мотиви към присъда №149, постановена по НОХД №1219/2014г.
по описа на Русенски районен съд, V- ти наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила
ïîäñúäèìèÿ В.М.В. â òîâà, ÷å на
17.05.2012г. в гр.
Ðóñå, в условията на повторност и продължавано престъпление, на два пъти, на
публично място- във фолк клуб „Опиум-1”, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- нанесъл
последователно побой на М.С.К. и М.А.М. ***, като действията му се отличавали с изключителна
дързост и цинизъм- престъпление по ÷ë.325, ал.2 във вр. ал.1 във
вр. чл.26, ал.1
îò ÍÊ
Прокурорът поддържа
обвинението.
Подсъдимият не се признава за
виновен и дава обяснения.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост
, счете за установено следното:
Подсъдимият В.М.В. е ðîäåí íà ***ã***,
áúëãàðñêè
ãðàæäàíèí, ñ основно îáðàçîâàíèå,
неæåíåí,
ðàáîòè,
îñúæäàí, ÅÃÍ **********.
Подсъдимият и свидетелите М.С.К. и М.А.М. били добри познати, като В. дори присъствал на кръщението на дете на М., когато и
направил дарение на празнуващото семейство.
През нощта на 16.05.2012г. срещу 17.05.2012г.
изброените лица били в питейно заведение
„Опиум-1", намиращо се на ул.”Александровска” в
гр. Русе. Свид.М.М. бил в компанията на свид. Г.Г., негова интимна приятелка тогава, и свид.
В.С.- приятел на М., били разположени на сепаре в
заведението, забавлявали се и употребявали алкохол. Свид.
М.К. бил заедно със свид.Р.А., те също употребявали алкохол на една от масите в заведението,
без да контактуват с М. и придружаващите го. Подсъдимият бил в обкръжението на множество лица, сред
които негова приятелка и свид.С.. Те
също консумирали алкохолни напитки. Свид.К. се бил повлиял от употребения
от него алкохол и хвърлил кубче лед по посока на масата, край която седял подс.В.. Половин час след този
инцидент, около 2.00- 3.00 часа на 17.05.2012год., свидетелите
К. и А. посетили тоалетната на заведението. В.
забелязал това и ги последвал. Подсъдимият поискал обяснение от свид.К. за поведението му по- рано и без да го дочака, нанесъл силен удар със свита в юмрук ръка в
лявото око на свид.К.. От
удара К. усетил силна болка и паднал на земята. Свид.
Р.А. помогнал на пострадалия да се изправи, а подс.В.
напуснал тоалетната. Лявото око на К. било посиняло и
отекло, което го накарало да потърси медицинска помощ и той и свид.А. отишли в Спешно приемно отделение към МБАЛ-АД –
Русе, където К. бил прегледан и освободен за домашно лечение. Около 3.00 часа
на процесната дата подс.В., ентусиазиран
от безпроблемно нанесения побой на К., решил да стори същото и със свид. М.. Отишъл до мястото му в
заведението и спокойно го привикал към тоалетната. Нищо неподозиращия
М. откликнал на поканата, двамата влезли в сервизното помещение, където В., без
да каже нищо, се извърнал към М. и му нанесъл удар с юмрук в носа, като така
счупил носните му кости. Последвало силно кръвотечение от носа на свид.М.. В.
посегнал да нанесе втори удар по жертвата си, М. се
предпазил с дясната си ръка, поради което удара попаднал в ръката му и одраскал едната
му вежда. М. панически се насочил към изхода на тоалетната и
докато бил с гръб към В., последният му нанесъл удар с ръка в гърба, с който
пострадалия бил съборен на пода. М. усетил силна болка в областта на гръбнака и
престоял в това положение няколко минути. След като успял да се изправи, започнал
да се мие лицето от кръвта, която не спирала да тече. Така бил намерен от свид. В.С., който се притеснил от
забавянето на М. и бил тръгнал да го търси. Веднага след това свид.М.,
придружен от свид.Г., посетил Спешно приемно отделение към МБАЛ-
АД –Русе, където бил прегледан и му била направена рентгенова снимка.
Там свидетелите М.М. и К. се срещнали и всеки от тях
споделил на другия повода за нуждата от лекарска помощ. От лечебното заведение
подали сигнал до полицията за пострадали лица вследствие на побой и били
изпратени за проверка полицейски служители- свидетелите
А.В. и Д.С.. Срещнали се със свид. К., който им разказал какво му се е случило. В
болницата полицаите получили втори сигнал пострадало лице, срещнали се и с М.,
който също им описал действията на подсъдимия спрямо него. След прегледа в
Отделение „Съдебна медицина" към МБАЛ - АД - гр. Русе М. тръгнал да се
прибира, но получил силен кръвоизлив, върнал се в болницата, където бил приет незабавно
и му била направена операция на носа. Тогава подсъдимият го заплашил по
телефон, че намесата на държавните органи в отношенията им ще има изключително
негативни последици за М..
На 18.05.2012г. двамата пострадали
подали жалби срещу подс. В., проверката по които
довела до образуване на настоящото производство. На 29.06.2012г. свидетелите К.
и М. били разпитани на досъдебното производство и
разказали за изложените вече събития. Под въздействието на давление върху
свидетелите К. и М., упражнено от неизвестни за делото
лица, на 4.12.2012г. те подали до Първо РУП при ОД на МРВ- Русе „декларации”, в
които заявили, че нараняванията им са в резултат на „сбиване” с подсъдимия.
Изложената фактическа обстановка
се установява от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, справка
за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, заключенията на назначените и приети по делото експертизи. При
изграждането на горната фактическа обстановка съдът не кредитира показанията на
свид.Г.,
дадени в хода на съдебното следствие по делото. Тези показания на първо място
са вътрешно противоречиви и нелогични. Така свид.Г. заявява, че разбрала
за травмата на свид.М. едва в лечебното заведение, където отишла с него, което,
предвид тежестта на увреждането, свързано с обилно кръвотечение, наложило
спешна операция още същата нощ и загрозения му вид, е крайно недостоверно.
Лицето на свид.М. било обляно в кръв, което няма как да убегне от взора на
свид.Г.,
прекарала с него цялата вечер и съответно имала възможност да оцени коренната
промяна във вида на пострадалия след срещата му с подсъдимия. Това категорично
несъответствие между изложеното от Г. пред съда и обективната действителност
дискредитира изцяло показанията й от тази фаза на процеса и води до извод за
нежеланието й да изложи фактите по делото, така както са настъпили. Видно от
показанията й на съдебното следствие, свид.Г. на няколко пъти, явно притеснена от последствията за нея
от процесуалното й качество по делото и съдържанието на показанията й, се
опитвала да промени разказа си, което сторила вече пред съда. Недостоверно се
явява заявлението й, че нейните показания от досъдебното производство са буквално
пресъздаване на тези на свид.М., което станало под давление на разследващия орган, който
четял разпита на М. и тя само потвърждавала или отричала споменатото в него.
Обсъжданите две доказателствени средства имат различна стилистика на изказа,
освен това разказа на Г. е много по- пестелив, като
явно пресъздава само това, което наистина й е станало достояние, което нямаше
да е така, ако беше изложила всичко от възприятията на пострадалия. В случай на
намерение у разследващия орган да манипулира показанията на Г. и да ги
унифицира с тези на М., нямаше да е налице заявения от нея разпит относно
верността на показанията на М.. На фона на тези
изключително объркани и вътрешно противоречиви показания на Г., огромната част
от които не е за фактите по делото, а преповтаря тезата за натиск от свид.Миланов,
ярко контрастират показанията й от досъдебното производство, при които разказа
тече гладко, последователно и логично, сочещо на спонтанност на изложеното.
Достоверността на показанията на свид.Г. от досъдебното производство се затвърждава
от показанията на свид.М., който макар и с неудобство, явно породено от някакво
притеснение, потвърждава главните факти на доказване, както в хода на съдебното
следствие по делото, така и в предходната фаза на процеса. Косвено показанията
на Г. от досъдебното производство се подкрепят и от показанията на свидетелите А.В. и Д.С., които са контактували със свид.М. непосредствено след процесните събития и пред тях пострадалия е изложил
причините за здравословното си състояние, довело до спешно указаната му
медицинска помощ. В този момент, не повече от час след нанесената от подсъдимия
на М. телесна повреда, последният не е имал достатъчно време, а и състоянието
му не е позволявало, да съчини версия за фактите по делото, която да изопачава
действителността по начин, че той впоследствие хипотетично да се възползва от
това превратно изкривяване на реалността. Крайно нелогично е лице със сериозно
увреждане, обилно и неспиращо кръвотечение, поглъщащо
цялото му внимание, да потърси спешна медицинска помощ с презумпцията, че в
болничното заведение ще се появят полицаи, които той не е призовавал, и пред
тях ще представи лъжливо изложение за преживяното от него, което да му послужи да
се обогати комерсиално. Нещо повече, няма никакви данни дори по делото, че свид.М.
някога е имал някакви имуществени претенции към подсъдимия. При формиране на
фактическата обстановка по делото съдът не дава вяра и на показанията на свид.К.,
дадени в хода на съдебната фаза на процеса. Тези показания са декларативно,
голословно и немотивирано отрицание на показанията му от досъдебното
производство, представляващи от своя страна детайлен и прецизен разказ на
главните факти по делото. Като единствената причина за коренната промяна в
отношението към събитията по делото, К. назовава желанието му да навреди на
подсъдимия, катализирано от тежко алкохолно опиване. Показанията на свид.К. в досъдебното производство са дадени обаче месец и половина
след процесната дата, пред орган на разследването и
съдържат подробности, които иначе няма причина да бъдат пресъздавани, ако
единствената цел на доказателственото средство беше набеждаването на подс.В.. Така свид.К. излага нетрезвото си
състояние преди нанесената му телесна повреда, неприличното си поведение
тогава, предхождащите събитията по делото забавления в други питейни заведения,
все обстоятелства, които са излишни за злепоставянето на подсъдимия.
Показанията в тази им част обаче сочат на желание подробно и вярно да се пресъздадат
фактите от процесната нощ, без прекомерно демонизиране на личността на подсъдимия, което щеше да е
налице при изпълнение на заявената на съдебното следствие задача. Неистовото
желание на свид.К. да представи фактите по недостоверен начин прозират и от
„сигнала” до РРС, в който твърди, че неизвестно лице го карало да си „промени
показанията по делото”, като така „натопи” подсъдимия. Тук следва да се каже,
че инициативата за делото, видно от всички доказателства, не е на неизвестна
тайна организация, имаща за цел да навреди на подсъдимия, а на свид.К. с
жалбата му, явила се законен повод за процеса, и показанията му впоследствие са
дадени в изпълнение на задължението му да свидетелства, което той е изпълнил
добросъвестно. Явно под нечие давление, датиращо от м.декември на 2012г., той
започва да поддържа тезата, изложена и в последното съдебно заседание.
Показанията му от досъдебното следствие се подкрепят от показанията на
свидетелите М.М., А.В., Д.С., Й.Г.,
Д.С. и Р.А., пред които свид.К. е заявил, че подсъдимият му нанесъл безпричинен,
непредизвикан с нищо, изненадващ побой. За разлика от тази солидна подкрепа от
множество доказателства, показанията на свид.К. от съдебното производство не намират опора в нито едно
друго доказателство по делото, поради което и съдът не им дава вяра. С кредита
на доверие на съда не се ползват и обясненията. Това доказателствено средство в
по- голямата си част е абсурдно и поради това напълно недостоверно. Подсъдимият
заявява позиция на жертва, което, предвид описаното от него негово поведение,
противоречи на формалната житейска логика. На първо място необичайно е едно
лице, в случая подсъдимия, да бъде причакван и бит от две различни лица, през
незначителен период от време, които помежду си нямат никакъв сговор за това.
Пострадалите определят поведението на В. като хладнокръвно и спокойно през тази
нощ, което не предвещава той да бъде подложен на постоянни изтезания. Подсъдимият
сам, дори и по негови думи, отишъл до мястото на М. в заведението, след което М.,
дърпайки го за ризата, го повел към тоалетните. Това съдът приема за
недостоверно, предвид факта, че подсъдимия се намирал в голяма компания от
мъже, явно негови добри познати, сред тях имало и негов антураж-
лице, което според В. го „карало”, явно личен
шофьор, и е невъзможно всички те да
позволят на М. да се държи грубо и унизително с подсъдимия и да му ограничава
свободата на придвижване. Описаното от подсъдимия в тоалетната противоречи и на
заключението на съдебномедицинската експертиза с обект М., където категорично
се съдържа обективна находка счупени носни кости, следствие от удар с тъп
предмет, какъвто подсъдимия отрича да е нанасял. В същото време при удар на
главата на М. в прозорец, каквото се съдържа в обясненията, нараняванията на
пострадалия нямаше да са като установените. Крайно нелогично е и подсъдимият
веднага, след като бил вече, според него, набит от М., да бъде агресивно поканен
от свид.К.
отново в тоалетна, да преодолее в миг болката и унижението от предходното си
посещение там и без всякакви притеснения да се озове в същата ситуация. По
лицето на свидетелят К. са
оставени множество наранявания след срещата му с подсъдимия- кръвонасядания на клепачите, оток на носа, кръвоизлив под
лигавицата на лявото око, вследствие на удар с юмрук, какъвто В. отрича да е нанасял, което отново сочи на недостоверност на
обясненията му, тъй като няма никакви доказателства за други пререкания с
участието на К. през процесната нощ. Обясненията се
опровергават и от целия останал доказателствен материал, който по изложените
вече съображения, се ползва с вярата на съда- показанията
на свидетелите М., К. и Г. от досъдебното
производство, А.В., Д.С., Й.Г., Д.С. и Р.А., които непротиворечиво представят възприетата от съда
фактическа обстановка.
Тази фактическа обстановка и
изложеното във връзка с установяването й налагат правния извод, че с описаното
в нея деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.325, ал.3 вр. ал.2 във
вр. ал.1 във
вр. чл.26, ал.1 от от НК, тъй като на 17.05.2012г.
в гр. Ðóñå, в условията на повторност и
продължавано престъпление, на два пъти, на публично място- във фолк клуб
„Опиум-1”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото- нанесъл последователно побой на М.С.К. и М.А.М. ***, като действията
му се отличавали с изключителна дързост и цинизъм. С описаните непристойни
действия подсъдимият е нарушил грубо обществения ред и е изразил брутална
демонстрация против установения ред в обществото и съществено е засегнал
нормите на нравствеността, които се основават на зачитане на живота, здравето и
личността на гражданите. Налице е и явно неуважение към обществото, тъй като
чрез действията си той изразява открито висока степен на неуважение към
личността на свидетелите М. и К., като не зачел личната им неприкосновеност.
Деянията се характеризират с изключителен цинизъм, тъй като хулиганските
действия са били особено нагли и безсрамни, грубо нарушаващи нравствените
принципи. Подсъдимият се е бил напълно дезинтересирал
от установения в обществото ред и бил решил да даде воля на явно безграничната
си агресия, като увреди здравето на неограничен кръг от хора за лично
удоволствие и удовлетворение. Поведението на подсъдимия било и изключително
дръзко, тъй като той на обществено място, в присъствието на множество хора,
причаквал жертвите си, увреждал ги, след което, без това въобще да се отрази на
настроението му, продължавал да се забавлява. Това за пореден път показва
крайното незачитане на установения в обществото морал и разкрива изкривена
представа на подсъдимия за устройството на обществените отношения, в които той
трябва задължително да доминира и да остане безнаказан. Пострадалите са били
силно скандализирани от поведението му. Престъплението представлява
продължавано такова, тъй като е извършено с две деяния, осъществяващи поотделно различни
състави на едно и също престъпление- хулиганство, извършени са през
непродължителен период от време при еднородност на вината и при една съща
обстановка, като следващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното. Престъплението е повторно, тъй като е извършено в
срока по чл.30 от НК от изтърпяване на наказанието по
присъда №109/8.10.2009г., постановена по НОХД№2132/2009г. по описа на РС- Русе,
с която подсъдимият е осъден са същото по вид деяние. От субективна страна
подсъдимия е осъществил състава на престъплението при пряк умисъл-
той е съзнавал, че извършените от него действия, подробно описани във
фактическата обстановка, са от естество да нарушат грубо обществения ред,
предвид осъществяването им на публично място, съзнавал е, че по този начин ще
изрази явно неуважение към личността на свидетелите, като в същото време точно
това е искал и това го е водело при извършването на престъплението, предвиждал е
обществено опасните последици от поведението си и е искал настъпването им.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия следва да
бъдат отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито се явяват закъснението
на наказателната репресия, не по вина на подсъдимия, здравословното му
състояние и полагането на труд. Отегчаващи вината обстоятелства се явяват
предходните му осъждания, извън това, определящо повторността,
и наложилата се оперативна намеса следствие на телесното увреждане на свид.М.. Видно
от представените индивидуализиращи вината обстоятелства никое от тях не е
изключително и смекчаващите такива не са многобройни, за да се стигне до
предвидената в чл.55 от НК редукция на наказанието.
Предвид превеса на смекчаващите вината обстоятелства на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание към минимума, предвиден в чл.325,
ал.3 от НК, а именно
две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален
строг режим в закрит тип затворническо заведение, от което да се приспадне
времето, през което лицето е било с мярка за неотклонение задържане под стража.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
