№ 20670
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110130376 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от С. Б. И. срещу
ЮЛ, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 от ГПК, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 4403.62 лв., представляваща главница, ведно
със законната лихва за периода от 24.07.2015 г. до изплащане на вземането,
сумата от 198.75 лв. представляваща мораторна лихва за периода от
16.02.2002 г. до 02.05.2014 г., както и сумата от 483.13 лв., представляваща
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 43770/2015 г.
по описа на СРС, 113 състав, поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че на 09.11.2015 г. била издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 43770/2015 г. по описа на СРС, 113 състав, която била влязла в
сила и бил издаден изпълнителен лист за непогасени задължения за потребена
вода. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 2187/2016 г. по описа на *** С.Х., което било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като на 05.04.2024 г. било
образувано ново изп. д. № 1376/2024 г. по описа на *** С.Х.. Поддържа, че за
вземанията е изтекла погасителната давност. Моли съда да уважи иска.
Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната моли
за постановяване на решение при признание на иска и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който заявява, че признава иска по основание и размер. Моли съда на
основание чл. 78, ал.2 ГПК разноските да останат в тежест на ищеца, като в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Пред съда страната не изпраща процесуален
представител и не взема становище.
1
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата
молба ответникът, е заявил, че признава исковете, а с нарочна молба от
16.10.2024 г. процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на решение при признание на иска. Не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът, на
основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при
признание на иска.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 206.90
лв. платена държавна такса, както и сумата в размер на 1850 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК. По делото
дружеството ответник е признало иска, но с извънпроцесуалното поведение на
представляващите го лица е довело до необходимост от предявяването на
настоящия иск, поради което направеното възражение се явява неоснователно.
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия
случай поведението на ответника е такова, че същият е демонстрирал
претенция по отношение процесното задължения. Същият е образувал
изпълнително дело за събиране на сумата по процесния изпълнителен лист, а
именно ********, което дело действително е било прекратено, но след
завеждането на исковата молба, доколкото съобщението за прекратяването е
от 01.10.2024 г. С оглед на гореизложеното твърдението на ответника, че не
бил станал причина за завеждане на делото се явява неоснователно и
сторените разноски от ищеца следва да бъдат възложени на ответника.
Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност
на делото намира за основателно възражението на ответника за прекомерност
на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК в производство, поради което
намалява същото до сумата от 809 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Б. И., ЕГН
**********, с адрес **************, срещу ЮЛ, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление **************, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че С. Б. И. не дължи на ЮЛ, сумата от
4403.62 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за периода
от 24.07.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 198.75 лв.
представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2002 г. до 02.05.2014 г.,
както и сумата от 483.13 лв., представляваща разноски, за които суми е
2
издаден изпълнителен лист по гр.д. № 43770/2015 г. по описа на СРС, 113
състав, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
**************, да заплати на С. Б. И., ЕГН **********, с адрес
**************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1015.90 лв.
- разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3