Р Е Ш Е Н И Е
№ 21/08.07.2021г., град Трън
В ИМЕТО НА НАРОДА
Трънски районен съд, втори състав в публично съдебно заседание на втори юли две хиляди двадесет и първа година, състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При участието на секретар Гергана Ачанова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 28 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на Б.Б.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, , против Наказателно постановление № 20-1158-006771/22.02.2021г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП, на Б.Б.Б., с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № 20-1158-006771/22.02.2021г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник, е незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с фактическите констатации по наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.12.2020г. свидетелите И.И.Р. и Д.П.Д. изпълнявали служебните си задължения като служители на РУ-Трън на територията на община Трън. Към 00.45ч. дежурния от ОДЧ при РУ-Трън изпратил свидетелите по сигнал за сбиване в механа *** в гр.Трън на пътя за с.Л.. Към около 1.00 ч. двамата свидетели вече били пред механа *** и при направената проверка не установили истинността на сигнала. При тръгването си от паркинга пред механата получили задача от ОДЧ да проверят втори сигнал, а именно че водач управлява лек автомобил в района след употреба на алкохол. Тръгвайки от механата към с.Л. свидетелите И.Р. и Д.Д. възприели светлините на движещ се срещу тях по посока гр.Трън автомобил. Спрели патрулния автомобил, пуснали светлинен сигнал с монтираните на покрива сини светлини, а св.Д. подал през прозореца на автомобила сигнал стоп със стоп палка тип МВР на преминаващия покрай тях автомобил, който намалил движението си, но не спрял и преминал покрай тях. Двамата свидетели обърнали посоката на патрулния автомобил и последвали водача на автомобил, който не се подчинил на знака „стоп“. Когато преминал автомобила покрай тях те възприели, че се вътре се вози само един човек и това е водача, който разпознали като въззивника Б.Б.. Автомобила на въззивника спрял на паркинга над механата, водача излязъл и се запътил към входа на механата. Патрулния автомобил бил на около 150 метра от мястото, служителите на полицията спрели в близост до паркиралия лек автомобил *** модел *** с рег.№ *** като св.И.Р. останал до автомобила, а св.Д. последвал по пътеката за входа на механата водача Б.Б. като му извикал да спре. Жалбоподателя спрял, а св.Д. го попитал защо не се подчинява на подадения знак стоп с полицейската стоп-палка, на което въззивникът отговорил, че не ги е забелязал. Св.Д. му казал, че го е видял сам да управлява автомобила си и му поискал документите за проверка. Казал му, че ще му бъде извършена проверка за употреба на алкохол от колеги от КАТ, които ще дойдат на място. Жалбоподателят се съгласил. През цялото време с въззивника бил св.Д., а св.Р. също осъществявал визуален контрол. И двамата са категорични, че Б. не е влизал в механата сам, а със св.Д. за кратък период, след което чакали пристигането на колегите си до патрулния автомобил и този на въззивника. През това време водача разговарял с някого по телефона и след около час по пътя за механата дошло едно момче, което се оказало син на въззивника. Водача казал на полицаите, че сина му е управлявал джипа, а когато те възразили на това твърдение той казал: „правете каквото искате, аз не съм карал, сина ми е карал“. Момчето било силно притеснено. В разговор с полицаите казал, че майка му е подала сигнала за употребил алкохол водач. След като спрели автомобила и установили, че водач на автомобила е въззивника Б.Б.Б., който не представил поисканите му за проверка СРМПС и СУМПС, а същия лъхал на алкохол служителите на РУ-Трън се обадили на колегите си за съдействие. След около час на мястото пристигнал патрул на КАТ Пътна полиция при ОД на МВР-Перник със свидетелите Н.В.Н. и Р.Е.. На място до автомобилите заварил колегата си Р., а Д. придружил въззивка до тоалетната в механата. Когато се върнали полицаите обяснили при какви обстоятелства са спрели автомобила, кой е управлявал, и че имат съмнения, че въззивника е употребил алкохол. Св.Н. обяснил на въззивника, че ще го изпробва с алкотест Дрегер и последния се съгласил. При проверката уреда отчел положителен резултат 1,35 промила. След като извършили пробата св.Н. също възприел идването на млад мъж по пътя към тях, за който водача казал, че е негов син и при приближаването му извикал „Нали ти караше“. Тогава момчето казало „Да аз карах“, но св. Д. и Р. били категорични, че водач бил въззивника Б.Б.. При теста същия обяснил, че е употребил 300-400 мл. алкохол за времето от 17.00ч. до 22.00 ч. на 01.12.2020г., което и било записано в съставения от св.Н. АУАН. След кто била извършена пробата с алкотест „Дрегер“ от механата излезли 2,3 човека, а единия който бил собственика на механата попитал какво става приближавайки се до тях. Св.Н. му обяснил каква процедура извършват. Полицаите съставили и връчили на водача талон за медицинско изследване за кръв и придружили Б. до ФСМП за вземане на кръвна проба. Същия се съгласил и дал кръв. Било образувано ДП № 44/2020г. по описа на РУ-Трън. Впоследствие при извършената по делото съдебно-химическа експертиза се оказало, че положителния резултат за наличие на алкохол в кръвта на водача е 1,18 промила и производството било прекратено с постановление на прокурор при РП-гр.Перник, като материалите по горепосоченото ДП 44/20г. са приобщени по съответния ред като доказателства по настоящото съдебно АНП. Св.Н. съставил АУАН №322719 от 02.12.2020г. серия GA, в което описал нарушенията на водача и обстоятелствата при които са констатирани, като свидетелите и водача подписали акта без възражения. В графата иззети доказателства било записано, че има иззети доказателства- регистрационни табели № ***.
По наказателното постановление :
Въз основа на така съставения акт Началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР-Перник, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи на Република България е издал наказателно постановление № 20-1158-006771/22.02.2021г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП, е наложил на Б.Б.Б., с ЕГН: ********** административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева, за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
В описанието на нарушението в наказателното постановление е посочено, че „на 02.12.2020 в 01.00 часа в община Трън на път общински № PER2156 като водач на товарен автомобил *** с рег.№ *** при обстоятелства: По път PER2156 общ.Трън, с посока на движение от с.Л. към гр.Трън, управлява собственият си лек автомобил *** с рег.№ ***, като при извършената проверка пред хижа-механа *** се установи, че управлява след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда, изпробван в 02.19ч. чрез издишване на въздух с техническо средство АЛКОТЕСТ-ДРЕГЕР 7510, № ARDN 0096, като уреда отчете концентрация на алкохол от 1,35 на хиляда. Издаден талон за изследване № 0044812. По негови данни е изпил около 300 мл. ракия от 17 до 20 часа на 01.12.2020г. Има мирис на алкохол, възбуден със стабилна походка. Спрян и установен от свидетелите-очевидци по акта, като не се е подчинил на подаден сигнал за спиране и не носи СУМПС и СРМПС, за които нарушения му е съставен друг АУАН.“, с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП – Водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред.“ Била издадена и ПАМ № 20-1158-001526/02.12.2020г. на началник сектор ПП при ОДМВР-Перник- временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Н.В.Н., И.И.Р. и Д.П.Д., както и от приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите Н.В.Н., И.И.Р. и Д.П.Д., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение.
При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.
Въз основа на АУАН серия GA, №322720 /02.12.2020г., началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник издал процесното НП с № 20-1158-006771/22.02.2021г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник, против Б.Б.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, според констативно-съобразителната част на същото, като в последната наказващият орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се АУАН, както и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби- чл.5 ал.3 т.1 03от ЗДвП, поради което и на основание основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП, наложил административно наказание „глоба” общо в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
От
правна страна:
Съдът, на основа императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя
се явява неоснователна по следните причини:
Материалната
компетентност на Началник сектор Пътна Полиция при ОДМВР-Перник, като АНО да
издава НП за нарушения по ЗДвП се оспорва, но видно от приложената заповед на
министъра на МВР №81213з-515/14.05.2018г. това възражение е неоснователно.
Такова е и оспорването на правомощията на съставителя на АУАН и свидетел по
делото младши автоконтрольор Н.В.Н., за
което са приложени и приети писмени доказателства по делото установяващи на
каква длъжност, кога и при какви обстоятелства същия е участвал при извършване
на проверката за алкохол на водача- въззивник. По делото са събрани писмени
доказателства, с които се установява, че техническото средство с което е бил
изпробван въззивника е било изправно, използвано по ред и начин описани в
съответните правни норми, така както е взета и изследвана кръвната проба.
Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни доказателства - показания на св.Р., Д. и Н., както и от писмените такива – находящи се в приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Настоящия съдебен състав не кредитира в по-голямата им част като такива обаче показанията на разпитаните в о.с.з. от 02.07.2021г. свидетели П.В.Г. и М.Н.М.. Така например св.Г. обяснява, че предния ден и въпросната нощ на 01/02.12.2020г. заедно със св.М. и Н. З. ремонтирали парната инсталация на механата, чиито собственик е той. Въззивникът дошъл към 00.00ч., влязъл в механата и попитал дали работи заведението. Те му казали, че не работи и той си излязъл. След около 15-20 минути Б. отново влязъл в заведението и веднага след него влезли полицаи, които го попитали какво прави защо не спира на светлинен сигнал. След което отново Б. и полицаите излезли. Полицаите с въззиника продължили да се разправят, а тримата свидетели излезли отвън пред заведението под един навес и седнали да пият по чаша ракия. Св.Г. и св.М. твърдят, че вече под навеса оставен без надзор от полицаите в един момент въззивникът поискал и впоследствие употребил няколко чаши алкохол. Нещо повече - когато полицаят съобщил на Б., че ще му правят проверка за алкохол последния поискал една чаша и консумирал даденият му алкохол. Св.М. обяснява, че единият полицай се намирал в близост до тях пред механата, като си говорел с въззивника в пространството между чешмата и механата, а на въпрос дали въззивника е съобщил на полицая, че вече е употребил алкохол същия не можа да си спомни кога полицая е казал на Б., че ще го проверяват за алкохол - преди да започне да консумира или след това. В показанията си дадени пред орган на разследването по досъдебното производство №44/2020г. по описа на РУ-МВР-Трън дадени на 02.12.2020г. св.П.В.Г. обяснява, че като собственик на механа Ерма заедно с двама свои приятели / М. М. и Н. А. / въпросната вечер / се опитвали до късно да отстранят проблем в отоплителната инсталация на заведението, като около 00,30ч. в механата пристигнал Б.Б. и попитал работи ли механата, на което същият му отговорил отрицателно. След което въззивникът си тръгнал, но не оставал и не е консумирал алкохол. След като си тръгнал малко след него се появил екип на полицията от гр.Трън и попитали дали са виждали въззивника, при което Г. казал на полицаите, че си е тръгнал. Малко след това когато тримата вече събирали инструментите си и се готвели да си вървят / касае се за ранните часове на 02.12.2020г./ Б. отново влязъл в механата, но и тогава не е употребявал алкохол, а след излизането си възприели екипа на полицията отвън. След това св.Г. и приятелите му си тръгнали от заведението, а екипа на полицията и Б. останали на място. Показанията на св.Г. и св.М. дадени на 02.12.2020г. в 11,35 м. по ДП №44/2020г. завършват със следното изречение: „Не сме се карали с Б. за нищо, Б. дойде повторно в механата, но според мен беше употребил алкохол, но не се е заяждал с нас“. Съдът намира, че показанията на двамата свидетели дадени в о.с.з. от 02.07.2020г. по НАХД 28/2021г. по описа на ТРС в частта им относно това, че са възприели, че въззивникът Б. е употребил алкохол след спирането си от полицаите Р. и Д. и преди тестването им с техническо „Алкотест Дрегер“ от св.Н., както и, че при това водача е бил оставен без надзор за голям период от време са неумел опит да бъдат доразвити показанията им дадени по ДП 44/2020г. така щото да бъде преодоляна категоричността, с която в деня на извършване на административното нарушение са обяснили, че не са възприели Б. да е употребил в тяхно присъствие алкохол. Този извод настоящия съдебен състав формира и от обстоятелството, че показанията на Г. и М. са особено ясни и категорични в една част, а в друга при задаване от страна на съда на уточняващи въпроси, целящи да се изясни хронологично действията на въззивника и полицаите стават уклончиви и твърдят, че не си спомнят. Този извод се подкрепя и ако се проследи хронологията на развитие на защитните тези на въззивника- безспорно е, че всеки е в правото си да организира защитата си по начин и средства подходящи за постигане на позитивен за него резултат. Така например първоначално въззивникът се е опитал да уговори полицаите да приемат, че той не е управлявал джипа, а водач на неговия автомобил е бил синът му, като видно от показанията на св.Р. и Н. при съставяне на АУАН и извършване на проверката за алкохол е изказвал твърдения в тази насока. Незнайно по какви причини по-късно в жалбата си срещу процесното НП това твърдение не се поддържа, а процесуалният представител на въззивника твърди, че последния е консумирал вътре в механата алкохол и хранителни продукти, а св.Р. и Д. стояли отвън и чакали колегите си час и тридесет минути след полунощ на 02.012.2020г. и чак след това Б. е извикан от ресторанта и изпробван техническо средство. /„Заявяваме, че доверителят ми Б.Б. за процесния период до момента на тестването за алкохол в 2,19ч. на 02.12.2020г. е употребявал алкохол в хижа-механа ***, където е бил с компания“./ В доказателствените искания на защитата присъства и такова за допускане на двама души свидетели, които да установят, че въззивника с компания вътре в заведението е употребявал алкохол непосредствено преди проверката, и че Б. не е шофирал МПС след употреба на алкохол на същата дата, а не че изобщо не е шофирал автомобила си. Вероятно не намирайки противоречия с показанията на доведените от въззивника свидетели дадени в предварителното производство, и изхождайки от мисълта за доразвиването им в насока последващо време, и място извън това в помещението на ресторанта с въпросните показания пред съда беше развита и материализирана тезата на въззивника, която настоящия състав намира за защитна и противоречаща на установената обективна истина по делото.
Настоящото
производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е
да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали
е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по
аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така
и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който
препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая
нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение за липса на нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП. Обжалваното НП е за констатирано едно административно нарушение: 1. По чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, което регламентира забраната за управление на МПС с концетрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда.
В
жалбата си, а и в писмено изложение въззивникът навежда доводи за
незаконосъобразност на нарушенито. Съдът намира, че по констатиране и наказване
на нарушението не са налице процесуални нарушения от категорията съществените,
които да обосноват отмяната на атакуваното наказателно постановление. Напротив-
установени са по несъмнен и безспорен
начин, по НП. По отношение на тях има редовно издаден АУАН, както и последващо
НП при спазване на процесуалния и материалния закон.
При определяне на вида и размера на
административното наказание административнонаказващия орган се е съобразил с
разпоредбата на чл.
27, ал.1 от ЗАНН и като е отчел тежестта на двете
нарушения правилно е наложил на жалбоподателя Б. административно наказание
глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
От горецитираните разпоредби и установената и доказана фактическа обстановка може да се заключи, че въззивникът е извършил вмененото му с НП нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Съществено нарушение е такова, което пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата, срещу които ще се защитава, нито нормите които е нарушил и възможностите, които законът му предоставя за защита. В случая процесното НП и предхождащият го АУАН са издадени от орган, който е компетентен да осъществява контролни и санкционни функции по ЗАП и подзаконовите НА, регламентиращи този вид транспортна дейност. При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателя Б.Б.Б. е осъществил състава на административното нарушение, за които му е съставен АУАН и наложени административни наказания с процесното НП.
Горните съображения, както и поведението на водача преди, по време и след извършване на проверката за наличие на алкохол в кръвта, обстоятелствата, че същия е организирал явяването на сина си с намерението последния да поеме вината за неправомерното си поведение, въпреки, че е съзнавал, че това не отговаря на истината, не са от такъв характер, че да обосноват наличието на малозначителност по чл.28 от ЗАНН. Тези обстоятелства не определят и ниската обществена опасност на деянието, както и че такава е и обществената опасност на субекта на отговорността.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1158-006771/22.02.2021г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП, на Б.Б.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :