Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
ІV-104 Година
2019, 11 октомври гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на шестнадесети
септември година две хиляди и
деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 968 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и
е образувано по въззивната жалба на „БУЛПОЙНТ 2015" ЕООД
гр.Варна с ЕИК ********* (вх.№ 11907/18.03.2019 г.) против решение № 288 от 07.02.2019 г. по гр.д.1917/2018
г. по описа на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени исковете
на въззивника против “ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ - БС“ ЕАД гр.Бургас, с ЕИК
*********, за установяване дължимостта на сумите по Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 5660/28.12.2017 г. по ч.гр.д.9568/2018 г.
по описа на Бургаски районен съд, а именно: сумата от 1 204,51 лв –
главница, включваща 323,72 лв – цена за предоставени телекомуникационни услуги,
и 880,79 лв – неустойки, дължими по договор № RNA
20073280307102013-1300/04.10.2013 г. и допълнително споразумение №
20073280319092014-31719375/19.09.2014 г. към него, сключени с „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД - гр.София, като за вземанията били издадени
четири броя данъчни фактури, в периода от 22.12.2014 г. до 22.03.2015 г., и са
били прехвърлени с договор за цесия от 02.10.2015 г. на “С.Г.Груп” ООД, а
впоследствие – от „С.Г.Груп” ООД на ищцовото дружеството, с договор за цесия от
12.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.12.2017 г., както и сумата от 335,05 лв –мораторна лихва за периода от
20.01.2015 г. до 20.12.2017 г.; и с което решение въззивното дружество е
осъдено да заплати на “ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ - БС“ ЕАД гр.Бургас, сумата от 700 лв за направените по
делото разноски. Твърди се, че решението на БРС е неправилно,
необосновано, и постановено при нарушение на процесуалния закон. Претендира се
отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което исковете се
уважават изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на въззивника. Не са
ангажирани нови доказателства.
Въззиваемият “ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ - БС“
ЕАД гр.Бургас оспорва като неоснователна
въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок и в съдебно заседание.
Излага подробни съображения в подкрепа на възраженията си. Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. Също не се
сочат нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и
ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна
страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е
образувано по исковата молба на въззивника против въззиваемия „ХОТЕЛСКИ
КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ - БС“ ЕАД гр.Бургас, за установяване дължимостта на сумите 1 204,51
лв – главница, включваща 323,72 лв – цена за предоставени телекомуникационни
услуги, и 880,79 лв – неустойки, дължими по договор № RNA
20073280307102013-1300/04.10.2013 г. и допълнително споразумение №
20073280319092014-31719375/19.09.2014 г. към него, сключени с „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД - гр.София, за които вземанията били издадени
от праводателя на ищеца четири броя данъчни фактури, в периода от 22.12.2014 г.
до 22.03.2015 г. Твърди се, че описаните вземания са били прехвърлени с договор
за цесия от 02.10.2015 г. от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД -
гр.София на “С.Г.Груп” ООД, а впоследствие, с договор за цесия от 12.05.2016
г.– от „С.Г.Груп” ООД на ищцовото дружеството. Посочено е, че претендираните
суми са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 5660/28.12.2017 г., издадена по ч.гр.д.9568/2018 г. по описа на Бургаския
районен съд. Изложени са твърдения, че процесното вземане се основава на
сключени между “ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ - БС“ ЕАД гр.Бургас и ”БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД: договор № RNA
20073280307102013-1300/04.10.2013 г. за предоставяне на телекомуникационни
услуги (за съществуващи телефонни номера - по тарифен план Vivacom
Fiber Net 20, предоставяне на устройство – модем;
както и предоставяне на нов тарифен план Стандарт с вид услуга POTS); както и договор №
20073280319092014-31719375/19.09.2014 г., с който е прекратено действието на
действащ договор за телекомуникационни услуги между страните, и сключени 3 нови
допълнителни споразумения за предоставяне на нова услуга - Vivacom TV
Start, за което на
ответното дружество е предоставено и съответното оборудване. Посочено е, че по
изброените договори са останали дължими търсените в суми – 323,72 лв – цена на
доставени телекомуникационни услуги, и 880,79 лв – договорни неустойки – за
невърнато оборудване и за прекратяване на договор за ТV услуги. Твърди се, че с
договор за цесия от 02.10.2015 г., изброените по-горе вземания са били
прехвърлени от ”БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД на “С.Г.Груп” ООД, а
впоследствие, с договор за цесия от 12.05.2016 г. - от “С.Г.Груп” ООД - на
ищеца. Твърди се, че ответникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършените прехвърляния на вземането, но не е платил дължимите суми.
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК,
вр.чл.99, вр.чл.79, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът е оспорил исковете като неоснователни и
недоказани с подаден в законовия срок отговор на исковата молба, с допълнително
подадени писмени молби преди доклада на съда, както и в съдебно заседание. В
подадения в законовия срок писмен отговор на исковата молба ответникът е навел
твърдения за прекратен договор между страните за доставка на телевизионна
услуга и за връщане на предоставеното комуникационно оборудване. Заявените
искания по доказателствата са били съобразени с така наведените доводи.
Приложените към исковата молба доказателства са оспорени като неотносими към
спора. С допълнителни молби (вх.№ 38730 от 25.09.2018 г. и вх.№ 37802 от
17.09.2018 г.) са наведени и допълнителни възражения, съответно в тази връзка
са направени и доказателствени искания - за липса на твърдяната от ищеца облигационна
връзка между страните, от която произтичат исковите претенции. Оспорена е
истинността на приложените към исковата молба допълнителни споразумения.
С обжалваното решение съдът е приел,
че по делото е останала недоказана
твърдяната от ищеца облигационна връзка между ответника и ”БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, на която се основават претенциите на ищеца за
установяване дължимостта на сумата от 323,72 лв – цена за предоставени
телекомуникационни услуги в периода от 22.12.2014 г. до 21.03.2015 г., и на
неустойка. По отношение на неоснователността на иска за неустойка са изложени и
допълнителни съображения.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба
оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът намира следното:
На първо място следва да се посочи,
че според настоящия състав, първоинстанционния съд възприел правилно фактическата обстановка, така, както тя е
установена от събраните по делото доказателства.
По конкретните въззивни оплаквания,
съдът намира следното:
Основното оплакване във въззивната
жалба е за това, че първоинстанционният съд е разгледал възражения на ответника
и е събрал доказателства във връзка с тях, след настъпила преклузия за тези
възражения. Заявено е, че след като ответникът не е оспорил приложените към
исковата молба писмени доказателства с отговора си на исковата молба, а е
сторил това много след изтичане на този срок, възможността му да оспорва тези
доказателства е била преклудирана, поради което разглеждането на това
възражение на ответника от първоинстанционният съд и допускането от съда на
доказателства в тази насока, представлява съществено процесуално нарушение.
Твърди се, че в отговора на исковата молба ответникът не само не е оспорил
наличието на облигационна връзка между ответното дружество и „БТК“ ЕАД по
договор за телевизионна услуга от 30.06.2014 г., а напротив – навел е
твърдения, че е прекратил този договор и е върнал предоставеното му по договора
оборудване. Твърди се, че едва след изтичане на предоставения му от съда с
доклада по делото срок за представяне на доказателства за твърдяното прекратяване
на договора, ответникът недопустимо е оспорил авторството на подписите върху
представените с исковата молба допълнителни споразумения от 19.09.2014 г.
Твърди се, че независимо от направеното от ищеца изрично възражение,
недопустимо съдът е допълнил доклада си по делото с наведените от ответника
след отговора му на исковата молба (и поради това - преклудирани) възражения. С
твърдението за така допуснатите от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, въззивникът претендира да се изключат от доклада по делото
несвоевременно заявените от ответника възражения и съответните им указания,
дадени от първоинстанционния съд.
Съдът намира така наведените
оплаквания за неоснователни. Действително с отговора си на исковата молба (вх.№
24932/14.06.2018 г., л.76) в срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е оспорил
твърдението на ищеца за наличие на облигационна връзка между “ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ - БС“
ЕАД и ”БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, както и не е оспорил
авторството на подписите върху представените допълнителни споразумения. Това, действително е сторено от ответника след изтичането
на срока по чл.131 от ГПК – с молби вх.№ 38730 от 25.09.2018 г. и вх.№ 37802 от 17.09.2018
г. И двете молби са подадени преди доклада по делото по чл.146 от ГПК, извършен
в съдебното заседание на 25.09.2018 г. и след дадени от съда с определението му
от 03.07.2018 г. указания до ответника да уточни твърденията си за прекратяване
на договора; да уточни кой договор или споразумение между страните се твърди,
че е прекратил, как и кога е станало това, поради какви обстоятелства. Дадените
указания от първоинстанционния съд, според настоящия състав представляват
указания по чл.145 от ГПК за изясняване на фактите, конкретизиране на
твърденията и отстраняване на противоречията в тях. Ето защо, съдът правилно е зачел
въведените от ответника с двете писмени молби твърдения по фактите и заявени
доказателствени искания във връзка с тях, съответно правилно е допълнил доклада
си по делото с допълнително наведените от ответника твърдения и възражения.
По същите съображения настоящият
състав приема, че заявеното оспорване на истинността на приложените към
исковата молба писмени доказателства, не е било преклудирано, поради което не е
налице твърдяното процесуално нарушение на районния съд.
Неоснователно е и следващото оплакване
на въззивника - за неправилни изводи на първоинстанционния съд, че
допълнителните споразумения не обосновават наличието на задължения в размерите
по издадените фактури. На първо място не се доказа по делото допълнителните
споразумения да са били подписани от представителя (управителя) на ответното
дружество, или от упълномощено от него лице. От приетата по делото
съдебно-почеркова експертиза, заключението по която не е оспорено от страните, се
установява, че подписите в
графа „За абонат“ в Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги от 19.09.2014 г. и в Допълнително споразумение към Договор
за електронни съобщителни услуги от 20.09.2014 г., не са положени от законния
представител на ответното дружество. По делото не е установено и кого са
положени тези подписи, с оглед преценката дали следва да се обсъжда изобщо
хипотезата на чл.301 от Търговския закон, още повече, че съгласно приетата съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение също не е оспорено, че процесните фактури,
издадени от ”БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, не са осчетоводени в
счетоводството на ответника.
По
изложените съображения съдът намира за обоснован извода на първоинстанционния
съд, че по делото е недоказано съществуването на облигационна връзка между ответника
и ”БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, от която да произтичат исковите
претенции за сумата от 323.72 лв – цена за предоставени телекомуникационни
услуги в периода от 22.12.2014 г. до 21.03.2015 г., и неустойки по договора в
размер на 880.79 лв.
Освен, че съдът намира, че ищецът не е доказал
твърдението си в исковата молба, че съществува вземане на БТК ЕАД против
ответника по посочените допълнителни споразумения и фактури, съдът намира, че исковите претенции
са неоснователни и недоказани и на още едно основание – недоказаност на
прехвърляне на описаното в исковата молба вземане от ”БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД на “С.Г.Груп” ООД, независимо от дадените от
първоинстанционния съд с доклада му по делото указания на ищеца – да докаже
наличието на валидни договори за цесия за процесните вземания.
Видно от представените по делото
доказателства, с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 29.05.2015 г.,
БТК ЕАД е прехвърлил на „СГ Груп“ ООД „вземанията, посочени в Приложение № 1.1
и Приложение № 1.2., ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, вкл.изтекли лихви“. По делото не са представени описаните в
договора за цесия Приложение № 1.1 и Приложение № 1.2., поради което не може да
се установи по делото дали вземане на БТК ЕАД против ответника “ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ - БС“
ЕАД по изброените в исковата молба и в заявлението
по чл.410 ГПК фактури, е било предмет на този договор, т.е. дали е било
прехвърлено от БТК ЕАД на „СГ Груп“ ООД.
При липсата на доказателства за прехвърляне на
вземането против ответника от БТК ЕАД на „СГ Груп“ ООД, не може да се направи
извод, че „Булпойнт 2015“ ЕООД
е надлежен кредитор на ответника.
Само по себе си изпращането на
уведомление за цесия до ответника “ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ - БС“ ЕАД – л.52 (по делото не са представени доказателства нито за датата на
изпращане, нито изобщо за връчване на това уведомление на длъжника) за
прехвърляне на вземането на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД към
ответника “ХОТЕЛСКИ
КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ - БС“ ЕАД на „СГ Груп” ООД
с договор за цесия от 29.05.2015 г., не доказва включването на вземането на БТК
ЕАД към ответника в Приложение № 1.1 и Приложение № 1.2.,
сътв.прехвърлянето на това вземане от БТК ЕАД на цесионера „СГ Груп” ООД.
При липсата на доказано прехвърляне
на процесното вземане от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на „СГ
Груп” ООД, не може да се направи извод и за валидно прехвърляне на такова
вземане на „СГ Груп” ООД към ответника, на „БУЛПОЙНТ 2015“ ЕООД с договора за цесия от 12.05.2016
г., независимо от посочването на името на ответника в Приложение № 1 към
договора за прехвърляне на вземане от 12.05.2016 г.
Изложените съображения са достатъчни, съдът да
приеме предявените искове за неоснователни и недоказани, без да е необходимо
съдът да се произнася по останалите наведени от страните твърдения и
възражения.
Поради
съвпадането на изводите на двете инстанции, и при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на основание
чл.272 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
постановения резултат, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,на въззиваемия следва да
се присъдят съдебни разноски в размер на 340 лв от общо направени съдебни
разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лв за заплатен адвокатски
хонорар, като съдът намира за основателно направеното от въззивника възражение
за прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 288 от 07.02.2019 г. по гр.д.1917/2018 г. по описа на Бургаски
районен съд.
ОСЪЖДА „БУЛПОЙНТ 2015" ЕООД гр.Варна с ЕИК
*********, да заплати на “ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС ЧЕРНОМОРЕЦ - БС“ ЕАД с ЕИК
*********, сумата от 340 лв (триста и четиридесет лева) за направените във
въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.