Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.
София, 29.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д
възивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети
юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
мл. съдия М.
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши
съдия М. Малоселска въззивно гражданско дело № 5514 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 562949
от 17.12.2018 г., постановено по гр. д. № 70560 по описа за 2017 г. на СРС, Гражданско
отделение, 150 състав, е отхвърлен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от К.Б.Г., ЕГН **********, срещу С.А.Г., ЕГН **********,
М.А.П., ЕГН ********** и С.Л.М., ЕГН **********, за
признаване за установено между страните, че ищцата е собственик на недвижим
имот с проектен идентификатор 68134.1896.1049,
представляващ част от поземлен имот пл. № 245, за който през 2005 г. е отреден
УПИ – XIV-245 с обща площ от 332 кв. метра (224 кв. метра и 108 кв. метра,
придаваеми по регулация с неуредени сметки по регулация), находящ се в гр.
София, кв. 24 по плана на гр. София, местност „бул. ****** при граници: УПИ –
IV-244, 245, улица и УПИ III-359, 448, 246, целият с площ от 332 кв. м., заедно
с
построената в поземления имот масивна жилищна сграда на етаж и половина,
застроена на площ от 52,86 кв. м. и с разгърната застроена площ от 104,72 кв.
м., състояща се от спалня, стая, антре, дневна-трапезария, кухненски бокс и
баня с тоалетна на жилищния етаж, три помещения на таванския етаж и две мазета
и гараж в сутерена, като неоснователен. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата е осъдена да заплати на ответниците сторените от тях в
производството разноски в общ размер на 1750 лв.
Недоволна от постановеното
решение останала ищцата в първоинстанционното производство, предвид което и в
срока чл. 259, ал. 1 ГПК
депозирала въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. В противоречие
с процесуалните правила и едва с решението съдът приел за безспорни изброенните
във въззивната жалба обстоятелства, каквито не обявил на страните с доклада на
делото. Неправилно съдът приложил и разпоредбата на чл. 200 ЗУТ, като не
съобразил изменението на чл. 59 ЗТСУ и изтеклата давност в полза на
праводателката на ищцата и в полза на самата нея в периода 25.04.2000 г. –
04.10.2017 г., когато била подадена исковата молба. Жалбоподателката
сочи, че давността е изтекла още преди влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001 г./, а
именно в периода от 1978 г., когато праводателката на ищцата придобила
процесния имот и построила сградите в него, доколкото имотът е включен в
регулация с одобряването на регулационния план през 1990 г. и по отношение на
същия не се прилагала забраната за придобиване по давност. В тази връзка
поддържа, че независимо, че статутът на имота е променен, давността е изтекла и
последиците на същата следва да се зачитат още към момента, когато имотът не е
бил урегулиран. Обръща внимание, че придаваемата част към имота на ищцата е от
1990 г. и позовавайки се на твърдението, че фактическата власт е упражнявана
повече от 10 години, счита, че регулацията следва да се счита приложена, а
правото на собственост - придобито по силата на регулацията, а не по давност. Счита,
че административното производство, развило се между страните преди предявяване
на настоящия иск, не е прекъснало течението на придобивната давност.
Ответниците по
жалбата не са подали отговор на същата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Установява се от приетия като писмено доказателство по делото
нотариален акт за право на собственост върху имот, даден в замяна на отчужден
такъв № 49, том II, дело № 224/1958 г., че А.Г.М.е признат за собственик на
нива, находяща се в землището на София – Княжево, местността „Скалата“ с
пространство от 3060 кв.м., която е предоставена в собственост на молителя
срещу отчужден от него друг имот по решение на комисията, съставена съгласно постановление
на МС от 26.08.1954 г. за земеустрояване на ТКЗС, ДЗС и др.стопанства, с
протокол от 16.051956 г. под № 27, влязъл в сила.
По делото е представена скица /копие от неодобрен кадастрален
план за кв. Княжево, в.з. Килиите I етап/, съгласно която имот с пл. № 244 и
245 е заснет през 1978 г. и е нанесен на кадастрален лист № 562 и съгласно
нотариален акт № 49, том II, дело № 224/58 г. е собственост на А.Г.М.. По
графични данни имот пл. № 244 съдържа 1950 кв.м., а имот пл. № 245 – 1000 кв.м.
Имотите са извън регулация.
Видно от удостоверение за наследници № 000574/05.04.2011 г.,
издадено от СО, район „Витоша“ А.Г.М.е починал на 12.02.1997 г., като негови
наследници по закон са С.А.Г., Е.А.Г.и М.А. И.. От представеното по делото
удостоверение за наследници, изх. № 28/31.01.2013 г., издадено от СО, за Е.А.Г.се
установява, че същата е починала на 22.01.2013 г. и нейна наследница по закон е
ответницата С.Л.М..
Със заповед № РД-50-160/07.07.2005 г.
на кмета на район „Витоша“ на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, вр. параграф
6, ал. 1 ПЗР ЗУТ е одобрено изменение на дворищната регулация на УПИ IV-245 за образуване
на нови УПИ IV-245 и XIV-245 по зелените линия, цифри и знаци и щрихи в кв.
24 по плана на местността „бул. Цар Борис III”, гр. София.
Видно от скица № 94-Е-409 по рег.преп. 94-Е-409/03.11.2005
г., издадена от СО, район „Витоша“, ул. „*******, отдел „ТСУ“ за регулирани
имоти № IV-245, VIII-244 и XIV-245 в кв. 24 по плана на гр. София, местност
„Бул. Цар Борис III”, собственост на наследници на А.Г.М.съгласно нотариален
акт № 49, том II, дело № 224/1958 г., дворищната регулация е утвърдена с
решение по протокол № 23/19.03.2001 г., заповед № РД-50-160/07.07.2005 г., а
площта на имотите, измерена графично е както следва: УПИ IV-245 – 685 кв.м.;
УПИ VIII-244 – 1835 кв.м.; УПИ XIV-245 – 330 кв.м.
С договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален
акт № 67, том I, рег. № 2787, дело № 60/2005 г., С.А.Г.,
М.А. Г. и Е.А.Г.продават на Е.О.П.незастроен УПИ с
площ 1835 кв.м., съставляващ парцел VIII-244, от кв. 24 по плана на гр. София,
местност „Цар Борис III”, бивша местност „Скалата“, при граници на мястото по
скица: улица, УПИ IX-250, УПИ Х-250, УПИ XI-249, УПИ XII-248, УПИ IV-245 и
поземлен имот 243. При съставяне на нотариалния акт на нотариуса са представени
описаните документи, сред които и нотариален акт № 49/01.02.1958 г.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57,
том I, рег. № 3853, дело № 51/2006 г. С.А.Г., М.А. Г. и Е.А.Г.продават на Е.О.П.незастроен
УПИ с площ 685 кв.м., съставляващ парцел IV-245, от кв. 24 по плана на гр.
София, местност „Цар Борис III”, бивша местност „Скалата“, при граници на
мястото по скица: улица, УПИ XIV-245, УПИ III-359, 448, 246, УПИ XII-247, УПИ
XIII-248, УПИ VIII-244 и тупик. При съставяне на нотариалния акт на нотариуса
са представени описаните документи, сред които и нотариален акт № 49/01.02.1958
г.
В първоинстанционното производство е приета и скица №
1700-112-08/04.02.2009 г., издадена от СО, район „Витоша“, ул. „*******, отдел
„КР“ за регулиран имот XIV-245 в кв. 24 по плана на гр. София, местност „Бул.
Цар Борис III”, собственост служебна, дворищната регулация е утвърдена с
решение по протокол № 23/19.03.2001 г., заповед № РД-50-160/07.07.2005 г., с
площ на имота по графични данни, както следва: УПИ XIV-245 – 332 кв.м., като имот
№ 245 участва с 224 кв.м., имот без № участва със 108 кв.м.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
на основание давностно владение № 112, том I, рег. № 3454, дело № 94/2010 г. Ю.Б.М.е
призната за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот:
224 кв.м., при граници: УПИ IV-244,245, УПИ III-359,
448, 246, общински имот без планоснимачен номер и улица, съставляващи част от
поземлен имот № 245, за които заедно с имот без планоснимачен номер от 108
кв.м. е отреден общ УПИ XIV-245 по плана на гр. София, местността „Бул. Цар
Борис III” , при граници УПИ IV-244,245, улица и УПИ III-359, 448, 246,
целият с площ от 332 кв.м., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда
на етаж и половина, застроена на площ от 52,86 кв. м. и с разгърната застроена
площ от 104,72 кв. м., състояща се от спалня, стая, антре, дневна-трапезария,
кухненски бокс и баня с тоалетна на жилищния етаж, три помещения на таванския
етаж и две мазета и гараж в сутерена.
По делото е представена и скица № 94-00-5040/01.09.2010 г.,
издадена от СО, район „Витоша“, ул. „*******, отдел „ТСУ“ за регулиран имот
XIV-245 в кв. 24 по плана на гр. София, местност „Бул. Цар Борис III”,
собственост на Ю.Б.М.съгласно нотариален акт № 112, том I, дело № 94/2010 г.,
дворищната регулация е утвърдена с решение по протокол № 23/19.03.2001 г., заповед
№ РД-50-160/07.07.2005 г., а площта на имота по графични данни е както следва:
УПИ XIV-245 – 332 кв.м., имот 245 участва с 224 кв.м., имот без № участва със
108 кв.м., съгласно която към 17.07.2009 г. сметките по регулация за УПИ
XIV-245 не са уредени.
Като писмено доказателство по делото е приет
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 125,
том I, рег. № 3853, дело № 106/24.09.2010 г., съгласно който Ю.Б.М.продава
на К.Б.Г. следния недвижим имот: 224 кв.м., при граници:
УПИ
IV-244,245, УПИ III-359, 448, 246, общински
имот без планоснимачен номер и улица, съставляващи част от поземлен имот № 245,
за които заедно с имот без планоснимачен номерт от 108 кв.м. е отреден общ УПИ
XIV-245 по плана на гр. София, местността „Бул. Цар Борис III” , при граници
УПИ IV-244,245, улица и УПИ III-359, 448, 246, целият с площ от 332 кв.м.,
заедно с построената в имота масивна жилищна сграда на етаж и половина,
застроена на площ от 52,86 кв. м. и с разгърната застроена площ от 104,72 кв.
м., състояща се от спалня, стая, антре, дневна-трапезария, кухненски бокс и
баня с тоалетна на жилищния етаж, три помещения на таванския етаж и две мазета
и гараж в сутерена.
По делото е приет като писмено доказателство и акт №
2326 за частна общинска собственост от 26.10.2010 г., съставен на основание чл.
2, ал. 1, т. 7, вр. чл. 59 ЗОС за имот без планоснимачен номер с площ 108
кв.м., участващ в УПИ XIV-245, целият с площ от 332 кв.м. от кв. 24, м. „бул.
Цар Борис III” по плана на гр. София, при граници: улица, останалата част от
УПИ XIV-245, УПИ III-359, 448, 246. В акта е записано още, че регулацията е
утвърдена със заповед РД-50-03/11.01.2007 г. В поле съставени по-рано актове е
посочен АОС № 1567/28.01.2005 г.
Представена е скица-проект № 68550/18.11.2013 г. за
изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор 68134.1896.245, съгласно
която се предвижда нанасяне на поземлен имот с проектен идентификатор
68134.1896.1049 с проектна площ 225 кв.м., поземлен имот с проектен
идентификатор 68134.1896.1048 с проектна площ 769 кв.м., както и на сграда с
проектен идентификатор 68134.1896.1049.2 с проектна площ 60 кв.м. и сграда с
проектен идентификатор 68134.1986.1049.1 с проектна площ 19 кв.м.
Част от събрания в хода на съдебното
дирене пред СРС доказателствен материал по делото са гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпит на свидетелите Б.П..П, С.И.М., Р.М.П..
Свидетелката Б.П., приятелка на
ищцата от много години, е заявила пред съда, че ищцата има имот, който се
намира в кв. „Княжево“ с площ от около 350 – 400 кв.м. Свидетелката е
посещавала имота след 2003 г., като описва построена в същия къща на два етажа
с мазета и гаражи, както и че имотът е ограден, но обрасъл с храсталаци в
долната част, споменава съседка Т.. Свидетелката е заявила, че ищцата владее
имота от м. септември 2010 г. Според П. от 1978 г. имотът е бил на други хора,
които К. обгрижвала, живеела с тях и им помагала. По-нататък в разказа си пред
съда свидетелката заявява, че К. живеела с друга жена на име Ю.в къщата от 2003
г. до 2008 г, когато след обир, се изнесли от къщата и живеели на квартира.
Къщата била построена от Ю.през 1978 г.
СвидетелятМ., живял на съпружески начала с
ищцата в периода от 2000 г. до началото на 2012 г., споделя че ищцата има имот
в Княжево, който закупила през м. септември 2010 г. Свидетелят посещавал имота
многократно от 2006 г. насетне. Излага, че имотът е с площ от около 350 – 400
кв.м., ограден, като съседи споменава италианец и жена на име Т.. В къщата
живеела жена на име Ю., за която К. се грижела. Свидетелства, че Ю.е построила
къщата и от построяването й все е живяла в имота.
В показанията си свидетелката П. е
споделила, че живее в Княжево от 30 години, както и че е майка на Е. П.,
закупила имот през 2005 г. – 2006 г. от наследниците на А.М., който имот
граничи с процесния. Излага, че познава Ю.М.отдавна и е свидетел на
изграждането на къщата. Според свидетелката Ю.живеела бедно и самотно, без
роднини и деца, като съседите й помагали за храна и пазаруване. Живеела в една
стая, къщата не била довършена и не била удобна за живеене /според свидетелката
нямало ток, вода, прозорци/. Заявява, че не познава ищцата и не е виждала жена,
която да се грижи за Ю.. Свидетелката не си спомня Ю.да е казвала, че е
собственик на имота. Споменава племенник на Ю., син на сестра й, който се
появил и търсел собствениците, за да закупи от тях имота. Според П., частта от
имота някога била дадена на Ю.от ТКЗС, за да я обработва, а след това започнала
да строи къщата там, като построяването продължило много дълго време. Ограда
имало само откъм дворната врата. Когато дъщеря й закупувала имота от М., тези
330 кв.м. били отделени, за да остане Ю.в имота да си доживее дните. Останалата
част от имота закупила дъщеря й. Имотът не се поддържал, имало храсталаци. В
края на живота си Ю.не живеела в Княжево.
По делото е изслушано заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно което имоти
с пл. № 244 и с пл. № 245 са в границите на регулацията от 1990 г. По неодобрен
кадастрален план отпреди 1956 г. имотът без планоснимачен номер е с площ от
около 3075 кв.м. по графични данни. По неодобрен кадастрален план от 1978 г.
двата имота са с площи, съответно имот с пл. № 244 – 1950 кв.м., имот с пл. №
245 – 1000 кв.м. По регулационния план от 1990 г. за имоти с пл. № 244 и 245 са
отредени два парцела – III-244 е по имотни граници, като югоизточната граница
на имота е изправена, при обособяването на парцел II-245 се отнема част от
имота за улица – тупик и има придаваема част от имот без пл. номер. По
регулацията от 2001 г. УПИ VIII-244 е с площ около 1835 кв.м., от имота се отнемат
около 115 кв.м., при което югоизточната граница е изправена и частта от имота
се придава към УПИ IX-250, с което му се осигурява достъп до проектирана улица.
УПИ IV-245 с площ от около 1015 кв.м., като от същия се
отнемат около 95 кв.м. за улица-тупик и се придават около 110 кв.м. от имот без
пл. номер. През 2005 г. УПИ IV-245 е разделен на два самостоятелни имота, както
следва: УПИ IV-245 /нов/ с площ от около 685 кв.м. и УПИ XIV-245 /нов/ с площ
от около 330 кв.м. По данни от ИПР 2007 г. УПИ IV-245 и УПИ VIII-244 са
обединени в общ УПИ IV-244, 245 с площ от около 2520 кв.м., границите на УПИ
XIV-245 не са променени. Вещото лице е направило извод, че имот пл. № 245 не е
променял границите си от 1978 г. до момента. Имотът е идентичен с имот с
идентификатор 68134.1896.245, с част от УПИ II-245 от кв. 10 /1990 г./, част от
УПИ I-245 от кв. 24 /2001 г./, части от УПИ IV-244, 245 и УПИ XIV-245 от кв. 24
/2001 г. с изм, 2005 г. и 2007 г./.
По отношение на имота на ответниците
по нотариалния акт от 1958 г. вещото лице дава заключение, че съгласно
кадастралния план отпреди 1956 г. имотът е нанесен без пл. номер. По
кадастралния план от 1978 г. имотът е нанесен с два планоснимачни номера - №
244 и № 245, в който имот са заснети сгради – „мж“ и „мс“. При издаването на
скицата е установена идентичност на имоти пл. №№ 244 и 245 с имота по
нотариален акт от 1958 г. Според експерта тези имоти са границите на
регулационния план от 1990 г. Частта от имот пл. № 245, включена като основа на
УПИ XIV-245, графично представлява част от имот пл. № 245 /1978 г./.
Идентичността на имота с този по нотариален акт от 1958 г. е установена и към
1996 г. По отношение на сградите в имота вещото лице дава заключение, че са
изпълнени преди 1978 г.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното по предявения установителен иск за
собственост:
Настоящият съдебен състав приема, че
е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. По същия в тежест на
ищцата е да докаже, че е собственик на процесния недвижим имот на сочените от
нея придобивни основания, в случая договор за покупко-продажба, придобивна
давност, изтекла в периода след 2000 г., а също и кратката петгодишна давност,
изтекла във времето след сключване на договора за покупко-продажба. С оглед
направеното с отговора на исковата молба оспорване праводателката на ищцата да
е упражнявала владение върху реалната част от недвижимия имот в тежест на ищцата
е да докаже и нейното право на собственост.
По отношение на недвижимия имот:
След съвкупна преценка и задълбочен
анализ на формираната в хода на съдебното дирене доказателствена съвкупност
настоящият състав на съда намира, че ищцата не доказа по делото активната си
материалноправна легитимация, респективно правото си на собственост върху
процесната реална част от недвижимия имот, като съображенията за това са
следните:
В настоящия случай ищцата претендира
да е собственик на описаната реална част от недвижим имот, графично онагледена
на представената с исковата молба скица проект, по силата на договор за
покупко-продажба, сключен между нея и праводателката й по сделката - Ю.Б.М..
Последната се легитимира като собственик на прехвърления недвижим имот въз
основа на представения по делото констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит въз основа на давностно владение.
Тук е мястото съдът да отбележи, че
предмет както на констативния нотариален акт, така и на договора за
покупко-продажба, от който ищцата извежда съдебно-предявеното си право на
собственост са 224 кв.м., съставляващи част от поземлен имот № 245, за които
заедно с имот без планоснимачен номер от 108 кв.м. е отреден общ УПИ XIV-245 по
плана на гр. София, местността „Бул. Цар Борис III” при граници на частта: УПИ
IV-244,245, УПИ III-359, 448, 246, общински имот без планоснимачен номер и
улица. За останалите 108 кв.м., за които сметките по регулация не са уредени,
ищцата твърди отчуждителното действие на регулацията да не е отпаднало поради
упражняване на фактическа власт в продължение на повече от 10 години.
При действието на ЗТСУ /отм./
съществува забрана за придобиване на реална част от дворищнорегулационен парцел
по давност. Забраната е установена с първоначалната редакция на чл.59 ЗТСУ
/отм./. Идеята на закона е да се стимулира заплащането на дължимите обезщетения, а не да се придобиват
по давност придаваемите с плана реални части от едни имоти към съседни парцели,
както и в случаите на изравняване на частите в образувани по регулация
съсобствени парцели. С изменението на текста на чл.59 ЗТСУ /отм./, ДВ,
бр.34/2000 г., е допусната възможност за придобиване по давност или чрез сделка
на реално определени части от поземлени имоти в населените места, но само ако
отговарят на изискванията за минимални размери на площ и лице, определени с
правилника на закона, или ако се присъединяват към съседен имот при условията
на чл. 28, а оставащата част отговаря на
изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към
съседен имот. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.200, ал.1 и ал.2 ЗУТ.
Хипотезите, в които се прилагат чл.59
ЗТСУ /отм./, редакция ДВ, бр.34/2000 г., и чл.200, ал.1 и ал.2 ЗУТ, са изяснени
в практиката на ВКС - решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г.
на ВКС, I-во г.о., решение №
105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на
ВКС, I-во г.о.; решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г.
на ВКС, II-ро г.о. Приема се, че при действието на ЗУТ реална част от УПИ може
да се придобие по давност само ако отговаря на изискванията за минимални
размери по чл.19 – чл.200, ал.1 ЗУТ, както и в случаите на чл.200, ал.2 ЗУТ.
Придобиване по давност при условията на чл.200, ал.2 ЗУТ е възможно само ако се
касае за хипотезата на одобрен подробен устройствен план по чл.17, с който се
урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти. С регулацията по чл.17,
ал.2, т.2 ЗУТ се извършва упълномеряване на поземлени имоти, които не отговарят
на изискванията на чл.19, чрез придаване към тях на части от съседни имоти. В
тези случаи регулацията няма отчуждително действие /за разликата от
дворищнорегулационния план при ЗТСУ /отм./, тъй като е предвидено доброволно
уреждане на промяната в собствеността. Макар чл.200, ал.2 ЗУТ да препраща
изрично само към чл.17 ЗУТ, следва да се приеме, че разпоредбата се отнася и за
хипотезата на чл.15, ал.3 ЗУТ, при която границите на УПИ се променят с план за
регулация въз основа на съгласие на собствениците им, изразено със заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи. Хипотезата на чл.15, ал.3 ЗУТ е аналогична на чл.17, ал.2, т.2 ЗУТ,
но не е предвидена изрично в чл.200,
ал.2 ЗУТ поради това, че е нова, ДВ бр.65/2003 г., и не е съществувала към
момента на създаване на редакцията на чл.200, ал.2 ЗУТ. Поради сходството в
двете хипотези обаче следва да се приеме, че изключението в чл.200, ал.2 ЗУТ се
отнася както за плана по чл.17, ал.2, т.2, така и за плана по чл.15, ал.3 ЗУТ.
И в двата случая, ако не бъде сключен окончателен договор, но има осъществявано
владение в срок от 10 г. върху придадените с плана части от съседния имот, те
могат да бъдат придобити по давност на основание чл.200, ал.2 ЗУТ.
От изложеното следва, че на давността
по чл.200, ал.2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към
който се придават части от съседен имот при условията на чл.17, ал.2, т.2
или чл.15, ал.3 ЗУТ. Само той е бил длъжен да заплати придаваемите части и само
той има правото да се позове на придобивната давност по чл.200, ал.2 ЗУТ, в
случай че окончателен договор не е сключен, но е владял 10 г. придаваемите
части от съседния имот. По-специално – не може да се позовава на чл.200, ал.2 ЗУТ собственик на УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е
осъществявал владение повече от 10 години /така Определение № 281 от 29.05.2020
г. на ВКС по гр. д. № 1136/2020 г., I г. о., ГК/.
В настоящия случай по регулационния
план от 2001 г. УПИ IV-245 е с площ от около 1015 кв.м., като от същия се
отнемат около 95 кв.м. за улица-тупик и се придават около 110 кв.м. от имот без
пл. номер. Едва през 2005 г. УПИ IV-245 е разделен на два самостоятелни имота,
както следва: УПИ IV-245 /нов/ с площ от около 685 кв.м. и УПИ XIV-245 /нов/ с
площ от около 330 кв.м., като тази промяна в регулационния план е извършена с
представената по делото заповед № РД-50-160/07.07.2005 г. на кмета на район
„Витоша“ на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, вр. параграф 6, ал. 1 ПЗР ЗУТ
/т.е. по съгласие на собствениците/, като е одобрено изменение на дворищната
регулация на УПИ IV-245 за образуване на нови УПИ IV-245 и XIV-245. От събраните писмени доказателства по делото
и заключението на вещото лице по СТЕ, настоящият състав установява, че реалната
част от 224 кв.м. попада именно в УПИ XIV-245, а останалите 108 кв.м. са
придаваеми по регулация, като собствеността на същите принадлежи на общината и
не са налице предпоставките правото на собственост върху същите да бъде
придобито от друг, освен от собствениците на имота, към който посочената част
се придава. В случая това са ответниците, доколкото от представените по делото
писмени доказателства и заключението на СТЕ е възможно да се проследи
регулационният и кадастралният статут на имота, придобит от техния наследодател
А.М. в замяна на отчужден от него имот през 1958 г. Останалите 224 кв.м. не
отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗУТ, доколкото същите са
кумулативни, а изискването за обща площ на парцела е същата да възлиза на поне
300 кв.м. Това е била причината към тази част от имота да са придаваеми още 108
кв.м., за които както се посочи по-горе са частна общинска собственост и
настоящия състав на съда приема, че регулацията не може да се счита приложена,
а остатъкът от 224 кв.м. като реална част от имота не може да бъде придобит по
давност.
Отделно от горното в производството
не се доказва праводателката на ищцата да е упражнявала владение върху
недвижимия имот, годно да я направи собственик на същия. По делото не са налице
категорични данни Ю.М.да е манифестирала външно пред собствениците на имота, че
владее същия с намерение да го свои. Двете групи свидетели разпитани пред СРС,
тези на ищците – Б.П. и С.М., и тази на ответниците – Р. П. са дали
противоречиви сведения относно владението и ползването на имота. Според първите,
чиито преки впечатления датират от периода след 2003 г. за св. П. и от 2006 г.
за св.М., имотът е бил ограден и негов собственик е била М.във времето след
1978 г. Показанията на тези свидетели не разкриват техни непосредствени
впечатления, а представляват производен доказателствен източник, с оглед което
не могат пълно и главно да установят релевантния факт, предвид неподкрепеността
им от други доказателства по делото. Същевременно съгласно показанията на св. П.,
живееща в квартала от значително по-дълго време, имотът е даден на М.за
задоволяване на нуждите й, като това е станало по силата на уговорка със
собствениците на имота. И двете групи свидетели излагат, че в имота има
храсталаци, а съгласно показанията на св. П. същият е занемарен и не се
поддържа. Следователно по делото ищцата не установява непротиворечиво, че е
осъществявано владение за период от поне 10 години преди предявяване на иска с
намерение за своене без противопоставяне на собствениците. По делото са налице
индиции /съгласно писмените доказателства/, че наследниците на А. Г. са се
дезинтересирали от имота, доколкото във времето след 2001 г. от тяхна страна са
предприети действия по изменение на регулационния план, осъществени са сделки с
части от наследствените им имоти, от които неразпоредена останала само реалната
процесна част от имота, което обстоятелство пък кореспондира с показанията на
св. П., че ответниците оставили М.в имота, където да изживее дните си.
Дори да се приеме обаче, че ищцата и
нейната праводателка са осъществявали владение върху реална част от имота след
2001 г., те не са могли да я придобият по давност по изложените вече
съображения.
По отношение на доводите, развити във
въззивната жалба, че давността е изтекла още преди влизане в сила на ЗУТ
/31.03.2001 г./, а именно в периода от 1978 г., когато праводателката на ищцата
придобила процесния имот и построила сградите в него, доколкото имотът е
включен в регулация с одобряването на регулационния план през 1990 г. и по
отношение на същия не се прилагала забраната за придобиване по давност, съдът
намира същите за несвоевременно заявени, предвид че в исковата молба ищцата се
позовава на изтекла давност в периода от 2000 г. до 2017 г. Доводи в тази
връзка не са ангажирани и при приемане заключението на вещото лице, с оглед
което въззивният съд приема, че е недопустимо въвеждането им за първи път едва
с въззивната жалба.
Ето защо ищцата не е придобила право
на собственост върху процесните 224 кв.м. от имота чрез договора за
покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 125, том I, рег. № 3853,
дело № 106/24.09.2010 г. Както се посочи по-горе, е налице противоречие с
нормата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, а от друга тази сделка има невъзможен предмет в
посочената част /за 224 кв.м. от недвижимия имот/, с оглед което и основателно
се явява възражението на ответниците за нищожност на сделката на посоченото
основание /така Решение № 172 от 4.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3960/2018 г.,
IV г. о., ГК/ в частта относно прехвърлянето на правото на собственост върху
224 кв.м от имота.
Предвид изложеното, ищцата не
установява в производството при условията на пълно и главно доказване правото
на собственост върху процесната реална част от недвижимия имот както на своята
праводателка, така и своето такова на всички сочени в исковата молба основания
– правна сделка, дълга придобивна давност и кратка придобивна давност,
осъществявана във времето след изповядване на договора за покупко-продажба през
2010 г.
По отношение на построената в
поземления имот масивна жилищна сграда и възражението на ответниците, че са
сосбтвеници на основание чл. 92 ЗС:
С решение № 679/11.04.1967 г. по гр.
д. № 2077/1966 г. на ВС, I ГО е прието, че правото на строеж може да се отстъпи
и с така наречените търпими действия - когато собственикът на земята допусне
трето лице да строи за себе си сграда и не му пречи на владението на сградата в
продължение на десет години. В този случай лицето, което е построило сградата
за себе си, става неин собственик по давност.
В настоящия случай по делото има
данни за подобно отстъпване на правото на строеж чрез търпими действия - св. П.
излага пред съда, че е свидетел на изграждането на къщата от Ю.М.в имота на
ответниците, а с отговора на исковата молба ответниците са заявили, че М.е
допусната да живее в имота и да го ползва, за да задоволи жилищната си нужда.
От свидетелските показания, както и от заключението на вещото лице по СТЕ става
ясно, че сградата е построена към 1978 г., като е установено, че в същата от
построяването й е живяла праводателката на ищцата М.. Ето защо настоящият
състав на съда приема, че владението по отношение на сградата е било явно и
необезпокоявано в период повече от 10 г. Дали построеното в имота на
ответниците е придобило статут на законен строеж или не, не е релевантно към
въпроса за годността му да е обект на правото на собственост и за принадлежността
на същото. Въпросът дали строежът е законен, е относим към възможността за
премахването му, но не и към правото на собственост на незаконната сграда. Ето
защо съдът приема, че сградата не е станала собственост на праводателя на
ответниците А. Г. на основание чл. 92 ЗС. Първоинстанционният съд не е формирал
правни изводи по това възражение на ответниците, като същото, макар да не е
заявено с отговор на въззивната жалба, по него се дължи произнасяне, доколкото
с въззивната жалба се иска решението да бъде отменено изцяло, в това число и в
частта, с която искът е отхвърлен за построената в имота сграда. Ето защо в
тази част обжалваното решение е постановено в противоречие с посоченото решение
на Върховния съд, в което е прието за допустимо придобиването по давност на
сграда, построена в чуждо дворно място при съгласие на собственика на земята и
владението й в продължение на десет години.
Настоящият състав споделя цитираната
съдебна практиката в посоченото решение № 679/11.04.1967 г. по гр. д. № 2077/1966
г. на ВС, I ГО. Тя е израз на съчетаното прилагане на институтите на
приращението, придобивната давност и суперфициарната собственост. Не във всички
случаи собственикът на земята е собственик и на постройката върху нея. Разделна
собственост може да се създаде било чрез учредяване на право на строеж, било
при прехвърляне на собствеността на сградата отделно от мястото, било чрез
придобиване само на сградата по давност. Когато собственикът на земята допусне
трето лице да строи в имота му за себе си, макар и без изрично учредено право
на строеж, а след това не попречи в продължение на десет години на владението
на сградата от това трето лице, също възниква разделна собственост, тъй като
третото лице придобива сградата по давност /в този см. Решение № 399 от
24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 523 от
25.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 548/2009 г., II г. о., ГК, Определение № 257/27.04.2017 г. по гр. д. №
3917/2016 г. на ВКС, I г. о. и др./.
Предвид изложеното съдът приема, че
праводателката на ищцата е станала собственик на построената в имота масивна
жилищна сграда на етаж и половина, застроена на площ от 52,86 кв. м. и с
разгърната застроена площ от 104,72 кв. м., състояща се от спалня, стая, антре,
дневна-трапезария, кухненски бокс и баня с тоалетна на жилищния етаж, три
помещения на таванския етаж и две мазета и гараж в сутерена. Договорът за
покупко-продажба, сключен между нея и ищцата, за който е съставен нотариален
акт № 125, том I, рег. № 3853, дело № 106/24.09.2010 г., е породил
вещно-прехвърлително действие по отношение на построената сграда и правото на
собственост е преминало в патримониума на ищцата.
Следователно предявеният иск за
признаване за установено, че ищцата е собственик на построената в имота на
ответниците масивна жилищна сграда на етаж и половина, както е описана в
нотариалния акт за покупко-продажба, е основателен, а първоинстанционното
решение следва да бъде отменено като неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон в посочената част.
Относно разноските по делото:
При този изход
от спора – частична основателност на въззивната жалба, правото на присъждане на
разноски принадлежи и на двете страни по спора, като първоинстанционното
решение следва да бъде частично отменено и в частта за разноските. От страна на
ищцата са извършени разноски в първоинстанционното производство, както следва:
247,73 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за вещо лице, 2100 лв. –
адвокатско възнаграждение. Ответниците, чрез процесуалния им представител, са
направили възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. С
оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намалява разноските за
адвокатско възнаграждение, заплатено от ищцата, до сумата от 1500 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следващите се на ищцата разноски съобразно
уважената част от искове и тяхната цена са размер на 1483,50 лв. Решението в
частта за разноските на ответниците за първоинстанционното производство следва
да бъде отменено за горницата над сумата от 469,79 лв. до присъдения размер от
1705 лв.
Във въззивното производство сторените от въззивницата
разноски са както следва: 137,36 лв. за държавна такса и 1000 лв. за заплатено
на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение. Въззиваемите са
извършили разноски в размер на 1500 лв.
– за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид
направеното от въззивницата възражение за прекомерност на хонорара, съдът
намалява разноските за адвокатско възнаграждение на въззиваемите до сумата от
1000 лв. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следващите се
на въззивницата разноски са в размер на 823,97 лв., а на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на въззиваемите следва да бъде присъдена сумата от 275,54 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 562949 от 17.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 70560 по описа за 2017 г. на СРС, Гражданско отделение,
150 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от К.Б.Г., ЕГН **********, срещу С.А.Г., ЕГН **********, М.А.П.,
ЕГН ********** и С.Л.М., ЕГН **********, за признаване за установено между
страните, че ищцата е собственик на построената в поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1896.1049,
представляващ част от поземлен имот пл. № 245, за който през 2005 г. е отреден
УПИ – XIV-245 с обща площ от 332 кв. метра, находящ се в гр. София, кв. 24 по
плана на гр. София, местност „Бул. Цар Борис III“, масивна жилищна сграда на
етаж и половина, застроена на площ от 52,86 кв. м. и с разгърната застроена
площ от 104,72 кв. м., състояща се от спалня, стая, антре, дневна-трапезария,
кухненски бокс и баня с тоалетна на жилищния етаж, три помещения на таванския
етаж и две мазета и гараж в сутерена, както и в частта за разноските, с която
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответниците
сумата над 469,79 лв. до присъдения размер от 1750 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от К.Б.Г., ЕГН **********, срещу С.А.Г., ЕГН **********, М.А.П., ЕГН
********** и С.Л.М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че ищцата е собственик на построената
в поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1896.1049, представляващ част от
поземлен имот пл. № 245 /с идентификатор 68134.1896.245/, за който през 2005 г.
е отреден УПИ – XIV-245 с обща площ от 332 кв. метра, находящ се в гр. София,
кв. 24 по плана на гр. София, местност „Бул. Цар Борис III“, масивна жилищна сграда на етаж и половина,
застроена на площ от 52,86 кв. м. и с разгърната застроена площ от 104,72 кв.
м., състояща се от спалня, стая, антре, дневна-трапезария, кухненски бокс и
баня с тоалетна на жилищния етаж, три помещения на таванския етаж и две мазета
и гараж в сутерена съгласно документ за
собственост, която сграда съгласно скица-проект № 68550/18.11.2013 г.
представлява сграда с идентификатор 68134.1896.245.2 с адрес: гр. София, ул. „********с
площ от 60 кв.м., предназначение – жилищна сграда – еднофамилна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.А.Г.,
ЕГН **********, М.А.П., ЕГН ********** и С.Л.М., ЕГН **********, да заплатят на
К.Б.Г., ЕГН **********, сумата от 1483,50 лв., представляваща разноски за
производството пред СРС, както и сумата от 823,97 лв., представляваща разноски
за производството пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.Б.Г., ЕГН **********, да заплати на С.А.Г.,
ЕГН **********, М.А.П., ЕГН ********** и С.Л.М., ЕГН **********, сумата от
275,54 лв., представляваща разноски за производството пред СГС.
ПОТЪВРЖДАВА Решение № 562949 от 17.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 70560 по описа за 2017 г. на СРС, Гражданско отделение,
150 състав, в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в едномесечн срок от връчването му
на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.