Решение по дело №5008/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4427
Дата: 20 ноември 2022 г.
Съдия: Мирослав Тодоров Петров
Дело: 20221110205008
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4427
гр. С., 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110205008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „/ДРУЖЕСТВО/“ АД, ЕИК №№№№,
представлявано от А. Н. Л. – председател на съвета на директорите срещу
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия Г №
0039359, издаден от СДВР, с който на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1,
т. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ, обн. в ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 01.01.2016 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от упълномощения си процесуален представител – адв.
1
Радослав Савов от САК, който поддържа жалбата и изложените в нея
съображения. Претендират се разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.

С електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия Г № 0039359, издаден от СДВР е констатирано, че на 30.11.2021 г. в
15:41 часа, гр. С., бул. „И.С.“, до бензиностанция „ХХХ“, с посока на
движение от ул. „К.“ към надлез "Н.", е установено управление на МПС - лек
автомобил марка „Рено“ с рег. № №№№№, регистрирано в РБългария и не
спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Направена е
справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е
жалбоподателят „/ДРУЖЕСТВО/“ АД, ЕИК №№№№, представлявано от А.
Н. Л. – председател на съвета на директорите. Нарушението е установено с
мобилно техническо средство ARH CAM S1 № 11743ee за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от
разстояние.
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, с който на въззивника
2
„/ДРУЖЕСТВО/“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер 2 000,00
/две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Доколкото в електронния фиш не се съдържа информация за срока и
реда на неговото оспорване, съдът намира, че жалбата е депозирана
своевременно и следва да бъде разгледана по същество.

Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, с приложено
извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 е вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на
07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Видно от приобщения по
делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото
средство е една година, като последващата такава е извършена в периода
04.10.2021ч г. – 05.10.2021 г. и е обективирана в протокол от 05.10.2021
г.
Изяснява се от приложената по делото справка от „Гаранционен
фонд“, че към процесната дата превозното средство няма активна застраховка
„Гражданска отговорност“.

Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените
на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните
работи - образец на електронен фиш, часови график, протокол за използване
на автоматизирано техническо средство, снимков материал към нарушението,
справка за собственост на процесния автомобил, справка от Български
институт по метрология, протоколи от първоначална и последваща проверка
на техническото средство и удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, справка от Гаранционен фонд, които следва да бъдат кредитирани
без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален
3
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Съгласно чл. 647, ал. 3, изр. 1 КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба препраща към чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, където са изброени лимитативно реквизитите на
електронния фиш - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на санкцията, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.

Електронният фиш, според легалното определение закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС. Неговото съдържание е
интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на
вътрешните работи със заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. образец на
електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно
ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената
форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка
4
следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в
обсъдената част/.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.
Смисълът, вложен от законодателя в израза: “в отсъствието на контролен
орган и на нарушител”, се отнася до действието по издаване на електронния
фиш, а не до процеса на установяване на нарушението, който без съмнение в
случая винаги изисква присъствие на нарушител - водач на заснетото моторни
превозно средство. По делото е установено по безспорен и несъмнен начин,
че процесното нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била
технически изправна, както и че същото е наказуемо единствено с
„имуществена санкция“. Съгласно чл. 165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. В изпълнение на предоставената му пряка законова делегация
министърът на вътрешните работи е приел Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. в
ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, в която детайлно са уредени условията и редът за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези
императивни изисквания са били спазени стриктно от представителите на
ОПП-СДВР. В тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи
да оповестят предварително мястото на контрол на интернет страницата на
МВР или чрез средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от
5
05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради
отмяната на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения
темпорален момент е отпаднало и изискването за обозначаване на
контролирания пътен участък с допълнителен пътен знак Е 24, поради
изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която разпоредба понастоящем
предвижда, че органите на МВР имат право да извършват контрол по
спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани
със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява
само в обхвата на средствата за видеозаснемане. С това всъщност е
преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република
България за следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на
други подобни действия на гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното
изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП
регламентира изключение в очертаната насока, което ограничение на личния
им живот е пропорционално на необходимостта от опазването на живота и
здравето на останалите участници в движението. Ето защо, следва да се
приеме, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, е изгубило сила
в обсъдената част и не следва да се прилага, поради различната нормативна
уредба към момента на неговото постановяване.
В Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е предвидено, че
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение /чл. 2, ал. 1/. При
осъществяване на контрол с мобилни АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл. 9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/.
По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да
осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване
правилата за движение /чл. 9, ал. 3/. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва автоматизираното техническо средство или система,
6
като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал. 1/.
При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/. В случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на
място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни
фишове не се издават. /чл. 11, ал. 3/. От анализа на относимата нормативна
уредба се налага изводът, че са налице три хипотези на установяването и
заснемане на нарушения: 1.) от статични АТТС; 2.) от мобилни АТСС,
временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебен
автомобил или мотоциклет; 3.) от мобилни АТТС, прикрепени към превозно
средство в режима на движение. В първите две хипотези по смисъла на чл.
189, ал. 4 ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се
издават електронни фишове. Характерно за статичните и мобилни АТСС
/временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно
МПС/ е, че осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без
значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган.
Или казано в резюме - контролният орган не участва в процеса на
установяване на нарушението, чрез преки действия и субективни възприятия,
по тази причина неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта
на установяване и заснемане на нарушението. Всички изброени изисквания
при експлоатацията на техническото средство са били спазени акуратно от
служителите на ОПП СДВР, като по делото са приложени както протокол,
обективиращ използването на процесната мобилна АТСС, така и снимка на
разположението на уреда. Изяснява се също така от изисканата справка от
ОПП СДВР, че мл. автоконтрольор Деян Чорбаджиев, боравил с
устройството, е встъпил в изпълнение на посочената длъжност, считано от
7
03.05.2017 г. и е преминал надлежно обучение, видно от представените
писмени доказателства.
В настоящия казус се установява, в корелация с доказателствената
съвкупност по делото, в частност справка от централна база КАТ, че към
датата на извършване на констатираното нарушение собственик на
превозното средство е търговско дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ АД, поради
което правилно е ангажирана имуществената отговорност на въззивника.
Съдът не споделя възражението в жалбата за неяснота относно
санкционирания правен субект, имайки предвид, че дори от самото
наименование на електронния фиш е видно, че е съставен с оглед налагането
именно на „имуществена санкция“ на юридическото лице, а не на неговия
представител.
Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания
на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес /арг. от чл.
189, ал. 15 ЗДвП/, като независимо от бланкетните възражения в жалбата,
същото е описано с изискуемата се от закона конкретика, досежно времето,
мястото и неговия механизъм. От приложената справка за регистрация е
възможно да се установят данните за собственика на управляваното МПС.
Няма съмнение също така, че към датата на твърдяното нарушение
превозното средство не е разполагало с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, видно от справката от „Гаранционен фонд“. Управлението на
автомобила е фиксирано със система за видеоконтрол, която е одобрена в
съответствие с изискванията на Закона за измерванията, от председателя на
Българския институт по метрология, вписана е в регистъра за одобрените
типове средства за измерване, а нарушението е констатирано с техническо
средство, преминало през надлежна първоначална и последваща периодична
проверка. От интернет страницата на ДАМТН се установява недвусмислено,
че Лабораторията за проверка на радарни скоростомери и анализатори за
алкохол в кръвта при Главна дирекция „Национална полиция“ фигурира под
№ 13 от списъка на лицата, оправомощени за проверка на средства за
измерване и допълнителни устройства към тях, за което е издадена заповед №
8
2050-4/11.02.2019 г., като срокът за валидност изтича на 11.02.2024 г.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на въззивника е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда задължение за
притежателите на моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение да сключат
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Както
беше отбелязано, санкционирането на собствениците /физически или
юридически лица – вж. чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ/ с електронен фиш е
допустимо единствено в случаите на управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
/арг. от чл. 638, ал. 4 КЗ/. Такъв е и настоящият казус, тъй като са установени
кумулативно изискуемите предпоставки - управление на автомобила и липса
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, въпреки съществуващото
правно задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ за сключването й. В тази връзка,
неоснователно е оплакването в жалбата за нарушаване на принципа „нон бис
ин идем“, поради предходно санкциониране на търговското дружество с
електронен фиш за извършено на 10.11.2021 г. нарушение, имайки предвид,
че отговорността за собственика възниква при всяко управление на
превозното средство без сключена задължителна застраховка. Доколкото се
касае за различни дати, значително отдалечени помежду си във времеви
аспект, то е житейски неиздържано да се приеме, че е налице едно деяние,
свързано с непрекъснато управление на автомобила от 10.11.2021 г. до
30.11.2021 г.
В санкционната норма на чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 КЗ е
предвидена „имуществена санкция“ за собственици на МПС-юридически
лица в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева. Фиксирана в този вид и размер,
санкцията съответства на принципа за законоустановеност, а доколкото е
абсолютно определена, то не съществува правна възможност за нейното
редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
В заключение, макар и да липсва искане в очертана насока, съдът
намира, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
9
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага
Иванова преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания нормативен
регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки
отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране
са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В
случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на деянието
съпоставима с нарушенията от същия вид, отчитайки потенциалната опасност
за увреждане на трети лица или имущество с превозното средство, което не
притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на санкция не
е опорочена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, а
отговорността на жалбоподателя е ангажирана правилно.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият електронен
фиш е законосъобразен и като такъв същият следва да бъде потвърден
изцяло.
10

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия Г № 0039359, издаден от СДВР , с който на
основание чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ,
обн. в ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ на търговско
дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ АД, ЕИК №№№№, представлявано от А. Н. Л. –
председател на съвета на директорите е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ, като законосъобразен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11