№ 137
гр. Варна, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на седми март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20253100900009 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на длъжник „Ино Стил“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан
Пресиян“ №24, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Чанко Чанков, за
откриване на производство по несъстоятелност.
Постъпилата молба е с правно основание чл.625 във вр. с чл.608 ТЗ и
чл.742 ТЗ. Излага се в молбата, че след стартиране на дейността си през 2008г.,
в продължение на няколко години дружеството е опитвало да реализира
достатъчно приходи, но единствено е трупало задължения. През м. януари
2017г. започнало да бави плащанията си, а през м. декември същата година
окончателно ги преустановява. Понастоящем не упражнява дейност, а
последният му публикуван ГФО е за 2021г. Поддържа се, че дружеството няма
никакви активи, а задълженията му възлизат на над 45 000лв. Сочи се, че няма
назначен персонал през последните два отчетни периода. Посочва се начална
дата на неплатежоспособността 01.01.2017г. Моли се за уважаване на молбата.
В открито съдебно заседание молбата се поддържа, чрез процесуален
представител.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа страна.
Видно от публичните данни в Търговския регистър, последният
публикуван годишен финансов отчет на дружеството е за 2022г., а през 2023г.
е подало декларация по чл.38 ЗСч. По делото е представен счетоводен баланс
към 31.12.2022г.
От приобщената справка от КЧСИ е видно, че срещу „Ино Стил“ ЕООД
се водят шест изпълнителни дела за частни и публични вземания. От
1
изисканите справки от всеки от частните съдебни изпълнители се установява,
че по изпълнителните дела се събират вземания на банки, общински вземания,
публични държавни вземания.
От изисканата справка от ТД на НАП – Варна е видно, че „Ино Стил“
ЕООД има публични задължения, за които е образувано изпълнително дело
през 2013г., по което е наложен първи запор на 06.03.2013г., като актуалното
задължение е в размер на 66 266.06лв. Последващи запори са наложени през
2016г. и 2020г., а през 2022г. е наложена и възбрана на недвижим имот с
предходна ипотека в полза на АПС Бета България /правоприемник на
Уникредит Булбанк АД/, който е в процес на публична продан. Посочено е и
че задължението по образуваното изпълнително дело на ЧСИ П.И. е в размер
на 142 224.61 лв. – с присъединените – 272 472 лв./.
Съобразно извършената справка в Агенция по вписванията – Имотен
регистър, на 15.02.2023г. чрез публичен търг трето лице е придобило
недвижим имот, предходна собственост на „Ино Стил“ ЕООД.
От изисканата справка от ОДМР – Варна, сектор „Пътна полиция“, „Ино
Стил“ ЕООД е придобило два леки автомобила и един товарен автомобил през
2008г.
Няма вписани обстоятелства/обявени актове по партидата на „Ино
Стил“ ЕООД в Централен регистър на особените залози към Агенция по
вписванията за периода 01.01.2016г. до 05.02.2025г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
На основание чл. 607а ТЗ, производство по несъстоятелност се открива
за търговец, който е неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на
дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно
дружество с акции. То се инициира, съгласно чл.625 ТЗ, по подадена до съда
писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора, или от кредитор на
длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите
за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно
вземане.
От събраните по делото доказателства, съдът формира извода, че молба
е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ, длъжникът е
търговец по според чл. 1 от същия.
В нормата на чл.608, ал.1 ТЗ е дефинирано понятието
неплатежоспособност, като е регламентирано, че неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, породено
от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане.
За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се
установи, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми
задължения от вида на посочените, е обективно състояние, което стои извън
волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо
бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към
2
кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за
търговеца. Извод за това дали е налице неплатежоспособност се прави при
изследване на цялостното икономическо състояние на длъжника, посредством
коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, в това
число и дали той притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може
да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения.
Чл.608, ал.2 и 3 ТЗ предвиждат, че неплатежоспособността се
предполага, ако преди подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър
годишните си финансови отчети за последните три години, както и когато е
спрял плащанията.
Съобразно чл.742, ал.1 ТЗ, търговското дружество е свръхзадължено,
ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му
задължения. Свръхзадължеността е специално основание за откриване на
производство по несъстоятелност, приложимо за капиталовите търговски
дружества, каквото е молителят.
С решение №201/11.12.2014г. по т.д. №659/2014г. на ВКС, I т.о., е
разяснено, че двете основания за откриване на производството по
несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, са
самостоятелни. Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност, или
евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и
на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността
предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е
дали състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и към
момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и
на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е
налице и към момента на постановяване на решението.
Неоснователен е доводът в сезиралата съда молба за приложение на
презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ, тъй като последният публикуван ГФО на
дружеството е за 2022г., а не за 2021г.
Въпреки горното, от приобщената справка от НАП и справки за
образувани изпълнителни дела, е видно, че „Ино Стил“ ЕООД е спрял
плащанията, както на парични задължения по договори за кредит с банки, така
и на публичноправни задължения към държавата и общините. Актуалният
размер на публичноправните задължения е над 66 000лв. а частноправните му
задължения са над 200 000лв. Дружеството е преустановило изцяло търговска
дейност, поради което няма как да преодолее влошеното си финансово
състояние и се установява състояние на неплатежоспособност понастоящем.
Безспорно, при липса на установени активи, е налице и основанието по
чл.742, ал. ТЗ към настоящия момент.
При решаване на въпроса относно началната дата и основанието, на
което да уважи молбата /неплатежоспособност; свръхзадълженост/,
настоящият съдебен състав счита, че при липса на доказване от молителя чрез
назначената, но непроведена поради невнасяне на депозит експертиза, която в
детайли да изследва относимите показатели назад във времето за
имущественото състояние на търговеца, не може да достигне до категоричен
извод свръхзадължеността да предхожда момента на настъпване на
неплатежоспособността. Представените от молителя писмени доказателства и
публикувани финансови отчети в търговския регистър не дават достатъчно
3
данни доколкото са публикувани само съкратени баланси.
По отношение на състоянието на неплатежоспособност, съдът
съобразява следното: По публикувани ГФО за 2021г. и 2022г. молителят е
обявил 138 000лв., съответно 120 000лв. активи, от които по 120 000
краткотрайни активи, а задължения в по-малки размери. Към 30.12.2022г.
според представения от молителя счетоводен баланс, паричните му средства
са над 93 000лв. Изпълнителни дела при частни съдебни изпълнители са
образувани през 2020г. Публичен изпълнител е образувал изпълнително дело
през 2013г., но видно от проследяването на размерите на задълженията в
подробната справка от НАП, същите са били текущи и в малки размери,
общият размер е натрупан за над 10 години, като почти половината от него е
лихва, респективно търговецът при публикуваните размери на активите, е
могъл да изпълнява текущо тези задължения. Посочените суми в справките на
съдебните изпълнители за вземанията на АПС Бета България /правоприемник
на Уникредит Булбанк АД/ и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, за които са
издадени изпълнителни листи през 2013г. и 2018г. също не се възприемат като
неизпълними при обявените активи до края на 2022г. Първият момент, който
настоящият съдебен състав възприема като сочещ на обективно състояние, а
не бездействие, да се изпълняват паричните задължения към кредиторите,
както и че тази невъзможност се е превърнала в трайно състояние за търговеца
без перспектива за подобряване на финансовото състояние, е началото на
2023г., през която година „Ино Стил“ ЕООД е преустановило окончателно
търговската си дейност, за което е подало и съответна декларация по чл.38
ЗСч.
Поради това, съдът намира, че следва да уважи молбата с обявяване на
неплатежоспособността на длъжника с начална дата 01.01.2023г. и да открие
производство по несъстоятелност.
При липса на доказателства за имущество, чиято стойност да покрие
разноските по производството по несъстоятелност, с откриването му не би се
реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а именно да се
осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за
оздравяване на предприятието на длъжника.
В указания от съда по реда на чл. 629б ал.1 ТЗ срок, заинтересовани
лица не са предплатили определената от съда сума от 7 000 лв. за разноски по
производството, поради което длъжникът следва да бъде обявен в
несъстоятелност и производството да бъде спряно в хипотезата на чл.632, ал.1
ТЗ. Имуществото, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал.1 ТЗ
следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане
целите на производството, поради което е необходимо да се наложи общ запор
и възбрана върху имуществото на длъжника.
На осн.чл.620, ал.1 ТЗ, вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дружеството – молител,
следва да бъде осъдено да заплати дължимата за производството държавна
такса в размер от 250лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ино Стил“ ЕООД, ЕИК
4
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан Пресиян“
№24, ет.1, ап.2, с начална дата 01.01.2023г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Ино Стил“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан
Пресиян“ №24, ет.1, ап.2.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Ино
Стил“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Хан Пресиян“ №24, ет.1, ап.2.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „Ино Стил“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан Пресиян“
№24, ет.1, ап.2.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Ино Стил“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан Пресиян“ №24, ет.1, ап.2.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Ино Стил“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан Пресиян“ №24, ет.1, ап.2,
при обявяване на фирмата си да прибави добавката "в несъстоятелност".
СПИРА производството по несъстоятелност на „Ино Стил“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан Пресиян“
№24, ет.1, ап.2, на основание чл. 632, ал.1 ТЗ.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал.2 ГПК на заинтересованите лица, че в
срок от една година от вписването на решението в търговския регистър
производството може да бъде възобновено по молба на длъжника или на
кредитор, ако молителят удостовери, че е открито достатъчно имущество или
ако депозира сума в размер на 7 000 лв. за покриване на начални разноски.
УКАЗВА на длъжника „Ино Стил“ ЕООД, ЕИК *********, че в
едномесечен срок от вписване на решението следва да изпълни задълженията
си по чл.632, ал.6 ТЗ.
ОСЪЖДА „Ино Стил“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Хан Пресиян“ №24, ет.1, ап.2, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна държавна
такса в размер от 250лв. /двеста и петдесет лева/, на осн. чл.620, ал.1 ТЗ, вр. с
чл.24, ал.1, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от
Агенция по вписванията, на основание чл. 622 ТЗ.
Да се изпрати на Агенция по вписванията служебен препис от
настоящото решение, на основание чл.624, във вр. с чл. 622 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър, на
основание чл.613а, ал.1 ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се връчи на молителя.
Да се впише настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5