№ 55
гр. К., 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510101780 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от М. И. М.
от гр.Г. с пълномощник адв. В. А. П., против Д. И. Ц. от с.Я., общ.К..
В исковата молба се твърди, че на 21 март ****. в гр. Г., дружеството
„**********”-ООД с ЕИК *********, което ищецът представлявал, продало
на ответницата лек автомобил марка „****” модел **, с рама
№**************.
Автомобилът бил регистриран на територията на страната с рег.
№*********. Цената му била 9000лева.
В рамките на 2 месеца след това, когато купувачката отишла за
извършване на промени в регистрацията, автомобилът бил иззет от нея.
Според нея, имало данни, че същият е обявен за издирване от държава-
членка на ЕС.
Тъй като автомобилът веднъж вече бил регистриран на територията на Р
България, минал съответния преглед в ОД ***- Г. и то пред комисия,
управителят на дружеството продавач бил абсолютно изненадан, че
автомобилът е „задържан” по подозрение, че е предмет на престъпление.
По настояване на купувачката, двамата на 24 август ****. се уговорили,
да развалят договора, като продавачът на 24 август ****. върнал на
купувачката сумата, която бил получил като цена и таксите, които тя била
платила по прехвърлянето на МПС- 9940лева.
Уговорката между двамата била, веднага след като купувачката се
снабди с необходимите документи, да прехвърли собствеността на М. И. М.
или да развалят договора, поради причина, че купувачът не може да ползва
вещта по предназначение.
1
След още два месеца, купувачката заявила, че вече няма проблем с
автомобила, бил „освободен”, регистриран и можела да ползва вещта по
предназначение, но не върнала на ищеца сумата в размер на 9940лева, които
била получила от него.
Ищецът твърди, че ответницата нямала право да получи тази сума-
обогатила се с нея без основание.
Моли съда на осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД да осъди ответницата Д. И. Ц. от
с.Я., общ.К., да върне на М. И. М. сумата в размер на 9940лева, получена от
нея на неосъществено основание,
ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на иска до пълно
изпълнение на задължението, както и разноските по делото.
В съдебно заседание адв. П. поддържа предявените искове и излага
подробни съображения за уважаването им в писмена защита. Претендира
сторените в производството разноски.
В законоустановения срок ответникът, чрез пълномощник адв.М.Д., е
представил писмен отговор. Счита предявеният иск за недопустим. Твърди,
че договорни взаимоотношения ответницата Ц. имала с „**********”-ООД с
ЕИК********* по повод процесния автомобил, а именно представения
договор за покупко-продажба на МПС от 21.03.****.
Алтернативно твърди, че искът е неоснователен.
Сочи, че цената на автомобила „****” модел ** била в пъти по-висока
от вписаната продажна цена в договора за покупко-продажба от 21.03.****. в
размер на 9000лева.Видно от застрахователна полица №********** от
22.03.****. автомобилът бил застрахован на стойност 94000лева.Същият бил
с дата на първа регистрация 22.02.2017г.
На *********. новозакупения от ответницата Ц. автомобил **** ** с
рама №************** с рег.№******** бил предаден на РУ К. с Протокол
за доброволно предаване на вещ по чл.84 ал.2 от З***. Същият бил за
международно издирване на *********. от Р Б. с шенгенски
идентификационен номер BE ************ след сигнал от компания
************- лизингодател. Сочи, че устната договорка с ищецът „аз да ти
върна парите, ти да ми върнеш колата” имало, но на друга стойност, различна
от вписаната по договор за покупко- продажба на МПС. Ищецът превел
сумата от 9940.00 лева на ответницата Ц. на **********. с основание
предварително плащане за лек автомобил. Уговорка имали, но за обратно
изкупуване на друга стойност, по-висока , каквато била действителната
стойност на автомобила- 90 000лева. Затова било извършено предварително
плащане за автомобила от М., действащ като управител на „********”-ЕООД
в размер на 9940лева. Според ответника, в действителност това било плащане
по една спогодба помежду им, с която се уреждал повдигнатият спор във
връзка с обявения за издирване автомобил от Р Б., включително извършените
разходи в тази връзка. Според ответника, по процедурата за отмяна на
конфискацията на автомобила били извършени разходи за адвокатски услуги
и превод и легализация на документи. На *********. Съдия- следовател от
Първоинстанционен съд Източна Ф. Подразделение Гент постановил
решение по повод молба на ответницата от 15.01.2019г., чрез
представлявалият я адвокат Й.М. за отмяна на постановената следствена
2
мярка- конфискация на лек автомобил. Стойността на заплатените разходи за
прекратяване на международното издирване на автомобила от белгийските
власти и състоящи се от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2479.40лева, 1800лв -за преводи и легализация на документи, необходими за
съдебно производство пред Белгийски съд, били в общ размер на 4279.40лева.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представеният по делото договор за продажба на МПС от 21.03.****.
безспорно се установява, че ответницата закупила от „********”-ЕООД
процесния лек автомобил **** ** с рама №************** с рег.
№********. Видно от Протокол за доброволно предаване на вещ по чл.84
ал.2 от З*** с рег.№**********.****. на РУ К.,писмо рег.№******-***** от
12.07.****. на *** РУ- К. при заявяване на последваща промяна в
обстоятелствата, собственичката била лишена от възможността да го ползва
до решаване на въпроса, дали същият е обект на престъпление.
Не се спори между страните, да са имали уговорка парите от сделката
да бъдат върнати на купувачката, а тя да прехвърли собствеността на
автомобила. Не се спори, че в изпълнение на тази уговорка М. И. М. като
физическо лице платил на ответницата сумата в размер на 9940лева по банков
път на 24.08.****., както и не е спорно, последваща сделка за прехвърляне
собствеността на автомобила не е имало, а сумата останала у ответницата.
Спори се, дали сумата в размер на 9940 лева била платена без
основание.
За доказване на твърденията си, ищецът е представил платежно
нареждане от 24.08.****., договор за продажба на МПС от 21.03.****.,
договор за продажба на МПС от 02.03.****.
По искане на страните по делото бяха разпитани свидетели- по един за
всяка страна.
Според св.Ст. Д., през ****. М. М. имал перипетии с една продадена от
него кола **** на една жена Д. от К.. Д. не познава жената, но чувал от М., че
колата била задържана, както и че М. й превел сума от около 10 000лева, да
си върне колата. Св.Д. бе категоричен, че договорка за плащане на други
разходи двамата не са имали. Помни и че ищецът й предоставил друг
автомобил, за да може да се придвижва.
Според св.П.И., който живее във фактическо съжителство с
ответницата, автомобилът бил закупен не за 9000, а за 90 000лева, като за
такава стойност било предложена на М., да му бъде върнат, но той не бил
съгласен.
След като автомобилът бил „задържан”, Д. направила много разходи- за
адвокати, за преводи. Свидетелят /и ответницата/, получил със съдействието
на М. друг автомобил на стойност 10 000лева за компенсация. Този
автомобил не бил плащан от Д. Ц. и св.И..
При така установените факти, съдът стига до следните правни изводи:
3
Предявеният иск за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата в
размер на 9940лева, като получена на неосъществено основание, е по
чл.55ал.1 от ЗЗД.
Получаването на процесната сума от ответника не е спорно между
страните, поради което, за да бъде уважен главният иск е достатъчно ищецът
да докаже, че настъпилото имуществено разместване, довело до обогатяване
на ответника, е реализирано с оглед на неосъществено основание.
В настоящия случай в самия платежен документ е посочено
основанието за плащане, като не бяха събрани доказателства, които да го
опровергават. Нито с друг писмен документ, нито от свидетелските показания
се установи, страните да са имали друга уговорка- за плащане на разходи по
снабдяване на ответницата с документи и съдебни разноски, освен,
автомобилът да бъде прехвърлен на М. срещу платената сума /цена и разходи
по сделката/, посочена като такава в договора за продажба на МПС.
Ответникът не защити претенцията си и чрез предявяване на насрещен иск.
Относно показанията на св. И. в частта за цената на автомобила е
приложима законовата запрета на чл.164 ал.1 т.6 от ГПК за опровергаване със
свидетелски показания на изходящ от страната частен документ- договорът за
продажба на МПС. Но дори те да бяха допустими и това да е част от цената
на автомобила, пак няма основание сумата в размер на 9940лева да бъде
държана от ответницата, при условие, че сделка помежду им не е
осъществена- според св.И., страните така и не стигнали до крайно
споразумение за прехвърляне на автомобила на М., нито пък сумата е
върната.
Разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД предвижда задължение за всеки,
който е получил нещо без основание, на отпаднало или неосъществено
основание, да го върне. На връщане подлежи реално полученото. В
настоящия случай съдът приема, че бяха доказани всички факти- размерът на
обогатяването на ответната страна и обедняването на ищцовата страна поради
получаването на нещо без основание и причинна връзка между обогатяването
на ответницата и обедняването на ищеца, поради което и искът по чл.55 ал.1
от ЗЗД следва да бъде уважен.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна лихва от датата
на депозиране на искова молба – 02.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за
заплащане на направените от него разноски по делото в размер на 1300лева-
адвокатско възнаграждение и 398.60лева- държавна такса, заплащането на
които се установява от приложените по делото писмени доказателства.
Направените от ответника разноски остават за него сметка.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, ЗЗД Д. И. Ц. с ЕГН ********** от
с.Я., общ.К., ул.”********”*** да плати на М. И. М. с ЕГН**********, от
гр.Г. сумата в размер на 9940лева /девет хиляди деветстотин и четиридесет
лева/, като получена с оглед на неосъществено основание - като
предварително плащане за лек автомобил **** ** с рама №**************
по несключен окончателен договор за покупко-продажба на същото МПС,
ведно със законната лихва върху дължимата главница от завеждане на иска,
до окончателно изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Д. И. Ц. с ЕГН ********** от с.Я., общ.К., ул.”********”***
да плати на М. И. М. с ЕГН********** , от гр.Г. разноски в размер на
1698.60лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд С.З. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5