Решение по адм. дело №1419/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалeн кодекс във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Образувано е по искова молба с предявени искове от Т. М. Б. и Р. М. Б. – чрез упълномощен представител, срещу Община Хасково. В исковата молба се твърди, че е налице дългогодишно незаконосъобразно бездействие на общината, свързано с неприлагане на уличната регулация и осигуряване на достъп до собствения им имот – ПИ с [идентификатор]. Имотът бил възстановен по реституция при условията на пар.4б, ал.1 на ПЗР ЗСПЗЗ на техен родственик, като впоследствие с н.а. №97 и н.а. №98 от 2022г. им бил дарен, а през 2024г. били признати с н.а.№17 от 19.11.2024г. за собственици по дарение и делба на процесния имот. Въпреки възстановяването на собствеността те били възпрепятствани да ползват имота, защото до него нямало достъп по изградена улица или друга възможност за преминаване. За имота имало одобрен подробен устройствен план /ПУП/ - план за улична регулация /ПУР/, одобрен с Решение №241 от 22.07.2016г. на ОбС Хасково, влязъл в сила на 16.09.2016г. Неприлагането на уличната регулация и непостроената улица – тупик, били пряк резултат от бездействието на общината, което продължавало вече 9 години. Действително нямало срок за прилагане на плана за улична регулация, но общината не извършвала необходимото, за да отговори на обществения интерес. Бездействието било свързано с неизвършване на необходимите и дължими по закон действия, свързани с прилагането на план за улична регулация. Нарушени били не само национални норми, но и основни европейски регламенти и директиви, включително чл.17 и чл.41 от Хартата на основните права на ЕС, чл.1 от Протокол №1 към ЕКПЧ, както и принципите за добро управление и ефективна защита. На 01.12.2024г. сключили предварителен договор за наем на имота и уговорили наемна цена от 400 лева месечно, като окончателен договор щял да бъде сключен при осигуряването на дължимия достъп. Така при неполучаването на наемната сума търпели вреда като пропусната полза. На 26.11.2024г. подали до общината заявление за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през съседни имоти, но кметът не издал заповед в процедурата по чл.192 от ЗУТ. Имало не само бездействие от общината, но и не получили никакъв отговор на искането, т.е. имало отказ от комуникация. Искат да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на Т.Б. и на Р.Б. сумата от по 1400,00 лева – за всеки от двамата, представляваща обезщетение за претърпени пропуснати ползи от незаконосъобразно бездействие на общината, произтичащо от неизпълнение на задълженията, които са свързани с прилагането на ПУП - ПУР, одобрен с Решение №241/22.07.2016г. на ОбС Хасково, влязъл в законна сила на 16.09.2016г., считано за периода от 01.12.2024г. до 30.06.2025г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от всеки ищец, считано от подаване на исковата молба и до окончателно изплащане на дължимото, както и да им бъдат заплатени направените по делото разноски.

Ответната страна Община Хасково в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор и оспорва съединените искове, като излага и съображения относно недопустимост. Сочат образувани пред ХАС а.д.№1326/2025г. и а.д.№1130/2025г., като постановените съдебни актове по тях имали решаващо значение по случая и фактологията била известна на съда служебно. Излагат съображения, че липсва незаконосъобразно бездействие. Процедурата по прилагане на ПУП била сложен фактически и правен състав, който включвал множество действия и от страна на администрацията, и от трети лица. Предприетите процедури по отчуждаване били обективна пречка за финализиране на процедурата.

Окръжна прокуратура Хасково дава становище, че исковата претенция на двамата ищци е неоснователна и недоказана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото като доказателства Заповед №293/04.03.2021г., н.а. за дарение на недвижим [имот номер], т.ІІ, рег.№1667, д.№239/2022г. и №98, т.ІІ, рег.№1668, д.№240/2022г., н.а. за удостоверяване право на собственост върху недвижим [имот номер], *** д.№205/2024г. се установява, че двамата ищци са собственици на по ½ ид.ч. от ПИ с [идентификатор].

По отношение на имота има одобрен ПУП ПР с Решение №241/22.07.2016г. – л.56 от делото, като във връзка с осигуряване достъпа до имота, собствен на ищците, с Община Хасково е водена кореспонденция – писма от 14.11.2024г., 15.04.2022г., 05.08.2022г. /л.18-20/.

Процесният имот е предмет на Предварителен договор за наем от 01.12.2024г. – л.22, по силата на който същият ще бъде отдаден под наем с месечна наемна цена от 400,00 лева при сключване на окончателен договор. Съгласно чл.12 от Договора окончателен договор ще бъде сключен в срок до 1 месец, считано от момента, в който до имота „има осигурен достъп, достатъчен, за да може да се стига до имота с лек или товарен автомобил, като достъпът трябва да е в съответствие със законовите изисквания“.

Видно от представените от ответника доказателства със Заповед №РД-56 от 23.01.2025г. на Кмет на Община Хасково се отчуждава от процесния имот и от съседен имот площ за прилагане на предвидената улична регулация. С Решение №7150 от 27.08.2025г., постановено по а.д.№1130/2025г. на ХАС е изменена заповедта в частта на определената сума за парично обезщетение за извършеното отчуждаване на имота с [идентификатор].

