МОТИВИ ПО НОХД № 334/2017г. НА БРС-III н.с.
Районна прокуратура
- гр.Бяла е обвинила лицето А.Я.А. ***, в това, че на 13.03.2013г. в гр.Д. м., обл.Р., по ул.„С. Т.“ №
.. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мазда МХ-3“ с peг. № .........,
без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като
деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за същото деяние - с НП № 44/12г. от
20.04.2012г. на Началника на РУ-Две могили, влязло в сила на 31.08.2012г.-престъпление
по чл.343в ал.2 от НК.
Подсъдимият А.Я.А. не е намерен на известния по делото адрес, напуснал е
пределите на РБ и е с неизвестно местоживеене. Бил е обявен за ОДИ още в хода
на досъдебното производство и след щателно издирване не е установен. По реда на
чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК досъдебното производство е било проведено в негово
отсъствие и с участието на назначения му служебен защитник. В хода на съдебното
производство отново не е намерен на адреса, фигуриращ като постоянен и настоящ
в с.Б., обл.Р., ул.“И.“ №.., с данни от призоваването
за местонахождение в чужбина и с регистрирано излизане от РБ на 16.03.2013г.,
съгласно изискана от ОДМВР Русе справка за задгранични пътувания. Съдебното
производство е проведено в отсъствие на подсъдимия и с участието на
назначенията му от досъдебното производство служебен защитник, при условията на
чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК, съобразно преценката, че производството се води
за престъпление от общ характер, което не е тежко умишлено престъпление и присъствието
на подсъдимия в съдебно заседание не е
задължително, а и не се налага, и няма да затрудни разкриването на обективната
истина по делото. Служебният защитник пледира за доказаност
на обвинението и моли за налагане на наказание в минимален размер. Пледира за
наличие на предпоставките на чл.68 ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на
предходно условно наказание.
Прокурорът поддържа
обвинението и пледира А. да бъде признат
за виновен в извършване на гореописаното престъпление и да му бъде наложено
наказание към минималния, предвиден размер. Пледира, че са налице
предпоставките на чл.68 от НК по отношение наказанието по НОХД №146/2012г. по
описа на БРС-в размер на 6м.ЛС.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият А.Я.А. е роден на *** *** Т., живущ ***,
български гражданин, начално образование, неженен, не работи, ЕГН **********.
Осъждан
е 4 пъти за престъпления от общ характер, като за първите три от осъжданията му
е реабилитиран по право на осн. чл.86 ал.1 т.1 от НК.
Със споразумение по НОХД
№146/2012г. по описа на БРС, в сила от 25.04.2012г., за престъпление по
чл.343б. ал.1 от НК, му е наложено наказание 6м ЛС лишаване от свобода, като на
осн. чл.66 ал.1 от НК, изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен
срок от три години.
Подсъдимият А. не притежавал свидетелство за управление на МПС и поради
това бил неправоспособен водач на МПС. Многократно са му налагани
административни наказания по ЗДвП, с влезли в сила наказателни постановления,
за управление на МПС без да е правоспособен водач.
С наказателно постановление
№ 44/20.04.2012г. на Началника на РУ-Две могили, влязло в сила на 31.08.2012г.,
на А. е наложено наказание глоба в размер на 300лв., на основание чл.150 от ЗДП
-за това,че е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на
МПС, както и за друго нарушение по ЗДвП. Наказателното постановление било
получено лично от А. на 22.08.2012г.
На 13.03.2013г., сутринта, подсъдимият
А. се намирал в центъра на с.Б. Там се срещнал със св.А.Я.,
който го помолил да го откара до гр.Две могили,
до банкомат на ОББ, за да изтегли пари. Въпреки, че не притежавал СУМПС
и бил наказван за това по административен ред, подсъдимият се съгласил, привел
в движение и управлявал л.а. „Мазда МХ-3“ с peг. № ...... от с.Б. към гр.Д. м.,
като на предната седалка до него бил седнал св.Я..***
се движели по ул.“С. Т.“. По това време
на същата улица се намирал полицейския служител при РУ Две могили -св.Т.В.С., който бил със служебен автомобил и извършвал
патрулно постова дейност в посочения район. Подс.А.
спрял с автомобила пред полицейския автомобил, в близост до ОББ и тогава св.С. го видял.Тъй като го
познавал и знаел,че не притежава СУМПС и че е наказван многократно за нарушения
по ЗДвП, отишъл при него и му поискал документите за извършване на проверка. При
извършването й установил, че А. не притежава свидетелство за управление на МПС,
поради което и не представил такова. Освен това била извършена и справка при
ОДЧ, от която се установило, че действително А. няма издавано СУМПС, както и че
управлява МПС в едногодишния срок от наказването му с НП за управление на МПС
без СУМПС. На място св.С. съставил акт за
установяване на административно нарушение на подсъдимия за нарушение на чл.150
от ЗДвП, който същият подписал без възражение. В хода на разследването било
установено,че подс.А. е наказван, за това, че
управлява МПС без да е правоспособен водач с НП№ 44/20.04.2012г. на Началника
на РУ-Две могили, влязло в сила на 31.08.2012г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства-
показанията на св.С. и св.Я.,
както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства-АУАН, НП, справка за нарушител, справка за съдимост.
