Р Е Ш Е Н И Е
№43
гр. Велико Търново,
19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 792 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят К.Ж.А. ***, чрез
представителя си *** Н.К. от ВТАК е
обжалвал заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0268-000412
от 5.11.2020 на началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица
при ОДМВР – Велико Търново, с която прекратена регистрацията на МПС за срок от
шест месеца.
Жалбоподателят аргументира, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неизяснена обстановка и
при неправилно приложен материален закон. В открито заседание, чрез
представителя си поддържа, че след като е налице ЗППАМ по чл.171, т.2а, буква
„б“ от ЗДвП, то мярката е приложима по отношение на собственика на МПС, какъвто
той не е. Претендира разноските по делото.
Ответникът – началникът па сектор „Охранителна
полиция” в РУ – Горна Оряховица при ОДМВР- Велико Търново не заема становище по
жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане по същество.
Видно е от съдържанието на самата
заповед, че същата е връчена на 26.11.2020 г. на жалбоподателя, като от
щемпела, положен върху самата нея от ответника се установява, че тя е подадена
чрез него до съда на 09.12.2020 г.
Жалбоподателят е активно легитимиран да оспори заповедта, тъй като той е
посочен като адресат на неблагоприятните и последици.
По същество жалбата е основателна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, се установява следната обстановка:
Според
обстоятелствената част на процесната заповед, на 5.11.2020 година в град Горна
Оряховица, на кръстовището на улиците „Васил Левски“ и „Ангел Кънчев“, в посока
към улица П.Р.Славейков жалбоподателят е управлявал собственият си лек
автомобил „Ауди Q7“ с
регистрационен номер ***, като в сградата на РУ – Горна Оряховица е изпробван
за наркотични средства и техните аналози с техническо средство Dreger Drug Test 5000, №ARHJ-0011, който уред е отчел
наличието на метамфетамин, номер на пробата 335. Посочено е, че тестът е започнал
в 13, 38 часа и приключил в 13, 45 часа и е издаден талон за изследване, в
който е вписано, че водачът приема показанията на уреда и не желае кръвна проба
за химичен анализ. Самият водач е заявил употребата на това вещество на
3.11.2020 година.
На 5.11.2020
година е съставен АУАН №303925, в който са описани идентични обстоятелства,
като е посочено, че водачът нарушава разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1,
предложение второ от ЗДвП.
Видно от
представения талон за изследване №0045748, в 13,38 часа на 5.11.2020 година е
извършена предварителна качествена проба с техническо средство Dreger Drug Test 5000, като е показан
положителен резултат за метамфетамин. Налице е и изявление на жалбоподателя за
това, че той приема показанията на техническото средство, като е положен негов
подпис. Талонът е връчен на лицето в 13,50 часа на същата дата. Видно от
протокола за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества, жалбоподателя е бил възбуден, с ясно произношение, зачервени
конюктиви на очите, ясен говор, проверката дава положителна проба за наркотични
вещества. Според протокола за медицинско изследване /лист 10 от делото/ жалбоподателят
е употребил метамфетамин /като количество е отбелязано „три линии“/ на
3.11.22020 година.
По повод на
това поведение на жалбоподателя е образувано бързо производство за наличие на
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, видно от писмото на разследващия полицай
до дежурния прокурор при ГОРП.
В открито
заседание представителят на жалбоподателя представя като писмено доказателство
Част 1 от свидетелство за регистрация №*********, издадено въз основа на
разпоредбите на чл.33 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства /Наредбата/, съгласно приложение №5 към алинея 3 от
тази разпоредба. Видно от съдържанието му е, че като собственик на МПС, което е
управлявал жалбоподателя е отразено дружеството „Амиго Лизинг“ ЕАД, клон
Пловдив. Самият жалбоподател е отразен като ползвател по смисъла на чл.4, ал.3
от Наредбата, а не като собственик на МПС.
Какви са
изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните
доказателства?
Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица“. Според представената заповед № 366з-2141/27.07.2017 г. на
директора на ОДМВР – Велико Търново /лист 12 от делото/, началникът на сектор „охранителна
полиция“ в РУ, което е на територията на ОДМВР – Велико Търново, е овластен да
издава ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП. Посоченото правомощие за това възниква от
заповед №8121з-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
съдържанието на която е служебно известно на съда. При това положение заповедта
за прилагане на принудителната мярка е валиден административен акт.
Спазена е формата на заповедта за
прилагането на ПАМ на плоскостта на изискването на разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП тази заповед да е мотивирана. Посоченото изискване за мотивиране
означава спазването на разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на
административния орган. Съдът счита, че в заповедта са посочени, макар и
схематично, установените от прилагащия мярката обстоятелства и факти, които
според този орган се вписват в посоченото правното основание. В конкретният
случай е разпореден правен резултат, който е следствие на посочените в ПАМ
факти и обстоятелства и който според ответника е следствие от нормата на
чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.
Не са налице процесуални нарушения при
издаването на заповедта, които да са съществени и да са повлияли на прилагането
на принципа по чл.7 от АПК.
Заповедта обаче е издадена в противоречие с материалния
закон. Според нормата на чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, на което основание е
издадена оспорената заповед „За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;“.
От хипотезиса на посочената разпоредба
следва, че мярката се прилага само по отношение на физическо лице, което трябва
да е и собственик на съответното моторно превозно средство. Всъщност правната
логика сочи, че ако собственик е юридическо лице, тази принудителна
административна мярка е неприложима. Иманентното изискване на нормата
собственика да е физическо лице следва от необходимостта този собственик да
управлява съответното МПС. Управлението на МПС е съзнателна и волева човешка
дейност, характерна единствено и само за физическите лица. Няма как юридическо
лице да управлява МПС, нито може такова лице да е подложено на въздействието на
алкохол или наркотични вещества, каквото изискване съдържа хипотезата на
чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП.
След като в процесният случай е
установено, че собственик на МПС, което е управлявано от жалбоподателя към
претендирания момент е юридическото лице „Амиго Лизинг“ ЕАД – Пловдив, то
разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП е неприложима по отношение на
физическото лице – ползвател на моторното превозно средство.
Жалбата е основателна и следва да бъде
уважена.
При това положени е основателна е
претенцията на жалбоподателя за разноски, като същата следва да се уважи. Разноските
за жалбоподателя представляват държавна такса от 10 лв., както и ефективно
заплатено възнаграждение за един ***от 400 лв. според представения договор за
правна защита и съдействие.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0268-000412 от 5.11.2020 на началник сектор
„Охранителна полиция“ в Районно управление – Горна Оряховица при Областна
дирекция на МВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Велико Търново, да заплати на К.Ж.А. ***, ЕГН **********, разноски за
производството от 410 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :