Решение по дело №10461/2020 на Софийски градски съд

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  25.02.2021  г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесет и първата  година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ:  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                    мл.с. Димитринка Костадинова

като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 10461  по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано по жалба вх. № 63293 на 14.09.2020 г. от Л.Л.Л., ЕГН **********, длъжник по изп. дело № 20078510402048, чрез пълномощника по делото адвокат Г.М. от САК, с адрес *** срещу отказ на ЧСИ М.П., рег. № 851 от КЧСИ да прекрати изп.д. № 20078510402048, обективиран с резолюция от 14.08.2020 г., за който е изпратено съобщение с изх.№ 42876 от 18.08.2020 г. Твърди се, че първото изпълнително действие, поискано от взискателя е подаване на молба за образуване на изпълнителното дело на 19.12.2007 г. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, прекратяването на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона на 19.12.2009 г. Едва на 13.12.2014 г. е било извършено второто изпълнително действие, поискано от взискателя, а именно молба, с която е поискал запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Ето защо счита, че отказът на ЧСИ да  прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е неправилен и моли да бъде отменен, като съдът задължи ЧСИ да прекрати процесното изпълнително дело.

Ответникът по жалбата не взема становище по нея.

По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ М.П., рег. № 851 от КЧСИ, досежно допустимостта и основателността на жалбата.

Настоящият състав намира, че жалбата се явява  допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК, както и относно наличие на основание за обжалване по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, а разгледана по същество, неоснователна.

От депозираните писмени доказателства се установява, че производството по изп.дело № 20078510402048/2007 г. е било образувано по молба на взискателя З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********,  въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 25.06.2007 г. от Софийски районен съд на основание решение по гр.д. № 28550/ 2006 г., 52-ти състав, по силата на който длъжникът Л.Л.Л., ЕГН ********** бил осъден да заплати парично задължение в полза на взискателя в размер на 1224 лв., ведно със законната лихва от 22.12.2006г. и съдебни разноски от 259 лв. С молбата си за образуване на делото взискателят е поискал да се извършат необходимите изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането му. Били са извършени справки за проучване на имущественото състояние на длъжника за притежавани моторни превозни средства, банкови сметки и недвижими имоти. На 26.10.2009 г. по изпълнителното дело са изпратени запорни съобщения до всички банки. На дата 25.11.2009 г. са направени справки за трудов договор, справка до КАТ и справка за декларирано имущество. На 04.10.2010 г. била изпратена призовка за принудително изпълнение, връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК. По делото не са постъпили плащания от длъжника, поради което на 22.02.2011 г. били изпратени запорни съобщения до банки и  отново направени справки за проучване на имущественото състояние на длъжника. На 06.01.2012 г. били изпратени запорни съобщения до всички банки, а на 13.02.2013 г. изпратено запорно съобщение до работодател на длъжника. От взискателя З. „Б.И.“ АД били депозирани молби за изпълнителни способи с вх.№ 07237 от 13.02.2014г., вх.№ 15034 от 07.04.2015 г. и вх.№ 48969 от 17.09.2016 г. На 10.05.2017. бил наложен запор на банковата сметка в Алианц Банк. На 14.06.2018 г. била депозирана молба от взискателя за справки и изпълнителни способи с вх.№ 50891. След извършените справки за банкови сметки и трудови договори, на 29.11.2018 г. било изпратено запорно съобщение до работодател на длъжника. На 05.08.2020 г. с вх.№ 53798 била депозирана молба от взискателя за справка за налични банкови сметки и трудови договори и при наличие на такива да се наложи запор.

С молба от 14.08.2020 г. с вх. № 56456, подадена от Л.Л.Л. чрез пълномощника адвокат Г.М., е поискано прекратяване на изпълнителното производство, поради изтекъл преклузивен двугодишен срок от извършване на последното изпълнително действие спрямо молителя.

ЧСИ е постановил отказ за прекратяване на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран с резолюция от 14.08.2020 г., за който е изпратено съобщение с изх.№ 42876 от 18.08.2020 г. като  жалбоподателят е бил уведомен за отказа чрез пълномощника адвокат М. на 28.08.2020г., предмет на настоящето производство.

От  правна страна:

Нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Следователно основанието за прекратяване, предвидено в цитираната норма, предпоставя бездействие на взискателя по образувано изпълнително дело за период от време, надвишаващ две години. Настъпилото прекратяване на изпълнителното производство води и до недопустимост на следващи изпълнителни действия.

От данните по делото е видно, че с молбата за образуване на изпълнителното дело на 19.12.2007 г. взискателят е поставил началото на срока. Последвали са изпратени запорни съобщения до всички банки на 26.10.2009 г., на 04.10.2010 г. била изпратена призовка за принудително изпълнение, На 06.01.2012 г. били изпратени запорни съобщения до всички банки, а на 13.02.2013 г. изпратено запорно съобщение до работодател на длъжника. От взискателя З. „Б.И.“ АД били депозирани молби за изпълнителени способи с вх.№ 07237 от 13.02.2014г., вх.№ 15034 от 07.04.2015 г. и вх.№ 48969 от 17.09.2016г.   На 10.05.2017. бил наложен запор на банковата сметка в Алианц Банк. На 14.06.2018г. била депозирана молба от взискателя за справки и изпълнителни способи с вх.№ 50891. На 29.11.2018 г. било изпратено запорно съобщение до работодател на длъжника. На 05.08.2020 г. била депозирана молба от взискателя за справка за налични банкови сметки и трудови договори на длъжника, а на  14.08.2020 г. била подадена от Л.Л.Л. чрез пълномощника адвокат Г.М. молба, с която е поискано прекратяване на изпълнителното производство, поради изтекъл преклузивен двугодишен срок.

Изводът е, че по делото няма двугодишен период, през който да не са поискани действия от страна на взискателя или да не са насрочени или извършени действия по инициатива на съдебния изпълнител. Видно е, че взискателят не е бездействал в период, по-дълъг от две години, а периодично е поддържал висящността на производството, като е подавал молби с посочени изпълнителни cпособи в тях, както и че ЧСИ периодично е извършвал изпълнителни действия.

Ето защо, СГС намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8  от ГПК, обжалваният отказ на ЧСИ е правилен и законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 63293 на 14.09.2020 г. от Л.Л.Л., ЕГН **********, длъжник по изп. дело № 20078510402048, чрез пълномощника по делото адвокат Г.М. от САК, с адрес *** срещу отказ на ЧСИ М.П., рег. № 851 от КЧСИ да прекрати изп.д. № 20078510402048, обективиран с резолюция от 14.08.2020 г., за който е изпратено съобщение с изх.№ 42876 от 18.08.2020 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ :  1.                     2.