Решение по дело №9830/2018 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ 1804/25.04.2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 9830 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано, въз основа на предявени от „К.И.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу Д.А.Ш., ЕГН **********,***, обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и 86 от ЗЗД съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 200,00 лв. – главница по сключен онлайн Договор за потребителски кредит „Е." № * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.03.2018 г. до изплащане на вземането, 18,00 лв. - договорна лихва за периода 21.09.2017 г. - 01.02.2018 г., 68,26 лв. - договорна такса „Гарант“ за периода 21.09.2017г. - 01.02.2018 г., сумата 4,34 лв. - лихва за забава, за периода от 21.01.2018 г. до 15.05.2018 г., за което вземане по ч. гр. д. № * на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се излага, че на 21.09.2017 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, в изпълнение на който ищецът превежда на ответника, чрез системата е- рау, сумата от 200,00 лева. Договорът е сключен въз основа на онлайн заявка от ответника. Отпусната сума е получена лично от кредитополучателя в офис на „Изипей“ АД. При сключване на договора, ответникът е избрал гаранция, предоставена от кредитора, за обезпечаване на задължението, поради което и е начислена допълнителна такса „Гарант“. Вземането, формирано като сбор от предоставена главница и такса „Гарант“, е разсрочено на три равни месечни вноски със следните падежи: 21.10.2017 г., 21.11.2017 г., 21.12.2017 г. От страна на длъжника, не е извършено плащане на нито една вноска. По изложените съображения претендира уважаване на исковете. Претендира се и присъждане на извършените в заповедното и настоящото производство разноски.

Ответникът Д.А.Ш., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание с писмено становище, чрез адв. Д., ищецът поддържа изразеното становище по спора. Моли за постановяване на неприсъствено решение, което искане е оставено без уважение от съда.

Ответникът не се явява, не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № * на ВРС, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на настоящото производство. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Ищецът е представил и като доказателство е приета разпечатана на хартиен носител, електронно попълнена Заявка № 70676 за кредит (л. 8 – 12) за клиент Д.А.Ш., ЕГН *********, от дата 21.09.2017 г., 11:03:21 ч., подадена от IP 90.154.151.220, със статус „подписана“, за отпускане на кредит от 200,00 лв., при сума за връщане 286,26 лв., със срок 21.12.2017 г., 11:03:21 ч. Заявката съдържа също и информация, че клиентът е поискал „банкова гаранция“, както и че е избрал метод на плащане - чрез „Изпипей“. Посочена е още целта на кредита – „зареждане на собствен магазин за плодове и зеленчуци“, както и подробна информация за работата, доходите и разходите на кредитополучателя и гражданското му състояние.

Към доказателствената съвкупност е приобщен неподписан Договор за потребителски кредит „Е.“ № * г., видно от който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 200,00 лв., с тримесечен срок за погасяване на заема, изтичащ на 21.12.2017 г. В чл. 1.4 на Договора страните са уговорили, че „средствата по кредита се предоставят съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен начин от кредитодателя (в брой на каса на Esaypay, или по посочена от него банкова сметка)“. ***роцент на 36 %, при ГПР от 49,7 %. Съобразно чл. 4 страните са се споразумели, за това че кредитополучателят е избрал дружество гарант, което да гарантира връщане на вноските му по кредита, срещу което се е съгласил да заплаща на кредитодателя „такса гарант“ към месечните вноски, в общ размер 68,26 лв.

Представени са и Общи условия на „К.И.“ ООД приложими към договорите за предоставяне на кредит. Съгласно чл. 4.1 и чл. 4.4 от ОУ за да кандидатства за кредит потребителят следва да попълни форма за кандидатстване по електронен път на уеб страница - www.creditins.bg, като с маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“ и натискане на бутона „Потвърди“ кандидатът се съгласява с ОУ. В чл. 4.8 е посочено, че кандидатът потвърждава заявката си, с линк изпратен на посочена от него електронна поща. Съобразно чл. 4.10 от ОУ, при одобрение на заявката, в срок от тридесет минути след потвърждението кредитополучателят следва да получи писмо със линк към индивидуален договор, който съдържа сумата и условията по кредита. От своя страна полученият договор следва да се потвърди чрез друг линк, което обстоятелство е приравнено в чл. 4.11 от ОУ на съгласие на кредитополучателя за незабавно превеждане на сумата по банкова сметка ***.bg или в брой в клон на Изипей.

С исковата молба е представена и Разписка за извършеното плащане № * от дата * г., 11:31 ч., с наредител „Кредит Инс“ и получател Д.А.Ш., за сумата от 200,00 лв. и такса 2,17 лв., а в описание на плащането е посочен договор № * г.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и 86 от ЗЗД.

За да бъдат уважени исковете за реално изпълнение и за обезщетение за забава, в тежест на ищеца е да докаже, че между него и кредитополучателя е сключен валиден договор за кредит за сумата от 200,00 лв., към който допълнително е валидно уговорена клауза за гаранция, че сумата е предоставена по кредита, че е настъпил падежът на вземанията за главница, договорна лихва, такса гарант в посочените размери, че длъжникът е изпаднал в забава.

Доколкото са релевирани твърдения, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние, ищецът следва да докаже, че е изпълнил задълженията по си чл. 18, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) за предоставяне на информация на потребителя и е получил съгласието на потребителя Д.А.Ш. за сключване на договора. Съгласно чл. 18, ал. 2 от същия закон, предоставянето на преддоговорна информация и на изявленията на ответника, с които е изразил съгласието си за сключване на договора, са доказани в хипотезата на извършени електронни изявления при спазване на Закона за електронния документ и електронния подпис (загл. изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г. на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги – ЗЕДЕУУ), в частност изискванията на чл. 13, ал. 1 и 4 във вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, както и на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ.

В случая ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в о.с.з., съответно не е оспорил твърдението на ищеца, че именно на ответника принадлежи електронното изявление посочено в Заявка № 70676 за кредит от 21.09.2017 г., с което е поискано отпускането на заем. Действително същото не носи квалифициран електронен подпис, но от друга страна не е оспорено от ответника, В тази връзка Определение № 169/06.04.2017 г. по ч.т.д. № 672/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. сочи, че представено и прието като доказателство по делото (на хартиен носител като заверен препис както в настоящия случай) електронно изявление на една от страните, адресирано до насрещната, което не е подписано с квалифициран електронен подпис, но чието авторство не е било спорно, има доказателствена стойност. Прието е също, че независимо от обстоятелството, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис не се ползва с формална доказателствена сила, то не е „правно нищо“, не е тъждествено на пълна липса на волеизявление. То не може да бъде игнорирано, без да се укаже възможността за доказване кой е издателят му. Принципно представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му. В случай, че такова оспорване не е направено както в срока по чл.193, ал.1 от ГПК, съответно в срока по чл. 184, ал.2 изр. последно от ГПК, за представилата документа страна не възниква задължение да ангажира други доказателства (напр. специализирани технически експертизи). Процесният случай е аналогичен и доколкото представената заявка не е подписана, но не е и оспорена от ответника, въпреки че последният е имал възможността за това, заявката преценена наред с останалите доказателства по делото следва да се счита за изходяща именно от лицето Д.А.Ш.. Т.е. волеизявлението за влизане е преддоговорни отношения с ищеца за сключване на договор за кредит доказано изхожда именно от ответника.

На следващо място съдът намира за доказано и сключването на самия Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 70676/21.09.2017 г. Действително по делото не са представени доказателства за това, че ищецът е изпълнил предвидената в чл. 4.10 и 4.11 от ОУ процедура да  потвърди индивидуалния договор получен на електронната му поща, който е представен на хартиен носител по делото. От друга страна приетата по делото разписка за извършено плащане към ответника на сумата от 200,00 лв. от 21.09.2017 г. чрез системата epay.bg. не е оспорена, а реквизитите на същата – наредител, получател, дата, сума, номер на договор за кредит и метод за плащане, кореспондират напълно на клаузите от представения Договор за потребителски кредит „Екстра“ № * г. Разписката не е оспорена, респективно съдът приема, че същата удостоверява заверяване на сметката на кредитополучателя с отпуснатата по договора сума. Така се доказва предаването в заем на процесната сума, т.е. завършен фактически състав на реалния договор за заем от 21.09.2017 г.

От горното следва, че ищецът е изпълнил възложената му доказателствена тежест и е установил, че е изправна страна по валидно сключен между страните договор за заем и доколкото няма твърдения, нито доказателства, че ответникът е извършвал погашения по договора след падежа на задължения за главница и договорна лихва, тези искове следва да се уважат в претендираните размери. Вследствие уважаване на претенцията за главница основателна се явява и акцесорната за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението 21.05.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на задължение за мораторна лихва върху главницата в размер на 4,34 лв., за периода от 21.01.2018 г. до 15.05.2018 г.

Същевременно съдът намира, че ищецът по делото не установи валидно уговорена клауза за заплащането на такса „Гарант“ по следните съображения:

Доколкото процесният договор за кредит е потребителски (същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит), едновременно с което е сключен при действието на ЗПК, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В случая претенцията на ищеца, наред с главница, договорна лихва и обезщетение за забава включва и договорна такса „Гарант“. По отношение на последното вземане се твърди, че произтича от клауза на договора за кредит, съгласно която кредитополучателят се е задължил да заплаща на кредитодателя възнаграждение за предоставена от трето лице гаранция по отпуснатия от „К.И.“ ООД потребителски кредит. Същевременно чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение за кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Следователно клаузата за такса „гарант“ де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти.

Наред с горното, от представената заявка за отпускане на кредит е видно, че ответникът е пожелал банкова гаранция. Вместо това обаче в предоставения му договор в чл. 4. е записано, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя „такса гарант”, разсрочена към месечните му вноски. Предвид посоченото, съдът приема, че в случая липсва пълно припокриване на волите на страните по приемането на клаузата по чл. 4 от Договора. Следва да се отбележи още, че чистата стойност на предоставения от заявителя кредит възлиза на 200,00 лв., а сборът на вземанията за такса „гарант“ и договорна лихва се равнява на 86,26 лв. или 43,13 % от заетата сума. При съпоставка между този реален размер на печалбата, която търговецът извлича от предоставянето в краткосрочен заем на собствените си парични средства, с размера на средствата, които собствено е отпуснал по кредита, се наблюдава очевидна нееквивалентност на насрещните престации, която е във вреда на потребителя кредитополучател. Респективно налице е неравноправност на клаузата уговаряща такса „гарант“ по смисъла на чл. 145, ал. 1 от ЗЗП,  съответно същата е нищожна, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, която норма съдът следва служебно да съобрази с оглед качеството потребител на ответника. За пълнота следва да се постави и въпросът, срещу получаването на възнаграждението по такса „гарант“ какво точно насрещно задължение е поел ищецът или третото-лице „гарант“, доколкото посоченото „гарантиране връщане на вноските му по кредита“ очевидно не е допринасло с нищо в патримониума на длъжника, нито е облекчило неговото положение в облигационната връзка, а на практика само е увеличило сумата за връщане по кредита, т.е. печалбата на кредитодателя. Последното следва да се прецени в съвкупност и с липсата на доказателства за реално представено обезпечение от дружество „гарант“ .

По изложените съображения съдът приема, че исковата претенция за установяване на дължимостта на вземането за претендираната такса „гарант” е неоснователна, като произтичаща от нищожна клауза  и като такава подлежи на отхвърляне.

Предвид изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно за главница, договорна лихва и обезщетение за забава. В тази връзка с оглед поисканите и доказани разноски, съдът намира че с решението на ищецът следва да се присъдят следните суми – 19,14 лв. за държавна такса и 229,68 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 133,98 лв. за държавна такса и 229,68 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:   

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.А.Ш., ЕГН **********,***, дължи на „К.И.“ ООД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 200,00 лв. (двеста лева) – главница по сключен онлайн Договор за потребителски кредит „Е." № * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.03.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 18,00 лв. (осемнадесет лева) - договорна лихва за периода 21.09.2017 г. - 01.02.2018 г., сумата 4,34 лв. (четири лева и тридесет и четири стотинки) - лихва за забава, за периода от 21.01.2018 г. до 15.05.2018 г, за което вземане по ч. гр. д. № * на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 68,26 лв. - договорна такса „Гарант“ за периода 21.09.2017г. - 01.02.2018 г.

ОСЪЖДА Д.А.Ш., ЕГН:**********,*** да заплати на „К.И.“ ООД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:***8,82 лв. (двеста четиридесет и осем лева и осемдесет и две стотинки), представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 363,66 лв. (триста шестдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                    

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: