Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 93
Гр.ДОБРИЧ 16.05.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ОСМИ АПРИЛ 2017г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
При участието на секретаря Н.Б. като разгледа докладваното от Председателя т.д.№
139/2016г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът АД „ ***“,ЕИК ***,гр.Пловдив,е предявил срещу
ответниците: ООД „ М. К. Е.“,ЕИК ****,гр.Силистра;С.И.Р.,ЕГН:**********,*** и
ЕООД „ К. И.“,ЕИК ****,гр.Пловдив,обективно кумулативно съединени искове: с
правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД-за обявяване за относително недействителен
спрямо ищеца на договор за
покупко-продажба,обективиран в НА № ***.на Агенция по
вписванията,гр.Добрич,с продавач ООД „ М. К. Е.“ и купувач С.И.Р.;с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,във вр. с чл.135,ал.1,изр.3 от ЗЗД-за
признаване за установено,че ЕООД
„ К. И.“ няма права,придобити по силата на НА № ***.на Агенция по вписванията,гр.Добрич,които права могат да
бъдат противопоставени на ищеца,в качеството му на кредитор на ООД „ М. К. Е.“.
Ищецът твърди,че е кредитор на първия
ответник по силата на договор за заем от 12.12.2014г.,въз основа на който
договор е предоставил на ООД „М. К. Е.“,гр.Силистра бизнес кредит „ Сохо“
в размер на 350 000 евро.Видно от
приложеното към исковата молба удостоверение,към 07.07.2016г.задължението не е
погасено и възлиза на общ размер от 590 377.47 евро.
С издаден на 27.01.2016г.по ч.гр.д.№
91/2016г.по описа на Районен съд,гр.Силистра изпълнителен лист първия ответник
е бил осъден да заплати на ищеца част от дължимата по договора за заем от
12.12.2014г.сума,в размер на 50 000.00 евро,ведно със законна лихва,считано от
26.01.2016г.,до окончателното заплащане на задължението,както и сумата от 3
952.70 лв.-разноски по делото.Поради нежеланието на ООД „ М.
К. Е.“ за заплащане на това задължение е образувано изп.д.№ 20168100400102 по
описа на ЧСИ Н.*** с район на действие Окръжен съд Добрич.
На 25.05.2016г.длъжникът ООД „ М. К. Е.“
прехвърля с
договор
за покупко-продажба,обективиран в НА № ***.на
Агенция по вписванията,гр.Добрич,на втория ответник С.И.Р. свои собствени
недвижими имоти,индивидуализирани в нотариалния акт,като впоследствие
посоченото в акта описание на имотите е променено и актуалното такова е
уточненото в представената от ищеца молба-уточнение,вх.рег.№ 4796/02.08.2016г./стр.58-60/
Освен посочената разпоредителна сделка,5 дни
по-късно-на 30.05.2016г.вторият ответник прехвърля придобитите с нея недвижими
имоти с договор за покупко-продажба,обективиран в НА № ***.на Агенция по вписванията,гр.Добрич,на третия
ответник-ЕООД „ К. И.“.
Според ищеца,с извършените разпоредителни
действия първият ответник,в качеството си на длъжник,е увредил правата му като
негов кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД.Увреждането произтича от факта на
разпореждане с недвижимо имущество на длъжника,с което имущество ищцовото
дружество би могло да удовлетвори вземанията си.Налице е и знание за
увреждането от страна на длъжника,тъй като същият е бил наясно,че има
неизпълнени парични задължения към ищеца,като е започнало реализиране по
принудителен ред,посредством изп.д.№ 20168100400102 по описа на ЧСИ Н.***,на
правата на неудовлетворения кредитор АД
„ ***“.
Ищецът счита,че знание за това увреждане е
налице и по отношение на втория и третия ответник.
Твърди,че вторият ответник С.И.Р. е бил наясно,че ООД „ М. К. Е.“
има непогасени задължения към АД
„ ***“.Видно от НА № ***.,по
прехвърлителната сделка е приложено под № 22 Искане от ЧСИ Н.*** от
25.05.2016г.за заличаване на вписаната възбрана.В искането се посочва,че има
образувано изп.д.№ 20168100400102 по описа на ЧСИ Н.***,че същото е
висящо,дългът е непогасен,но поради
наличие на други имоти и преобезпеченост съдебният изпълнител е постановил
вдигане на наложената възбрана върху процесните имоти.
Според ищеца,лицето Р. е недобросъвестен и с
обективираната в НА № ***.сделка уврежда ищцовото дружество и поради това,че
закупува имотите за 100 000.00 лв.,при положение,че данъчната оценка на същите
е 349 896.00 лв.,а пазарната им такава,съобразно изготвено по изпълнителното
дело заключение на независим оценител,е 5 416 400 лв.За заплащане на 55 пъти
занижената цена не е предвидено и обезпечение,което налага извод за
недобросъвестност на първия и втория ответник и наличие на съвместна договорка
за увреждане на ищеца.
Нещо повече,незабавно след вписване на
сделката,вторият ответник изважда скици и данъчни оценки и незабавно продава имотите на третия ответник
само пет дни след вписване на първата увреждаща сделка.Очевидно тази сделка е
била организирана преди сделката,обективирана в НА № ***.,поради което и
третият ответник е знаел,че ООД „ М. К.
Е.“ е длъжник по изп.д.№
20168100400102
по описа на ЧСИ Н.***,и че върху имотите има вписана възбрана.
Третият ответник ЕООД „ К. И. “ при сключване
на сделката,обективирана в НА № 185/30.05.2016г.,е знаел за увреждащия характер
на същата по отношение на ищеца и защото дружеството е създадено на
19.05.2016г.,т.е 6 дни преди депозиране на искането на първия ответник за
заличаване възбраната върху процесните имоти и преди сделката,обективирана в НА
№ 109,както и в деня,в който първият
ответник е входирал искане до ЧСИ *** по изп.дело за вдигане на наложените
възбрани.Дружеството е създадено с 2.00 лв.капитал,като видно от приложеното в
ТР пълномощно,заявлението е подадено в ТР с електронния подпис на адв.И.С.,адвокат
от Адвокатско дружество „ ***“.Ищецът твърди,че това Адвокатско дружество през
последните 5 месеца е договаряло с ищеца от името на ООД „ М. К. Е.“ условията
по евентуално погасяване на кредита,като непосредствено преди сделката са
обещавали на ищеца рефинансиране на кредита на първия ответник с цел заплащане
на дълга.Сделката е реализирана на цена 110 000.00 лв.,като независимо от
неплащането й не са извършени правно релевантни действия по обезпечение на
заплащането на продажната цена.
В депозирани в срок писмени отговори на
исковата молба и тримата ответници правят възражение за недопустимост на
предявените искове,като изразяват становище,че липсва правен интерес от водене
на делото срещу тях и не е налице пасивна
процесуална легитимация,тъй като преди датата на депозиране на исковата
молба в съда и преди датата на вписването й в Службата по вписванията в
гр.Добрич,процесните недвижими имоти били продадени от ООД „ ***“ на С.Р.,а той
от своя страна ги е продал на ЕООД „ К. И.“.
По същество ответниците оспорват исковете
като неоснователни,като навеждат следните доводи:
Ответникът ООД „ М. К. Е.“,представлявано от Г.С.Г./стр.125-127/,оспорва
твърденията на ищеца,че е извършил сделката с цел да увреди интересите
му.Твърди,че с продажбата на имотите е имал намерение да изплати задължението си
от около 100 000.00 лв.по изпълнителното дело.Същевременно размерът на дълга по
изпълнителното дело е 40 пъти по-нисък от стойността на възбранения имот,против
който е насочено принудителното изпълнение,чиято оценка е на стойност над 4
милиона лева.Освен това,имотът е и ипотекиран в полза на ищеца-кредитор,което е
достатъчна гаранция за обезпечаване на вземането му.
Първият ответник оспорва и твърдението в
исковата молба,че купувачът по сделката - ответникът Р. е действал
недобросъвестно при сключването й.Г.Г. никога не е предавал или показвал на С.Р.
документ - „ Искане за заличаване на вписаната възбрана от 25.05.2016г.на ЧСИ
Н.***“.Документът е бил предаден от Г. на нотариуса при изготвяне на
нотариалния акт,като при изповядване на сделката и при прочитане на нотариалния
акт от нотариуса,този документ не е прочетен от купувача С.Р.,а и първият и
вторият ответник никога и по никакъв начин не са обсъждали дали ООД „ М. К. Е.“ има
кредитор.
Представляващият ООД „ М. К. Е.“ оспорва и твърдението на ищеца,че Адвокатска кантора „ ***“,гр.Пловдив
е водила от негово име преговори с ищеца.Заявява категорично,че не познава никакви адвокати от гр.Пловдив и
никога не е възлагал,нито по договор,нито чрез упълномощаване на лице от тази
кантора,да води преговори от името и за сметка на ООД „ М. К. Е.“ с когото и да било,още по-малко с
ищеца.
Ответникът С.И.Р./стр.119,120/ оспорва изцяло
твърденията на ищеца,че бил наясно,че лицето,от което е закупил имотите,има
кредитор и с извършената продажба уврежда интересите на кредитора.Не познава
ищеца,нито се е срещал с негов
представител.При изповядване на сделката е бил добросъвестен и не е
извършвал никакви действия,с които да увреди когото и да било.Твърди,че не е
чел и виждал документ,именуван „ Искане за заличаване на вписаната възбрана от
25.05.2016г. на ЧСИ Н.***“,като за първи път е научил за съществуването на
подобен документ в момента на връчване на исковата молба по настоящото дело,с
приложенията към нея.Не е запознат със съществуването на изпълнително дело
против ООД „ М. К. Е. „нито е наясно
какви оценки са изготвяни по делото.Имотите е закупил на договорена между него
и продавача цена,която според Р.
отговаря на действителното състояние на имотите.
Ответникът ЕООД „ К. И.“,представлявано от И.
Л. К./стр.132-134/,оспорва твърденията на ищеца,че сделката е извършена с цел
да се увредят интересите на кредитора на
ООД „ М. К. Е.“,както и че при
изповядване на сделката е действал недобросъвестно и е знаел за
увреждането.Никога и по никакъв начин не е разговарял с когото и да било по
повод на това дали продавачът на неговия
продавач/ООД „ М. К. Е.“/ има или
е имал кредитори.За евентуалното съществуване на кредитор е научил за първи път
от съдържанието на исковата молба по настоящото дело.Не му е известно и да са
водени преговори от Адвокатска кантора „ ***“,гр.Пловдив с ищеца,по какъвто и
да е повод.
В депозирани по делото допълнителни искови
молби ищецът оспорва възраженията на ответниците в писмените им отговори като
неоснователни.
Според ищеца/стр.154,155/,ответникът ООД
„ М. К. Е. “ неуместно полага усилия да
убеди съда,че дългът му е едва 100 000.00 лв.и че с проданта е целял да заплати
тази сума.Дългът на първия ответник към ищеца е над един милион лева,като
изпълнителният лист е издаден само за част от дълга.На следващо място,ООД „ М. К. Е.“ не е получило и със сигурност няма
да получи продажната цена на имота,тъй като умишлено е избрало
неплатежоспособен купувач и не е учредило законна ипотека върху имота,нито е
избрало друга форма на обезпечение.
Ищецът оспорва твърдението на ответника С.Р./стр.138/,че
не е виждал искането за заличаването на възбраната,тъй като самото искане е
приложено и описано като приложение на нотариалния акт за
покупко-продажба,подписан от самия С.Р..На същия е било съобщено,че върху имота
има възбрана и че по-късно тя е заличена.Върху искането има резолюция на
ЧСИ,което означава знание за образуваното изпълнително дело,съответно за
наличието на дълг към друг кредитор.Знанието на Р. за увреждането и че сделката
не е извършена с цел действителна покупко-продажба проличава и от факта,че
продажната цена все още не е платена.За това свидетелства и незабавната последваща продажба на имота,отново без
заплащане на цената.Ищецът твърди,че Адвокатска кантора „ ***“ е обслужвала
двете процесни сделки,както и че дружеството „К. И.“ е регистрирано от същата
кантора,с цел увреждането на АД „ ***“.Твърди,че
са провеждани срещи със адв.К. като
представител на ООД „ М. К. Е.“,,с
цел извънсъдебно уреждане на спора.
Ищецът оспорва и твърденията на ЕООД „ К. И.“/стр.158/,че не
познава ООД „ М. К. Е.“,че с процесната
сделка не обслужва интересите на ООД „ М.
К. Е.“,че не е знаел за наличието на задължения на ООД „ М. К. Е.“ ,че не му е известна Адвокатска кантора „ ***“.
В законовия срок по чл.373,ал.1 от ГПК по
делото са депозирани допълнителни отговори на допълнителните искови молби от
ответниците ЕООД „ К. И.“ и С.Р..В допълнителните отговори се оспорват
твърденията на ищеца в допълнителните искови молби,съответно се поддържат изложените в отговорите възражения
за неоснователност на предявените искове.
В допълнителния си отговор/стр.146-149/ответникът
С.Р. отговаря на зададените му от ищеца
въпроси,като не оспорва твърдението на ищцовата страна,че не е заплатил
продажната цена на имотите на продавача ООД
„М. К. Е.“.Оспорва обаче твърдението на ищеца,че купувачът „ К. И.“ не
му е заплатил продажната цена,като заявява,че му е платено всичко,съгласно
постигнатите от страните уговорки,описани в нотариалния акт.
В
допълнителния си отговор/стр.167-170/ответникът ЕООД „ К. И.“,чрез
управителя си И.К.,отговаря на зададените му от ищеца въпроси,като твърди,че е
заплатил продажната цена за имота на ответника Р..Заявява,че дружеството е
регистрирано от адв.И.С. за 400 лв.,но той лично не познава и не се е срещал с
адвоката,не знае той къде работи,а услугата е извършена с посредничеството на
негов приятел юрист.Уточнява,че никога не е заявявал,че не познава ответника
ООД „М. К. Е.“.Твърди,че се е запознал
с управителя на това дружество при извършването на оглед на закупения имот,тъй
като, доколкото му е известно,той е собственик на останалата част от имота.
Уточнява,че никога не е заявявал дали му е известна адвокатска кантора „***“.Твърди,че кантората му е известна,тъй
като се намира на едно от централните места в гр.Пловдив,но не познава лично
адвокатите *** и К..
Допълнителният отговор от ответника ООД „М. К. Е.“/стр.184-186/е депозиран след
изтичане на регламентирания в разпоредбата на чл.373,ал.1 от ГПК двуседмичен
срок от връчване на допълнителната искова молба/връчването е лично на
управителя на дружеството Г.Г. на 16.11.2016г.,срокът е до 30.11.2016г.вкл.-сряда,присъствен ден,а
допълнителният отговор е постъпил на 02.12.2016г./Ответникът ООД „М. К. Е.“ е подал по делото писмена молба
по чл.64,ал.2 ГПК,вх.рег.№ 119/09.01.2017г./стр.200-202/,за възстановяване на
срока за подаване на допълнителен отговор на допълнителната искова молба.С
влязло в сила на 17.03.2017г.Определение № 107/22.02.2017г./стр.360,361/молбата
е оставена без уважение,поради което допълнителният отговор на ответника
ООД „М. К. Е.“ не следва да бъде
коментиран,вкл.направените в него искания,които като преклудирани се явяват
процесуално недопустими.
Във връзка с предявените претенции и на
поставени им от съда на основание чл.145,ал.1 и ал.2,във вр. с чл.377 от ГПК,въпроси за изясняване на фактите,от значение по делото,и за конкретизиране на
твърденията им,в хода на производството по делото страните правят следните
уточнения.
В открито съдебно заседание,проведено на
03.02.2017г./стр.321-341/,в подкрепа на ищцовото твърдение,че Адвокатско
дружество „ ***“,гр.Пловдив,е обслужвало и двете процесни сделки,пълномощникът
на ищцовата страна-адв.П.,заявява:Участник от Адвокатско дружество „ ***“,гр.Пловдив,който
е влизал в преговори с ищцовото дружество,както като представител на ООД „М. К. Е.“,така и на ЕООД „ К. И.“,е адв.***
К..Видно от Интернет
пространството,другият адвокат,който е част от екипа на това адвокатско
дружество,е адв.И.С.,регистрирал ЕООД „ К. И.“.
В открито съдебно заседание,проведено на
28.04.2017г./стр.412-444/,адв.П. уточнява:Адв.*** К.,по предварителна уговорка
с управителя на ООД „М. К. Е.“- Г.Г.,е
посетил офиса на ищеца за извънсъдебно уреждане на техните спорни въпроси и за
погасяване на дължимия кредит.В офиса *** К. е осъществил разговор с Г.Т. и с
други лица,представители на ищеца,като това е станало непосредствено преди първата сделка и преди регистрацията на „К.
И.“.На тази среща *** К. е следвало да бъде
придружаван от бъдещия едноличен собственик на „ К. И.“,но дали той е
присъствал ще установят допуснатите в полза на ищеца свидетели. „ К. И.“ е
дружество,създадено от адвокати,работещи в Адвокатско дружество „ ***“,гр.Пловдив,само
и единствено с цел обслужване интересите на ООД „М. К. Е.“.
В открито съдебно заседание на 28.04.2017г.пълномощникът
на ответника ЕООД „ К. И.“- адв.П.,уточнява,че регистрацията на дружеството е
извършена посредством помощта на лицето ***,ЧСИ,действащ
на територията на гр.Пазарджик.С това лице И.К. е осъществил връзка и молба да
му регистрира фирма.*** му обяснил,че като съдебен изпълнител не се занимава с
подобен тип юридическа работа,но познава адвокат,който ми могъл да извърши
услугата,при което е поискал личните данни на К..К. е предоставил
данните,подписал е необходимите документи,като те,както и парите за регистрацията
на фирмата,са дадени на адвоката от ***.И.К. не познава въпросния
адвокат,регистрирал ЕООД „ К. И.“.
Във връзка с проекто-доклада по делото и
разпределената на страните доказателствена тежест,с писмена молба,вх.рег.№ 467/24.01.2017г./стр.264-267/
ЕООД „К. И.“,чрез пълномощника си – адв.П.,представя
и по делото е прието като писмено доказателство/стр.268/ преводно нареждане за
кредитен превод от дата 07.07.2016г.на
сумата от 110 000.00 лв.,което удостоверява плащането на продажната цена по НА № 185 от купувача
ЕООД „ К. И.“ в полза на продавача С.Р..По повод това доказателство в съдебно
заседание на 03.02.2017г.ищецът прави възражение,че след като капиталът на ЕООД
„ К. И.“ е едва 2.00 лв.,то продажната цена по НА № 185 не е заплатена със
средства на третия ответник,навежда твърдение,че това е станало със
средства,предоставени на ЕООД „ К. И.“ от ООД
„М. К. Е.“ или свързани с ООД „М.
К. Е.“ лица и прави искане за
назначаване на ССЕ,която да даде заключение относно произхода на сумата от 110
000.00 лв.,послужила за плащане по преводно нареждане за кредитен превод от
07.07.2016г.,а именно-дали средствата са собствени на ЕООД „ К. И.“,или има счетоводни данни същите
да са дадени на ЕООД „ К. И.“ от ООД „М.
К. Е.“ или свързани с ООД „М. К. Е.“
лица.
От неоспореното от страните и прието от съда
в съдебно заседание на 28.04.2017г.като обективно и компетентно заключение на
ССЕ/стр.381-389/ се установява следното:
Вещото лице е извършило проверка на
счетоводствата на ответниците ЕООД „ К. И.“ и ООД „М. К. Е.“ за периода 01.05.2016г.-07.07.2016г.Проверката обхваща
паричните потоци на дружествата - входящи и изходящи,формираните сметни
отношения с дебитори и кредитори.Извършена е проверка на постъпилите парични средства,на
извършените плащания в посочения период,оглед на избрания сметкоплан на
дружествата,както и годишните данъчни декларации,подадени от дружествата по
чл.92 от ЗКПО.
От анализа на представените на експертизата
документи се установява,че паричните средства в размер на 110 000.00
лв.,послужили за плащането по преводно нареждане за преводен кредит от 07.07.2016г.,не са
собствени на ЕООД „ К. И.“,а са
привлечени средства под формата на получени заеми.Не са налице
данни-оформен договор за паричен заем,нито счетоводен запис,същите да са дадени
на ЕООД „ К. И.“ от ООД „М. К. Е.“.За целите на изпълнение на поставената
задача експертът е извършил проверка в счетоводството на ООД „М.
К. Е.“ за наличие на възникнали дебиторски вземания за процесния период.Установено е,че по
счетоводни данни при ООД „М. К. Е.“ не
е отразено каквото й да било дебиторско вземане не само от ЕООД „ К. И.“,но и
от каквото и да е друго физическо или юридическо лице,т.е не са предоставени
парични средства под формата на заем на никого.
По отношение на поставената задача в частта „
или свързани с М. К. Е.“ лица,вещото лице е отговорило анализирайки от
счетоводна гледна точка относимите за това документи,като не е установило заведени
счетоводни сметки според индивидуалния сметкоплан,отразяващи наличие на
формирани сметни отношения със свързани с дружеството лица,нито деклариране на
взаимоотношения със свързани лица в годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2016г.,подадена от ООД „М. К. Е.“.
За установяване твърденията на страните
и по-конкретно за спорното обстоятелство
дали първите двама ответници,като страни по покупко-продажбата,обективирана в
НА № ***.,са знаели,че със сключване на тази сделка увреждат ищеца,съответно
добросъвестен ли е бил ответника ЕООД „К.
И.“ като купувач към момента на сключване на
сделката,обективирана в НА № 185/30.05.2016г.,или е знаел,че с тази сделка уврежда ищеца,по
делото бяха допуснати гласни доказателства.
От показанията на допуснатата в полза на
ответниците ООД „М. К. Е.“ и С.И.Р. и разпитана в съдебно заседание на
03.02.2017г./стр.335-339/Нотариус ***,изповядала двете процесни сделки от 25.05.2016г. и
30.05.2016г.,обективирани в НА № 109 и № 185,се установява следното:Нотариус ***
е категорична,че е изготвила НА № 109,като за НА № 185 не е сигурна.Нито по
първата,нито по втората сделка е комуникирала с адвокати,извън адв.А.Т.,който
преди изповядване на сделката по НА № 109 е провел с нотариуса общ и принципен
разговор в качеството си на като лице,обслужващо
ООД „М. К. Е.“. И по двете сделки са се явили само продавача и купувача,юристи
или пълномощници не е имало.Описаното в НА № 109 под № 22 Искане на ЧСК Н.***
от 25.05.2016г. за заличаване на възбрана е
предоставено на Нотариус *** от продавача-управителя на ООД „М. К. Е.“ в деня на сделката,тя го е
дописала в акта като представен й документ,но нито е предоставила този документ
на купувача,нито е чела на С.Р. съдържанието
му,тъй като е била наясно,че възбраната ще
бъде заличена може би успоредно с вписването на новия акт.Отделно за себе си ***
е направила справка,в края на деня,или на следващия ден,и е установила,че наистина
възбраната е била заличена и въпросът за нея е бил приключен.Нотариусът няма задължение
да запознава страните с документите,описани като приложение към нотариалния
акт,нито да им връчва преписи от тези документи.Документите,които удостоверяват
правото на собственост на продавача,са за нотариуса,той не ги предоставя на
страните.Извършва проверка за собствеността,правоспособността,представителната
власт и след като констатира,че е налице собственост и представителна власт,прочита
на страните съдържанието на нотариалния акт.
В полза на ищцовата страна по нейно искане
съдът допусна и в съдебно заседание на 28.04.2017г.разпита свидетелите Г. *** Т.,син
на законовия представител на АД „ ***“ -
*** Т.,и Н. ***-член на Съвета на директорите на ищцовото дружество.
Според показанията на Г.Т.,работещ от 2014г.в
АД „ *** на длъжността „ кредитен администратор“ и „преговори за лоши кредити“,той е започнал да
работи по сделката,с която ищецът е предоставил кредит от 350 000 евро на
първия ответник,след като кредита не е бил обслужван над 6 месеца.Свидетелят е
влязъл в преговори с г-н Г.,като управител на ООД „М. К. Е.“,с цел намиране на
решение.Не познава Г. лично.Предвид разстоянията контактите са осъществявани по
телефон и имейл,като от средата на
2015г.,до средата на 2016г.са водени преговори.Към края на тези преговори,около
м.март 2016г.Г. е помолил ищеца да направи среща с негов адвокат и негови
партньори,които са пловдивчани,в офиса
на ищцовото дружество в гр.Пловдив.Уточнил е ,че става дума за адв.*** К.,а
партньорите му са *** и И.К.,като партньорството им се състои в това,че имат
планове да развиват съвместно свинефермата,с цел осигуряване на средства за
погасяване дадения от ищеца кредит.Срещата
е проведена на 11.04.2016г.в офиса на ищеца в гр.Пловдив,като на нея са
присъствали свидетеля Т. и колегата му *** като представители на ищеца и *** и ***
К.,който се е представил като адвокат,устно упълномощен,и на ООД „М. К. Е.“ и на партньорите И.К. и ***.На
срещата адв.К. е направил предложение за премахване възбраната на имота,което
не е било одобрено от представителите на
ищеца,след което К.,малко заплашително заявил:“Ние ще прехвърлим имота със или
без Ваше съдействие,има начини“.Ищецът има имейл за тази среща,а на лицата,които
са присъствали на нея,на рецепцията са били изискани личните
документи,съответно в книгата на посетителите са били записани техните данни.Срещата
не е протоколирана,тъй като няма такава практика.Други срещи с адв.*** К. не са
осъществявани от свидетеля,нито пък телефонни разговори.Свидетелят дава
показания в смисъл,че на срещата на 11.04.2016г.И.К. не е присъствал,че не го
познава,не го е срещал,нито е говорил с него по телефон,но от предишно
заседание на съда е разбрал,че е собственик на ЕООД „ К. И.“.На въпрос на съда
откъде е запознат с писмените доказателства по настоящото дело,вкл.с
протоколите от съдебни заседания,свидетелят не дава ясен отговор.Обяснява,че е
инициирал подаване на исковата молба,въз основа на която е образувано
настоящото дело,като се е разбрал с юристите на ищеца,че кредитора е ощетен,и следва да намерят начин да защитят
интереса си.На въпрос на пълномощника на ищеца-адв.П. познава ли адв.И.С. и
разговарял ли е с него във връзка с процесния имот,свидетелят отговаря,че
познава С.,тъй като живеят в един и същ блок,но не е разговарял с него относно
имота.
Според показанията на свидетеля Н. ***,бивш
юрисконсулт на АД „ ***“ до м.10.2015г.,а след това обслужващ ищцовата фирма
абонаментно и с граждански договор по конкретни случаи,свидетелят се е запознал
с управителя на ООД „М. К. Е.“ - Г.Г.
след като е започнало принудителното изпълнение,по време на опис,проведен на
25.04.2016г.с ЧСИ Н.*** по изпълнителното дело.Описът е извършен на два
имота,единият е ипотекиран в полза на ищеца за обезпечение на отпуснатия
заем,другият е процесния,като по идентификатор ищецът не може да го назове.На
въпрос на съда откъде има информация за кои процесни имоти става дума,свидетелят
обяснява,че е запознат с досието при ищеца на „ ***“.Непосредствено след описа
между свидетеля,колегите му *** и *** К.,и
Г.Г. била проведена среща,на
която Г. обяснил,че по съвет на неговите адвокати,които са Адвокатско
дружество „***“,може да се извърши
двойна продажба на този възбранен имот,за да бъде той чист,трето лице да вземе
кредит,с който да погаси дълга на Г. към ищеца.Според свидетеля Г. му казал,че
първото лице,което ще придобие временно имота,е негов близък приятел,на когото ***
не може да си спомни името,но след това,когато видял вписванията в Имотния
регистър,си спомнил,че името,което му било споменато,е на С.Р..По информация на
колеги на свидетеля-*** и Т.,същият разбрал,че С.Р. е бил предлаган през м.януари 2016г.като
евентуален кредитополучател,чрез който кредит да бъде погасен заема към ищеца.
Показанията на двамата свидетели на ищеца се
опровергават от тези на свидетеля *** *** К.,сочен от ищеца като адвоката,който
е преговарял с представители на АД „ ***“,както
като пълномощник на Г.Г.,съответно на
представляваното от него дружество ООД
„М. К. Е.“,така и на партньорите на това дружество,сред които и ЕООД „ К.
И.“.Въпреки наведените в хода на делото твърдения относно действията на това
лице,ищецът не направи искане за допускането му като свидетел в своя
полза.Адвокат *** К. беше допуснат и разпитан като свидетел по делото по искане
и в полза на ответника ЕООД „ К. И.“.От показанията му се установява
следното:От момента,в който е започнал
да работи като адвокат,т.е от 2002г.,К. работи в Адвокатска кантора „ ***“,гр.Пловдив.Останалите
адвокати,които работят в това Адвокатско дружество са:Г. ***,*** К.,*** К. и ***.Свидетелят
познава адв.И.С. като адвокат,който работи на съдебния адрес,на който е
Адвокатска дружество „ ***“,гр.Пловдив,но С. не е част от дружеството,няма
трудови правоотношения с него,а работи
самостоятелно.Сградата,в която се помещава адвокатското дружество,в което
работи свидетелят,представлява сграда на два етажа,с офис помещения,като адв.С.
работи в един от офисите,но самостоятелно,дори не е сътрудник в кантората на
свидетеля,сам се осигурява,сам си плаща данъците.На *** К. не говорят нищо имената АД „ ***“,ООД „М. К. Е.“, и ЕООД „ К. И.“.Не свърза с нищо
и имената Г.Г. и И. Любчев К.,заявява изрично,че не познава седналия в
залата Г.Г..На въпрос на съда водил ли е преговори от името на ООД „М. К. Е.“ и ЕООД „ К. И. в продължение на
повече от 5 месеца през 2015-2016г.,свидетелят отговаря,че няма как да е
водил,след като не познава тези дружества,не му говорят нищо,няма как да е
осъществявал преговори от тяхно име,още
по-малко в продължение на пет месеца.На свидетеля бяха предявени находящите се
в кориците на делото НА № ***. и НА № 185/30.05.2016г.,с въпрос дали е участвал
по някакъв начин в изготвянето им,съответно в разговорите преди изготвянето със
страните,които са вписани в нотариалните актове.От отговорите му става ясно,че
не му е известна фирма „ М. К. Е.“,не познава нотариус от гр.Добрич,за първи
път е пристигнал в града във връзка с
призоваването му като свидетел по настоящото дело,С.Р. също не познава,не
е изготвил НА № 109,нито му е известно някой от адвокатската кантора,в която
работи,да е готвил документи за сделка в гр.Добрич.Вторият НА № 185 от 30.05.2016г.също
не му говори нищо,той пак е изготвен в гр.Добрич,а в периода 25-30.05.2016г.К.
е бил извън страната,на екскурзия в Барселона.На въпроси на пълномощника на
ищцовото дружество - адв.П.,свидетелят отговаря,че не познава лице на име Г.Т.,нито
фирма АД „ ***“,съответно не е бил на среща в офиса на тази фирма на
11.04.2016г.Посочените му присъстващи в залата свидетели на ищеца Г.Т. и Н. ***
свидетелят не разпознава,като обяснява,че за първи път ги е видял днес пред
залата.
За установяване на обстоятелствата относно
регистрацията на третия ответник в полза на ЕООД „ К. И.“ беше допуснат и
разпитан като свидетел адв.И.С..В показанията си същият потвърждава,че работи в
офис,регистриран на същия адрес,на който и Адвокатско дружество „ ***“,а
именно:гр.Пловдив,бул.“ *** „ № 177,но сам,не е в съдружие с никого.Името „ К.
И.“ свързва с фирма,която е регистрирал,но нищо повече.Няма спомен за
конкретните подробности относно регистрацията,по чие искане е извършил
регистрацията,не си спомня кой е управител на
тази фирма.На въпрос на съда дали си спомня тази регистрация във връзка
с нещо друго,а именно,че освен клиента,на когото е регистрирана
фирмата,свидетеля е имал разговори и с други лица във връзка с регистрацията,адв.
С. заявява,че не си спомня в този случай да е ставало дума за подобни
обстоятелства.
Така установената фактическа обстановка
обосновава следните правни изводи:
Неоснователно е наведеното от ответниците
възражение за недопустимост на предявените искове.По подробно изложени в
постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение №
500/05.12.2016г./стр.187-193/мотиви,които поддържа и понастоящем,съдът
намира,че исковете са процесуално допустими.
Разгледани по същество,исковете са неоснователни
и недоказани и като такива подлежат на отхвърляне.
За да бъде уважен иска по чл.135,ал.1 ЗЗД,е
необходимо да са налице предвидените в
закона предпоставки,а именно:ищецът да има качеството на кредитор;да е налице увреждане
на кредитора;длъжникът да е знаел за увреждането при продажбата на имота на
трето лице;при възмездна сделка третото лице-купувач също да е знаело за
увреждането на кредитора.Липсата на която и да било от посочените
кумулативни предпоставки обуславя
неоснователност на иска на кредитора.
Не е спорно по делото,че ищецът е кредитор на ответника ООД „ М. К. Е. за парични вземания,възникнали преди
извършване на покупко-продажбата,обективирана в НА № ***.,чиято относителна
недействителност спрямо ищеца се претендира да бъде обявена.Горното
обстоятелство се установява от неоспорените от страните и приети от съда писмени доказателства по
делото:Договор за заем от 12.12.2014г./стр.9-20/;Удостоверение,издадено от
ищеца под изх.№ 150/07.07.2016г./стр.22/;Изпълнителен лист от
27.01.2016г.,издаден от РС,гр.Силистра по ч.гр.д.№ 91/2916г./стр.21/.Тези
писмени доказателства удостоверяват,че АД
„ ***“,гр.Пловдив е кредитор на ООД „ М. К. Е.“,гр.Силистра по договор за заем
от 12.12.2014г.,по силата на който ищецът е предоставил на първия ответник заем
в размер на 350 000 евро главница.Към 07.07.2016г.общият размер на дълга по
договора възлиза на 590 377.47 евро.За плащане на част от дълга,в размер на
сумата от 50 000 евро,заедно със законна лихва,считано от 26.01.2016г.,до
окончателното заплащане на задължението,както и за сумата от 3 952.70 лв.-съдебни
разноски,на 27.01.2016г.ищецът се е снабдил с изпълнителен лист,издаден срещу
ответника по ч.гр.д.№ 91/2016г.по описа на Районен съд,гр.Силистра.Въз основа
на този изпълнителен лист,видно от приетото като доказателство по настоящото
дело/стр.309/ Искане за заличаване на възбрана, е образувано изп.д.№
20168100400102 по описа на ЧСИ Н.***,район на действие-ОС Добрич.ООД „ М. К. Е.“
не прави възражение,че е погасил кредита
по договора за заем от 12.12.2014г.,вкл.не оспорва задължението си и по
изпълнителното дело.
Безспорно установено с оглед съдържанието на
приетия като доказателство по делото/стр.23,24/ НА № ***.на Агенция по
вписванията,гр.Добрич,е,че на 25.05.2016г. ООД „М. К. Е.“,ЕИК ****,гр.Силистра
е извършила разпореждане със свои недвижими имоти,като ги е продала на С.И.Р.,ЕГН:**********,***.
Спорно е обстоятелството дали с процесното
разпореждане е увреден кредитора.Според ищеца,увреждането му произтича от
факта,че ООД „М. К. Е.“ се е разпоредило
със свое недвижимо имущество,с което АД
„ ***“ е можело да удовлетвори своите вземания.Според първия ответник,увреждане
не е налице,тъй като активите,оставащи в неговия патримониум след оспорената продажба,вкл.тези,които
служат за обезпечение по процесния договор за заем и изпълнителното дело,многократно
надхвърлят по стойност вземането на ищеца.
Неправилно е разбирането,че ако длъжникът
притежава достатъчно имущество,с което кредиторът да бъде удовлетворен,то не е
налице увреждане на кредитора чрез осъществяване на разпоредителната сделка и
съответно такова увреждане е налице,ако имуществото на длъжника е недостатъчно.Налице
е постоянна и непротиворечива съдебна
практика на ВКС,съгласно която всяко отчуждаване на имот обективно води до
намаляване имуществото на длъжника,което от своя страна затруднява изпълнението
на задълженията му към кредиторите.Приема се,че увреждането е обективен факт и
не зависи от субективното отношение на длъжника,нито от преценката на
кредитора.Увреждане е налице винаги,когато с фактическите си и правни действия
длъжникът намалява възможността за удовлетворяване на кредитора,спрямо когото съгласно
чл.133 ЗЗД отговаря с цялото си имущество.Съгласно Решение № 224/30.10.2014г.по
гр.д.№ 2310/2014г.,III г.о.,ГК на ВКС,постановено по
реда на чл.290 ГПК,увреждащо е всяко правно или фактическо действие на
длъжника,с което се осуетява или затруднява осъществяването на правото на кредитора да се удовлетвори от
длъж***ото имущество,като е без значение дали длъжникът притежава друго
имущество,от което кредиторът да се удовлетвори,тъй като оспорената сделка
страда само от относителна недействителност,която лесно може да се
преодолее,като длъжникът изплати задължението си към кредитора или искът на
кредитора за вземането бъде отхвърлен.В подкрепа на това становище е и Решение
№ 149/12.11.2013г.по т.д.№ 422/2012г.,I т.о,ТК
на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК,съгласно което възражението,че
длъжникът разполага и с друго имущество,извън разпореденото,или че получената
насрещна престация е равностойна на
цената на недвижимия имот,не е основание да се
приеме,че не е налице увреждане.Противното би означавало при
недобросъвестност на длъжника – същият не плаща свой дълг,да му се предостави
възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи
принудително изпълнение.Цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на
кредитора и всяко действие на длъжника,което намалява това имущество,е
увреждащо за кредитора.Така в Решение № 407/29.12.2014г.на ВКС по гр.д.№
2301/2014г.,IV г.о,ГК,постановено по реда на
чл.290 от ГПК,се приема,че за обезпечение вземането на кредитора служи цялото
длъж***о имущество/чл.133 ЗЗД/,поради
което право на кредитора е да избере начина,по който да се удовлетвори от това
имущество-дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго
налично такова.Длъжникът не разполага с възражение,че притежава и друго
имущество,извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу
кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение.
Предвид изложеното,следва извода,че в случая
е налице обективния елемент от фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД,т.е
увреждане на кредитора,доколкото с извършената разпоредителна сделка имуществото
на ООД „М. К. Е.“ е намалено,с което е затруднена
възможността на АД „ *** „ за
удовлетворяване от всяко от притежаваните от длъжника имущества.
С оглед на момента на извършване на
сделката,обективирана в НА № 109,а именно-след възникване вземането на АД „ ***“
към ООД „М. К. Е.“,съдът приема,че е
налице и знание за увреждане у първия ответник като длъжник на ищеца. В този
смисъл е и задължителната съдебна практика.Съгласно постановеното по реда на
чл.290 ГПК Решение № 18/04.02.2015г.по гр.д.№ 3396/2014г.на ВКС,IV г.о,длъжникът винаги знае за увреждането,когато е
извършил сделката след възникване на вземането.Съгласно Решение №
639/06.10.2010г.на ВКС по гр.д.№ 754/2009г.,IV г.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК,длъжникът
знае за увреждането,когато знае,че има кредитор и действието му уврежда правата
на кредитора.След като към 25.05.2016г.продавачът по НА № 109 знае,че е длъжник на ищеца по
неплатен паричен дълг,то той знае,че с продажбата на процесните имоти лишава
кредитора от възможността да насочи изпълнение върху тях,с цел удовлетворяване
на вземането си.
За да е успешен отменителния иск,необходимо е
при възмездност на действието,третото лице,с което длъжникът е договарял,също
да знае за увреждането.Презумпция за знание е установена в чл.135,ал.2 ЗЗД само по
отношение на ограничен кръг лица,като за всички останали тази презумпция не действа,а тежестта за доказване
знание у третото лице е на ищеца.Съгласно
Решение № 940/08.01.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1618/2008г.,III г.о.,ГК,знанието за увреждането у лицето,с което
длъжникът е договарял-чл.135,ал.1,пр.2 ЗЗД,следва да се докаже с конкретност и
сигурност,а не общо и по предположение.
В случая по делото остана недоказано твърдението
на ищеца,че знание за увреждане на
кредитора АД „ ***“ към момента на осъществяване на обективираната в НА № 109
покупко-продажба е било налице и у купувача С.Р.,както и твърдението за наличие на съвместна договорка между първия и
втория ответник за увреждане на ищеца.
Твърдението на ищцовата страна,че от нотариалния
акт за покупко-продажбата,№ ***.,С.Р. разбрал
и бил наясно,че ООД „М. К. Е.“ има неплатени задължения към ищцовото
дружество,за което било образувано и е висящо изп.д.№ 20168100400102 по описа
на ЧСИ Н.***,беше опровергано от показанията на нотариус ***,изповядала
продажбата.Свидетелката беше категорична,че нито е предоставяла на С.Р.
описаното в НА № 109 под № 22 Искане на ЧСК Н.*** от 25.05.2016г. за заличаване
на възбрана,нито е чела на купувача съдържанието на този документ.Само по себе
си обстоятелството,че искането е описано като приложение под № 22 към нотариалния акт,не обоснова извод,че купувачът
по сделката е бил запознат с него,тъй като,както свидетелства и нотариус ***,тя
няма задължение по закон да запознава страните с документите,описани като
приложения към нотариалния акт,нито да им връчва преписи от тези документи.Нормата
на чл.579,ал.1 от ГПК вменява в задължение на нотариуса да прочете на
участващите лица съдържанието на акта,а съгласно разпоредбата на чл.581 ГПК,на
участващите в сделката лица се връчват екземпляри от нотариалния акт,но не и от
приложенията към него.Само по себе си обстоятелството,че към момента на
изповядване на сделката по НА № 109 възбраната върху процесния имот все още не е била заличена,също
не удостоверява знание у купувача за съществуването й.Съществуващата възбрана
не е пречка да се прехвърли имота,а
доказателства,че преди изповядване на сделката купувачът е предприел действия
по изясняване на въпроса дали имота е свободен или не от тежести не се
събраха.Показанията на св.*** са в смисъл,че преди изповядване на сделката е
имала две или три срещи само с продавача,на които той й обяснил,че е предприел
действия по заличаване на възбраната.В деня на сделката продавачът е
предоставил на нотариуса направеното от
ЧСИ Н.*** искане за заличаване на възбраната и тъй като според *** е било въпрос на време,и то кратко,възбраната
да бъде заличена,то искането повече не е обсъждано,като нито е четено,нито е
представено на купувача.По справка,направена от *** в края на работния
25.05.2016г.или на следващия ден,е установено,че възбраната действително е
заличена.
Показанията на нотариус *** опровергават и
твърдението на ищеца,че Адвокатско
дружество „ ***“,гр.Пловдив,е обслужвало и двете процесни сделки,от което следвала недобросъвестност на страните по
тях.Нотариус *** е категорична,че тя е изготвила НА 109,нито по първата,нито по втората сделка е
комуникирала с други адвокати,извън адв.А.Т. като представител на ООД „М. К. Е.“,че и по двете сделки са се явили
само продавача и купувача,като юристи или пълномощници не е имало.Показанията й
се подкрепят и от тези на свидетеля адв. *** *** К. от Адвокатско дружество „ ***“,гр.Пловдив,който
заявява,че идва в гр.Добрич за първи път с оглед настоящото дело,страните по
него не му говорят нищо,не е участвал в изготвянето на нито един от двата
нотариални акта,нито му е известно някой от адвокатската кантора,в която
работи,да е готвил документи за сделка в гр.Добрич.Съдът няма основание да не
кредитира показанията и на двамата свидетели.Доколкото не са налице съмнения в
безпристрастността им,показанията им следва да се ценят като достоверни.
Относно наведено от ищеца твърдение за
недобросъвестност на Р.,тъй като по НА № 109 същият закупил имотите на
занижената цена от 100 000 лв.,която не била платена и без предвидено
обезпечение,константна е съдебната
практика,че намерението за увреждане на кредитора не е поставено в
зависимост от продажната цена на имота.Продажната цена не може да служи като
елемент от знанието за увреждане,тъй като тя се определя в резултат на
съотношението – търсене/предлагане и съвпадане волеизявленията на договарящите
страни по съществените елементи на договора за продажба.Съгласно Решение №
149/12.11.2013г.на ВКС по т.д.№ 422/2012г.,I т.о,ТК,постановено по реда на чл.290 ГПК,евентуалната
разлика между действителната пазарна цена на отчуждения имот и продажната цена,уговорена
между страните,не е от значение за
преценката за наличие или липса на увреждане на кредитора.Неотносими към предмета на доказване по делото са и изложените
от ищеца доводи за липса на договорено обезпечение,както и че сочената продажна
цена по атакуваната сделка не била реално заплатена.Дали в полза на продавача
ще бъде учредено или не обезпечение,е въпрос на свободно договаряне на страните
по сделката,поради което липсата на обезпечение не е индиция за
недобросъвестност.Неплащането на цената би било основание за разваляне на
сделката поради неизпълнение,но не и за
относителната й недействителност.
На установяване по делото подлежат твърденията
на ищеца,на които той основава претенцията си,наведени в исковата молба,съответно
пояснени и допълнени в допълнителната такава.Недопустимо е след приключване
размяната на книжа между страните и очертаване предмета на спора ищецът да
навежда нови обстоятелства и да прави доказателствени искания във връзка с
тях,още по-малко тези нови обстоятелства да бъдат извличани от разпита на
допуснатите по делото свидетели.В този смисъл и доколкото в установените в
закона срокове ищецът по настоящото дело не е навел твърдение,че още през м.януари
2016г.купувачът по НА № 109 е знаел и при какви точно обстоятелства,че ООД „М. К. Е.“ е длъжник на АД „ ***“ по договор за заем от 12.12.2014г.,несъстоятелно
е изразеното в писмената защита на адв.П. становище,че знанието за увреждане у С.Р.
било установено от разпита на свидетеля ***,който посочвал,че по информация на
свои колеги разбрал,че С.Р. бил
предлаган през м.януари 2016г.като евентуален кредитополучател,чрез чийто кредит
да бъде погасен заема на първия ответник към ищеца.Като направени извън
установените законови срокове не следва да бъдат коментирани като недопустими и
наведените от ищцовата страна в хода на производството по делото твърдения
досежно лицето ***,за евентуалната му връзка със страните по делото,за
съществуването на договор за наем от 15.08.2016г. с наемател ***,както и
исканията с нови писмени и гласни доказателства да се установяват тези и други
нови твърдения.
Съвкупната преценка на събраните по делото
допустими доказателства не създава сигурно и несъмнено убеждение за
осъществяване на факта на знание у С.Р. за увреждане на ищеца като
кредитор,нито за сговаряне на ООД „М.
К. Е.“ с купувача по НА № 109, с цел увреждане на ищцовото дружество.Предвид
изложеното,предявеният иск с правно основание чл.135,ал.1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По претенцията с правно основание чл.124,ал.1
от ГПК,във вр. с чл.135,ал.,1изр.3 от ЗЗД:
Първата предпоставка за уважаването на този
иск,е уважаването на конститутивния иск по чл.135,ал.1 ЗЗД,тъй като само в този
случай е налице конкуренция между кредитора,спрямо когото атакуваното действие
се обявява за недействително към момента на извършването му,и третите
лица,придобили имота при последващото му
прехвърляне.В случая,доколкото извода на съда е,че предявения иск по
чл.135,ал.1 ЗЗД е неоснователен,тази предпоставка не е налице.
Конкуренцията между правата на кредитора и
тези на последващия приобритател е уредена в чл.135,ал.1,изр.3 ЗЗД.Тя трябва да
бъде разрешена с оглед вида на последващата сделка и добросъвестността на
приобретателя по нея.Съгласно цитираната правна норма,недействителността не
засяга правата,които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване
на недействителността.
Безспорно по делото е,че на основание договор
за покупко-продажба,обективиран в НА № ***.на
Агенция по вписванията,гр.Добрич,С.И.Р.
прехвърля придобитите от него недвижими
имоти на ЕООД „ К. И.“.
Непротиворечиво се приема в съдебната
практика,че оборимата презумпция на
чл.135,ал.2 ЗЗД се прилага и по отношение на юридически лица.В този смисъл
Решение № 120/02.02.2000г.на ВКС по гр.д.№ 704/1999г.,V г.о.
В случая твърдението на ищеца за недобросъвестност
на ЕООД „К. И.“ при сключване на
сделката,обективирана в НА № 185/30.05.2016г.,т.е че този ответник също е знаел за увреждащия
характер на сделката по отношение на АД „ ***“,нещо повече,че дружеството било
създадено именно с тази цел,е недоказано по делото.
Съдът намира,че сочените по делото от ищеца
факти за това,че дружеството било създадено 6 дни преди депозиране на
заявлението за заличаване на възбраната и преди сделката,обективирана в НА №
109,с минимален учредителен капитал от 2.00 лв.,сами по себе си не представляват опора за извода на ищеца,че
сделката е сключена между ответниците със знание и единствено и само с цел
увреждане интересите на АД „ ***“.Знанието не може да се предполага,а следва да
е установено от ищеца със категоричност и сигурност.Както вече бе отбелязано в
настоящия акт във връзка с претенцията по чл.135,ал.1 ЗЗД,евентуалната разлика
между действителната пазарна цена на отчуждения имот и продажната
цена,уговорена между страните,също не е от значение за преценката за наличие или липса на
увреждане на кредитора/ Решение № 149/12.11.2013г.на ВКС по т.д.№ 422/2012г.,I т.о,ТК/,поради което не следва да се коментират
изложените в този смисъл доводи от ищеца за занижена цена на имота.Твърдението
на ищцовата страна,че цената не била платена,се опровергава от приетото като
доказателство по делото преводно нареждане за кредитен превод от дата 07.07.2016г.на сумата от 110 000.00
лв.,което удостоверява плащането на
продажната цена по НА № 185 от купувача ЕООД „ К. И.“ в полза на продавача С.Р..Опровергава
се от неоспореното и прието като доказателство по делото заключение на ССЕ и
твърдението на ищеца,че продажната цена по НА № 185 е заплатена със средства,предоставени
на ЕООД „ К. И.“ от ООД „М. К. Е.“ или
свързани с ООД „М. К. Е.“ лица. Анализирайки
от счетоводна гледна точка относимите за това документи експертът достига до
извод за липса на формирани сметни отношения със свързани с ООД „М. К. Е.“
лица.Ищецът и не уточнява конкретните лица,за които твърди свързаност с
ООД „М. К. Е.“,нито по смисъла на кой
закон - §1 от ДР на ТЗ или § 1 от ДР на
ДОПК същите са „ свързани лица“,за да коментира съда налице ли е от правна
гледна точка подобна свързаност.
Недоказано остана и твърдението,че ЕООД „ К.
И.“ е регистрирано единствено с цел да увреди ищеца от адвокат от Адвокатско
дружество „ ***“,гр.Пловдив,която кантора пък влизала,чрез адв.*** К.,като представител и на ООД „М. К. Е.“,и на ЕООД „ К. И.“, в преговори с
ищцовото дружество.
От непротиворечивите и взаимно допълващи се
показания на свидетелите *** К. и И.С. става ясно,че адв.С. не е част от
Адвокатско дружество„ ***“,гр.Пловдив.Позоваването в писмената защита на ищеца
на информация от интернет пространството за опровергаване на този факт,е
недопустимо,както,защото до приключване на съдебното дирене подобни доказателства
от страна на ищеца не се представени и приети по делото,така и защото регистрацията
на Адвокатско дружество се подчинява на специален,установен в Закона за
адвокатурата ред.Адвокатското дружество се учредява с писмен договор,който
съгласно чл.58, т.2 от Закона за адвокатурата съдържа имената и адресите на
съдружниците,като регистрацията и дейността на дружеството се извършват по реда
на чл.57 и 58 и чл.60-67 от с.з.Нормата на чл.62,ал.2 от Закона за адвокатурата сочи,че адвокатското
дружество се вписва в регистъра на адвокатските дружества при окръжния съд по
седалището на дружеството,на вписване подлежат данните,съответно промяната в тях,от учредителния договор по
чл.58,ал.1,т.1-5 и т.12,т.е и имената на съдружниците,като дружеството възниква
като юридическо лице от вписване решението на съда в регистъра.Предвид
изложеното,допустимите писмени доказателства за установяване на обстоятелството
кои са съдружниците в Адвокатско дружество„ ***“,гр.Пловдив са съдебните
решения по партидата на дружеството в
регистъра на съда по седалището му,с които то е регистрирано,съответно са
вписани промени в състава на съдружниците му,а не линкове към сайта на
дружеството.Не е в тежест на ответниците да доказват отрицателния факт,че адв.С.
не е част от състава на Адвокатско дружество „***“,гр.Пловдив,в тежест на ищеца
беше да установи,че той е част.При липса
на ангажирани в този смисъл от ищцовата страна доказателства и с оглед
показанията на свидетелите *** К. и И.С. това твърдение на ищеца остана
недоказано по делото.
Недоказано е и твърдението на ищцовата страна
за връзката на Адвокатско дружество„ ***“,гр.Пловдив с процесните сделки и
конкретно,че това е кантората,която чрез адв.*** К.,като представител освен на ООД „М. К. Е.“,а и на ЕООД „К. И.“,е влизала в преговори с ищцовото
дружество.За установяване на това твърдение ищецът се позовава на разпитаните в
негова полза свидетели.Въпреки,че в показанията си същите сочат,че ищцовото
дружество разполагало и с писмени доказателства,като напр.книга на
посетителите,в която се записват техните данни,писмена кореспонденция за
насрочени между страните срещи,и конкретно за такава,състояла се на
11.04.2016г.,подобни доказателства в установените за това срокове по ТЗ ищецът
не представи и не са приети по делото.При
липса на други доказателства,единствено ангажираните от ищеца гласни такива не
са годни да удостоверят твърденията му.Показанията на св. Н. *** не следва да
се обсъждат като недопустими.Установи се в хода на разпита му,че същият е член
на Съвета на директорите на ищцовото дружество.Съгласно чл.244,ал.1 от ТЗ,АД се
управлява и представлява от Съвет на директорите,поради което като част от
управителния орган на ищцовото дружество свидетелят се явява страна по водените
от АД „ ***“ дела и е недопустимо в това си качество едновременно да
свидетелства в полза на ищеца.
Свидетелят Г. *** Т. пък е син на законовия представител на АД „***“ - *** Т..От друга страна е служител на
ищеца по направление „ лоши кредити“,запознат,както се оказа,не само със всички
документи в оформеното досие на ООД „М.
К. Е.“ по процесния кредит,но и с тези по настоящото дело.Този свидетел,по
негови показания,е инициирал иска,въз основа на който е образувано настоящото
дело,като се е разбрал с юристите на ищеца,че кредитора е ощетен,и следва да намерят начин да защитят
интереса на АД „***“.При тази служебна позиция,с инициатива за
завеждане на иска,при родствената му връзка с Изпълнителния директор на
ищцовото дружество,при положение,че показанията му не се подкрепят от
останалите събрани по делото допустими
гласни доказателства,съдът намира,че на основание чл.172 ГПК не може да
кредитира показанията на св.Т. като достоверни.Същите са силно повлияни от
интереса на свидетеля да докаже знание у ответниците за увреждане на ищеца и за
възпрепятстване удовлетворяване на вземането му.
По гореизложените мотиви,съдът намира
претенциите за неоснователни и недоказани и като такива следва да ги отхвърли.
Съобразно този изход на спора и на основание
чл.78,ал.3 ГПК ищецът дължи и следва да
заплати на ответниците сторените по делото съдебни разноски.
Ответниците претендират разноски,както
следва:
ООД „М.
К. Е.“ - платено адвокатско възнаграждение в размер на 9 500 лв./стр.399,400/;
С.И.Р. - платено адвокатско възнаграждение в
размер на 20 520 лв. /стр.410-406/;
ЕООД „ К. И. - платено адвокатско
възнаграждение с в размер на 20 520 лв. /стр.407-411/.
Ищецът прави на основание чл.78,ал.5 ГПК
възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на пълномощниците на
всички ответници.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2013г.на
ОСГТК на ВКС,съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,когато
страната е заплатила възнаграждението.В договора следва да е вписан начинът на
плащане - ако е по банков път,задължително се представят доказателства за това,а
ако е в брой,то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В случая са представени доказателства за плащане по банков път на договорените
адвокатски възнаграждения в полза на пълномощниците на С.И.Р. и ЕООД „ К. И.“.
В пълномощното на адв.А.Т./стр.399/ няма
отразяване плащането на договореното
възнаграждение да е в брой,поради което следва да са налице доказателства,че
същото е извършено по банков път.Такива не се представят,поради което не са
налице законовите основания за присъждане на възнаграждението.
Относно направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения на пълномощниците на С.И.Р. и ЕООД „ К. И.“,същото е неоснователно.
Цената на предявените искове е както следва:На
иска с правно основание чл.135,ал.1 ЗЗД – 348 226.20 лв./стр.58-60 от делото/;На
иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК,вр. с чл.135,ал.1,изр.3 ЗЗД - 348 226.20 лв./стр.175/.
Дължимото адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл.7,ал.6,във вр. с ал.2,т.5 от Наредба №
1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Определено
по този начин,минималното възнаграждение на един адвокат по всеки от предявените
искове,които са свързани,възлиза на сумата от 8 494.52 лв./3530 + 2% от 248
226.20 - 4 964.52 лв./,или общо на 16 989.04 лв.Договорените адвокатски
възнаграждения в случая възлизат на сумата от 17 100 лв.всяко,върху която е
начислено и заплатено и 20% ДДС,в размер на сумата от 3 420 лв.,при което
общата заплатена сума възлиза на 20 520.00 лв.Институтът на чл.78,ал.5 от ГПК е
насочен по-скоро към установяване на социална справедливост и недопускане на
злоупотреба с процесуални права,а не установява задължение на съда винаги да
редуцира разноските и то до размера на абсолютния минимум.С оглед обема на
извършената от процесуалните представители на ответниците работа,както и
обстоятелството,че делото е с по-висока
фактическа и правна сложност,възнагражденията в размер на 20 520 лв.с ДДС за
всеки от адвокатите на двамата ответници не се явяват прекомерни и следва да
бъдат присъдени в договорените размери.
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление:гр.Пловдив,район „Централен“,ул.“
***“ № 49,ет.3,представлявано от прокуриста ***,срещу ООД „ М. К. Е.“,ЕИК ****,със
седалище и адрес на управление:гр.Силистра,ул.“ Генерал Попов“ №
17,представлявано от управителя Г.Г. и срещу С.И.Р.,ЕГН:**********,***,иск с
правно
основание чл.135,ал.1 от ЗЗД - за обявяване за относително недействителен
спрямо ищеца на договор за
покупко-продажба,обективиран в НА № ***.на Агенция по
вписванията,гр.Добрич,с продавач ООД „ М. К. Е.“ и купувач С.И.Р..
ОТХВЪРЛЯ
предявения от АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление:гр.Пловдив,район
„Централен“,ул.“ ***“ № 49,ет.3,представлявано от прокуриста ***,срещу ЕООД „ К. И.“,ЕИК ****,със седалище и адрес
на управление:гр.Пловдив,район “Източен“,п.код 4000,ул.“ ***“
24,ет.4,ап.11,представлявано от И. Л. К.,иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,във вр. с чл.135,ал.1,изр.3 от ЗЗД - за
признаване за установено,че ЕООД
„ К. И.“ няма права,придобити по силата на НА № ***.на Агенция по вписванията,гр.Добрич,които права могат да
бъдат противопоставени на ищеца,в качеството му на кредитор на ООД „ М. К. Е.“.
ОСЪЖДА АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление:гр.Пловдив,район
„Централен“,ул. „***“ № 49,ет.3,представлявано от прокуриста ***,да
заплати на С.И.Р.,ЕГН:**********,***,сторените по делото разноски,в размер на 20
520 лв./двадесет хиляди петстотин и двадесет лева/-платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление:гр.Пловдив,район
„Централен“,ул. „***“ № 49,ет.3,представлявано от прокуриста ***,да заплати на ЕООД „ К. И.“,ЕИК ****,със
седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,район “Източен“,п.код 4000,ул.“ ***“
24,ет.4,ап.11,представлявано от И. Л. К.,сторените по делото разноски,в размер
на 20 520 лв./двадесет хиляди петстотин и двадесет лева/-платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
пълномощниците на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: