№ 2487
гр. София, 19.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110128966 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх.
№6504/25.05.2021г., подадена от „М.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. Б., подадена срещу
„К.К.“ ЕООД, ЕИК ****, за признаване за установено, че последното дължи на ищеца
сумата от 5559,00 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за изработка от
21.03.2017 г., която представлява сбор от следните суми: 4719,00 лв., с ДДС,
представляваща неизплатена сума по договора, както и сумата от 840 лв. с ДДС,
неизплатена част по фактура № **********/21.12.2017 г., ведно със законна лихва от
19.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.12.2020г., по гр.д. №57523/2020 г. по описа на СРС, 159 с-
в.
С Разпореждане №22412/14.03.22г. съдът е констатирал нередовности на исковата
молба и е дал конкретни указания за отстраняването им. По делото е постъпила молба вх.
№72528/11.04.22г. от ищеца, с която съобразно дадените от съда указания, е посочил
основанието, на което претендира всяко едно от вземанията си от 4719,00 лв. и 840 лв., като
е посочил, че сумата от 840 лв., представлява неизплатено задължение, съгласно
Приложение №1 към договора за СМР, а сумата от 4719,00 лв. е такава за допълнително
заявени от възложителя доставени и монтирани материали, изделия и СМР, които не са в
Приложение №1 към договора.
С Определение, постановено в открито съдебно заседание, проведенео на
09.05.2022г. производсвтото по делото е спряно до постановяваен ан краен съдебен акт по
постъпила по ч.гр.д. №57523/2020г. частна жалба от 20.04.2022г.
С Определение №8927/16.09.2022г., постановено по в.ч.гр.д. №8109/2022г. на СГС,
влязло в сила на 06.10.2022г., е оставена без разглеждане частната жалба от 20.04.2022г.,
подадена от ответника по ч.гр.д. №57523/2020 г. на СРС.
Съдът, като взе предвид депозираната от ищеца молба вх. №72528/11.04.22г., с която
са направени уточнения, съобразно дадени от съда указания и в която се посочва, че
претенцията от 4719,00 лв. е такава за допълнително заявени от възложителя-ответник,
доставени и монтирани от ищеца-изпълнител материали, изделия и СМР, които не са в
Приложение №1 към договора и са допълнително заявени, намира, че предявения иск в тази
му част е процесуално недопустим, по следните съображения:
1
Ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на специалния установителен
иск с наличието на издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 57523/2020 г. по описа на СРС.
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 57523/2020 г. по описа на СРС,
по последното е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
сумата от 5559.00 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за изработка от
21.03.2017 г. В т. 9 и т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК изрично е посочено, че
претендираното вземане е за незаплатени суми за изпълнение договорени СМР, съгласно
Приложение №1 към договора за изработка.
В заповедното производство заявителят – сега ищец, изрично е посочил, че сумата се
претендира за договорени СМР, съгласно Приложение №1. В настоящето исково
производство ищецът сочи, че претендира вземането си от ответника в размер на 4719,00 лв.
на основание допълнително заявени от възложителя доставени и монтирани материали,
изделия и СМР, които не са посочени в Приложение №1 към договора. Това вземане не е
било предмет на заповедното производство, видно от депозираното заявление по чл. 410
ГПК.
В съответствие с постоянната съдебна практика на ВКС и Определение №
230/23.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 83/2010 г., II т. о., ТК, Софийският районен съд
намира, че когато е издадена заповед по чл. 410 ГПК и тя е оспорена от длъжника по реда на
чл. 414 ГПК, кредиторът може и следва да осъществи защита на вземането си чрез
предявяване на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК в едномесечния преклузивен
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, за да се установи със сила на пресъдено нещо неговото
съществуване. Поради това наличието на издадена заповед за изпълнение предопределя
правния интерес на кредитора от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК, като
ограничава и неговия предмет, тъй като влязлото в сила установително решение ще
валидира оспорената заповед.
В настоящия случай ищецът предявява иск за признаване за установено, че
ответникът му дължи сумата от 4719,00 лв., представляваща допълнително заявени СМР,
които не са посочени в Приложение №1 към договора и които представляват различно
основание от претенцията по издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за сумата от 4719,00 е
частично недопустим, доколкото същият е предявен за вземане, за което преди това ищецът
не е бил снабден със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. №28966/2021 г. по описа на СРС, 159-ти
състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №28966/2021 г. по описа на СРС, 159 състав,
в частта, по предявения от „М.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, иск, с които е поискало да бъде
установено по отношение на ответника „К.К.“ ЕООД, ЕИК ****, че последното дължи на
ищеца сумата от 4719,00 лв., с ДДС, представляваща неизплатено задължение по Договор за
изработка от 21.03.2017 г., ведно със законна лихва от 19.11.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
08.12.2020г., по гр.д. №57523/2020 г. по описа на СРС, 159 с-в.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд,
в едноседмичен срок от връчването му.
2
Да се връчи препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3