Решение по дело №3261/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1344
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 19 февруари 2020 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20191100503261
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 19.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на трети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

мл.с.МАРИНА ГЮРОВА                                                   

при секретаря Д.Шулева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3261  по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 565488/19.12.2018г. по гр.д. № 51966 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 1563-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 410 от Кодекса за застраховане и чл. 86 от ЗЗД, че С.О., с адрес:  гр. София, ул. „*****дължи на ЗАД Б.В.И.Г.”, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, пл. *****заплащане на сумата от 350лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 01.06.2018г., до изплащането й, представляващи регресно вземане за вреди по застрахован при ищеца автомобил „ Мерцедес”, рег. № *****по застраховка „Каско” от попадане в необозначен изкоп на ул. „*****, гр. София, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 35966/2018г. на Софийски районен съд, като С.О. е осъдена да заплати на ЗАД Б.В.И.Г.”, ЕИК *****съдебни разноски от 20,02лв. по исково и заповедно дело, като неоснователен е отхвърлен иска за горница над 350лв. до 2358,34лв. за увредени 2 бр. десни гуми.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5008109/18.01.2019г. от ищеца ЗАД Б.В.И.Г.”, ЕИК *****в частта,  която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че в случая били установени всички предпоставки за уважаване на исковете, гумите били обхванати от застрахователното покритие, установено било и че те са увредени при процесното ПТП. Претендирало е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете – С.О., е оспорил жалбата. Изложил е съображения, че решението било правилно в обжалваната част.Гумите не били част от застрахователното покритие и това се установявало от приета полица и ОУ. Не бил установен е размер на исковете за гумите.  Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2022318/07.08.2018г. на ЗАД Б.В.И.Г.”, ЕИК *****срещу С.О. Булстат *****, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 410 от Кодекса за застраховане вр. с чл. 49 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено,  че С.О., с адрес:  гр. София, ул. „*****дължи на ЗАД Б.В.И.Г.”, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, пл. *****заплащане на сумата от 2358,34лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 01.06.2018г., до изплащането й, представляващи регресно вземане за вреди по застрахован при ищеца автомобил „ Мерцедес”, рег. №*****по застраховка „Каско” полица № 47041717801000154/21.03.2017г. от попадане на  03.01.2018г.в необозначен изкоп на ул. „*****, гр. София, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 35966/2018г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че към 03.01.2018г. бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Каско” за автомобил „Мерцедес”, рег. № ******, същият попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ”, в следствие на което по автомобила били нанесени вреди, представляващи повредени джанти и 2бр. десни гуми., за възстановяването им ищецът платил сумата от 2358,34лв., ответникът съобразно чл. 31 от Закона за Пътищата носел отговорност за възстановяването им. Претендирал е разноски.

Ответникът- С.О. Булстат *****, в предоставения му срок е оспорил исковете. Заявил е, че нямало представени подписани договори за застраховка, , повредите по гумите не били част от застрахователното покритие, не било установено водач да е управлявал автомобил съобразно условията на пътя и с подходящи гуми, несъобразяването с тези условия давало основание за намаляване на обезщетението поради съпричиняване. Претендирало е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 35966/2018г. на Софийски районен съд, съгласно което по заявление вх. № 3044717/01.06.2018г. на 14.06.2018г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено С.О. за заплати на ЗАД Б.В.И.Г.”, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, пл. *****сумата от 2358,34лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 01.06.2018г., до изплащането й, представляващи регресно вземане за вреди по застрахован при ищеца автомобил „ Мерцедес”, рег. № *****по застраховка „Каско” щета № 470417181800580  от попадане на  03.01.2018г. в необозначен изкоп на ул. „*****, гр. София, както и съдебни разноски от 421,57лв., длъжникът е уведомен за заповедта на 22.06.2018г., на 28.06.2018г. е подал възражение срещу заповедта, на 30.07.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства, че в едномесечен срок от съобщението е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 07.08.2018г.

По делото е приета застрахователна полица по застраховка „Булстрад Каско Стандарт”   № 47041717801000154/21.03.2017г., съгласно която ЗАД Б.В.И.Г.” на 21.03.2017г. е сключило с П.Р.Р.договор за застраховка за период от 22.03.2017г. до 21.03.2018г. за територия на Република България за автомобил Мерцедес, рег. №*****при застрахователна сума от 107571лв. и застрахователна премия от 4666,77лв. с включен данък. В полицата е посочено, че са включени основното покритие „Пълно Каско” и допълнително покритие „помощ на пътя” и отремонтиране в „официален сервиз”, не е включено допълнителното покритие „гуми”. При определянето на застрахователната премия е посочено, че не е калкулирана такава за допълнително покритие „гуми”. В полицата е посочено, че се сключва при Общи условия, с които застрахован е запознат.

Приета са Общи условия от 2011г., изменени през 2014г. и през 2016г. по застраховка „Каско” на ищеца, съгласно които основното клауза „Пълно Каско” покрива щети, причинени от застрахователно събитие „Пожар , природни бедствия”, ПТП и злоумишлени действия, като и кражба и грабеж, палеж и взривяване, противозаконно отнемане на МПС с цел ползване. Съгласно ОУ допълнението „гуми” е допълнителен обект на покритие при застраховките „Пълно Каско” за което се заплаща допълнително премия което съгласно т. ІV е за вреди –спукване, , деформация, пробиване, повреда от дупки и предмети на пътя. Това покритие не се прилага за мотопеди, мотоциклети, МПС за таксиметрова дейност, отдаване под наем, учебни автомобили, МПС за превоз на товари, пътници, за спешна медицинска помощ, военни автомобили, удължени лимузини, МПС със специално предназначение, МПС с американско, австралийско, канадско производство и конкретно посочени марки автомобили .

По делото е представена преписка по застрахователна щета № 470417181800580 по претенция 51-01300-124/18/04.01.2018г. съгласно която на 04.01.2018г. по искане на застрахования П.Р.Р.„е образувана щета за обезщетяване на вреди по автомобил „Мерцедес”, рег. № ******– две спукани съдрани гуми и две джанти, настъпили на  03.01.2018г. на бул. „***** в посока от Владая към София при попадане в необезопасена и необозначена дупка на пътно платно ,  ищецът е  приел, че увредени части са предна и задна десни гуми „Мишлен” и джанти , съобразил е представена фактура и фискален бон за 2741лв. за двете гуми и да ремонт на двете джанти, но е редуцирал обезщетението за гуми и така общо е приел и платил на 19.01.2018г. на застрахования сумата от 2358,34лв. като обезщетение.

По делото е приет протокол за ПТП № 1706949/03.01.2018г. съставен от органи на КАТ, посетили местопроизшествие  в 16,30ч., съгласно който на 03.01.2018г. около 15,30ч. е настъпило ПТП при което Мерцедес, рег. № *****, управляван от П.Р.Р.е попаднал в необозначена и необезопасена  изкоп на пътно платно на бул. „*****, при което са увредени  предна и задна десни гуми.

Разпитан по делото св.  П.Р.Р.е заявил, че в началото на 2018г. управлявал „Мерцедес” и попаднал в дупка на пътно платно на бул. „Цар Борис ІІІ” в гр. София, движел се в колона със скорост от около 40-50км/ч., влязъл в дупка и се чул се звук „бум-бам” и след 50м. колата била само с две здрави гуми и джанти - десните предна и дясна гуми били срязани, колата паднала настрани. Слязъл от колата и се върнал да огледа дупката и видял , че е с дълбочина около 20см. в единия край размерите й били 20/40см. Това била дупка, подготвяна за асфалтиране, в единия край била насипана с чакъл, не била обозначена нито дупката, нито участъкът от пътя. Посочил е, че извикал КАТ, съставили протоколи. Заявил е, че в ляво от него се движел трамвай, бил в колона и не било възможно да избегне дупката, видял дупката в последния момент, защото отпред имало колона автомобили.

С приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, което съдът кредитира като задълбочено и неопровергано от другите събрани по делото доказателства, вещото лице е посочило, че процесните вреди могат да настъпят от ПТП с механизъм посочен в исковата молба,  средна пазарна стойност на  вредите по гумите към дата на ПТП е 2016,41лв.. Представените документи обосновавали извод, че определената от застрахователя стойност за ремонта на джантите е пазарната стойност за ремонта им. Автомобилните гуми били подходящи за движение при зимни условия, защото били с дълбочина на протектора от 7мм. и с каучукова смес.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението :

Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2018г. и договорът за застраховка е от 2017г., съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016г.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 410 от КЗ  вр. с чл. 86 от ЗЗД .

При този иск в тежест на ищеца е да установи деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 вр. с  чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за Пътищата вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост - неизпълнение на задължението му по закон, а и като собственик,  да поддържа пътища, в следствие на който деликт, който представлява и причиняване на застрахователно събитие, са настъпили вреди,  последвало е плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по валидно застрахователно правоотношение в размер на пазарната им стойност към настъпване на събитието, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване..

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата, сответно срещу застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност” ако има такъв, до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност”.

Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 410 и чл. 411от КЗ.  Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу  третото лице,  като застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на застрахования.

Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез  изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително претърпените вреди, изчислени  към момента на настъпване на събитието или  натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на застрахователната премия.

Съдът приема, че по делото са установени  онези предпоставки, които обуславят основание за ангажиране отговорността на ответника пред ищеца за заплащане на стойността за отстраняването на вредите, попадащи в обхвата на застраховка „Каско” от 21.03.2017г., нанесени по „ автомобил „Мерцедес” на 03.01.2018г. от попадане в дупка на ул. „*****, гр. София , такива вреди са вредите по джантите на стойност от 350лв. и за настъпване на вредите водач на автомобил не е допринесъл. Това е така защото силата на пресъдено нещо на решението на районния съд в частта, в която исковете са уважени и не е обжалвано, обвързва страните  и така по делото е установено деликт, извършен от общината съобразно разпоредбата на чл. 49 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за Пътищата вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост - неизпълнение на задължението й по закон, а и като собственик да поддържа пътища. Това решение установява и че  в следствие на  този деликт  на 03.01.2018г. застраховано при ищеца лице по имуществена застраховка, е претърпяло имуществени вреди - увреждания по предни и задни десни джанти, за обезщетение на които ищец е заплатил сумата 350лв. и това е пазарната стойност на вредите за които отговорност пред ищеца носи ответника, неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.

Съдът приема, че от събраните по делото гласни доказателства, протокол за ПТП, заключение по съдебно-техническата експеритиза, които съдът кредитира като неопровергани от другите доказателства по делото, се установява, че на 03.01.2018г. от попадането в необзоначена и необезопасена дупка на бул. „Цар Борис ІІІ“ № 329 са били увредени и предна и задна дясна гума на застрахования при ищеца автомобил Мерцедес” за обезщетяване на които вреди ищецът е заплатил 2008,34лв., а пазарна стойностна тези вреди към дата на ПТП е 2016,41лв.

Спорен въпрос по делото въведен във въззивното производство е дали повредите на гумите са покрит застрахователен риск.

Съдът приема, че по делото е установено, че на 21.03.2017г. за Мерцедес” рег. №*****е сключен валиден договор за имуществена застраховка между П.Р.Р.и ЗАД „Б.В.И.Г.”АД за територия на Република България за срок от 1 година  считано от 22.03.2017г. с покритие „Пълно каско“. Съдът приема, че по делото не е установено по тази имуществена застраховка  покрит застрахователен риск  да са  вреди по гуми на автомобил. Ответникът изрично е направил оспорване в този смисъл и в тежест на ищеца е било да установи тези обстоятелства по несъмнен начин.  Съдът приема, че приетите по делото доказателства не установяват вреди по гуми да са покрит риск по полица № 47041717801000154. Приетата полица сочи, че договор се сключва при Общи условия, като изрично сочи, че по имуществената застраховка „Каско”, сключена между страните вредите по „гуми” са обект на допълнително застрахователно покритие, което е различна опция от основното покритие „Пълно каско”. Приетите по делото Общи условия са в същия смисъл – гумите са допълнително покритие, което  не е част от  основното покритие „Пълно каско”. Раздел ІV по „допълнението гуми“ в ОУ изрично сочи, че покрит риск по него са повреди на гуми при попадане в дупка на пътя, че за същото следва да се доплати допълнителна премия и това не е част от основното покритие „Пълно каско”. В случая полицата не установява включването на допълнителното покритие „гуми”, то не е отбелязано в нея, не е участвало и при определяне на застрахователната премия. Тълкувайки волята на страните по полицата не може да се обоснове извод, че допълнителното покритие „гуми“ включва рискове, които се покриват от основното покритие „Пълно каско“. При така установеното и като съобрази, че съглашението на страните по полицата е за застраховка ”Пълно каско”, но не включва  допълнителното покритие „гуми”, то съдът приема, че процесните вреди по гумите не се включват в обхвата на полица № 47041717801000154. С оглед гореизложеното и доколкото процесните вреди са по гумите на автомобила „Мерцедес”, то съдът приема, че плащането на застрахователно обезщетение  от ищеца по полица № 47041717801000154 за вреди по гуми не е от естество да установи суброгацията на застрахователя в правата на собственика на увредения автомобил. Това е така защото условие за същото е валидно правоотношение по застраховка, покриваща риск вреди по гуми, каквото по делото не е установено да е възникнало между П.Р.Р.и ЗАД Б.В.И.Г.”.

При така възприето съдът приема, че исковете са неоснователни и решението на районния съд в обжалваната част е правилно.

По отговорността за разноски във въззивното производство:

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100лв. възнаграждение за юрисконсулт в производство пред СГС, определено по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането й, както и сложността на делото.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 565488/19.12.2018г. по гр.д. № 51966 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 1563-ти състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА ЗАД Б.В.И.Г.”, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, пл. *****да заплати на  С.О., Булстат ***** с адрес: гр. София, ул. „*****на основание на чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева), представляващи съдебни разноски, направени в производството  пред СГС.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.