,
представляващ по схема на АГКК САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор63427.9.646.1.1 по кадастралната карга и кадастралните
регистри на град Русе с адрес ул."К." № 1, ет.О, находящ се на етаж О в
сграда е идентификатор 63427.9.646.1 с предназначение: жилищна сграда
еднофамилна, разположена в поземлен имот е идентификатор 63427.9.646 с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта
едно с площ от 24,80кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж; - няма, под обекта - няма, над обекта - 63427.9.646.1.2;
При този изход на делото, основателно е искането на ищеца за
присъждане на разноските, които е направил в размер на общо 398,00 лева, за
което има приет по делото списък по чл.80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ищеца
7
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, определено съобразно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ВЛ. М. В. с
ЕГН:********** от гр.Русе, договор за дарение на недвижим имот, сключен
под формата на нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 14057/23.12.2020г., акт №
26, том 38, дело № 391, дв.вх.рег. 13724 на Служба по вписванията гр.Русе, по
силата на който Д. ХР. ИВ., ЕГН:********** с адрес в с.В., ул."Д.К." № 11,
община Борово, област Русе е дарил на Р. В. ХР., ЕГН:********** с адрес в
с.В., ул."Д.К." №11, община Борово, област Русе, собствената си 1/120
идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в гр.Русе, кв.Д.,
ул."К." № 1 и представляващи: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 63427.9.646.1.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Русе с адрес ул."К." № 1, ет. 1, ап.1, находящ се на първия
етаж; в сграда е идентификатор 63427.9.646.1, с предназначение: жилищна
сграда еднофамилна, разположена в поземлен имот е идентификатор
63427.9.646 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта едно, с площ от 96кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 63427.9.646.1.1, над
обекта - 63427.9.646.3, заедно с целия ТАВАН и ИЗБА (бечова стая) с площ
15,818кв.м. и ИЗБА (бечова стая) с площ 21,527кв.м. и припадащите се
идеални части от общите части на сградата и ГАРАЖ, представляващ по
схема на АГКК САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор63427.9.646.1.1 по кадастралната карга и кадастралните
регистри на град Русе с адрес ул."К." № 1, ет.О, находящ се на етаж О в
сграда е идентификатор 63427.9.646.1 с предназначение: жилищна сграда
еднофамилна, разположена в поземлен имот е идентификатор 63427.9.646 с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта
едно с площ от 24,80кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж; - няма, под обекта - няма, над обекта - 63427.9.646.1.2.
8
ОСЪЖДА Д. ХР. ИВ. с ЕГН:********** и Р. В. ХР. с ЕГН:**********
да заплатят на ВЛ. М. В. с ЕГН:********** направените по делото пред
първата инстанция разноски в общ размер от 398,00 лева, за което има приет
приет списък по чл.80 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. ХР. ИВ. с ЕГН:********** и Р. В. ХР. с ЕГН:**********
да заплатят на адв.К.Х. с ЕГН:********** от Русенска адвокатска колегия
сумата от 600,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9