Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260021

 

гр. Сс 05 март 2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБА КАРАГЕОРГИЕВА

СЕКРЕТАР:НАДЯ ГАДЖЕВА

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 289 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ И.Г.К., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв.Бл.Р., моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 1206 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за ½ ид.ч. от имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр.Сс, на ул.“О.“ №…,вх….,ет…, подробно описан в исковата молба, от които е лишена, за периода 12.08.2019г.-04.03.2020г./датата на предявяване на иска/, заедно със законната лихва върху сумата до окончателното ѝ изплащане.

Твърди, че тя и ответникът, с когото са съжителствали заедно до 22.02.2018г., са закупили имота и всеки от тях притежава равни квоти от него. След раздялата им, само ответникът ползва имота, противопоставя се на искането й и тя да го ползва и въпреки отправените покани отказва да й заплаща обезщетение за това, че я е лишил от това право.

Това я мотивира да предяви правата си по съдебен ред.

ОТВЕТНИКЪТ К.А.К., с постоянен адрес ***, с ЕГН**********, чрез адв.В.М., е подал писмен отговор, с който завява, че оспорва предявения иск и моли той са бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като за процесния период не е ползвал лично и владял имота. Оспорва факта, че е получил нотариални покани от ищцата и, че е препятствал ползването на жилището и от нея. Твърди, че непосредствено след раздялата е ползвал имота, но по взаимно споразумение с ищцата. За сочения от нея исков период жилището е необитаемо и негодно за ползване.

Претендира направените по делото разноски.

Като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 31,ал.2 от ЗС и акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Според разпоредбата на чл.31,ал.2 от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, те дължат на останалите съсобственици обезщетение за ползата, от която са лишени от деня на писмената покана за това.

В конкретния случай, не се оспорват фактите, че страните са съсобственици на описания в исковата молба апартамент, че за процесния период ищцата не е ползвала имота, че ответникът не ѝ е заплащал обезщетение.

По делото е представена Нотариална покана /рег.№ 3051/15.07.2019г.-л.11/,  от И. Г.К. до К. Ат.К., с която го кани да ѝ заплаща ежемесечно обезщетение в размер на 180 лева, поради това, че я лишил от ползването на съсобствения имот. Адресатът е търсен на посочените адреси, но не е открит. Поради това на 18.07.2019г. е уведомен по телефона. Въпреки това не се е явил в нотариалната кантора, за да му бъде връчена поканата. От страна на ответника не бяха оспорен изложените в самата нотариална покана обстоятелства, касаещи връчването ѝ. Заявено беше, че не е получавал нотариална покана. Това несъмнено е така, но от изложената фактическа обстановка става ясно, че не му е връчена единствено поради неговото бездействие и нежелание да я получи. Поради това съдът счита, че ответникът не може да черпи права от това си поведение и следва да се приеме, че поканата е получена на 18.07.2019г.

Конкретната дата не е от съществено значение, тъй като се претендира обезщетение считано от 12.08.2019г. т.е.след като ответникът вече е бил известен за наличието на такава покана.

Въпреки това от страна на ищцата е отправила такава покана и с  отговора на исковата молба по гр.д.№ 453/2019г. ищец по което е К.К.. Отговорът е връчен на К. на 25.09.2019г. /л.12- отговор;л.13 и 14- призовка/.

Предвид на това, съдът приема, че е налице предвидената в закона предпоставка за заплащане на обезщетението, а именно покана от неползващия съсобственик.

Безспорно се установи и факта, че след раздялата И.К. и роденото от съвместното съжителство с К.К. дете са напуснали процесния апартамент и са заживели на квартира. /Свидетелските показания на М.К. и Р.Г../ Обстоятелството имала ли е ищцата жилищна нужда или не, на което така акцентира ответника,  е правно ирелевантно, защото независимо, че е намерила начин за задоволяване на жилищната нужда и тази на детето им, И.К. е била лишена от възможността да ползва съсобствения имот. Този факт също е безспорно установен. Това се установява от представените сигнали до прокуратурата, от които е видно, че тя търси съдействие за осъществяване на правото ѝ на достъп до апартамента.

Свидетелят М.Киров- брат на ищцата- заяви, че я придружил до апартамента, за да ѝ окаже съдействие, да вземе свои и на детето вещи, но достъпът до жилището им е бил отказан от жената, с която ответника съжителства. Наложила се е намесата на полиция и въпреки това ищцата не е била допусната в апартамента. Родителите на ответника-К. Г. и А. Г. също бяха разпитани и потвърдиха, че след раздялата в апартамента останал да живее синът им и е живял там до изнасяне на имота на публична продан.

Фактът, че К.К. е обитавал имота се установява и от приложеното по делото копие от домовата книга, от което е видно, че той е заплащал дължимите такси за ползване на имота до месец февруари 2020г.

Налага се извода, че ответникът е ползвал лично имота, по сбисъла на разпоредбата на чл.31,ал.2 от ЗС, а именно, упражнява фактическа власт над съсобствения имот и препятства другия съсобственик да ползва веща. Без правно значение е как точно ползващия собственик си служи с веща и дали въобще си служи с нея. От значение е, че с действията си засяга правата на другия съсобственик, поради което му дължи обезщетение.

Следователно, налице са всички предпоставки за уважаване на предявения иск- съсобствен имот, който се ползва само от единият от съсобствениците и писмена покана.

Размерът на месечния наем служи само като единица за определяне на размера на дължимото обезщетение. Според заключението на вещото лице, дължимото обезщетение за периода 12.08.2019г. -04.03.2020г. е в размер на 2222 лева. Не се оспори факта, че правата на съсобствениците са равни и всеки притежава по ½ ид.ч. от имота. Поради това,съдът уважава иска в  размер на 1111 лева. Дължи се и законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2020г./датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане на задължението.

В останалата част за разликата от 1111 лева до претендираните 1206 лева претенцията следва да се отхвърли като недоказана.

Съдът присъжда обезщетението за целия посочен от ищцата период, независимо, че се установи, че след образуване на изпълнителното производство ответникът е напуснал апартамента. Въпреки това, не е предоставил достъп на ищцата, а няма пречка имота да се ползва да осъществяване на публичната продан. Както беше изложено по-горе, без значение е факта ползвал ли се е съсобственика от веща, а това че не е позволил на други съсобственик да я ползва.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца, направените от него разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. В случая ищецът е направил разноски в размер на 532 лева /съгласно представения списък по чл.80 от ГПК/. Съразмерно с уважената част от иска ответникът следва да заплати сумата от 490.09 лева.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените разноски, съразмерно отхвърлената част от иска. В случая се дължи сумата от 43.33 лева.   

По тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, СРС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА К.А.К., с ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.К., с ЕГН **********, обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС, в размер на 1111 /хиляда сто и  единадесет / лева, дължимо за периода 12.08.2019г.-04.03.2020г. заедно със законната лихва, считано от 05.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ- за разликата от 1111 лева до 1206 лева.

 

ОСЪЖДА К.А.К.,с ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.К., с ЕГН **********, сумата от 490.09/четиристотин и деветдесет лв. и 09 ст./лева- разноски по гр.д.№ 289/2020г. по описа на СРС.

 

ОСЪЖДА И.Г.К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.К.,с ЕГН**********, сумата от 43.33/четиридесет и три лв. и 33 ст./лева- разноски по гр.д.№ 289/2020г. по описа на СРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Сс в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                                                              /Л.Стоилкова/