Решение по дело №1511/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила касационна жалба от С.Г.С. ***, заявена чрез пълномощника адв. С.К. *** с посочен съдебен адрес ***-партер, офис № 2 против решение № 475/22.05.2023 г. по АНД № 1153/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Поддържа становището че в конкретната зона въведеното с пътен знак ограничение от 50км./ч. не следва да бъде приложена, тъй като преди мястото на което е бил разположен служебния автомобил е налице формирано кръстовище от находящия се там паркинг за 10 коли и вход/изход за „Керамика“ АД, а пътните знаци важат до следващото кръстовище. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваният съдебен акт е законосъобразен и правилен, като следва да бъде оставен в сила по следните съображения: С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-003283/13.12.2022 г., издадено от Началник група, към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал.1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.

Прието е от съда, че нарушението е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства и не са допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения от категорията на съществените.

Видно от събраните по делото доказателства, нарушението е установено с одобрено техническо средство „AТСС ТFR1-М“ с № 510/07, засякла и заснела, движещ се със скорост от 118 км/ч. автомобил „Фолксваген“ с рег. № А 43 70 НР на 19.07.2022г. в 09:11 часа в гр. Бургас, по път III-906, км.64+435 в посока от ПМ-Север към кв.Черно море“ до „Керамика“ АД при ограничение от 50 км/ч за населеното място.

След представяне на декларация по чл. 188 от ЗДвП пред контролния орган, съдържаща изявление от собственика на автомобила Калиопа С., че на посочената дата и час автомобила е управляван от С.С., е съставен срещу последната акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.

Събрани са доказателства, че техническото средство, с което е засечен автомобила и е измерена скоростта на движението му е от одобрен тип средство за измерване съгласно приложено удостоверение от БИМ и е технически годно, тъй като е преминало техническа проверка в сертифицирана лаборатория.

Съгласно писмо от Община-Бургас местото, на което е засечено нарушението – път III-906, км.64+435 до „Керамика“ АД се намира в урбанизираната територия на гр.Бургас.

Съставомерните елементи на нарушението са очертани с нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. С нея е предвидено административно наказание за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 50 км/ч. В конкретния случай е установено превишаване на скоростта в населеното място с 68 км/ч. При тези фактически данни законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора.

Съдът намира за неоснователни наведените с касационната жалба доводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото му на защита.

Неоснователно е твърдението на касатора за неправилно приложение на материалния закон доколкото действието на пътен знак В26 важи до първото кръстовище, а на посоченото место се образувало такова от прилежащия крайпътен паркинг и вход/изход за „Керамика“ АД, а служебният полицейски автомобил е бил паркиран на место следхождащо кръстовището. Видно от представената по делото пътна схема действително на место са обозначени на три места вход/изход на „Керамика“ АД, но същите не формират кръстовища с път III-906, по който се е движел управлявания от касатора автомобил. Това е така, защото съгласно т.8 от ДР на ЗДвП "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. В конкретния случай зоната в страни от пътя, предназначена за обслужване на крайпътен обект, каквато е обособен вход/изход не представлява самостоятелен път по см. § 1, т.1 от ЗП съгласно който "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, нито съгласно § 6. т.1 от ЗДвП, според който "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Ето защо напълно се споделя от настоящия съдебен състав, като обосновано и законосъобразно виждането в обжалваното решение, че в конкретния случай обособените вход/изход са част от обслужващата зона на пътя, не представляват самостоятелен път, съответно не образуват кръстовище с път III-906, поради което и не се преустановява действието на знак В26.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, като не са налице сочените в жалбата основания за неговата отмяна. С оглед горните съображения, обжалваното решение е правилно и законосъборазно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на осн.чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 475/22.05.2023 г. по АНД № 1153/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: