СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
7206 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 567866 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 12902/2018 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 166 състав, е отхвърлен предявеният от Р.Р.М., ЕГН **********, срещу
„Д.з.“ ЕАД, ЕИК ********, иск, с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, за
заплащане на сумата от 1 392,79 лв.,
частична претенция от 10 000 лв., представляваща незаплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.02.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
С решението Р.Р.М., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Д.з.“ ЕАД, ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 350 лв., представляваща разноски в
производството.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от Р.Р.М., в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Сочи, че по делото безспорно е
установено, че на 03.07.2019 г. в гр. София е имало гръмотевична буря с валеж
от дъжд и град. Твърди, че в резултат на градушката са нанесени щети по
процесния автомобил, които съгласно автотехническата експертиза могат да бъдат
получени при валеж от градушка. Поддържа, че от заключението се установява, че
при описите на двете претенции не са установени дублиращи се детайли. Твърди,
че неправилно районният съд е приел, че след като при първия оглед не са констатирани
следи от градушка, а едва с последващия такъв, то щетите по автомобила не са в
причинно - следствена връзка с твърдяното събитие. Излага, че срокът за завеждане
на щети от градушка е бил удължен, поради което за ищеца не е имало пречка да
заведе претенцията си в по - дълъг срок. Сочи, че възражението на ответника за
прихващане следва да бъде оставено без уважение. Моли съдът да отмени решението
и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Д.з.“ ЕАД, с който жалбата се оспорва и се моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Твърди, че правилно районният
съд е приел, че липсва причинно - следствена връзка между констатираните
увреждания и твърдяното събитие. Сочи, че при първия оглед не са констатирани
щети от градушка по автомобила. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 166 състав е бил сезиран с иск, с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За да бъде уважен предявеният
иск по чл.
405, ал. 1 КЗ, от ищеца следва да бъде установено при условията на
пълно и главно доказване: 1. наличието на валидно сключен застрахователен
договор между страните по делото към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2. настъпването на застрахователно събитие, което представлява покрит
от застрахователя риск и 3. размера на претендираното от него обезщетение. При
установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да установи
твърдените от него обстоятелства, които представляват предпоставки за отказ
застрахователното обезщетение да бъде заплатено.
По делото е прието за безспорно, че между страните е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“,
полица № 440117215005601, със срок на валидност от 00:00 ч. на 27.04.2017 г. до
23:59 ч. на 26.04.2018 г.
Видно от приетото по делото удостоверение от НИМХ, на
03.07.2017 г. от около 00:00 ч. до около 06:30 ч. на територията на гр. София,
в района на ж.к. „Обеля” и в района на кв. „Надежда” на три пъти е имало
умерена до силна гръмотевична буря с умерен до силен валеж от дъжд и град.
Видно от уведомление за щета 44012131719848 от
07.07.2017 г., същата е заведена за настъпило на 05.07.2017 г. в гр. София, „Околовръстен
път“ и ул. „3-та“ събитие, от което са увредени преден капак, челно стъкло,
радиатор, маска, предна броня, щети по цялата предна част. Увредените детайли
са описани при проведен на 13.07.2018 г. оглед, с приложен снимков материал.
Видно от уведомление за щета 44012131723098 от
28.07.2017 г., същата е заведена за настъпило на 03.07.2017 г. в гр. София,
ж.к. „********, събитие, от което са увредени таван, преден капак, заден ляв и
десен панел, заден капак, леви и десни врати и др. Увредените детайли са описани
при проведен на 03.08.2018 г. оглед, с приложен снимков материал.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля И. С.. Свидетелят излага, че процесният автомобил е пострадал от
градушка през лятото на 2017 г.
От заключението на изготвената и приета по делото
съдебно - автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че като вид и характер нанесените вреди
по щета 44012131723098 могат да бъдат получени при валеж на градушка, както и
че в описите по претенциите на двете посочени щети няма дублиращи се детайли.
Спорният момент във въззивното производство е налице ли е събитие,
представляваща покрит риск по договора за застраховка.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че от събраните
по делото доказателства не може да се направи несъмнен и категоричен извод, че
по време на действието на сключения между ищеца и ответника договор за
имуществена застраховка е настъпило предвидено в него застрахователно събитие,
в резултат на което на застрахованото имущество са били нанесени вреди. За да
достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че по повод уведомление за щета 44012131719848 от 07.07.2017 г. на
процесния автомобил е извършен оглед, при който не са констатирани твърдените
вреди. При огледа е заснет целият автомобил, като в опис заключение по щета 44012131719848
подробно са изброени увредените детайли, като в същите не фигурират детайлите,
за които се твърди да са увредени от градушка на 03.07.2017 г.
Неоснователно
се явява оплакването във въззивната жалба, че тъй като срокът за завеждане на щета по отношение на събитието - валеж от
градушка е бил удължен, ищецът първо е заявил претенцията си за настъпил пътен
инцидент, а впоследствие и за градушка. Това е така, тъй като в случай, че щети
от градушка са били налични при предявяване на претенция за щета 44012131719848 от 07.07.2017 г., същите са щели да
бъдат описани в опис - заключение по щета от 07.07.2017 г.
По изложените съображения въззивният съд намира, че са налице основания за
отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.
Изложеното
води до извод, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено поради
съвпадане на крайния извод на двете инстанции.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
юрисконсултско възнаграждение, за което съдът
определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 567866 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 12902/2018 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 166 състав.
ОСЪЖДА Р.Р.М., ЕГН **********, да заплати на „Д.з.“ ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.