Присъда по дело №4441/2022 на Софийски районен съд

Производството по НЧХД № 4441/2022г. по описа на СРС, НО, 114 състав е образувано
по частна тъжба на Д. Я. Я. срещу Г. Ц. К., с която срещу него е повдигнато обвинение за
това, че: на 16.03.2022г. в гр. С. ул. „Х. Б.“ № 1, чрез хващане долната част на лицето и рязко
и силно избутване на главата назад е причинил на Д. Я. Я. лека телена повреда, изразяваща
се в болка, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка след доказателствен анализ
поддържа становище за доказаност на повдигнатото обвинение, поради което моли
подсъдимият да бъде осъден, като му бъде наложено справедливо наказание.
Защитата на подсъдимия излага становище за недоказаност на обвинението. Моли за
постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият К. дава обяснения, в които отрича да е имал физическо съприкосновение
с тъжителката в деня на инцидента. Подобно становище излага и в хода по същество. В
последната си дума твърди, че просто се е опитвал да запази реда в центъра за помощи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият Г. Ц. К. е роден на ***********, ап. ***, с ЕГН **********.
Няколко дни след началото на войната в У. през 2022г., на ул. „Х******, където към
него момент се намирал офис на „Г********“, бил организиран център за събиране на
дарения за У******* като били приемани и доброволци, които да помагат.
На неустановена дата през месец март 2022г. следобед в центъра за събиране на
помощи, находящ се на посочения по-горе адрес, като доброволец бил дошъл подсъдимия Г.
К., който се занимавал със събраните лекарства. Този ден също като доброволец била и
тъжителката Д. Я., която сортирала събраните дрехи в кашони.
В офиса присъствала и свидетелката Д.К., която подобно на Д. Я. също се занимавала с
дрехите и обувките, като ги опаковала в кашони. Там били и свидетелите С* М** и
Д**Т***, които работели в „Г*******“. По това време в офиса била и свидетелката
Г*****Р**** която също била доброволка.
В един момент, докато всички работели, подсъдимият забелязал, че е изчезнал
пуловера му, ядосал се и казал, че трябва да се намери. Тъжителката му казала да се успокои,
че ще потърсят пуловера му. Между двамата възникнал вербален конфликт във връзка със
създавалата се ситуация, при което подсъдимият казал на тъжителка на няколко пъти да
замълчи. Тъй като конфликтът продължил, подсъдимият се приближил се към нея и запушил
устата й с ръка, а тя си дръпнала главата назад.
Междувременно свидетелите С****** М***** и Д**** Т****** се намирали в съседно
помещение, което било отделено от стаята, в която се намирали подсъдимият и тъжителката
с нещо подобно на прозрачна витрина. След като чули, че нещо се случва в съседната стая,
свидетелят Т***** тръгнал към помещението, в което възникнал конфликта, влязъл вътре и
видял как подсъдимият запушва устата на Д. Я. с ръка, както и че същата се отдръпнала
назад. След това застанал между двамата, за да преустанови конфликта и казал на
подсъдимия да излезе навън, а след това и да не се връща повече в офиса.
Свидетелката С. М. от своя страна също погледнала към стаята, където се развила
ситуацията, но не видяла физическо съприкосновение между К. и Я., а единствено чуела
подсъдимия да казва на тъжителката да млъкне. Свидетелката Г. Р. също не видяла
конкретните действия на подсъдимия по отношение на тъжителката, но чула за какво става
въпрос, включително, че на няколко пъти Г. К. казал на Д. Я. да замълчи.
В стаята, в която възникнал конфликта, била и свидетелката Д. К. която в видяла, че
1

подсъдимият, минавайки откъм гърба й, се приближил до тъжителката и с едната си ръка се
протяга към устата на Д. Я.. К. възприела действията му като хващане на брадата на
тъжителката и избутване на главата й назад. Тя много се стресирала от случващото се и
всичко й се сторило като черно петно.
Самата Я. се разстроила от много от случилото се, разплакала се и се зачервила.
Присъстващите започнали да я успокояват, но не я питали дали има физически болки.
Съгласно заключението на СМЕ, приета по делото: липсата на изява на траматични
увреждания, може да се обясни с ниска травмираща сила на въздействалия предмет – под
120 – 130 Ja; такова травмиране причинява и се отнася към критериите на медико-
биологичния признак БОЛКА; обсъждане на механизъм на причиняване на увреждане може
да стане само при наличие на описание на такова и като правило, колкото по-подробно и
наскоро след инцидента е описано увреждането, толкова по-точно може да се интерпретира
и механизма; теоретично липсата на видени и описани травматични увреждания при
пострадалата, не изключва възможността спрямо нея да е имало физическо въздействие, за
което твърди тя и свидетелите; от такова въздействие може да й е причинено краткотрайно
неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с актуално или потенциално
увреждане на тъканите – болка.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на следните доказателства и
доказателствени средства:
СРС кредитира показанията на свидетелите Д Т. и С. М., като съобрази, че относно
релевантните по делото факти същите кореспондират помежду си. Конкретно и двамата
свидетели потвърждават откриването на центъра за събиране на помощи за У. след началото
на войната и мястото, където същият бил открит – гр. С., ул. „******“ № 1, където по това
време се намирал офис на „Г.“. С оглед на това, съдът прие за безспорно установени
посочените факти въз основа именно на показанията на визираните свидетели.
Тук е моментът съдът ще посочи, че не кредитира постъпилото по писмо с оглед
изискана от съда информация от Фондация „Г. – Б.“ с ЕИК********* /л. 165 от делото/, в
което е отразено, че тази фондация е учредена на 23.06.2023г., поради което и няма връзка с
посоченото по-горе събитие, тъй като явно е, че се касае за новоучредена фондация, която
няма общо със случая. Отразената във визираното писмо информация от друга страна, по
никакъв начин не буди съмнение в достоверността на заявеното коментираните свидетели,
поради което съдът им се довери изцяло.
В контекста на изложеното съдът ще посочи, че не кредитира и писмото от фондация
„М.У.“, депозирано от О. К.а като председател на фондацията /л. 267 от делото/, тъй като
същото не съдържа сведения за обстоятелства, които да са относими към предмета на делото
и не допринася за изясняване на обективната истина.
Отново на база показанията на свидетелите Т. и М. съдът прие за установено, че в един
от дните след откриване на центъра, а именно – на неустановена дата през месец март 2022г.
в следобедните часове, е възникнал вербален инцидент между подсъдимия и тъжителката,
като в тази насока твърденията им намират подкрепа и в показанията на останалите
свидетели – Г. Р. и Д. К. Нито един от свидетелите не успя да си спомни конкретната дата,
като всеки от тях очертаваше период от време, в който се е случил инцидента.
Съобразявайки показанията на отделните свидетели, съдът прие, че този период е именно
месец март, но не прие за установена конкретна дата, още по-малко датата, посочена в
тъжбата.
Изводи относно повода за възникване на инцидента - изчезналия пуловер на
подсъдимия К., СРС направи, кредитирайки показанията на всички разпитани свидетели,
тъй като същите относно този релевантен факт, кореспондират помежду си.
Еднопосочни се явяват показанията на всички свидетели относно факта, че
2

подсъдимият се е ядосал от това, че пуловерът му го няма, като постепенно разговорът
между него и тъжителката преминал в словесен конфликт. От друга страна, еднопосочни са
твърденията на С. М. и Г. Р., че по време на вербалния конфликт К. й казвал да замълчи,
поради което съдът прие за установени и тези обстоятелств
По отношение конкретните действия на подсъдимия, предприети към тъжителката след
отправеното към нея предупреждение да замълчи – запушване на устата й с ръка от негова
страна и отдръпването назад от страна на Я., СРС се позова на свидетеля .Т. който лично е
видял тези действия. В корелация с така наведените от Т. твърдения се намират показанията
на свидетелката Г. Р., която, макар да не е видяла самото физическо съприкосновение лично,
твърди, че е узнала за него от другите присъстващи, отново сочейки, че подсъдимият на
практика е запушил устата на тъжителката с ръка.
Ето защо, съобразявайки показанията на визираните свидетели, съдът прие за
установено, че действително подсъдимият, след като на няколко пъти казал на тъжителката
да млъкне, в един момент се приближил към нея, запушил й устата с ръка, а последната си
дръпнала главата назад.
Съдът прие, че именно това са били действията на подсъдимия и реакцията на
тъжителката, въпреки заявеното от свидетелката Д. К. - да е видяла как подсъдимият хванал
с ръката си брадата на тъжителката и избутал главата й назад. В тази част твърденията на
К.се явяват изолирани от останалия доказателствен материал. Действително, вероятно
именно по този начин свидетелката да я възприела действията на подсъдимия. Не може да
бъде отминат факта, обаче, че по какъв начин отделните свидетели възприемат
обстоятелствата от околния свят, зависи както от мястото, от които го наблюдават, така и от
собствените си способности – да възприемат фактите и обстоятелствата, да ги запомнят, а
впоследствие да ги пресъздадат. Действително, свид. К. сочи, че към момента на
физическото съприкоснование на подсъдимия и тъжителката, е била на около два метра от
тях, но също така, уточнява, че е била по диагонал спрямо тях двамата, а подсъдимият е
дошъл откъм гърба й. От друга страна, самата К. твърди, че след инцидента й било като
черно петно, защото много се стресирала. Последният факт допълнително мотивира съда,
без да игнорира твърденията й относно начина, по който е възприела действията на
подсъдимия, да обоснове изводите си за това, че подсъдимият единствено е запушил устата
на тъжителката, а тя е отдръпнала назад главата си като реакция, кредитирайки показанията
на свидетелите Г. Р. и Д. Т.. В тази насока не може да бъде отминат и факта, установяващ се
от показанията на свидетелката Г. Р. и С. М., че преди да предприеме физическите действия
по отношение на тъжителката, подсъдимият на няколко пъти й е казал да замълчи.
Последното, допълнително потвърждава, че действията му са били свързани със запушване
на устата й, а отдръпването, което е наблюдавал Т. е било реакция на самата Я., а не е
резултат от избутване на главата й от подсъдим /в какъвто смисъл са твърденията на Д. К./.
Що се отнася до останалата част от показанията на свидетелите Г.Р. и Д. К., съдът не
намери основание да ги дискредитира. Същите съдържат еднопосочна информация относно
възникването на конфликта между подсъдимия и тъжителката, кореспондирайки на
твърденията на свидетелите Тодоров и М.. Съдът се довери и на свидетелката К. относно
самата нейна реакция на инцидента – всичко й е струвало като петно, тъй като била
стресирана, като в тази част същите не се опровергават от останалите доказателства.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия, съдът им даде вяра единствено в частта,
в която К. потвърждава установената от него липса на пуловера му, както и че е възникнал
вербален конфликт между него и тъжителката, при който на няколко пъти й казал да спре да
говори. В тази част твърденията му намират подкрепа в показанията на разпитаните по
делото свидетели. В частта, обаче, в която същият отрича изобщо да е имало физическо
съприкосновение между него и тъжителката този състав прие за защитна версия, която се
оборва от показанията на свидетелите Д. Т., Г. Р. и Д. К. Ето защо, съдът не кредитира
3

заявеното от него в посочената част.
В цялата останала част, заявеното от подсъдимия е неотносимо към предмета на
доказване, поради което настоящият състав го игнорира.
СРС не кредитира приложената към тъжбата електронна кореспонденция, доколкото
същата не е приобщена по предвидения в НПК ред. Не може да бъде установено по
безспорен начин предвид изминалия период от време – IP адресите, от който е изпратена
кореспонденцията с оглед кратките срокове, в които се съхранява тази информация, а от там
и административния адрес, на който са ползвани тези IP адреси. Отделно, е недопустимо с
оглед разпоредбата на чл. 159а НПК подобна информация да бъде изисквана за дела от
честен характер. Ето защо, съдът не би могъл да прави каквито и да е извод относно
релевантните по делото факти въз основа на тази кореспонденция.
Съдът кредитира приетата по делото СМЕ, която е отговорила на поставените въпроси,
съобразявайки събраните по делото доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Този състав прие за недоказано повдигнатото срещу подс. К. обвинение за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Аргументите на съда за това са следните:
На първо място, недоказана остана конкретната дата на която е станал инцидента, като
доводи в тази насока бяха изложени в доказателствения анализ по-горе. Съобразявайки
показанията на отделните свидетели, съдът прие за установено, че инцидентът се е случил
през месец март 2022г., но не прие за установена конкретна дата, още по-малко това да е
датата, посочена в тъжбата.
В тази насока съдът отново ще посочи, че не би могъл да ползва и приложената към
тъжбата кореспонденция по причини, изтъкнати по-горе, като сведения за конкретна дата не
се съдържат и в обясненията на подсъдимия. Ето защо, съдът прие, че инцидентът е
осъществен на неустановена дата през месец март.
Последното обстоятелство води до разширяване в темпорален аспект на времето на
осъществяване на инцидента, включвайки времеви период, за който подсъдимият не се е
защитавал. Ето защо, дори и при доказаност на останалите съставомерни елементи на
повдигнатото обвинение, съдът не би могъл да постанови осъдителна присъда, тъй като по
този начин би нарушил правото на защита на К., осъждайки го по непредявени в тъжбата
факти, установени за първи път в съдебното производство.
Отделно, при така събраните доказателства съдът не прие за безспорно установено,
действията на подсъдимия К. да са се изразили във хващане долната част на лицето на Я.,
рязко и силно избутване на главата назад. В тази насока доводи също бяха изложени по-горе,
като СРС, които няма да бъдат повтаряни и на този етап.
Наред с това, запушването на устата на тъжителката от страна на подсъдимия, не се
установи да е било съпроводено с избутване на главата й назад, а отдръпването й назад с
главата е било нейна реакция.
Най-сетне, липсват безспорни доказателства - действията на подсъдимия да са
причинили болка на тъжителката.
В тази насока СРС съобрази от една страна, че нито един от свидетелите не сочи, да е
попитал тъжителката дали изпитва болка, нито са налице доказателства - последната да е
извикала, или самата тя да е казала, че изпитва болка където и да било. Посоченото от свид.
Кушева, че тъжителката била зачервена и се разплакала, в никакъв случай не води до
безспорен извод, че това се е дължало на изпитвана от нейна страна физическа болка, тъй
като зачервяването е било придружено с плач, който твърде вероятно е причина за тази
нейна промяна лицето. Зачервяването й в лицето не е изключено да се дължи и на самата
създала се ситуация, която безспорно я е разстроила.
4

При това положение, заключението на вещото лице по СМЕ, че липсата на изява на
травматични увреждания, може да се обясни с ниска травмираща сила на въздействалия
предмет – под 120 – 130 Ja, както и, че такова травмиране причинява и се отнася към
критериите на медико-биологичния признак БОЛКА, също не е достатъчно за съда, за да
приеме да е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка.
Действително, практиката на съдилищата изрично сочи, че при болката и страданието,
не е необходимо същите да бъдат доказвани изрично, а достатъчно е обективните действия
на дееца да са от такова естество, че да биха могли да причинят болка или страдание. Според
този състав, обаче, само запушване на устата не представлява действие, което винаги води
до болка. Това, наред с факта, че липсват доказателства, от които да би могло да се направи
извод - самата пострадала да е изпитала такава болка, е достатъчно за съда, за да приеме за
недоказан този съставомерен факт.
С оглед на горното, СРС прие, че повдигнатото обвинение остана недоказано от
обективна страна, което прави безпредметно обсъждането на субективната такава.
За пълнота, обаче, съдът ще посочи и следното:
Дори да бъде прието за установено, че действията на подсъдимия по отношение на
тъжителката са се изразили не в запушване на устата, а във хващане за долната част на
лицето /за брадата, както е възприела свид. К./ и в бутане на главата назад, по отново няма
безспорни доказателства за изпитана болка от страна на тъжителката.
При всички случаи, обаче, и в двете хипотези /и при запушване на устата, който факт
съдът прие за безспорно установен, и при хващане за брадата и изблъскване на главата
назад, която хипотеза съдът не прие за доказана/, то липсват обективни доказателства за
причиняване на болка с доводите, изложени по-горе.
Най-сетне, дори да бъде прието, че е била причинена болка на тъжителката, то липсва
субективната страна на деянието – умисъл, при каквато форма на изпълнително деяние,
причиняването на лека телесна повреда единствено е съставомерно и представлява
престъпление.
Престъплението по чл. 130, ал. 2 НК изисква причиняване на болка или страдание, но
същите следва да са причинени с пряк умисъл, т.е. деецът следва да е съзнавал, че с
действията си ще причини болка или страдание на пострадалия, но и следва пряко да е целял
или да е допускал този престъпен резултат.
В случая, доколкото доказателствата по делото сочат, че целта на подсъдимия е била
единствено да запуши устата на тъжителката, тъй като е искал да спре да говори, то не може
да бъде прието, че същият е целял да й причини болка, или да е допускал причиняването на
такава, поради което деянието не е съставомерно и от субективна страна. Това е така, тъй
като причиняването на лека телесна повреда по непредпазливост не представлява
престъпление.
В контекста на изложеното, районният съд ще припомни нормата на чл. 303 НПК,
съгласно която - присъдата не може да почива на предположения, като съдът следва да
признае подсъдимия за виновен, единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. В случая, не е налице нужната за постановяване на осъдителен акт безспорност на
повдигнатото обвинение.
С оглед на всичко изложено, съдът прие за недоказано повдигнатото обвинение от
обективна и субективна страна, поради което призна подсъдимия Г. К. за невиновен и на
основание чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът осъди частния
тъжител Д. Я. да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер на
1216,00 лева, от които 250,00 лева – разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице по
5

СМЕ; 846 лева – разноски за писмен превод на съдебните поръчки и 120 лева за явяване на
преводач в съдебно заседание.
Направените от тъжителката разноски в настоящото производство следва да останат за
нейна сметка.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	57
Дата:	6 февруари 2025 г. (в сила от 22 февруари 2025 г.)
Съдия:	Емилия Атанасова Колева

Дело:	20221110204441
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	7 април 2022 г.

Присъда по дело №4441/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите