Решение по дело №474/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 436
Дата: 7 октомври 2022 г.
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20227170700474
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

 436

 

гр. Плевен, 07.10.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

                     КАТЯ АРАБАДЖИЕВА 

                          

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 474/2022г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, представлявана от директора д-р Д.В.Н. срещу Решение № 260000/21.04.2022 г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 323/2020 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 166/09.10.2020г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен, с което на основание чл.44, ал.2 от Закона за пчеларството на „Сортови семена Вардим" АД - с.   Вардим, общ. Свищов, обл. Велико Търново, представлявано от Изпълнителния директор С.И.Д., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 8 000лева за нарушение на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пчеларството, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 13/26.08.2016г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности, затова че при извършена проверка на 15.05.2020г. по повод подадена колективна жалба за подмор на пчели от пчелари, в поле с БЗС 5 с площ 1153.13 дка в землището на с. Петокладенци, стопанисвано от дружеството и засято с царевица на 11.05.2020г. /непоникнала/ след взети проби от плевелна растителност от полето и от пчелите при извършените лабораторните изследвания е установено третиране с продукти за растителна защита – инсектициди в периодите 08-10.05.2020г., 11-13.05.2020г. и 14-16.05.2020г., съдържащи активно вещество „тиаметоксам“, които не са разрешени за употреба в България, не е вписано в дневника за проведени химични обработки на фирмата, което означава, че третирането има пряка връзка със смъртността при пчелите, установена на 12.05.2020г. и продължила след това. В изпратените уведомителни писма до кметовете на четирите села е посочено третиране с продукт за растителна защита „Тайфун СЛ /хербицид с активно вещество глифозат/ в периодите 08-10.05.2020г., 11-13.05.2020г. и 14-16.05.2020г., което е извършено на 14 и 15.05.2020г., но не е отразено пръскането с инсектицид, съдържащ тиаметоксам, с което не е изпълнил задължението си да изпрати уведомително писмо съгласно Приложение № 1 до кмета на населеното място, в чието землище ще се извършва третирането, както и до кметовете на населените места, чиито землища граничат с третираните площи.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност на поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК.  Счита, че решението на Районен съд- Левски е постановено при абсолютна липса на анализ на доказателствата, на всички данни и обстоятелства по делото и в този смисъл същото е постановено при липса на мотиви, като изводите на съда не са конкретни, а бланкетни. Сочи, че в хода на производството по обжалване на издаденото наказателно постановление, районният съд не е проявил необходимата процесуална активност за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Посочва, че не е налице основание процесуалното нарушение да се квалифицира като съществено, тъй като не е довело до нарушаване правото на санкционираното дружество да разбере както административно нарушение му се вменява за извършено, срещу което да се защити в пълнота. Единствения обоснован на приложените доказателства извод е, че дружеството е било редовно уведомено за съставянето на АУАН, а редовно връченото НП е предпоставка и дава право на наказаното лице да го обжалва по съдебен ред в указания от закона срок. Действително АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но при спазване на изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН като в подкрепа на това са показанията на разпитаните свидетели – С.А.-гл. инспектор в отдел „Растителна защита“ при ОДБХ-Плевен и Д.М.-гл. инспектор в отдел „Растителна защита“ при ОДБХ-Плевен. Неправилно Районен съд Левски е приел, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Всички съставомерни признаци от състава на нарушението се съдържат в обстоятелствената част на акта и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, като подробно, конкретно и ясно са описани и всички предприети действия и събрани доказателства, които го доказват. Описанието на нарушението съдържа всички елементи, очертаващи състава му - дата и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.  Моли да бъде отменено решението, а по същество - да бъде потвърдено НП. Алтернативно моли да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът по касация – „Сортови семена Вардим“ АД - с. Вардим, представлявано от изпълнителния директор С.И.Д., чрез адв. Г.Г. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, е представил възражение, в което посочва, че постановеното от Районен съд – Левски съдебно решение е правилно и законосъобразно. Напълно споделя изводите на съда, че НП е издадено при допуснато от страна на административно наказващия орган нарушение на материалния закон. Посочва, че използваната от ОДБХ – Плевен лаборатория няма нужната акредитация да извършва анализ на растителни проби, и резултата от лабораторния анализ е недостоверен и не може да служи като доказателство за ангажиране на административно наказателната отговорност на дружеството.  Сочи, че непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и неточното посочване на нарушените виновно разпоредби нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното постановление и обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Твърди, че при съставяне на АУАН и впоследствие и в обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото на защита на дружеството, тъй като АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на представляващ дружеството, което не е уведомено в предвидения от ЗАНН ред за съставяне на АУАН, за да може да направи и съответните възражения в определения от закона срок.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, касационната жалба е основателна и предлага на съда да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП като незаконосъобразно първоинстанционният съд е обсъдил относимите доказателства и е достигнал до правилни фактически и правни изводи за недоказаност на нарушението, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН и относно описанието на нарушението в акта и НП, които са опорочили административно-наказателното производство и са основание за отмяна.

По делото действително е приложена покана до дружеството за съставяне на АУАН, с предупреждение, че при неявяване на представител, акта ще бъде съставен при условията на чл. 40 ал.2 ЗАНН – при отсъствие на нарушителя. Но поканата е изпратена на адрес в гр. Троян, а не на адреса на дружеството съгласно регистрацията му в ТР – с. Вардим. Получена е на 23.06.2020г. от лицето К.Л. като пълномощник. За да е редовно връчването на поканата следва да е изпратена на адреса на дружеството според ТР и да е получена от лице, упълномощено да приема кореспонденцията или друг служител, който е съгласен да приеме съобщението, като при удостоверяване на връчването се посочват имената и длъжността на получателя. В случая не е ясна длъжността на лицето, което е подписало обратната разписка за получаването, не се знае дали е служител на дружеството, нито е налично пълномощно, което да удостоверява неговата представителна власт. Ето защо не може да се приеме, че поканата за съставянето на акта е била редовно връчена. АУАН е съставен на 23.07.2020г., не е подписан от нарушителя, нито е упоменато, че е съставен в негово отсъствие при условията на чл. 40 ал.2 ЗАНН – ако не е намерен на адреса по регистрация или след покана не се явил. АУАН не е връчен на нарушителя.

Допустимо е АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя, когато не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта съгласно чл. 40 ал.2 ЗАНН. А съгласно чл. 43 ал.4 ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а когато няма такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Съгл. ал.5 при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. А според ал.6, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Разписаната в ЗАНН процедура по съставяне и връчване на АУАН не е била спазена, с което не е било гарантирано правото на защита на наказаното лице. То не е било запознато с административно-наказателното обвинение, не е имало възможност за възражения, да сочи и представя доказателства, което съставлява съществено процесуално нарушение и обосновава отмяната на НП само на това основание. Друго констатирано съществено процесуално нарушение е съществуващата неяснота относно датата на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и конкретно в какво се изразява то. Посочени са датата на проверката, датата на започване на сеитбата, периодите, за които са изпратени уведомления до кметовете за предстоящо третиране с препарати, датата, на която е извършено третиране с отбелязания в дневника препарат, датата, на която е установено масовото измиране на пчели, но не е посочена датата или периода, когато наказващият орган е приел, че е извършено третиране с инсектицид, съдържащ тиаметоксам. Описани са подробно всички установени при проверката факти и обстоятелства, резултати от лабораторни изследвания, но не се съдържа ясно и конкретно описание на онези факти и обстоятелства, които изпълняват състава на соченото нарушение по чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 13/26.08.2016г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности, което налага те да бъдат изведени по тълкувателен път и е недопустимо.  Защото за наказаното лице следва да е ясно какво нарушение е извършил, за да може да организира защитата си.  

Независимо от това следва да се отбележи, че събраните в хода на административното и съдебното производство писмени и гласни доказателства не доказват по несъмнен начин визираното нарушение.

Безспорно е, че дружеството своевременно е изпратило писмени уведомления по образец съгласно Прил. №1 от Наредба № 13/2016г. до кметовете на кметства на с. Петокладенци и съседните села за предвидено прилагане на препарат за растителна защита „Тайфун СЛ“ /хербицид с активно вещество гликозат/ в периодите 08-10.05.2020г., 11-13.05.2020г. и 14-16.05.2020г., уведомило е и земеделските производители с SMS, което се потвърждава и от всички свидетелски показания на разпитаните пчелари. Царевицата е засята на 11.05.2020г., а третирането с посочения препарат според дневника за проведени химични обработки е извършено на 14.05.2020г. Масовото измиране на пчели в района е установено на 12.05.2020г. и продължило пред следващите дни. Иззетите растителни проби от плевели и сборна проба от измрелите пчели след лабораторни изследвания са показали наличие на тиаметоксам – активно вещество на инсектицид. Заключението на комисията, извършила проверката на 15.05.2020г. е, че активното вещество /тиаметоксам/ е налично в минимално количество /следи/ 0,004мг/кг в сборната проба пчели и 0,063 мг/кг при анализа на растителната проба от плевели и затова комисията не може категорично да потвърди, че смъртността на пчелите има пряка връзка с употребата на инсектициди с активно вещество тиаметоксам – съдържанието на това вещество, установено в пробата на пчелите е прекалено ниско, а е налице и друго забранено активно вещество на инсектициди – клотианидин в концентрация 0,01 мг/кг. Въпреки това наказващият орган е приел, че наличието на активното вещество тиаметоксам в двете проби е достатъчно, за да се направи извод, че площта е третирана с инсектицид, съдържащ това забранено за употреба вещество, респективно че смъртта на пчелите е настъпила в резултат от обработката. Този извод се опровергава от съдебно агротехническата експертиза, която заключава, че количеството „тиаметоксам“ в растителната проба е минимално, а изследванията показват, че това вещество може да се задържа в почвата и да се абсорбира в растенията до 2-3 години след прилагането му, инсектициди с това активно вещество не са разрешени за употреба в България от 2018г. И като се има предвид ниското съдържание на активното вещество в листната плевелна растителност, не може да се приеме, че е било извършено третиране с такъв инсектицид в предвидените норми в периода от време 10-12.05.2020г., защото тогава съдържанието на  „тиаметоксам“ би било много по-голямо. Освен това взетата впоследствие растителна проба от царевицата не е показала съдържание на това вещество.  

Ето защо не може да се приеме за безспорно доказано, че дружеството е третирало площите с инсектицид, съдържащ активно вещество „тиаметоксам“ през май 2020г. и не е изпратило уведомление за това. Следва да се отбележи, че уведомлението се попълва по образец съгласно Приложение №1 към наредбата, в който се посочва и препарата, с който ще се извършва обработката. Но в случая не се доказва по несъмнен начин третирането с такъв препарат, поради което и не възниква задължение за уведомяване.

Решението на Районен съд – Левски е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 260000/21.04.2022 г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 323/2020 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                  

       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.