№ 12393
гр. София, 15.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110153672 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба /уточнена с молба от 17.01.2024г./, подадена от Е. Д.
М. срещу Софийски градски съд, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
2в ЗОДОВ за заплащане на сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС,
изразяващо се ограничаване на достъпа на ищеца до правосъдие при постановяване на
Определение № 4217 от 31.03.2023г., постановено по в.ч.гр.д. № 1776/2023г. по описа на
СГС, ЧЖ, VI-E състав, с което е потвърдено Определение № 1140 от 11.01.2023г.,
постановено по гр.д. № 50030/2022г. по описа на СРС, 157-ми състав.
Ищецът поддържа, че съдът незаконосъобразно бил прекратил производството по
делото, което представлявало злоупотреба с право и съдебен произвол, който му причинил
психически тормоз.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СГС е подал отговор на исковата молба, в
който развива съображения за недопустимост на предявения иск, тъй като съдът не бил
действал като последна съдебна инстанция при постановяване на процесното определение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира предявения иск за
процесуално недопустим по следните съображения.
Както е изяснено в съдебната практика /в този смисъл Определение № 4406 от
20.12.2022г. на ВКС по ч. гр. д. № 4239/2022г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 273,
ал. 3 ГПК/, пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол.
Според практиката на СЕС отговорност на държавата за вреди, причинени от национална
юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, възниква само в изключителни
случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС /решения от 13 юни 2006
г. по дело C-173/03, т. 32 и 42 и от 28 юни 2016 г. по дело С-168/15, т. 20 и т. 24/. В
конкретния случай, Софийският градски съд, като окръжен съд, не е последна инстанция в
частното производство, образувано по повод прекратяването на образуваното пред СРС
гражданско дело по иск на Е. Д. М., поради което и не отговаря за вредите, причинени от
националния съд от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС.
Освен това, видно от представеното от ищеца с исковата молба Определение № 1343
от 30.05.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 1929/2023г. на III г.о., ГК, процесното Определение 4217
от 31.03.2023г. по в.ч.гр.д. № 1776/2023г. по описа на СГС, ЧЖ, VI-E състав, ведно с
потвърденото с него Определение № 1140 от 11.01.2023г., постановено по гр.д. №
50030/2022г. по описа на СРС, 157-ми състав, са отменени изцяло и производството е
върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. При така
осъществения инстанционен контрол от страна на ВКС са отстранени всички нарушения
/включително тези на правото на ЕС/, довели до ограничаване достъпа на ищеца до
1
правосъдие. Ищецът не разполага с право на иск за вреди от нарушения на общностното
право, допуснати в невлязъл в сила и отменен съдебен акт, защото подобен акт не
произвежда правно действие и не може да доведе до увреждане правата на ищеца.
Ето защо предявеният иск е процесуално недопустим и производството по делото
следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
бил представляван от служител с юридическо образование и е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно съдебната практика по приложението на чл. 10,
ал. 4 ЗОДОВ /Определение № 50005 от 07.02.2023г. на ВКС по ч. гр. д. № 2517/2022г., IV г.
о., ГК/, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер съдът определи на 50 лева, доколкото производството по делото е прекратено
преди неговото насрочване и защитата на ответника се изразява единствено в подаване на
отговор на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 271271 от 02.10.2023г.,
подадена от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: *******, да заплати на Софийски
градски съд, с адрес: ****, сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2