Всички доказателства и доказателствени средства в
своята съвкупност установяват по категоричен начин времето и мястото на извършване
на инкриминираното деяние, както и авторството на подсъдимия А.. Показанията на
свидетелите С. и Я. са подробни, последователни и безпротиворечиви
помежду си, логични и взаимно допълващи се, поради което съдът няма основание
да не им дава вяра. Не са налице индиции за тяхната
заинтересованост или предубеденост от изхода на делото, поради което съдът ги
намира за безпристрастни свидетели. Несъмнено се установява от показанията на св.С., че е възприел лично и непосредствено управлението на
автомобила от подсъдимия А. на
посочената по-горе дата и място. Същият е изяснил, че е извършил проверка на
подсъдимия по причина, че го познавал и знаел, че не притежава СУМПС и е
наказван многократно за нарушения по ЗДвП. Категорично при проверката се установило, че
подсъдимият няма СУМПС. Показанията на св.Я. изцяло
кореспондират с тези на св.С. досежно управлението на
автомобила от страна на подсъдимия в гр.Две Могили пред банка „ОББ“ към
инкриминирания момент, както и присъствието на място на полицейския служител-св.С., който извикал подсъдимия за проверка. Показанията на
св.С. са в съответствие и с писмените
доказателства по делото- АУАН от 13.03.2013г., НП№ 44/20.04.2012г. на Началника на РУ-Две могили и справка за
нарушител, с които се доказва съставения на подсъдимия АУАН на инкриминираната
дата, наказването му в рамките на едногодишен период за управление на МПС без
СУМПС, обстоятелството, че е неправоспособен водач и има налагани наказания по
ЗДвП.
Обяснения подсъдимия не е давал в хода на досъдебното
и съдебното производство, предвид обстоятелството, че е напуснал РБ няколко дни
след деянието, поради което производствата са приключили в негово отсъствие и с
назначен служебен защитник.
При така установената фактическа обстановка и анализ
на доказателствата съдът намира, че следва да бъдат направени следните правни
изводи:
Подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъплението по чл.343в ал.2 от НК.
От обективна страна е осъществил всички признаци на
състава на посоченото престъпление, тъй като на 13.03.2013г. в гр.Д. м., обл.Р., по ул.„С. Т.“ №..
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мазда МХ-3“ с peг. № .......,
без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като
деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за същото деяние - с НП № 44/12г. от 20.04.2012г. на Началника на РУ-Две могили, влязло в сила
на 31.08.2012г.
Престъплението е формално и е довършено с осъществяване на престъпния
състав. Несъмнено на посочената дата и място подсъдимият е управлявал МПС.
Същият не е притежавал СУМПС и е бил наказван за същото деяние, като
престъплението е извършил в едногодишния срок от наказването. Последното се
установява от НП № 44/12г. от
20.04.2012г. на Началника на РУ-Две могили, влязло в сила на 31.08.2012г., отчитайки
, че настоящото деяние е извършено преди изтичане на едногодишния срок от
влизането в сила на това НП. Същото е било връчено лично на подсъдимия, поради
което А. е имал знание, че веднъж в рамките на една година е бил санкциониран
за управление на МПС без СУМПС.
От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял настъпването им.
Същият е съзнавал, че управлява МПС без да притежава съответното СУМПС, че е
наказван за същото нарушение по административен ред, както и че не е изтекъл
едногодишният срок от наказването му по административен ред към момента на
инкриминираното деяние.
По съображения от изложеното съдът е признал
подсъдимия за виновен в извършване на описаните престъпления и при гореустановените обстоятелства.
При индивидуализацията на наказанието,
което следва да бъде наложено за извършеното престъпление по чл.343в ал.2 от НК, съблюдавайки изискванията на чл.54 от НК при определянето му, съдът е отчел
като смекчаващи отговорността обстоятелства–изминалия дълъг период от извършване
на инкриминираното деяние до приключване на досъдебното производство, а като
отегчаващи обстоятелства-минали осъждания и многократно налагани наказания по
ЗДвП за управление на МПС без СУМПС. Не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, за да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК. При
отчитане степента на обществена опасност на извършеното престъпление, личността
на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и наличието
на предпоставките за приложение на по-благоприятния закон по смисъла на чл.2
ал.2 от НК-действалата към момента на деянието норма на чл.343в ал.2 от НК,
предвиждаща наказание до две години лишаване от свобода, която съдът приложил, е определил наказание в размер над минималния,
предвиден в закона, а именно ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Не са
налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на
наказанието, тъй като подсъдимият към момента на деянието е бил осъждан за
престъпление от общ характер -осъждането му по НОХД № 146/2012г. на БРС, в сила
от 25.04.2012г., поради което наказанието за извършеното престъпление по чл.343в ал.2 от НК следва да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален общ режим, на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. На осн. чл.68 ал.1 от НК следва да се
приведе в изпълнение отложеното наказание 6мЛС, наложено му по НОХД № 146/2012г.
на БРС, тъй като деянието по настоящата
присъда е извършено в изпитателния му срок.На основание осн. чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС същото следва да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
Съдът счита, че с горепосочените наказания в
максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК,
както по отношение на специалната, така и по отношение на генералната
превенция.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/