№ 27
гр. Сливен, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Иван М. Д.
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20222200600076 по описа за 2022
година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по
жалба на подсъдимия П. срещу Присъда № 260006/20.10.2021 г. по НЧХД № 10/2020 г. по
описа на РС-Н.З..
С посочената по-горе присъда подсъдимият П. е бил признат за виновен в това, че на
23.12.2019 г. около 11.30 ч. в гр.Н.З., на площада пред ОББ-Н.З., е причинил на малолетната
В. И. лека телесна повреда- временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяващо се в нанесени й травми: „Контузия на устните с болезнени подутини,
кръвонасядания и охлузвания на лигавичната повърхност на левия устен ъгъл“, с което е
осъществил състава на чл.131, ал.1, т.4, предл.2 вр.чл.130, ал.1 от НК като на основание
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/лева.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на В.И., действаща със
съгласието на баща си Н. ИВ. К. сумата 1 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, като в останалата част до 4 000лв.
гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса в размер на 60лв върху уважената
от иска част, в полза на бюджета на съдебната власт.
Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. П. чрез неговия
1
защитник адв.М.. Съдебният акт е атакуван както в наказателната, така и в гражданската му
част. Посочено е, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, немотивирана,
постановена при съществени процесуални нарушения и в противоречие със събрания по
делото доказателствен материал. В допълнителната въззивна жалба, депозирана след
запознаване с мотивите на съда, защитникът на подсъдимия е заявил, че съдебният акт е
постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело
до ограничаване правата на подсъдимия в наказателното производство. Твърдяното
нарушение според жалбоподателя се състои в липса на мотиви. Конкретизирано е, че
съдържанието на мотивите към присъдата е от такова естество, че се приравнява на липса на
мотиви, а с оглед обстоятелството, че един и същи състав на съда е разгледал настоящото
производство, както и производството по НЧХД № 11/2020 г. по описа на РС-Н.З., които се
твърди да са с идентични факти, би могло да се приеме, че съдебният акт е постановен от
незаконен състав. Изложено е твърдение, че липсва анализ на доказателствения материал и
правна обосновка защо едни доказателства се кредитират като достоверни, а други - не.
Волята на съда се намира за неясна, доколкото в мотивите не ставало ясно по какви
съображения се приема, че подсъдимият е автор на деянието, за което е предаден на съд.
Относно цитираното по-горе НЧХД № 11/2020 г. на същия съд жалбоподателят е посочил,
че делото е образувано въз основа на частна жалба на Н.И. и касае идентични факти. Намира
се, че съдът, който е разгледал и двете производства, е изградил вътрешното си убеждение
въз основа на материали, събирани в хода и на двете наказателни производства, което от
своя страна е намерило отражение в мотивите към двата съдебни акта, които са определени
като идентични. Акцент в тази връзка е поставен върху обстоятелството, че при съпоставяне
на мотивите към присъдите по двете дела се установявало, че ако изложеното в мотивите
към НЧХД № 11 / 2020 г. на РС-Н.З. е вярно, то обективно е невъзможно подсъдимият по
настоящото дело да е причинил телесно увреждане на В.И.. Последното оплакване е
свързано с липса на мотиви на присъдата в гражданско-правната й част досежно размера на
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в контекста на твърдението,
че липсват доказателства относно интензитета на причинените увреждания и тяхната
продължителност.
В обобщение от въззивната инстанция се иска да отмени присъдата като бъде
постановена нова такава, с която подс. П. бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, а гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан. Алтернативно от окръжния съд се иска да отмени присъдата и
да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Н.З., поради допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подс. П.. В допълнение се
сочи, че вместо да съблюдава принципа на служебното начало и да обедини двете
производства, съдът е разгледал и приключил двете дела като е придобил впечатления от
материалите в хода на другото производство.
Повереникът на частния тъжител моли съда да остави без уважение въззивната
2
жалба. Излага мнение, че присъдата е постановена в унисон с материалните и процесуални
норми. Счита, че съдът е извършил дължимия анализ на доказателствения материал. Адв. С.
намира, че не е налице незаконен състав, тъй като съдията-докладчик не е заинтересован от
изхода на разгледаното наказателно производство. На въззивната инстанция се предлага да
потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.
Частният тъжител В.И., действаща със съгласието на своя баща и законен
представител Н.И., поддържа заявеното от своя повереник.
Въззивната инстанция, след като се запозна с наведените в жалбата доводи, съобрази
становището на страните, изложено в съдебно заседание, обсъди доказателствата, събрани в
хода на разследването и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя,
както и служебно изцяло по реда на чл. 314 ал. 1 от НК намира, че жалбата на подсъдимия
е основателна. В рамките на своята компетентност, произтичаща от разпоредбата на чл.314
ал.2 от НПК съдът прие, че са налице основания за отмяна на атакуваната присъда изцяло,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на
процесуалните права на страните в процеса. Процесуалните нарушения не могат да бъдат
отстранени от настоящата инстанция, но са отстраними от първостепенния съд.
Съдът след като извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 ал. 1 от
НК намира, че както в хода на производството, така и при постановяване на присъдата са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което атакуваният съдебен акт
следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на
НЗРС.
Производството пред първостепенния съд е било образувано въз основа на частна
тъжба от Н.И. в качеството му на баща и законен представител на малолетната В.И., родена
на 03.10.2006 г., срещу подс. П.П. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.2,
вр.чл.130, ал.1 от НК. Паралелно с това производство съдията-докладчик е разгледал и
НЧХД № 11/2020 г. по описа на РС-Н.З., образувано въз основа на частна тъжба от Н.И.
срещу П.П., с която последният е предаден на съд за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия П. е представил заверено копие от
мотиви по НЧХД № 11/2020 г. по описа на РС-Н.З.. Установява се по категоричен начин от
приобщеното от въззивния съд писмено доказателство /заверен препис от мотиви по
цитираното дело/, че се касае за две паралелно протичащи наказателни производства между
идентични страни /първоначално Н.И. по НЧХД № 10/2020 г. е действал като законен
представител на малолетното дете, което в хода на съдебния процес е навършило
непълнолетие/ като вменените на подсъдимия престъпления /по двете съдебни дела/ се
твърди да са осъществени от сбиване пред ОББ-Н.З. на 23.12.2019 г. Доколкото в случая се
касае за дела с идентични страни и за повдигнати обвинения за престъпления, за които се е
твърдяло, че са осъществени при един и същ инцидент, т.е. делата имат връзка помежду си,
то съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.41, ал.1 и ал.3 от НПК. Действително
тази разпоредба урежда само една правна възможност, но не и задължение за съдията-
докладчик. В конкретния случай обаче обединяването на делата е било наложително за
3
правилното им изясняване и за да бъде избегнато допускането на съществено процесуално
нарушение – произнасяне на един и същи съдебен състав двукратно по едни и същи факти.
Това поставя под съмнение обективността на съда при постановяване на акта по същество.
В хода на първоинстанционното производство съдът е разпитал множество свидетели,
назначил е съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи, изслушал е
обясненията и допълнителните такива на подсъдимото лице. Проявявайки процесуална
активност за изясняване на относимите към предмета на делото факти и обстоятелства,
съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като в разрез със забраната на чл. 118
от НПК е разпитал частната тъжителка, както и представляващия тъжителката родител Н..
Съгласно цитираната разпоредба не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в
същото наказателно производство в друго процесуално качество. Предвидените
изключения касаят само пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския
ответник. Действително В.И. в наказателното производство има и качеството на граждански
ищец, но заявеното от нея в последното съдебно заседание не е във връзка претърпените
неимуществени вреди от деликт, а касае дискредитиране на показанията на двама свидетели,
обслужващи защитната теза на подсъдимия. По идентичен начин съдът е процедирал със
законния представител на частната тъжителка - нейния баща Н.И..
Двете производства са разгледани от един и същи съдия-докладчик, приключили са с
присъди, с които подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения и е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в
размер на хиляда лева. Видно от мотивите към двете присъди съдът е възприел, че при
възникналия конфликт между Н.И. и подсъдимия П.П. последният е осъществил престъпния
състав по чл. 131, ал. 1, т.4, предл. 2 от НК спрямо малолетната /към инкриминираната дата/
В.И. и по чл. 130, ал. 1 от НК спрямо Н.И.. Макар и фактическата обстановка да не е
напълно идентична в мотивите към двете присъди, то правните изводи са аналогични.
Прави впечатление, че съдът се е произнесъл по двете обвинения в двете дела по един и
същи начин, като схематично е изложил мотиви, че деянието от обективна и субективна
страна осъществява престъпния състав по повдигнатото обвинение, без да излага
съображения относно формата на вина на подсъдимото лице. Абсолютно еднакви са
изводите за наличието на предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.78 а от НК.
В мотивите към атакуваната присъда анализът на събрания доказателствен материал е
повърхностен и формален, а относно показанията на двамата важни свидетели - Н. и Д.
същият би могъл да бъде окачествен като некоректен и в определени негови части -
непълен. Двамата цитирани свидетели в съдебно заседание от 23.08.2021 г. са заявили, че за
кратко време са пристигнали при биещите се мъже, че детето се е намирало на „5-6 метра“,
„тя беше далеч от тях“, т.е. далеч от Н.И. и П.П., не е плачело, не е имало кръв по лицето. На
л.117 от делото /стр.3 от мотивите/ съдът е приел, че „са събрани гласни и писмени
доказателства, които са логични, непротиворечиви и допълващи се, има съответствие между
гласните и писмените доказателства, установяващи нараняванията на тъжителя, които в
никакъв случай съдът не може да игнорира; не е налице нито едно доказателство, което да е
4
в техен противовес и да оборва тезата на тъжителя“. Направеният от съда извод е в пълно
противоречие с цитираните свидетелски показания и съдът е бил длъжен задълбочено да ги
обсъди, доколкото именно свидетелите Н. и Д. са били първите очевидци на състоянието -
физическо и психическо на детето по време и след приключване на конфликта между баща
й и приятеля на майка й. Вместо това съдът се е задоволил да обсъжда показанията на
полицейските служители, чиито впечатления са повърхностни и следват по време
възприятията на свид. Н. и свид. Д., както и на свидетелите, които са в близки родствени
отношения с Н.И. - законен представител на частната тъжителка.
Предвид изложеното и в рамките на правомощията си като въззивен съд настоящата
инстанция, проверявайки ревизирания акт по реда на чл. 313 и следващите от НПК, прие, че
присъдата на НЗРС не отговаря на изискванията, посочени в чл. 305 от НПК. Съгласно този
текст от закона мотивите към присъдата следва да съдържат установените обстоятелства, да
се посочи въз основа на кои доказателствени материали е взето решение и какви са правните
съображения, за да бъде то взето. В конкретния случай се установи повърхностен и в
определени части - некоректен анализ на доказателствения материал, а липса на мотиви се
констатира при правните изводи, касаещи субективния признак на престъпния състав по
чл.131, а.1, т.4, предл.2 от НК.
Непълните правни изводи и повърхностният анализ на доказателствената съвкупност
се приравняват на липса на мотиви, представляват пречка на контролиращата инстанция да
провери действителната воля на първостепенния съд и са абсолютно процесуално
нарушение, неотстранимо от контролиращата инстанция и водещо до отмяна на
проверявания съдебен акт.
Констатираните процесуални нарушения са съществени и неотстраними в настоящата
фаза на процеса. Налице е хипотезата на чл.348, ал.3, т.2, предл.1 и т.3 от НПК, поради
което атакуваната присъда следва да бъде отменена изцяло и на основание чл.335 ал.2
вр.чл.334 т.1 предл.2 от НПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
РС-Н.З..
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 26006/20.10.2022 г. по НЧХД № 10/2020 г. на Новозагорски
районен съд.
ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на Новозагорски районен
съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6