Влязлото в сила определение на ЦВД

С извършеното Геодезическо заснемане от март 2025г. се установява съществуваща ограда от бетонови колове и телена мрежа по северната имотна граница на [ПИ] и [ПИ], която ограда ограничава достъпа по [улица], собствен на ищците.

При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание по чл.1 от ЗОДОВ, който регламентира отговорността за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. След изричните указания на съда в Разпореждане №7217 от 03.09.2025г. ищците са посочили предмет на исковете, предявени от тях - имуществени вреди, вследствие на пропуснати ползи и лишаването на съсобствениците от право да ползват имот с [идентификатор], което обезщетение е в размер на по 1400,00 лева за всеки от двамата, считано за периода от 01.12.2024г. до 30.06.2025г., ведно със законната лихва, като увреждането е вследствие незаконосъобразно бездействие на общината, произтичащо от неизпълнение на задълженията, които са свързани с прилагането на ПУП - ПУР, одобрен с Решение №241/22.07.2016г. на ОбС Хасково, влязъл в законна сила на 16.09.2016г.

Предявените искове съдът счита за неоснователни и недоказани, поради следните съображения:

За да бъде доказана основателността на иск по чл.203 от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ следва да бъдат доказани кумулативно налични предпоставки - причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Между страните по делото е безспорно, че ищците са собственици на имот с [идентификатор], по отношение на който одобрен с Решение №241/22.07.2016г., влязло в законна сила, ПУП – план за улична регулация на жил.район [държава], Хасково, както и че е определено обезщетение на основание чл.21, ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗОС във вр. с чл.44, ал.2 от ЗМСМА за прилагане на предвидената улична регулация след отчуждаване на части от имотите с идентификатори 77195.706.52 и 77195.706.51. Няма спор и че към настоящия момент няма сключен договор за наем на имота, а само предварителен такъв с условие да се ползва имота едва след осигуряване на достъп.

При така безспорно установената фактическа обстановка съдът счита, че липсват на законовите предпоставки за уважаване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендираните имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие невъзможността да се ползва имота, са недоказани. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. В случая не е налице пряка и непосредствена връзка между представения по делото предварителния договор за наем и твърдяното бездействие, доколкото в самия предварителен договор има уговорка ползването да започне след сключване на договор за наем, за който е безспорно, че към предявяване на исковете не е сключен. Вредата е пряка, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени твърдяните доходи, но тъй като няма сключен договор за наем и няма поето по него задължение от наемателите да плащат наемна цена, то съдът намира, че ищците не са ангажирали достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, поради което и исковите претенции на двамата са недоказана и следва да бъдат отхвърлени.

Освен това в случая следва да се има предвид, че не са доказани и твърденията за незаконосъобразно бездействие на общината, произтичащо от неизпълнение на задълженията, които са свързани с прилагането на ПУП - ПУР, одобрен с Решение №241/22.07.2016г. на ОбС Хасково, влязъл в законна сила на 16.09.2016г. Именно в исковия период - от 01.12.2024г. до 30.06.2025г., се установи, че има издадена Заповед №РД-56 от 23.01.2025г., касаеща отчуждаване на площ от процесния имот и то негов съседен имот за прилагане на предвидената улична регулация. Наред с това следва да се вземе предвид и че липсват основания с оглед на твърденията в исковата молба да се приеме, че се претендират вреди от неоснователни бездействия, тъй като в случая се твърдят правни действия, а не фактически по смисъла на чл.256-257 от АПК. При разпределяне на доказателствената тежест в Определение №7719/15.10.2025г. съдът е дал изрични указания в посока обстоятелствата, които следва да се докажат от ищцовата страна в настоящото производство.

Поради изложеното, съдът счита, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност на ответника, касаеща причинени на ищците имуществени вреди, поради което предявените искове се явяват неоснователни и недоказани, а като такива следва да бъдат отхвърлени.

При извода за неоснователност на исковете на ответника са дължими направените по делото разноски за юрк.възнаграждение, което съгласно чл.24 от НЗПП съдът определя съобразно и правната и фактическа сложност на делото в размер на 200,00 лева.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявени искове от Т. М. Б. и Р. М. Б. срещу Община Хасково за сумата от по 1400,00 лева – за всеки от двамата, представляваща обезщетение за претърпени пропуснати ползи от незаконосъобразно бездействие на общината, произтичащо от неизпълнение на задълженията, които са свързани с прилагането на ПУП - ПУР, одобрен с Решение №241/22.07.2016г. на ОбС Хасково, влязъл в законна сила на 16.09.2016г., считано за периода от 01.12.2024г. до 30.06.2025г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, като недоказани и неоснователни.

ОСЪЖДА Т. М. Б., [ЕГН], от [населено място] хан, общ.Е.П., и Р. М. Б., [ЕГН], от [населено място], да заплатят солидарно на Община Хасково направените по делото разноски в размер на 200,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.