Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Трън, 11.02.2021 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІІ състав в публично съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР
СИМЕОНОВ
С участието на секретаря Ренета Милтенова, като разгледа гражданско
дело № 324 по описа на ТРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по е иск с правна квалификация чл.422 във вр. 415 ГПК и чл.240 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.*********, представлявано от законните си представители, чрез процесуалния представител юристконсулт В.Д. срещу Р.Ж.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, с адрес за призоваване: ***, чрез процесуалният си представител адв.С.П. вписана в САК, с искане да бъде установено спрямо ответника, че в качеството си на длъжник Р.Ж.Б. с ЕГН ********** дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата в размер на 17 985,71 лева.
Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ ЕАД твърди, че между банката от една страна и Р.Ж.Б., ЕГН ********** („Кредитополучателя") - от друга страна, е сключен Договор за издаване на кредитна карта № ***/***., с който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит - овърдрафт в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева). Отпуснатият кредит е изцяло усвоен от Кредитополучателя по банкова сметка ***: ***, открита на името на Кредитополучателя в Банката. Изцяло усвоеният банков кредит - овърдрафт, е усвояван многократно по банкова сметка ***: ***, както следва: на 09.09.2005г. - 1736.00лв.; на 12.09.2005г. - 782.32лв.; на 06.10.2005г. - 1558.83лв.; на 06.12.2005г. -2999.00лв.; на 13.02.2006г. - 887.00лв.; на 02.04.2006г. - 2700.80лв.; на 06.06.2006г. -39.00лв.; на 16.06.2006г. - 510.00лв.; на 18.06.2006г. - 599.00лв.; на 22.06.2006г. - 3146.96лв.; на 21.08.2006г. - 2891.00лв.; на 01.03.2007г. - 1034.00лв.; на 04.06.2007г. -200.00лв.; на 06.06.2007г. - 382.18лв.; на 29.09.2007г. - 1840.00лв.; на 02.10.2007г. -1702.29лв.; на 11.10.2007г. - 326.00лв.; на 26.10.2007г. - 255.00лв.; на 22.11.2007г. -304.00лв.; на 08.12.2007г. - 119.00лв.; на 22.01.2008г. - 4674.00лв.; на 05.03.2008г. -1629.50лв.; на 08.04.2008г. - 410.72лв.; на 23.05.2008г. - 1780.08лв.; на 29.05.2008г. -1630.00лв.; на 24.06.2008г. - 407.00лв.; на 05.08.2008г. - 39.00лв.; на 06.03.2009г. - 407.00лв.; на 04.08.2009г. - 39.00лв.; на 02.12.2009г. - 407.00лв.; на 09.12.2009г. - 49.99лв.; на 14.12.2009г. - 407.00лв.; на 16.12.2009г .- 49.99лв.; на 23.12.2009г. - 49.99лв.; на 07.01.2010г. - 0.27лв.; на 20.01.2010г. - 22.14лв.; на 09.02.2010г. - 0.27лв.; на 23.02.2010г. - 14.51лв.; на 09.03.2010г. - 0.15лв.; на 23.03.2010г. - 7.49лв.; на 08.04.2010г. - 0.09лв.; на 21.04.2010г. - 5.82лв.; на 20.05.2010г. - 3000.00лв.; на 21.05.2010г. - 4.49лв.; на 09.06.2010г. - 0.83лв.; на 21.06.2010г. - 53.63лв.; на 22.06.2010г. - 407.00лв.; на 07.07.2010г. - 0.82лв.; на 21.07.2010г. - 50.02лв; на 03.08.2010г. - 39.00лв.; на 09.08.210г. - 0.03лв.; на 20.08.2010г. - 56.81лв.; на 23.08.2010г. - 6.71лв.; на 09.09.2010г. - 0.9лв.; на 20.09.2010г. - 56.62лв.; на 30.09.2010г. - 382.17лв.; на 07.10.2010г. - 0.81лв.; на 21.10.2010г. - 50.22лв.; на 09.11.2010г. - 1.71лв.; на 22.11.2010г. - 61.64лв.; на 08.12.2010г. - 0.86лв.; на 20.12.2010г. - 53.25лв.; на 07.01.2011г. - 0.7лв.; на 20.01.2011г. - 54.07лв.; на 21.01.2011г. - 0.01лв.; на 25.01.2011г. - 407.00лв.; на 09.02.2011г. - 0.81лв.; на 21.02.2011г. - 51.11лв.; на 09.03.2011г. - 0.89лв.; на 17.03.2011г. - 407.00лв.; на 18.03.2011г. - 407.00лв.; на 21.03.2011г. - 58.01лв.; на 07.04.2011г. - 1.98лв.; на 20.04.2011г. - 74.30лв.; на 10.05.2011г. - 3.05лв.; на 21.05.2011г. - 71.66лв.; на 08.06.2011г. - 4.11лв.; на 20.06.2011г. - 75.36лв.; на 07.07.2011г. - 5.16лв.; на 20.07.2011г. - 74.29лв.; на 03.08.2011г. - 39.00лв.; на 09.08.2011г. - 6.20лв.; на 23.08.2011г. - 78.18 лв.; на 09.09.2011г. - 7.24лв.; на 21.09.2011г. - 80.75лв.; на 07.10.2011г. - 8.27лв.; на 21.10.2011г. - 79.27лв.; на 09.11.2011г. - 0.79лв.; на 11.11.2011г. - 1019.00лв.; на 21.11.2011г. - 67.10лв.; на 07.12.2011г. - 1.27лв.; на 21.12.2011г. - 87.25лв.; на 09.01.2012г. - 2.95лв.; на 20.01.2012г. - 0.48лв.; на 21.01.2012г. - 85.75лв.; на 08.02.2012г. - 4.91лв.; на 20.02.2012г. - 88.60лв.; на 07.03.2012г. - 6.87лв.; на 21.03.2012г. - 85.21лв.; на 09.04.2012г. - 8.78лв.; на 20.04.2012г. - 93.48лв.; на 21.04.2012г. - 0.05 лв.; на 09.05.2012г. - 10.75лв.; на 23.05.2012г. - 93.15лв.; на 07.06.2012г. - 12.69лв.; на 20.06.2012г. - 4.74лв.; на 21.06.2012г. - 94.27лв.; на 09.07.2012г. - 14.67лв.; на 20.07.2012г. - 5.63лв.; на 21.07.2012г. - 93.07лв.; на 08.08.2012г. - 16.64лв.; на 20.08.2012г. - 6.82лв.;на 21.08.2012г. - 98.16лв.; на 10.09.2012г. - 18.64лв.; на 20.09.2012г. - 108.19лв.; на 09.10.2012г. - 20.66лв.; на 22.10.2012г. - 107.96лв.; на 07.11.2012г. - 22.66лв.; на 20.11.2012г. - 115.10лв.; на 21.11.2012г. - 0.14лв.; на 07.12.2012г. - 24.72лв.; на 20.12.2012г. - 114.82лв.; на 09.01.2013г. - 26.76лв.; на 21.01.2013г. - 122.25лв.; на 07.02.2013г. - 28.86лв.; на 20.02.2013г. - 126.09лв.; на 07.03.2013г. - 30.99лв.; на 20.03.2013г. - 117.65лв.; на 09.04.2013г. - 33.03лв.; на 22.04.2013г. - 134.13лв.; на 09.05.2013г. - 35.21лв.; на 20.05.2013г. - 134.04лв.; на 07.06.2013г. - 37.39лв.; на 20.06.2013г. - 142.98лв.; на 09.07.2013г. - 39.64 лв.; на 22.07.2013г. - 143.00лв.; на 07.08.2013г. - 41.88лв.; на 20.08.2013г. - 152.55лв.; на 10.09.2013г. - 44.21лв.; на 20.09.2013г. - 157.68лв.; на 09.10.2013г. - 46.58лв.; на 21.10.2013г. - 157.70лв.; на 07.11.2013г. - 48.95лв.; на 20.11.2013г. - 168.37лв.; на 09.12.2013г. - 51.41лв.; на 20.12.2013г. - 168.54лв.; на 08.01.2014г. - 53.87лв.; на 20.01.2014г. - 179.91лв.; на 07.02.2014г. - 55.77лв.; на 20.02.2014г. - 186.06лв.; на 07.03.2014г. - 58.36лв.; на 20.03.2014г. - 173.90лв.; на 10.04.2014г. - 60.85лв.; на 20.04.2014г. - 198.54лв.; на 09.05.2014г. - 63.55лв.; на 20.05.2014г. - 198.71лв.; на 09.06.2014г. - 66.25лв.; на 20.06.2014г. - 212.25лв.; на 09.07.2014г. - 69.08лв.; на 21.07.2014г. - 212.60лв.; на 07.08.2014г. - 71.93лв.; на 20.08.2014г. - 227.05лв.; на 09.09.2014г. - 74.90лв.; на 23.09.2014г. - 234.97лв.; на 08.10.2014г. - 77.95лв.; на 20.10.2014г. - 235.26лв.; на 07.11.2014г. - 81.01лв.; на 20.11.2014г. - 251.39лв.; на 09.12.2014г. - 84.23лв.; на 23.12.2014г. - 251.77лв.; на 07.01.2015г. - 86.42лв.; на 20.01.2015г. - 268.88лв.; на 09.02.2015г. - 89.76лв.; на 20.02.2015г. - 278.27лв,; на 09.03.2015г. - 93.19лв.; на 20.03.2015г. - 260.19лв.; на 08.04.2015г. - 96.49лв.; на 20.04.2015г. - 297.23лв.; на 08.05.2015г. - 100.12лв.; на 20.05.2015г. - 297.65лв.; на 09.06.2015г. - 103.77лв.; на 22.06.2015г. - 317.98лв.; на 08.07.2015г. - 108.90лв.; на 20.07.2015г. - 318.53лв.; на12.08.2015г. - 39.00лв.;
Изцяло усвоеният банков кредит - овърдрафт, е погасяван по банкова сметка ***: ***, на дати и със суми, както следва: на 03.10.2005г. - 2520.00лв.; на 02.11.2005г. - 1500лв.; на 05.12.2005г. - 70.00лв.; на 06.12.2005г. - 40.78лв.; на 04.01.2006г. - 3000лв.; на 28.02.2006г. - 0.01лв.; на 01.03.2006г. - 1000лв.; на 31.03.2006г. - 0.01лв.; на 04.05.2006г. - 2535.00лв.; на 06.06.2006г. - 65.87лв.; на 16.06.2006г. - 50.00лв.; на 04.07.2006г. - 500.00лв.; на 01.08.2006г. - 3680.00лв.; на 04.10.2006г. - 2900.00лв.; на 07.12.2006г. - 71.47лв.; на 31.12.2006г. - 0.01лв.; на 31.01.2007г. - 0.01лв.; на 28.02.2007г. - 0.01лв.; на 02.05.2007г. - 999.70лв.; на 04.06.2007г. - 39.00лв.; на 03.07.2007г. - 500.00лв.; на 05.12.2007г. - 2022.00лв.; на 06.12.2007г. - 46.66лв.; на 02.01.2008г. - 4.23лв.; на 19.02.2008г. - 46.74лв.; на 04.03.2008г. - 4680.00лв.; на 07.04.2008г. - 1600лв.; на 24.04.2008г. - 420.00лв.; на 01.07.2008г. - 3380.00лв.; на 05.08.2008г. - 405.00лв.; на 20.08.2008г. - 54.51лв.; на 01.04.2009г. - 391.05лв.; на 07.09.2009г. - 39.00лв.; на 14.01.2010г. - 100.00лв.; на 12.02.2010г. - 300.00лв.; на 08.03.2010г. - 250.00лв.; на 08.04.2010г. - 20.00лв.; на 30.04.2010г. - 100.00лв.; на 15.06.2010г. - 100.00лв.; на 23.07.2010г. - 200.00лв.; на 23.08.2010г. - 30.00лв.; на 13.09.2010г. - 400.00лв.; на 11.11.2010г. - 300.00лв.; на 23.12.2010г. - 120.00лв.; на 19.01.2011г. - 220.00лв.; на 18.02.2011г. 120.00лв.; на 21.10.2011г. - 1000.00лв.; на 16.11.2011г. - 100.00лв.;
Кредитът е в просрочие, считано от 19.12.2011 г. - общо 2524 дни към 16.11.2018 г., включително. Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на основание Раздел XIII, т. 13.1, във връзка с т. 13.1.1 от Общите условия на „Първа инвестиционна банка" АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и VISA, приложими към Договора за кредит („Общите условия"), Банката е изпратила на Кредитополучателя покана с вх. № ***чрез ЧСИ С.Я., per. № ***, с която кани същия в петдневен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно в пълен размер просрочените си задължения, като в противен случай Банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Гореописаната покана е връчена лично на Р.Ж.Б. на 19.06.2018 г. На основание Раздел XIII, чл. 13.1, във връзка с т. 13.1.1 от Общите условия и поради неизпълнение на задълженията за плащане въпреки предоставения допълнителен срок, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 18.10.2018 г. Съгласно т.6 от Договора за кредит за предоставения овърдрафт Картодържателят заплаща на Банката фиксиран лихвен процент в размер на 1,5 % на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща датата на падежа, върху дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка, формирани до края на преходния отчетен период и непогасени до датата на падежа. При изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на договора лихвеният процент, начисляван съгласно настоящия договор, се равнява на годишна лихва в размер на 18.00%. Съгласно т.6.1 при неплащане до падежа на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит (неразрешен овърдрафт по Сметката) Банката начислява върху непогасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на кредитния лимит, наказателна лихва в размери, съгласно действащите Тарифа и Общи условия на Банката. Съгласно т.9 от Договора за кредит, във връзка с чл.4, т.4.1 от Тарифа за такси и комисионни на Банката за ползване на кредитната карта и предоставения овърдрафт съгласно настоящия договор Картодържателят заплаща на Банката такси и комисионни съгласно действащата Тарифа за такси и комисионни на Банката, неразделна част от настоящия договор.
Въпреки поетите с Договора за кредит задължения, кредитополучателя Р.Ж.Б. не е обслужвал кредита и не е извършвал плащания за погасяване на дълга при уговорените условия.
Предвид
гореизложеното и бездействието на длъжника, на основание
чл. 418 от ГПК Банката подава заявление с вх. № ***16.11.2018 г. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от
счетоводните книги. По подаденото заявление
е образувано ч.гр.д. № ***., по описа на Районен съд -
гр. Трън и в полза на „Първа инвестиционна банка" АД е издадена заповед за
незабавно изпълнение, с която ответникът Р.Ж.Б., е осъден да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД следните суми, а именно: 5 000 лева - главница по Договора за кредит, ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от 16.11.2018г. до изплащане на вземането; 9 346.81 лева - договорна лихва,
начислена за периода от 19.12.2011 г. до 17.10.2018 г. включително; 3 539.90 лева — обезщетение за забава
за просрочени плащания, начислено за периода от 06.01.2012 г. до 15.11.2018г.
включително; 39.00 лева -
годишна такса за поддръжка; 60 лева -
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост; 359.71 лева - платена държавна такса; 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ а.в.***, район на действие Окръжен съд - гр.
Перник. Със съобщение от 07.11.2019 г. по ч.гр.д. № ***., Районен съд - гр.
Трън, Банката в качеството си на заявител е уведомена
за постъпило в срок възражение от длъжника.
Искането към съда е да постанови съдебен акт, с който да се установи със сила на пресъдено нещо, че длъжникът Р.Ж.Б. дължи на „Първа Инвестиционна Банка" АД следните суми, а именно: 5 000 лева - главница по Договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2018г. до изплащане на вземането; 9 346.81 лева - договорна лихва, начислена за периода от 19.12.2011 г. до 17.10.2018 г. включително; 3 539.90 лева - обезщетение за забава за просрочени плащания, начислено за периода от 06.01.2012 г. до 15.11.2018г. включително; 39.00 лева - годишна такса за поддръжка; 60 лева - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост; Иска се да бъде осъден ответника да заплати на „Първа инвестиционна банка" АД част от направените в заповедното производство разноски за държавна такса, в размер на 359.71 лева и юрисконсултско възнаграждание по чл.78, ал.8 от ГПК, в размер на 50.00 лева.
Както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК да бъде осъден
ответникът да заплати на „Първа инвестиционна банка" АД и всички направени
в настоящото производство разноски, в това число платената държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лв. В случай, че в хода на
производството бъдат направени и допълнителни
разноски, иска се и тяхното присъждане, като за пълния им размер ще бъде представен
списък по чл. 80 ГПК в срок.
Ответникът, в законоустановения срок
от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи,
чрез процесуалният си представител е подал отговор на исковата претенция.
В отговора си ответникът твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, необоснован и недоказан. Твърденията на ищцовата страна, че ответникът дължи сумата в размер на 17 985,71 лева, подробно описани в исковата молба са неоснователни и неподкрепени с доказателства. Към настоящия момент сумата от 17 985,71 лева е изцяло недължима, поради недоказаност на усвояването и поради погасена давност на вземането.
Действително на ***е сключен договор за издаване на кредитна карта № *** между „Първа инвестиционна банка" АД с ЕИК ********* и Р.Ж.Б. с ЕГН **********. В посочения договор се посочва, че следва да се издаде кредитна карта "VISA класическа" с разплащателна сметка а.в.***. По посочената сметка се предоставя банков кредит овърдрафт в размер на 5000,00 лева, който може да бъде усвояван с използване на картата. Следователно отпуснатият кредит може да се усвоява само и единствено чрез кредитна карта, която в случая е следвало да бъде „VISA класик". Към документите приложени и представени в предявения установителен иск от ищеца липсват доказателства да е издавана кредитна карта "VISA класическа", както и в случай на издаване същата да е предадена на ответника с необходимите за това документи - протокол за предаване на кредитна карта. Нещо повече в т.8 от договора за издаване на кредитна карта № *** от ***е посочено, че правата и задълженията на страните във връзка с издаване и използване на кредитната карта и предоставяне и погасяване на овърдрафта се уреждат от „Общите условия на „Първа инвестиционна банка" АД за издаване и използване на международни кредитни карти VISA". Така посочените общи условия, валидни към сключване на процесния договор обаче не са приложени към установителния иск. Към исковата молба внесена пред Районен съд Трън по заповедно производство №***. са приложени „Общи условия на „Първа инвестиционна банка" АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa". Същите не са тези посочени в процесния договор с оглед на това, че още в т.1.1 се посочва че „Първа инвестиционна банка" АД с ЕИК ********* притежаваща универсална лицензия № ***16.11.2009г., т.е. няма как представените Общи условия да са тези, действали към момента на сключване на договора и регулиращи отношенията към ***Нещо повече, в заключителните разпоредби, а именно в т.29.2 е посочено изрично, че „настоящите общи условия са изготвени на основание чл.298 от ТЗ и са приети от Управителния съвет на „Първа инвестиционна банка" АД, изменени и допълнени с решение в сила от 10.01.2014г.". Следователно в документите представени от ищеца липсват основни такива, а именно валидните Общи условия към момента на сключване на договора за издаване на кредитна карта № *** от 13.05.2005г., които са неотменна част от него. Освен посочените Общи условия, липсва и посочената в т.9 от договора между банката и доверителя й действаща Тарифа за такси и комисионни, която следва да е неотменна част от договора за издаване на кредитна карта № *** от ***В предявената искова молба се твърди, че представения договор за издаване на кредитна карта № *** от ***е изменян и допълван с Анекс от 27.04.2007г. и с Анекс от 02.01.2008г. Същите обаче отново не са представени с исковата молба. Искът на „Първа инвестиционна банка„ АД с ЕИК ********* се основава на извлечение от счетоводните книги на банката изготвено на 16.11.2018г. съобразно посочената дата. В същото обаче не става ясно по какъв точно начин е усвояван предоставеният банков кредит - овърдрафт, а именно дали са спазени условията за усвояване само и единствено чрез кредитна карта - Visa класик, както е уговорено в процесния договор. Не става ясно кой е теглил посочените суми и как точно и от кого са били изтегляни посочените суми. Ето защо предявеният иск е необоснован и недоказан, с приложени документи които не са релевантни към сключеният договор, както и недоказващи усвояването на претендираната сума от доверителя й. От представените по делото писмени документи е видно, че липсва протокол за предаване на кредитна карта по сключения договор за издаване на кредитна карта № *** от ***Приложима към процесното правоотношение е Наредба №16 от 02.03.1995г. за плащанията с банкови карти, в която са уредени съществените характеристики на договора за банкова карта, а също реда за издаване и правилата за използване на банковите карти. Съгласно чл.2 от същата, банковата карта е електронен платежен документ и представлява пластмасова карта, върху която е записана информация по електронен начин, и която се използва многократно за идентификация на картодържателя, отдалечен достьп до банкова сметка ***: теглене на пари в брой чрез терминални устройства (ATM), плащане на стоки и услуги, и получаване на пари в брой чрез терминални устройства ПОС, плащане на стоки и услуги чрез виртуални терминални устройства ПОС, превод между сметки чрез терминални устройства, справочни и други платежни и неплатежни операции. Банковата карта се издава въз основа на договор за банкова карта. Съгласно чл.10 от Наредба №16 от 02.03.1995г. банковата карта се издава въз основа на писмен договор между издателя и картодържателя, при условие че за операциите с картата е открита банкова сметка ***редоставил на издателя правото да съобщава на националния оператор информация за състоянието на сметката, включително данните по чл.12 ал.5 от Наредбата. С договора за банкова карта издателят се задължава да извършва по платежно нареждане на картодържателя операциите по чл.2 ал.1 от Наредбата. Действително Наредба №16 от 02.03.1995г. (Отменена от Наредба №3 от 16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, към 11.05.2005г.) не съдържа изрична разпоредба относно задължението за предаване на банковата карта на картодържателя. Такава разпоредба обаче се съдържа в действащата в последствие Наредба №3 от 16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (Отменен от Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, към 04.05.2018г.). Независимо от липсата на изрична регламентация в Наредба №16 относно срока и реда за предаване на банковата карта, безспорно едно от задълженията на издателя й е да я предаде на картодържателя, за да може да бъде използвана за извършване на платежни операции. Няма изрично изискване за предаването на банковата карта да бъде съставян протокол, но доколкото предаването е съществено задължение по договора, то при спор между страните относно изпълнението на договора в тежест на издателя е да докаже изпълнението на това задължение. В конкретния случай липсва документ доказващ предаване на банкова карта по договор за издаване на кредитна карта № *** от ***от „Първа инвестиционна банка" АД с ЕИК ********* на ответника Р.Ж.Б. с ЕГН **********. В приложения договор за издаване на кредитна карта по делото също не е отразено предаване на кредитната карта, нито при сключването му, нито в определен срок след това. Следователно по делото липсват категорични доказателства, че картата е била предадена на картодържателя. Само фактът, че с картата са теглени пари в брой чрез терминални устройства или са закупувани стоки и услуги не може да обоснове извода, че именно Р.Ж.Б. с ЕГН ********** е теглил или използвал сумите посочени в извлечението от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка" АД с ЕИК *********. В подкрепа на изложеното в исковата молба липсва предоставяне на документи - платежни нареждания или други първични счетоводни документи, с които да се доказва, че именно ответника е ползвател на посочените суми. При липса на представени първични счетоводни документи не може да се установи по безспорен начин, че за извършване на посочените платежни операции е дадено нареждане именно от Р.Ж.Б. с ЕГН **********. Единственият представен документ е извлечения от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка" АД с ЕИК ********* по чл.417 т.2 от ГПК. Обаче следва да се има предвид, че счетоводните записвания в счетоводните книги на банките не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила на официални удостоверителни документи. Установената в чл.60 ал.2 от ЗКИ възможност когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на определен брой вноски, банката да поиска издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги се отнася само за заповедното производство. При постъпило възражение срещу заповедта, както е в конкретния случай, банката следва да понесе доказателствената тежест именно в предявеният иск по чл.422 от ГПК да установи по безспорен начин своето вземане, като в настоящото - исково производство извлечението от счетоводните книги не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Съгласно чл.182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. В случая обаче с внесената искова молба липсват каквито и да е други доказателства потвърждаващи извършените от банката счетоводни записвания. Нещо повече, следва да се вземе предвид чл.2 от предоставения с исковата молба договор за кредитна карта, от който е видно, че кредитната карта се използва за извършване на плащания и теглене на суми по договорения кредитен лимит, като изобщо не е предвидена възможност за теглене на суми от откритата картова сметка без кредитна карта. В този смисъл посочените в представеното от банката извлечение от счетоводните книги, в което се посочват „погашения" не следва и не може да се приеме като признаване на задължение от страна на ответника, доколкото същия оспорва както тегленето, така внасянето на суми. В посоченият по - горе смисъл е и трайната практика на ВКС (Решение № 10 от 19.07.2016г. по търг. дело №3386/2014г I ТО наВКС). Ответникът изрично прави възражение за изтекла погасителна давност. По отношение на задължението за главницата по банковия кредит следва да се прилага общата 5-годишна давност по чл. 110 33Д, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл.111, б. „в" ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. В практиката на ВКС е разяснено, че уговорката между страните за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни вноски не превръща този кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това е така още и поради дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тьлк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието „периодични плащания" и разгледаните в мотивите примери за периодични плащания, които макар да са породени от един и същ факт, са относително самостоятелни и периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора. Посочено е, че по отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката - кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Следователно предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части - чл.66 ЗЗД.
Сочи се трайната практика обективирана в Решение № 45 от 17.06.2020г. по търг. дело №237/20191 ТО на ВКС. В което ВКС е отговорил на въпроса „Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит?". Началният момент на течението на давността е свързан с изискуемоетта на съответната погасителна вноска, поради което не се явява датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тьлк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се стимулира своевременного упражняване на субективните граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност, и предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора - неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение, на основание чл.114 ЗЗД, е прието че началният момент на течението на давностния срок винаги е свързан с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да търси изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Следователно в конкретния случай следва да се определи момента на изискуемост на задължението о отпуснатия кредит - овърдрафт за да се извърши преценка за изтичането на давностния срок. Сключеният Договор за издаване на кредитна карта № *** от ***препраща към общите условия. Поради липсата на представени общи условия актуални към момента на сключване на договора, следва преценката да бъде извършена съгласно приложените такива, актуални към 10.01.2014г. Съгласно чл.13.2.1 от същите „Ползваният овърдрафт става автоматично изцяло и предсрочно изискуем и Банката предприема незабавно действия за принудително събиране на вземанията си в т.ч. и по съдебен ред без да уведомява Титуляра и без допълнителен срок за изпълнение във всички случаи когато: е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на Титуляра към банката за срок по — дъльг от 150 (сто и петдесет) календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо съгласно Договора и настоящите Общи условия". Следователно самата банка посочва, че забава на плащането по кредита възниква от 19.12.2011г., следователно съобразно посоченият член от Общите условия кредита следва да е станал автоматично изцяло и предсрочно изискуем на 21.05.2012г. Следователно съгласно посочената практика на ВКС, считано от 21.05.2017г. по отношение на процесното вземане на „Първа инвестиционна банка" АД с ЕИК ********* е изтекла погасителната давност.
Иска се след като разгледа делото съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан, а в случай, че приеме сыция за основателен и доказан, да уважи направеното от ответника възражение за изтекла давност на вземането.
Искат присъждане на направените по делото разноски, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Иска
се допускането
на съдебно счетоводна експертиза, вещото лице с която да установи
изискуемостта на кредита, началният момент на изискуемост, размера на дължимата
вноска и падежа на същата. С оглед процесуалното поведение на ищеца искат да им
се даде възможност за формулиране
писмено въпросите си.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк.В.В.. Заявил е, че поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира разноски.
Ответникът Р.Ж.Б., представляван от адв.С.П. в съдебно заседание оспорва предявения иск. Заявява, че същия следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като претендираното вземане не съществува, същото не е доказано по основание и размер. Твърди, че са били налице нередовности на исковата молба, които не са отстранени своевременно, че ищеца е предоставил процесната карта без да е имал лиценз за банкова дейност като картов оператор, следователно за тази част от дейността си същият не може да се ползва от разпоредбата на чл.417 а.1 т.2 от ГПК и внесеното заявление и настоящия иск са недопустими. Искът е предявен срещу ответник, който няма доказана пасивна легитимация. Както и, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност и на това основание ответника не дължи претендираните суми.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличие на правен интерес – издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за процесното вземане, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от последния, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
Ищецът „Първа инвестиционна банка" АД е подал на 16.11.2018г. до Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК против ответника Р.Ж.Б. /ч.гр.д.***по описа на СРС/. Впоследствие поради местна подсъдност на длъжника с определение № 550062/30.11.2018г. състав на СРС е прекратил делото и изпратил същото на ТРС. Въз основа на което е образувано ч. гр. д. № ***по описа на ТРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът, чрез процесуалният си представител адв.П. от САК на 27.09.2019г. е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В него е изложено подробно на какво основание счита за недължима търсената от взискателя сума - поради изтекла погасителна давност. В едномесечния срок от съобщаването заявителят - “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет Договор за издаване на кредитна карта ***сключен между “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и Р.Ж.Б., по силата на който страните са се договорили банката, в качеството ù на кредитор да предостави на Р.Б. кредитна карта VIZA класическа, с разплащателна сметка № ***, водена от ПИБ АД, с Банков код№ ***на името на картодържателя. В т.2 е описано, че Банката предоставя на Картодържателя банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 5000 лева, който може да бъде усвояван с използване на картата за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ /банкомат/ или ПОС. В чл. 3 от договора страните са уговорили, че валидността на картата е 2 години до 13.05.2007г., който е и краен срок за погасяване на предоставеният овърдрафт, освен ако срокът на договора не бъде продължен. Уговорено е също кредитополучателят да погасява задължението си в сроковете и по начина, договорени с общите условия за издаване и ползване на международни кредитни карти VIZA, Класическа.
По делото е приложено извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка" АД за задълженията на кредитополучателя Р.Ж.Б. към 15.11.2018 г., от което е видно, че общият размер на задължението е 17 985,71 лева, от които 5000 лева – главница, 9 346.81 лева – договорна лихва за периода от 19.12.2011г. до 17.10.2018 г., както и 3 539,90 лева – наказателна лихва за периода от 06.01.2012г. до 15.11.2018г., годишна такса за поддръжка дължима на 02.08.2012г. в размер на 39 лева и 60 лева разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
По делото е прието и 1 бр. уведомление /покана ***чрез ЧСИ С.Я./, изпратени до ответника и получени от него на 19.06.2018г., с които банката е уведомила Р.Ж.Б., че целият кредит е станал предсрочно изискуем.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че за периода от сключване на договора за овърдрафт на Р.Ж.Б. е предоставена 1бр. кредитна карта срещу подпис на ***със краен срок 13.05.2007г. който е и краен срок за погасяване на кредита. С протокол от 30.10.2007г. в 16,15ч. е предоставена на ответника карта „VISA“ и „MasterCard“ поради изтичане срока на първата карта. Положен е подпис и написани саморъчно двете имена на ответника Р.Б.. На 05.06.2009г. е получена от ответника международна револвираща кредитна карта с чип срещу подпис с валидност до месец март 2012г. По договора за издаване на кредитна карта ***/***са представени и два анекса към него както следва: С анекс от 27.04.2007г. се удължава срока за ползване на договора за овърдрафт до 13.05.2009г. С анекс към процесния договор от 02.01.2008г. ответникът е получил международна револвираща кредитна карта с чип срещу подпис.
Установява се също, че размера на усвоените суми по договора за издаване на кредитна карта ***/***за предоставения овърдрафт към 16.11.2018г. е 17 825,71 лева. Погасените суми от ответника за периода от 09.09.2005г. до 16.11.2018г. са в размер на 7 662,08 лева. Последно внесената от картодържателя Р.Б. сума е в размер на 100 лева и е внесена на 16.11.2011г. От тази дата е преустановено погасяването на кредита по процесния договор. Непогасеното задължение е както следва: главница разрешен кредитен лимит- 5000 лева; договорна лихва от 19.12.2001г. до 17.10.2018г. – 9 346,00 лева; наказателни лихви просрочени задължения- 3 539,90 лева; годишна такса поддържане- 39,00 лева. Или общата сума посочена от вещото лице, оставащата неплатена, дължима от ответника Р.Ж.Б. по сключения договора за издаване на кредитна карта ***/13.05.2005г е 17 924,90лв.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК:
Исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
При разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на сключен договор за кредит, който е бил обявен за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията по него от страна на кредитополучателя, и че последният е бил уведомен за това, както и основанието и размера на всяко едно вземане – главница, договорна лихва и обезщетение за забава.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна, в качеството ù на кредитор и ответника Р.Ж.Б., в качеството му на кредитополучател, въз основа на договора за издаване на кредитна карта ***/***Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност, поради което следва да се приеме за доказано, че ищцовата страна и ответника са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение.
Изправността на ищеца досежно задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се установява от приобщената към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че към ***. банката е предоставила на ответника сума в размер на 5000 лева, като кредитният лимит е усвоен от кредитополучателя до 06.12.2005г.
На изследване в настоящото производство подлежи и въпросът за наличието на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните вземания. В Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 18 е прието, че при сключен договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В цитираното тълкувателно решение се дава разрешение, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ урежда субективното потестативно право на кредитна институция да трансформира дилатирани кредитни задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на изискуемите предпоставки. Механизмът за упражняване на потестативни материални права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на съответното преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна. В т.13.1 от Общите условия, вр. с т.10 от сключения договор страните са уговорили, че банката има право да направи предсрочно изискуем целия усвоен кредитен лимит при пълно или частично неплащане на която и да е уговорена в договора вноска или при неизпълнение на друго задължение по договора. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че след 16.11.2011г. са преустановени плащанията по договора, като кредита към тази дата е бил в просрочие общо 2 524 дни, което е дало право на кредитора да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като за целта е изпратено писмо - уведомление до ответника, получено лично от него на 19.06.2018г., т. е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което съдът намира, че банката е уведомила надлежно ответника за настъпилата предсрочна изискуемост.
При така направените изводи съдът дължи произнасяне по наведеното в отговора на исковата молба възражение на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищцовата страна вземания по процесния договор за кредитна линия.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При решаване на въпроса откога вземането на банката по сключения договор за издаване на кредитна карта ***/13.05.2005г.следва да се счита за изискуемо съдът съобрази задължителната съдебна практика, обективирана в т. 18 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, като това право на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта – в същия смисъл - решение № 76/25.09.2015 г. по т. д. № 620/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о. Видно от представените доказателства по делото уведомлението до ответника му е връчено на 19.06.2018 г., което налага извода, че вземанията по процесния договор не са погасени по давност, тъй като от момента на получаване на уведомленията до предявяването на настоящата искова молба, което действие води до прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, не е изтекъл предвиденият в чл. 110 ЗЗД давностен срок.
Неоснователно се твърди също от ответника, че предсрочна изискуемост на процесния кредит е настъпила много преди горецитираната дата, а именно на 15.04.2012г., като за основание се счита неподновяването на кредитната карта, за която се твърди, че е издадена без да са представени доказателства по делото за това. „След като банката не е издала кредитната карта то следва, че е прекратила договорните отношения с ответника.“ С договор за анекс към договор за издаване на кредитна карта ***/***подписан на 02.01.2008г. ответника се е съгласил / т.9/ със следното: „ Точка 8 от Договора се променя както следва: Всички права и задължения на страните по Договора във връзка с издаване и ползване на кредитните карти и предоставяне и погасяване на предоставения овърдрафт се уреждат от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Viza, неразделна част от Договора. Отношенията между страните във връзка с водене на Сметката се уреждат от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за откриване и водене на банкови сметки.“ /л.20 от ч.гр.д №***. по описа на ТРС/ „. А т.13.1 от раздел XIII на горецитираните Общи условия гласи: „ Банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до Титуляра в срок , определен от Банката.“ Първата хипотеза при която може да се активира това правило е титуляра да не извърши което и да е плащане по Договора и настоящите общи условия за срок, не по дълъг от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо. А видно от извлечението по сметка от последното плащане до 16.11.2018г. са изминали 2 524 дни.
Съгласно т.2 от анекса от 02.01.2008г. е уредено, че срокът за погасяване на предоставения на Титуляра банков кредит овърдрафт е съгласно Договора, като същия се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип /Mastercard и Viza/. Т.е наличието или не на карта не е абсолютно основание за прекратяване на договора. Изтичането на срока на действие на договора в хипотезата на т.2 от анекса е обвързано с една положителна предпоставка, а именно: подаването на уведомление от кредитополучателя, с което заявява, че не желае картата да бъде подновена, каквито доказателства в тази насока по делото липсват.
В случая обаче съдът намира, че от представените писмени доказателства по делото, а и от изявленията на ищеца в исковата молба става ясно, че кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и на претендираната в случая сума от 3 539,90 лева, представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания, за периода от 06.01.2012г. до 15.11.2018г., защото не е в размер на законната лихва, а в размер на уговорената в т.6.1 от Анекс към договора от 02.01.2008г. по-голяма по размер наказателна лихва за забава, което противоречи на чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗПК, според които, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредите, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Това е така, защото въпреки, че горецитираната норма е отменена, то тя е била приложима за процесния договор, сключен при действието на закона, тъй като същия по характер е потребителски кредит. Характера на един договор не се определя от начина, по който е озаглавен от страните, а от характера на правата и задълженията на страните по него, а според легалната дефиниция на чл.4 ал.1 от ЗПК /отм/ договорът за потребителски кредит е всеки договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, или лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане каквато без съмнение е и настоящия договор.
Исковете за признаване за установено дължимостта на сумата от 5000 лева – главница, както и договорна лихва в размер на 9 346,81 лева за периода 19.12.2011г. – 17.10.2018 г. са основателни, тъй като банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е уведомила за това ответника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, ответника е бил поканен да заплати посочените суми, като наред с това от заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, става ясно, че оставащата неплатена сума, дължима от ответника по сключения договор овърдрафт, определена съобразно ищцовата претенция поравно за всеки от тях, е както следва: 5000,00 лева – главница и договорна лихва в размер на 9 346,81 лева за периода 19.12.2011г. – 17.10.2018 г.
По отношение дължимостта на вземането за главница, съдът не възприема доводите на ответника, че разрешеният кредитен лимит бил в размер на 5000 лева и в случай, че от ищеца била предоставена сума над определения с договора кредитен лимит от 5000 лева, то за надвишаващата сума като разлика не бил налице кредитен договор и тази сума не се дължала на договорно основание.
Това е така, тъй като в съгласно раздел VII т.7.3 от Общите условия за ползване на кредитния лимит /овърдрафт/ титулярът и оправомощените ползватели нямат право да превишават текущия разполагаем кредитен лимит. При превишаване на Текущия разполагаем кредитен лимит сумата на надвишението ще се счита за ползван, но неразрешен овърдрафт, която сума Титулярят е длъжен да издължи на Банката незабавно след възникване на превишението.
С оглед на направените от вещото лице констатации и като взе предвид уговореното от страните в т.7 от Анекса към Договора от 02.01.2008г. подписан между страните към датата на подписване на анекса годишната лихва, начислявана от Банката върху дебитното салдо по сметката е в размери както следва: а/ 16%- за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции; б/ 18%- за всички останали дебитни салда по сметката.Също така вещото лице посочва, че общият размер на дължимата главница е 5000,00 лева, съдът намира претенцията на ищцовата страна, касателно претендирания размер на главницата, за основателна и доказана.
По отношение на претендираната договорна лихва, дължима на основание т.6 и т.9 от договора, дължимостта на същата не е предпоставена от забавата на длъжника, поради което съдът намира, че е дължима от страна на ответника.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, в това число и извлечение от счетоводните книги на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, настоящия съдебен състав намира за доказани и направените разноски в размер на 39,00 лева, представляващи годишна такса за поддръжка, както и 60 лева разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора, разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът доказва разноски в исковото и в заповедното производство общо от 978.00 лева, от които 478.00 лева – дължима ДТ, 150.00 лева – възнаграждение за вещо лице и 350,00 лева – заплатено юрисконсултско възнаграждение /съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК/, като съобразно уважената част от исковете ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 785,50 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр. с чл.
415 от ГПК и чл.240 от ЗЗД по
отношение на Р.Ж.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, с адрес за призоваване: ***,
че дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.*********, представлявано от законните си представители,
за което е издадена заповед за изпълнение № ***. по ЧГД № ***. по описа на ТРС
за сумата общо в размер на 14 445.81
(четиринадесет хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и осемдесет и една
стотинки/ лева, както следва: 5 000.00 (пет хиляди) лева - главница по Договора за издаване на кредитна карта № ***/***изменен и
допълнен с анекс от 27.04.2007г. и анекс от 02.01.2008г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.11.2018г. до изплащане на вземането; 9 346.81 (девет
хиляди триста четиридесет и шест лева и осемдесет и една стотинки) лева - договорна лихва, начислена за
периода от 19.12.2011 г. до 17.10.2018 г. включително; 39.00 (тридесет и девет) лева - годишна
такса за поддръжка; 60.00 (шестдесет) лева - разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост;
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.*********, представлявано от законните си представители срещу Р.Ж.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, с адрес за призоваване: *** иск за сумата от 3 539.90 (три хиляди петстотин тридесет и девет лева и деветдесет стотинки) лева – непогасена наказателна лихва за просрочени плащания, начислено за периода от 06.01.2012 г. до 15.11.2018г. включително, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.Ж.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, с адрес за призоваване: *** да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.*********, представлявано от законните си представители, сумата от 785.50 (седемстотин осемдесет и пет лева и петдесет стотинки) лева – сторени разноски по настоящото исково и заповедното производства, в това число внесена държавна такса, платено юрисконсулско възнаграждение и хонорар за изготвена съдебно счетоводна експертиза, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: