Решение по дело №1508/2016 на Районен съд - Ловеч

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е   №

                                           гр. Ловеч, 12.12.2016 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря...........П.М........................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1508 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази:

 

              Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.

                  

              Постъпила е искова молба от Б.К.К. *** против Д.А.Д. ***, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че ищецът работи в РУ Ловеч при ОДМВР Ловеч, като командир на отделение. На 23.06.2016 година бил на работа заедно с полицаите Момчил Присадашки и Десислав Плугов, като осъществявали контрол на движението на пътни превозни средства и пешеходци. Около 23,30 часа, до ищеца, до патрулния автомобил, дошъл гражданин в явно нетрезво състояние и поискал огънче. С колегите отговорили, че нямат, при което твърди, че последвала реакция, която нямало как да предвидят. Лицето, което по-късно ищецът разбрал, че се казва Д.А.Д. ***, започнал да му крещи следното: „...много народ си вкарал в затвора, ще те убия, ще те направя жена глупак такъв...". По-нататък ищецът твърди, че разпоредили на ответника да се отдръпне от патрулния автомобил и да покаже документ за самоличност, при което той демонстративно отказал да изпълни разпореждането и започнал да заплашва ищеца, казвайки му: „...не ме ли познаваш ще те убия...". Ищецът твърди още, че излязъл от автомобила и Д. го блъснал с ръка в гърдите. Тогава ищецът използвал белезници, за да го задържи, при което Д. го ударил с глава в дясната половина на лицето - дясно око и клепач. Ищецът посочва, че задържали лицето и го отвели до полицейското управление. След оформяне на документите, ищецът твърди, че бил откаран от колегите си до ЦСМП гр. Ловеч, където било установено, че той има лека хиперемия на клепачите на дясно око, изразяващо се в кръвонасядане на клепачите на дясно око и кръвонасядане над дясна вежда. Твърди още, че това увреждане било описано в лист за преглед на пациент № 004847/24.06.2016 г. в КДБ/СО и медицинско свидетелство № 85/2016 г. на МБАЛ АД гр. Ловеч, отделение по съдебна медицина. Посочва също, че било образувано бързо производство № 532/2016 г. по описа на РУ Ловеч, по преписка на ЛРП № 1201/2016 г.

На следващо място, ищецът посочва, че с определение по НОХД № 754/06.07.2016 г. било одобрено споразумение между Районна прокуратура гр. Ловеч, Д.А.Д. и неговия защитник, като Д. бил признат за виновен в това, че на 23.06.2016 год. около 23,30 часа в гр. Ловеч, кв. „Младост" срещу блок № 303, причинил лека телесна повреда на полицейски орган - Б.К.К. - командир на отделение в група „Охрана на обществен ред", сектор „Охранителна полиция" при Районно управление Ловеч, при и по повод изпълнение на службата му, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му било наложено наказание „пробация".

Ищецът счита, че е налице непозволено увреждане и причинна връзка между поведението на Д. и настъпилия противоправен резултат - причинени на ищеца болка и страдание, а вина за причиняването имал единствено ответникът. Тези страдания, според ищеца, представляват неимуществени вреди по смисъла на закона, които той оценява на сумата от 2 000 /две хиляди/ лева.

С оглед на изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът Д.А.Д. да му заплати сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща неимуществена вреда в резултат на извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК, за което е признат за виновен с посоченото по-горе определение на Ловешки районен съд по НОХД № 754/2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането до окончателното им изплащане.

Претендира присъждане и на направените по делото съдебно- деловодни разноски - 300 лева за процесуално представителство.

В законоустановения едномесечен срок, считано от датата на връчване на съобщението по чл. 131 от ГПК /26.08.2016 г./, изтекъл на 26.09.2016 г. /присъствен ден/, ответникът не е подал писмен отговор, не е изразил становище, не е направил възражения, не е сочил или представял доказателства.

              С определение от 19.10.2016 г., са приети като доказателства по делото представените с исковата молба копия от: Протокол № 101 от 06.07.2016 г. по НОХД № 754/2016 г. на ЛРС; лист за преглед на пациент от 24.06.2016 г.; съдебно-медицинско свидетелство № 85/2016 г. Приложено е и НОХД № 754/2016 г. по описа на ЛРС.

Съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /болка и страдание/ в резултат на извършено престъпление, обективно съединен с иск по чл. 86 ал. 1 във връзка с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху главницата, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адвокат А. М., която поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, като се постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът Д.А.Д. не е представил в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не се явява и не се представлява, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

              Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.

              Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като с разпореждане от 24.08.2016 г., връчено на ответника, заедно със съобщението по чл. 131 от ГПК, на 26.08.2016 г., на същия са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че исковете са вероятно основателни, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.

На основание чл. 162 от ГПК, съдът направи справка относно дължимата законна лихва върху главницата от 2000.00 лева и установи, че законната лихва върху посочената сума за периода от датата на увреждането /23.06.2016 г./ до датата на подаване на исковата молба /16.08.2016 г./, е в размер на 30.62 лева. Именно в този размер, за посочения период, следва да бъде уважен искът за присъждане на лихва за забава върху главницата от 2000.00 лева, като върху последната следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /16.08.2016 г./ до окончателното й изплащане.

              По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

   Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.

              На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 80.00 лева – представляваща държавна такса върху размера на уважения главен иск, както и сумата 50.00 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважения акцесорен иск за лихва за забава, или общо държавна такса в размер на 130.00 лева.

              Водим от горното, съдът

 

                                                 Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 45 и чл. 86 ал. 1 във връзка с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, да заплати на Б.К.К., ЕГН **********,***, сумата 2000.00 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болка и страдание/ в резултат на извършено от него престъпление по чл. 131 ал. 2, пр. 4, т. 4 във връзка с чл. 130 ал. 2 от НК, за което е признат за виновен с определение № 101/06.07.2016 г. по НОХД № 754/2016 г. на Ловешкия районен съд, с което е одобрено постигнато между него, защитника му и РП-Ловеч споразумение, сумата  30.62 лв. /тридесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата на увреждането /23.06.2016 г./ до датата на подаване на исковата молба /16.08.2016 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /16.08.2016 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 300.00 лв. /триста лева/ - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.    

ОСЪЖДА Д.А.Д., с горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 130.00 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове.

              Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.

              Препис от решението да се връчи на ответника.

               

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: