В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на седми април две хиляди деветнадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Величка Белева

с участието на секретаря Мила Тошева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно гражданско дело № 13 по описа за 2021 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260070, постановено на 27.10.2020 г. по гр.д. 2/2020 г. на Окръжен съд-С.З., в частите му, с които съдът признава на основание чл.194, ал.3 от ГПК представените от ответницата С.Д.П. частни диспозитивни документи – договор за дарение на парични средства от 10.06.2005 г. и договор за дарение на сума от 20.06.2010 г. - за неистински и ги изключва от доказателствата по делото, обявява на основание чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД за нищожен поради накърняване на добрите нрави договора за покупко-продажба от 13.06.2005 г., обективиран в н.а. № ***, т.**, рег.№ ****, дело ***/2005 г. на нотариус П.И.,*** действие при СтРС, по силата на който Т.С.Д., действаща в качеството си на законен представител на М.Я.Я., ЕГН ************ е продала на Д.К.Д., ЕГН ********** собствения на М.Я.Я. недвижим имот – апартамент № **, находящ се в гр.С.З., ул. “Ц.И.А. **“ № **, вх.*, за цена от ** 500 лв., осъжда на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД С.Д.П. да заплати на М.Я.Я., действаща чрез своя настойник и законен представител И.П.И., сумата 39 216,09 евро с левова равностойност 76 700 лева, съставляваща обезщетение в размер на действителната стойност на подлежащия на връщане отчужден недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска на 10.01.2020 г. до окончателното й изплащане, осъжда на основание чл. 78, ал.3 от ГПК М.Я.Я., действаща чрез своя настойник и законен представител И.П.И., да заплати на С.Д.П. сумата 346,76 лв. - съдебно-деловодни разноски по съразмерност, осъжда на основание чл. 78, ал.6 от ГПК С.Д.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Старозагорския окръжен съд държавна такса върху уважените искове в общ размер от 3622,96 лв. и сумата от 1 133 лв., представляваща сторените от бюджета на съда разноски за възнаграждения за вещи лица.

Жалбоподателката С.Д.П. моли решението да бъде отменено в обжалваните негови части като незаконосъобразно, неправилно по съображения, посочени във въззивната жалба с вх. № 263527/10.11.2020 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените срещу нея искове като недопустими, евентуално, като неоснователни. Във въззивното производство по нейно искане са събрани нови доказателства - експертни заключения. Претендира за присъждане на разноски.

Ответницата по жалбата М.Я.Я., поставена под пълно запрещение и действаща чрез своя настойник И.П.И., моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в отговор от 4.01.2021 г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява на 10.01.2020 г. три обективно евентуално съединени установителни искове - с правно основание чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД за обявяване за нищожен на договора за покупко-продажба, сключен на 13.06.2005 г. между М.Я.Я., действаща чрез настойника си Т.С.Д., и Д.К.Д., обективиран в нотариален акт за покупко-продажбана недвижим имот № ***, том **, рег. № ****, дело № ***/2005 г. на нотариус П.И., вписан под акт № **, том **, дело № ****/2005 г. на АВ, за продажба на собствен на М.Я.Я. недвижим имот-апартамент в гр. С.З., съответно описан, поради противоречието на този договор за продажба с добрите нрави, с правно основание чл.26,ал.2,изр.1,предл.5 от ЗЗД за обявяване за нищожен на горепосочения договор за продажба поради относителна симулация на продажбата като прикриваща дарение и с правно основание чл. 40 от ЗЗД за обявяване на горепосочения договор за продажба за недействителен поради сключването му във вреда на представляваното лице, - както и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал.2 във вр. с чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата 45 700 евро, представляваща сегашната продажна цена на прехвърления с нищожната, евентуално недействителната, сделка недвижим имот, продаден от Т.С.Д. и Д.К.Д.като приобретатели по сделката от 13.06.2005 г. на трети лица през 2011 г., ведно със законната лихва до пълното изплащане на сумата. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното произвоство. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателката, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че ищцата М.Я.Я. е поставена под пълно запрещение с решение № 16/21.03.2005 г. по гр.д.870/2004 г. на ОС-С.З., влязло в сила на 12.04.2005 г. Безспорно е, че на 18.11.2019 г. за неин настойник е назначен И.П.И., който представлява ищцата към датата на подаване на исковата молба 10.01.2020 г. и понастоящем. Безспорно е, че от назначаването си на 20.04.2005 г. до смъртта си на 2.07.2019 г. настойник на М.Я. е била Т.С.Д., след което до 18.11.2019 г. неин настойник е била С.С.Т.. Безспорно е, че със сделка покупко-продажба, сключена на 13.06.2005 г., М.Я., представлявана от настойника си Т.Д., е продала на Д.К.Д., съпруг на настойника Т.Д., собствения на М.Я. недвижим имот-апартамент в гр. С.З. на ул.“Ц.И.А. **“** с площ 65,29 кв.м., който е бил единствен за нея и нейно жилище, за сумата 16 500 лв. Безспорно е, че същият този имот е продаден на 25.08.2011 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ******, дело № ***/2011 г. на нотариус Д.Н., от Д.К.Д.и Т.С.Д. на трети лица (И.С.С.и М.И.С.) за сумата 30 000 евро. Безспорно е, че ответницата С.Д.П. е единственият наследник по закон на нейните родители Т.Д. и Д.Д., починали, съответно, на 2.07.2019 г. и 20.01.2015 г. Ищцата твърди, че сделката продажба, сключена на 13.06.2005 г., с която Т.Д. в качеството си на законен представител на М.Я. е продала нейния единствен имот на своя съпруг Д.Д. за сумата 16 500 лв., като в нотариалния акт е записано, че продажната цена е изплатена от купувача на продавача, действащ чрез настойника си, напълно и в брой, е нищожна като противоречаща на добрите нрави съгласно чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД с оглед мотивите и действията на представителя да сключи договора и с оглед целите и съдържанието на договора. Твърди, че непосредствено след назначаването си за настойник Т.Д. се е разпоредила с единствения недвижим имот на М.Я., като е сключила сделка от нейно име, с която е отчуждила имота в своя полза, придобивайки го в режим на СИО, и е задържала платената от покупко-продажбата цена в размер на 16 500 лв. Твърди, че към момента на назначаването на Т.Д. за настойник М.Я. е получавала (както и до момента) пенсия, която е достатъчна за задоволяване на скромните й нужди от храна, минимално облекло, ток и вода, като ищцата други нужди не е имала и е нямало причина, която да е налагала да бъде продадено единственото й жилище. Твърди още, че продажната цена е по-вероятно и изобщо да не е изплащана, поради което и сделката да прикрива дарение. Твърди, че съгласно експертни решения на ТЕЛК от 1972 г. и от 1974 г. с оглед диагнозата на ищцата „Олигофрения и тежка степен на дебилност. Детска церебрална парализа с екстрапирамидална симптоматика“ й е била определена Първа група инвалидност с чужда помощ пожизнено, без да е назначена терапия за заболяванията, от които страда, като ищцата се самообслужва и приема лекарства при нужда и по лекарско предписание, поради което състоянието й не е налагало извънредни разходи, които да не могат да бъдат посрещнати от нейните доходи. Твърди, че с извършване на разпореждането с недвижимия имот е увреден интересът на поднастойната, тъй като е липсвала конкретна нужда и очевидна полза от получаване на насрещната престация. Твърди, че с това разпореждане М.Я. е лишена от цялото си недвижимо имущество без да се е налагало получената срещу отчуждаването парична сума да бъде използвана за задоволяване на някакви нейни нужди, а, обратно, при рационално управление на недвижимия имот от него биха могли да бъдат реализирани доходи за поднастойната. Твърди, че към нотариалното дело по извършване на покупко-продажбата на недвижимия имот е приложено удостоверение от 2005 г. от РС-С.З., с което вероятно е разрешено извършването на покупко-продажбата, от датата на издаването на което е видно, че сделката е извършена почти веднага след учредяване на настойничеството. Твърди, че от нотариалния акт е видно, че цената на недвижимия имот е платена изцяло и в брой на настойника на продавача, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 119,изр.1 от СК (отм.), съгласно която настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничеството на неговото име в банка, като няма данни и след покупко-продажбата да е открита банкова сметка ***, в която да е внесена цената на недвижимия имот. Твърди, че години по-късно, през 2016 г., е открита разплащателна сметка на ищцата и по нея е превеждана единствено нейната пенсия. Твърди, че в настойническото дело също не се съдържат доказателства за плащане на цената и за отчет на настойника в тази връзка. Твърди, че се налага извод, че сумата, представляваща цената на отчуждения имот на ищцата, не е използвана за нуждите на поставената под запрещение. Твърди, че предвид на горното възниква съмнение относно почтеността и добросъвестността на настойницата, която вместо да управлява имуществото на запретената, в един кратък период от време след назначаването си се е разпоредила с имуществото й, като я е лишила от собственост, още повече, че настойницата Т.Д. не е продала имота на запретената на трето лице на реална пазарна цена, а го е продала на съпруга си, което по силата на закона прави настойницата съсобственица, и то за сума, равна на данъчната оценка на имота, като по този начин е действала в ущърб на представляваната. Твърди, че това поведение на настойника е особено укоримо от гледна точка на морала, защото именно настойникът би следвало да е лицето, което най-добре ще се грижи за интересите на поставения под пълно запрещение съгласно чл. 111 от СК (отм.). Твърди, че с покупко-продажбата настойникът не е допринесъл никаква полза за поднастойната си, още повече, че не е депозирал продажната цена по банкова сметка ***, като реално я е лишил от престацията. Твърди, че при сключване на сделката настойникът не е бил ръководен от интереса на поднастойната си. Твърди, че настойникът е действал във вреда на поднастойната си по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, тъй като е налице споразумяване между представителя Т.Д., както и че нарушаването на изискването за добросъвестност на представителя при упражняване на представителните му права противоречи на правилата на морала и представлява накърняване на добрите нрави, поради което е и основание за нищожност на сделката по чл. 26,ал.1 от ЗЗД. Твърди, че съгласно чл. 117 от СК (отм.) настойникът е длъжен да се грижи за поставения под настойничество, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица, като дейността му е почетна и задължението на настойника по чл. 117,ал.2 от СК (отм.) не следва да се овъзмездява чрез прехвърляне на имуществото на запретеното лице в негова полза, още повече че в конкретния случай за краткия период, в който е изпълнявала функциите си, а и по-късно, на настойницата не се е налагало да осигурява средства за издръжка на ищцата от собственото си имущество, нито е полагала лични грижи за хигиената, храненето, облеклото, почистването на жилището на поднастойната. Твърди, че в изготвена от ДСП-С.З. социална оценка от 2015 г. се съдържа изявление на Т.Д., че не е живяла в общо домакинство с поднастойната в разрез с изискването на чл. 120,ал.1 от СК (отм.) и с правилата на морала с оглед уязвимото състояние на М.Я., на която е определена Първа степен на инвалидност с чужда помощ. Твърди, че недобросъвестността на настойника се потвърждава и от приложени писма от ДСП-С.З. и ДСП-Г.за предстоящо настаняване на ищцата в специализирана институция, за каквото Т.Д. е кандидатствала независимо от заключението на общопрактикуващ лекар, че лицето е подходящо за ползване на социални услуги в общността, и от нежеланието на ищцата да напусне дома си, обективирано в заявление на настойника по чл. 16а,ал.3 (отм.) от ЗСП. Твърди се, че настойницата е сключила сделката не в интерес на поднастойната си, а мотивирана от желанието да придобие недвижимия имот, собственост на М.Я., за да увеличи имуществото си. Твърди се, че като е действала само в свой и на съпруга си интерес, настойницата е сключила един договор, който по своята цел, мотиви и начин на извършване накърнява добрите нрави, поради което следва да бъде обявена неговата нищожност, като се позовава на решение № 285/12.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1511/2018 г., 4 ГО, ГК. В случай, че съдът не приеме да са налице основанията на чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД, се иска да бъде обявен договорът за покупко-продажба от 2005 г. за недействителен на основание чл. 40 от ЗЗД, съгласно която разпоредба ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Твърди, че съгласно задължителната практика на ВКС хипотезата на чл. 40 от ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя, и споразумяване между представителя и третото лице във вреда на представлявания. Твърди, че в случая при сключване на договора за покупко-продажба от настойника Т.Д. като законен представител на запретената и съпруга на купувача и участник в нотариалното производство Д.Д. е било налице противоречие между интересите на настойника и интересите на поставения под настойничество, в който случай страна по сделката от името на запратената е следвало да бъде заместник-настойникът или назначен от органа по настойничество и попечителство особен представител съгласно изискването на чл. 123,ал.1 от СК (отм.), което не е сторено. Твърди се, че договорът е сключен при нееквиваленстност на престациите – за сума, равна на данъчната оценка на имота. Твърди се, че сключената от настойницата сделка на разпореждане е безполезна за запретената М.Я., която на практика е лишена от цялото си недвижимо имущество, без да се е налагало получената срещу отчуждаването парична сума да бъде използвана за задоволяване на някакви нейни нужди. Твърди се, че сумата от продажбата не е внесена на името на М.Я. в банка и дори формално да е имала разрешение от районния съд за продажбата на имота, настойницата не е имала разрешение да получи парите в брой, тъй като чл. 119 от СК (отм.) я е задължавал сумата от продажната цена да се внесе в банка на името на запретената, както разпорежда и чл. 165,ал.3 от действащия СК от 2009 г. Твърди се, че настойницата не е спазила закона и е действала във вреда на представляваната от нея М.Я., като е получила сумата от продажбата в брой съгласно посоченото в нотариалния акт и след изповядане на сделката не е дала доказателства и отчет пред органа по настойничество и по попечителство за плащане на цената по реда на чл. 119 от СК (отм.), предвид на което сумата, представляваща цената на отчуждения имот на М.Я., не е използвана за нуждите на поставената под запрещение. Твърди се, че по описания начин настойникът се е споразумял във вреда на поднастойния. Твърди се, че макар в чл. 40 от ЗЗД да не се предполага недобросъвестност на третото лице, в разпоредбата на чл. 135,ал.2 от ЗЗД законът презумира знание за увреждането, когато третото лице е съпруг на представителя, какъвто е настоящият случай, още повече, че настойницата е придобила имота на М.Я. за себе си в режим на СИО, а впоследствие ведно с приобретателя и неин съпруг Д.Д. са се разпоредили с предмета на сделката в полза на трети лица. Заявено е искане да бъде обявен за нищожен договора за продажба от 13.06.2005 г. на основание чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави или, при условие на евентуалност, съдът да обяви същия договор за недействителен на основание чл. 40 от ЗЗД, или, при условие на евентуалност, да обяви сделката за нищожна на основание чл. 118,ал.1 във вр. с чл. 73,ал.3 от СК (отм.) като извършено дарение на имот на пълно запретено лице. Твърди се и че тъй като когато договорът е нищожен на основание чл. 26,ал.1 от ЗЗД или на основание чл. 118,ал.1 във вр. с чл. 73,ал.3 от СК (отм.), или е недействителен на основание чл. 40 от ЗЗД, по силата на чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД в хипотезата на начална липса на основание за извършването на престациите, всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора. Твърди се, че настойницата и съпругът й Д.Д. са препродали имота на трети лица за сумата 30 000 евро през 2011 г., но независимо от нищожността на продажбата от 2005 г. правата на третите лица, придобили имота през 2011 г., няма как да бъдат засегнати. Затова се претендира след обявяването на договора за нищожен на основание чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД или, при условие на евентуалност, за недействителен на основание чл. 40 от ЗЗД, да бъде осъдена ответницата С.П. в качеството й на единствен наследник на Т.Д. и Д.Д. на основание чл. 57,ал.2 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата 45 700 евро, представляваща сегашната продажна цена на прехвърления с нищожната, респективно недействителната, сделка недвижим имот, ведно със законната лихва до пълното изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба от 19.05.2020 г. ответницата възразява, че исковите претенции, предявени при условията на евентуалност, са недопустими и неоснователни, действията на настойника са тълкувани превратно и неотговарящо на годините полагани грижи от страна на същия, както и нямащи връзка с действителната обстановка. Счита, че не е налице пасивна легитимация по заведените евентуални искове, тъй като тя не е надлежен ответник по исковете. Счита и че исковете са погасени по давност и не следва тя да отговаря по тях. Твърди и че исковете са неоснователни. Твърди, че нейната майка Т.Д. е поела грижите за ищцата М.Я. след смъртта на нейните родители, които до дотогава през целия й живот са се грижили за нея, като след смъртта през 2004 г. на майката, която е била леля на Т.Д., именно по нейно искане Т.Д. поема грижите за М. и е назначена през 2005 г. за настойник, след като М. е поставена под пълно запрещение с решение на съда от 2005 г., към който момент Т.Д. е на 69 години, пенсионер. Твърди, че Т.Д. е поела грижите за М. с отговорност и голяма натовареност за нейната възраст и здравословно състояние. Твърди, че Т.Д. полагала ежедневни грижи за М., плащала всички разходи, пазарувала й, почиствала дома й, грижела се за храната и облеклото й, помагала й с ежедневните нужди, всеки ден била в дома на М., обгрижвайки я. Твърди, че М. може да се движи сама и да извършва ежедневните си хигиенни и санитарни нужди. Твърди, че към настоящия момент настойникът на ищцата не живее в едно домакинство с нея въпреки напредналата й възраст и здравословното й състояние, а членове на настойническия съвет са съпругата и неговите деца. Твърди, че доходите на М. след смъртта на майка й намаляват, като се формират само от нейната инвалидна пенсия. Твърди, че сумата, която М. получава като инвалидна пенсия, е твърде недостатъчна за нейната ежемесечна издръжка, като тя е получавала пенсия под 200 лв. месечно. Твърди, че стандартът за живот през периода, през който Т.Д. е била настойник на М., е много над получаваната от М. сума, което е довело до оформяне на решение от нейния настойник да продаде жилището на М., като сумата от продажната цена бъде използвана за издръжката й през годините. Твърди, че настойникът Т.Д. като пенсионер не е имала допълнителни доходи, с които да помага в достатъчна степен финансово на М.. Твърди, че съдът разрешава продажбата на имота на определената в нотариалния акт цена, което не е в противоречие с нуждите на М., морала и добрите нрави, нито е в ущърб на същата. Твърди, че разрешението е дадено от районния съд, като е предшествано от становище на органа по настойничество и по попечителство, в което е отбелязано, че той не възразява да се извърши сделка с недвижимия имот. Твърди, че цената не е под пазарната за този период предвид състоянието на жилището и периода, през който е продадено то, като продажната цена не е под данъчната такава. Твърди, че нейният баща също нямал достатъчно средства, а трябвало да осигурят битуването на М., лично ответницата му помогнала със семейни средства да заплати посочената в нотариалния акт продажна цена. Твърди, че доказателство за това е съставеният договор за дарение от 10.06.2005 г., с който тя и съпругът й дарили на баща й Д.Д. сумата 16 500 лв. Твърди, че сумата от продажбата на имота осигурила едно нормално битуване на М. през следващите години от нейния живот. Твърди, че през годините, през които Т.Д. се грижела за М., тя се е нуждаела от пари за консумативни разходи, храна, облекло, превоз, лекарства, на два пъти си чупела крайник, което е довело до допълнителни разходи. Твърди, че М. много често е имала претенции относно храна, облекло, обувки, много пъти е искала пари, с които сама да разполага, и Т.Д., след като й плати консумативите, ги е давала, за да не я напада М.. Твърди, че много често М. е губела оставените й пари и отново е била в тежест на Т.Д.. Твърди, че през годините разходите на М. са били много повече, отколкото приходите. Твърди, че М. е боледувала сезонно, като е имала и хронични заболявания. Твърди, че след продажбата през 2005 г. на апартамента М. продължава да живее в него до 2010 г. Твърди, че тя, от една страна, получава парична сума, която осигурява години нейното нормално съществуване, а, от друга страна, не й се налага да живее на друго място и да плаща допълнително за наем. Твърди, че с тази сделка Т.Д. и Д.Д. са направили единствено възможното, за да осигурят допълнителен доход за издръжката на М. и тя по никакъв начин не е ощетена. Твърди, че към 2010 г. Т.Д. вече била на 74 години, с множество заболявания, като й ставало все по-трудно да ходи ежедневно до М. и да я обслужва. Твърди, че тогава взели решение да закупят апартамент близо до Т.Д., за да може тя да се грижи по-пълноценно за М.. Твърди, че на 23.05.2010 г. Т.Д. закупила с дарени й от ответницата (нейна дъщеря) и нейния съпруг парични средства апартамент на ул.“С.С.“**, в което настанили М., където тя и до момента живее. Ответницата твърди, че след смъртта на своята майка Т.Д. е изразила желание до настойническия съвет и до новия настойник да учреди право на ползване до живот на М., за да няма притеснения с жилищни нужди, наем и допълнителни разходи за жилище, тъй като М. отказва настаняване в защитено жилище, но вместо това новият настойник завел иск срещу ответницата. Твърди, че тя лично е отделяла средства за братовчедка си М. през годините и след назначаване на новия настойник е посещавала многократно М., като нито веднъж не го е засичала при М.. Ответницата е на мнение, че поемането на настойничеството е с користна цел и че настоящият иск го доказва. Твърди, че запретената М.Я. никога не е била ощетявана финансово от настойника си, напротив, за нея е правено и невъзможното, за да съществува в нормални битови условия. Твърди, че нищожност на сделката от 2005 г. на основание чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД не може да бъде приложена, тъй като всички действия на настойника са били насочени към добруването на запретеното лице, към нейната издръжка през годините напред, към нейното нормално съществуване и полагане на изискуемата от настойника грижа, както и при спазване на законовите норми за разпореждане с недвижим имот. Твърди, че не са налице действия на настойника във вреда на запретеното лице по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, тъй като за да е налице увреда по смисъла на тази норма следва да има вреда, която се изразява в значителната разлика между уговорената и пазарната цена на предмета на сделката, а от страна на ищеца такава разлика само се твърди, без да се представят и ангажират доказателства. Твърди, че не е налице и уговорка с третото лице за увреда на запретената, напротив, освен паричния еквивалент на продаденото имущество запретеното лице живее без допълнителен разход за жилище до 2010 г. в същия този апартамент, а след това, до настоящия момент – в друго жилище, осигурено лично от ответницата, без заплащане на наем или други разходи за поддръжка на имота. Твърди, че не е налице недобросъвестност при разпореждането с имота, както и увреда, а всички действия, предприети от настойника на М., са били само в нейна полза. Твърди, че не е налице основание за завеждане на иск при условията на евентуалност да се обяви сделката за нищожна на основание чл. 118,ал.1 във вр. с чл. 73,ал.3 от СК (отм.), тъй като покупко-продажбата е действителна, дадено е съгласие от съда на основание чл. 118,ал.1 във вр. с чл. 73,ал.2 от СК (отм.). Твърди, че е недопустимо и неоснователно търсенето на паричен еквивалент на недвижим имот, за който се твърди, че е прехвърлен чрез нищожна сделка. Твърди, че ако сделката се окаже нищожна, тя не следва да породи прехвърлително действие. Твърди, че ответниците не са определени правилно, съобразно заведената искова претенция, тъй като собственици на разпоредения имот са трети лица. Твърди, че търсене на парична сума не е правно обосновано в исковата молба, а нейният размер не почива на обосновка - правна, пазарна, реална, справедлива и т.н., като не става ясно как е определена търсената сума. Твърди, че от изложеното е очевидна недопустимостта на исковите претенции, алтернативно, неоснователност на същите. Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции, заведени при условията на евентуалност, като недопустими и неоснователни.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че е доказано оспорването на истинността на представените от ответницата документи договор за дарение на парични средства от 10.06.2005 г. и договор за дарение на сума от 20.06.2010 г., поради което ги изключва от доказателствата по делото. Съдът приема, че предявените при условията на евентуалност обективно съединени искове са с правни основания, съответно, чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД, чл. 26,ал.2,предл.5 от ЗЗД и чл. 40,ал.1 от ЗЗД, а предявеният кумулативно обективно съединен иск е с правно основание чл. 57,ал.2 от ЗЗД и те са допустими, тъй като са предявени от лице с право на иск срещу надлежен ответник и при наличието на правен интерес за ищцата, при липсата на отрицателни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск на ищцата. Съдът намира, че ответницата в качеството си на законен наследник на Д.Д. и Т.Д. е надлежен ответник. Относно възражението за погасяване на правото на иск на ищцата по давност съдът посочва, че то е неоснователно, тъй като е относимо към съществото на правния спор и правото на иск на ищцата не е погасено по давност, тъй като исковете за обявяване нищожност на правна сделка не се погасяват по давност, а досежно осъдителния иск до 2.07.2019 г. давност не е текла на основание чл. 115,ал.1,т.“б“ от ЗЗД. Съдът намира по същество главният иск по чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД за основателен, а кумулативно съединения иск по чл. 57,ал.2 от ЗЗД за частично основателен. Съдът преценява, че моралната укоримост в случая е налице, защото с процесния договор от 2005 г. Т.Я., действаща в качеството си на законен представител на М.Я., е продала на съпруга си Д.Д. собствения на поднастойната си недвижим имот на значително занижена спрямо пазарната му цена от 37 800 лв. цена от 16 500 лв. Съдът намира, че по този начин и предвид факта, че към момента на сделката Т.Д. е била съпруга на купувача Д.Д., то реално тя е придобила в режим на СИО собствеността върху имота на поднастойната си на цена, накърняваща имуществения интерес на последната. Съдът посочва, че съгласно чл. 117 от СК (отм.) дейността на настойника е почетна, като той е длъжен да се грижи за поставения под запрещение и да управлява имуществото му, по силата на чл. 118 от СК (отм.) разпореждането с имущество на лице под настойничество се допуска при съответно приложение на чл. 73,ал.2 и ал.3 от СК (отм.), т.е. отчуждаването на недвижим имот се допуска с разрешение на районния съдия само при нужда или очевидна полза за лицето под настойничество, а съгласно чл. 119 от СК (отм.) настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество в банка. Съдът преценява, че в случая при сключването на договора от 2005 г. Т.Д. не е положила дължимата за защита на най-добрия интерес на М.Я. грижа, тъй като се е разпоредила с единственото й жилище, без да е налице нужда или очевидна полза за лицето под настойничество. Съдът приема, че не е била налице нужда имотът да бъде продаден, тъй като към момента на сделката М.Я. не е имала спешна или извънредна нужда от парични средства нито за своята издръжка, нито за друг извънреден разход. Съдът приема за установено, че през този период М.Я. е получавала ежемесечно средства от пенсия и социални добавки, като нуждите й от издръжка за закупуване и приготвяне на храна, облекло, вещи за бита, медицинско обслужване са били изцяло задоволени от Т.Д., която е получавала и финансова подкрепа от дъщеря си С.П., назначена за заместник-настойник. Съдът приема и че в същия период от време не е налице и нужда от средства за извънреден разход, а именно закупуването на друго по-малко жилище, което да се намира в близост до жилището на Т.Д. съгласно заявеното пред районния съдия в молбата по чл. 118 от СК (отм.) намерение, тъй като такъв имот не е бил закупен за М.Я., а едва през 2010 г. Т.Д. е закупила такъв имот, в който е настанила поднастойната си да живее, не може да обоснове необходимата нужда, тъй като имотът е бил придобит в собственост от настойника, а не от ищцата. Съдът преценява, че не е налице и очевидна полза за поставената под настойничество, тъй като имотът й е бил продаден за цена, равна на данъчната му оценка от ** 500 лв., при средна пазарна цена от 37 800 лв., т.е. от сделката не е била реализирана печалба. Съдът посочва, че получената като продажна цена сума не е била внесена по банкова сметка *** М.Я., а от страна на настойника Т.Д. липсва представен отчет за сделката пред органа по настойничество и по попечителство при Община-С.З.. Съдът намира, че липсват категорични доказателства посочената като получена в брой от Т.Д. сума от ** 500 лв. да е била разходвана за нуждите на М.Я., поради което следва да се приеме, че при сключване на договора за покупко-продажба настойникът не е действал в защита на най-добрия интерес на представляваното от него лице. Изводът на съда е, че след като настойникът, който трябва най-добре да се грижи за интересите на поставения под пълно запрещение, не е сключил договора за покупко-продажба в интерес на последния, а дори в негова вреда, тъй като на практика е договарял сам със себе си и е придобил имота на повече от два пъти по-ниска цена, то той е нарушил изискването за добросъвестност при упражняване на представителните си права и е накърнил добрите нрави, поради което този договор е сключен в противоречие с добрите нрави и като такъв е нищожен на това основание. Съдът намира за частично основателен иска с правно основание чл. 57,ал.2 във вр. с чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, защото след сключването на нищожната сделка през 2005 г. впоследствие Т.Д. и Д.Д. са отчуждили недвижимия имот и понастоящем ответницата като техен единствен наследник по закон дължи връщане на действителната му стойност, която съгласно приетите заключения на СОЕ и ДСОЕ е в размер на 76 700 лв. или 39 216,09 евро, до който размер искът, предявен за сумата 45 700 евро, се явява основателен, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба, която се явява покана по чл. 57,ал.2 от ЗЗД до ответницата, чиято добросъвестност до този момент се предполага, тъй като не е била страна по нищожната сделка.

С въззивната жалба жалбоподателката заявява, че неправилно окръжният съд е приел да е налице пасивна легитимация по заведените евентуални искове, тъй като ответницата С.П. не е надлежен ответник по исковете, както и неправилно е приел, че исковете не са погасени по давност и следва ответницата да отговаря по тях. Твърди, че изводите на съда почиват на недоказани от ищцата твърдения, както и на неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства и приети след направено оспорване съдебни експертизи. Изложени са отново твърденията, заявени в отговора на исковата молба, като се твърди, че те са доказани от събраните доказателства. Жалбоподателката твърди, че свидетелките Д.С.и С.Т.„са потвърдили полаганите грижи от страна на настойника Т.Д. до нейната смърт на 83-годишна възраст. Посочва, че причината според свидетелката Т.за преместване на М. в ново жилище е да е по-близо до настойничката си Т.Д.. Твърди, че тези показания са интерпретирани превратно от съда, който приема, че щом всички нужди на М. са покрити от настойника и от заместник-настойника, то допълнителни средства не са били необходими за издръжка на лицето. Заявява, че именно защото М. е била обгрижвана, обслужвана, лекувана, със задоволени битови, хигиенни, здравословни нужди и т.н., то задължително за нейната издръжка са били необходими допълнително средства, които през първите години са идвали именно от продажната цена на имота 16 500 лв., която сума само за 5 години дава допълнително средства от по 275 лв. на месец над пенсията й, а след първите 5 години тя е преместена по-близо до настойника й, като допълнителните средства от страна на С.П. са давани вече по банков път и именно поради ниската пенсия и висока издръжка на М.. Заявява, че тези обстоятелства, макар и частично, се потвърждават и от разпита на свидетелите на ищеца, които обаче не познават М. от 2005 г., а след 2010 г. Твърди, че окръжният съд е приел цена на имота въз основа на оспореното от ответницата заключение на съдебно-оценъчната експертиза, която оценила имота към 2005 г. на различна от посочената в нотариалния акт за продажба продажна цена, но без да съобрази редица обстоятелства, което важи и за приетата експертна оценка към настоящия момент за стойността на имота. Посочва в какво се състои заявеното от ответницата оспорване на посоченото заключение, за което оспорване твърди, че неправилно не е уважено от окръжния съд. Твърди, че средствата за закупуването на имота от Д.Д. пред 2005 г. са предоставени от ответницата и нейния съпруг на баща й с договора за дарение на сумата 16 500 лв. от 10.06.2005 г. Относно оспорването на положения от Д.Д. подпис под този договор счита, че окръжният съд неправилно е изключил договора от доказателствения материал по делото, като приел, че подписът за надарен не е поставен от Д.Д. въз основа на заключението, оспорено от ответницата. Твърди, че за дарената сума между роднини по права линия писмен договор не е необходим, но такъв е бил подписан на 10.06.2005 г., като паричната сума е дарена само на Д.Д. и влагайки лични средства, той става едноличен собственик на закупения недвижим имот. Заявява, че в последващата продажба на недвижимия имот през 2010 г. участва и Т., тъй като имотът е придобит по време на брак и не е проведено и не е имало необхоД.ст от провеждане на нарочно производство в този смисъл. Посочва, че ответницата е оспорила заключението на съдебно-почерковата експертиза и в какво се е състояло оспорването, но окръжният съд неправилно не е уважил оспорването. Заявява, че М.Я. продължава да живее в апартамента на ул.“С.С.“**, ползва го като свое жилище, не заплаща и не е заплащала наем, данък, такса смет и други разходи за недвижимия имот, като при евентуално уважаване на иска срещу ответницата жалбоподателката ще се види принудена да продаде жилището, което е възбранено към момента от настойника И.И. с цел удовлетворяване на претенцията на настойника на М., уж действащ в нейна полза, и тя ще остане на улицата. Заявява, че до момента не е претендиран наем от М., който според приетото по делото експертно заключение към 2005 г. е бил в размер на 190 лв. месечно и който от средата на 2005 г. до средата на 2019 г. се равнява на 34 200 лв., изчислен по този минимален наем, а в периода от средата на 2019 г. до средата на 2020 г. е в размер на 4 800 лв., поради което не е ясно за каква вреда говори настойникът И.И., а вреда нанася той с предприетите действия. Твърди, че няма основания за приемане нищожност на сделката от 2005 г. съгласно чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД или на друго основание. Твърди, че не са налице действия на настойника във вреда на запретеното лице по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, тъй като за да е налице увреда по смисъла на тази норма следва да има вреда, която се изразява в значителна разлика между уговорената и пазарната цена на предмета на сделката, като ответницата е представила нотариални актове за действително реализирани сделки през 2005 г., които представят нагледно пазарната конюнктура през 2005 г. и реализираните действително сделки и значителна разлика не е налице.

С отговора на въззивната жалба от страна на ответницата по нея М.Я. се заявява, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни и встрани от правния спор. Заявява, че оплакването, че съдът неправилно не е приел погасяване на исковете по давност, е в противоречие със закона, тъй като съгласно чл. 115,ал.1,б.“б“ от ЗЗД давност не тече между намиращи се под настойничество и техните настойници, докато трае настойничеството, т.е. до смъртта на Т.Д. на 2.07.2019 г. давност не е текла. Заявява, че ответницата е единствена наследница на Т.Д., поради което тя, като приела наследството на майка си, е призована да отговаря по така заведените искове. Посочва, че основно оплакване във въззивната жалба е свързано с твърденията, че Т.Д. се била грижила добре за М.Я. през годините. Заявява, че окръжният съд правилно е приел, че сделката от 2005 г. е морално укорима, защото е извършена в много кратък срок, след като Т.Д. е определена за настойник на М. – по-малко от месец след това тя подава молба до Органа по настойничеството, с която моли за разрешение да замени, дари или продаде жилището на М.Я. поради невъзможност да го поддържа. Заявява, че в процеса ответницата твърди, че М.Я. е имала нужда от средства за издръжка, но е установено, че тя няма никакви извънредни разходи за издръжка, като по делото не са ангажирани никакви доказателства за възникнали нужди от средства за М. за периода от ** дни между определянето на Т.за настойник и молбата й до органа по настойничеството, а е налице явно противоречие между твърдяната сега по делото нужда от средства за издръжка и записаното в молбата на Т.Д. за невъзможност да поддържа жилището. Заявява, че още с назначаването си за настойница Т.Д. е започнала да осъществява намерението си да придобие в своя полза имота и да се облагодетелства в ущърб на поднастойната си. Заявява, че е морално укоримо и обстоятелството, че Т.Д. продава имота на съпруга си Д.Д., т.е. придобива го заедно със съпруга си в режим на СИО на цена, равна на данъчната оценка, а още към тази дата пазарната цена е поне 2 пъти по-висока съгласно двете заключения на вещото лице. Заявява, че е необосновано твърдението на жалбоподателката, че продажбата била осъществена на пазарни цени, тъй като имотът бил в лошо състояние и цената била по-висока от данъчната оценка. Заявява, че въпреки изричното законово задължение цената на недвижимия имот е платена изцяло и в брой на настойника на продавача, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 119,изр.1 от СК (отм.), като въззивницата не оспорва обстоятелството, че парите не са внесени в банка и не е искано разрешение от районния съд за извършване на разпореждания с парични средства от продажбата. Заявява, че настойницата продава имота на съпруга си, като към датата на продажбата през 2005 г. няма никакви данни за неотложни нужди на М., заради които да бъде продаден единственият неин имот, а е заявено, че настойницата не може да го поддържа, в което няма логика, защото имотът остава в собственост на Т.и съпруга й Д.до 2011 г., когато двамата го препродават на трето лице, т.е. поддържали са имота цели 6 години преди да извлекат полза за себе си, продавайки го на трети лица за сумата 30 000 евро. Заявява, че това поведение на настойника е особено укоримо от гледна точка на морала, защото именно настойникът би следвало да е лицето, което най-добре ще се грижи за интересите на поставения под пълно запрещение съгласно чл. 111 от СК (отм.). Заявява, че с покупко-продажбата настойникът не е донесъл никаква полза за поднастойната си, още повече, че не е депозирал продажната цена по банковата сметка на запретената, като реално я е лишил от престацията. Заявява, че при сключването на сделката настойникът не е бил ръководен от интереса на поднастойната си, нещо повече, действал е в нейна вреда по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, тъй като в случая е налице споразумяване между представителя Т.Д. и нарушаването на изискването на добросъвестност на представителя при упражняването на представителните му права противоречи на правилата на морала и представлява накърняване на добрите нрави, поради което е и основание за нищожност на сделката по чл. 26,ал.1 от ЗЗД. Заявява, че задължението на настойника по чл. 117,ал.2 от СК (отм.) не следва да се овъзмездява чрез прехвърляне на имущество на запретеното лице в негова полза, още повече, че в случая за краткия период, в който е изпълнявала функциите си, а и по-късно, на настойницата не се е налагало да осигурява средства за издръжка на М.Я. от собственото си имущество, нито е полагала лични грижи за хигиената, храненето, облеклото, почистването на жилището на поднастойната. Заявява, че настойницата не е живяла в общо домакинство с поднастойната в разрез с изискването на чл. 120,ал.1 от СК (отм.) и с правилата на морала с оглед уязвимото състояние на М.Я., на която е определена Първа група инвалидност с чужда помощ. Заявява, че недобросъвестността на настойника се потвърждава и от приложените по делото писма от ДСП-С.З. и ДСП-Г.за предстоящо настаняване на М.Я. в специализирана институция, за каквото Т.Д. е кандидатствала независимо от заключението на общопрактикуващ лекар, че лицето е подходящо за ползване на социални услуги в общността, и от нежеланието на М.Я. да напусне дома си, обективирано в заявление на настойника по чл. 16а,ал.3 (отм.) от ЗСП. Твърди, че затова правилно окръжният съд е приел, че настойницата е сключила сделката не в интерес на поднастойната си, а мотивирана от желанието да придобие недвижимия имот, собственост на М.Я., за да увеличи имуществото си. Твърди, че като е действала само в свой и на съпруга си интерес, настойницата е сключила един договор, който по своята цел, мотиви и начин на извършване накърнява добрите нрави, поради което следва да бъде обявена неговата нищожност. Заявява, че сестрата на Т.Д., свидетелката С.Т., признава, че парите от продажбата на имота на М. са използвани за закупуване на друго жилище. Заявява, че по делото са представени от ответницата два договора за дарение на парични суми, с които тя се е стремяла да докаже, че е предоставила парични средства на майка си и баща си за закупуването както на имота на М., така и на друг имот впоследствие, но от приетото заключение на СПЕ е видно, че подписите не са на надарените лица, и са представени неавтентични договори само с цел защита в настоящия процес. Заявява, че по делото са разпитани две групи свидетели, които установяват полаганите грижи за М., които само са дооформили моралната страна на казуса, но след сделката продажба, като от тези показания не е установено М. да е имала извънредни нужди от средства за издръжка към датата на продажбата. Излага твърдения какво е установено от разпита на показанията на свидетелите, разпитани по искане на ищцата. Заявява, че соченото във въззивната жалба, че на М. е осигурено жилище без наем, не може да се тълкува като акт на добра воля от страна на бившите настойници Т.и сестра й С., а като изчаквателна позиция за момента, в който М. ще се съгласи да бъде настанена в дом или почине. Заявява, че е показателно обстоятелството, че органът по настойничество с години не е уведомен какво се е случило с имота на М., къде са парите от първата продажба, а и от втората продажба, къде живее М., не е даван отчет какви харчове са се налагали. Отново заявява, че извънредни разходи за издръжката на М. не са се налагали, а не са и доказани такива, при положение, че тя има пенсия с редица социални помощи и добавки.

Съгласно разпоредбата на чл. 26,ал.1,предложение 3 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно нормата на чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Предмет на настоящото съдебно производство, на първо място, е претенцията на ищцата, че при сключването на 13.06.2005 г. на договора за продажба на собствения й недвижим имот-апартамент е налице противоречие на сделката с добрите нрави от гледна точка мотивите и действията на нейния законен представител-настойник Т.Д. да сключи договора и от гледна точка на целите и съдържанието на самия договор. Както е прието в т. 3 от мотивната част на ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСТК, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона, те не са писани, систематизирани и конкретизиране правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Указано е изрично в т.3 от посоченото тълкувателно решение, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Установителният иск за прогласяване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот по реда на чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД е самостоятелен способ за защита за страната по нея и правният интерес от предявяването му е налице, когато страната претендира, че е налице порок на сделката от посочения вид. Претенцията за прогласяване на нищожност на договор не се погасява по давност. При този вид нищожност на договор е достатъчно сключеният договор обективно да е в противоречие с общоприетите правила за добри нрави, като е без значение субективното отношение на лицата, сключили сделката, включително съзнаването на нарушаването на тези правила. Нищожен съгласно чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД е договор, който по своето съдържание, цели или начин на извършване е в явно противоречие с правила на добрите нрави, които са общовалидни, и затова е налице нарушаване на общоприети нравствени правила. Нищожният поради противоречие с добрите нрави договор сам по себе си не поражда никакви правни последици и не е годен да направи едно лице собственик, като на нищожността може да се позове всяко лице, което има правен интерес от това.

Съгласно разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Съгласно нормата на чл. 36 от ЗЗД едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона (или по волята на представлявания), като последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Както е указано в т.3 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г., ОСГТК, договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен, като на тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници. Както е посочено в мотивната част на посоченото тълкувателно решение, този недействителен договор не произвежда правни последици и за другата страна, която го е сключила, договаряйки с представителя във вреда на представлявания, като преценката за наличието на увреждане се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи към момента на сключването на договора. Както е още посочено в мотивната част на тълкувателното решение, споразумяването между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания (субективният елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД) се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото лице) относно увреждането на представлявания, тъй като те и двамата знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания, която недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания, и преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи към момента на сключването на договора. Прието е още, че увреждането на представлявания и недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора са релевантни за недействителността по чл. 40 от ЗЗД и тя ще намери приложение само когато договорът е сключен в рамките на представителната власт (учредена с пълномощно или от закона), но ако представителят е действал без представителна власт, т.е. като мним представител, ще е налице хипотезата на чл. 42,ал.2 от ЗЗД, като разпоредбите на чл. 40 и на чл. 42,ал.2 от ЗЗД, респективно, установената с всяка една от тях недействителност, имат различно приложно поле, поради което не могат да се съвместяват или кумулират. Посочено е още, че недействителността по чл. 40 от ЗЗД не е висяща. Посочено е и че очевидната цел на установената с разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД недействителност – единствено и изключително в интерес на представлявания, който единствен е увреден от договора, определя, че тази недействителност има защитна функция само по отношение на увреденото представлявано лице, чийто представител е злоупотребил с доверието му, а насрещната страна по договора най-често се е облагодетелствала от това за негова сметка. Направено е разграничение между абсолютната нищожност на основание чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и на която нищожност може да се позове всяко трето лице, и установената с нормата на чл. 40 от ЗЗД недействителност. Посочено е, че при позоваване от страна на представлявания на недействителността по чл. 40 от ЗЗД всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора на основание чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД – в хипотезата на начална липса на основание за извършването на престациите. В случая първият евентуално предявен съгласно исковата молба иск – съгласно заявения от ищцата петитум (стр.7 от исковата молба, лист 8 от досието на делото на ОС), - който не е разгледан от окръжния съд, тъй като е уважен главният иск с правно основание чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД, е искът за обявяване на продажбата от 13.06.2005 г. за недействителна на основание чл. 40 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, предл.5 от ЗЗД привидните договори са нищожни. Съгласно нормата на чл. 17, ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Привиден е този договор, при който със съгласието на другата страна не се желае неговото правно действие, поради което винаги при него е налице съзнателно несъответствие между действително желаното от страните и изразеното от тях при сключването на договора. При сключването на всеки един привиден договор така създадената в интерес на обществения интерес и стабилност правна уредба се ползва от страните за цели, които несъмнено не съответстват на целите, които тя защитава, поради което той винаги е неправомерен. При привидните договори винаги е налице недобросъвестност и на двете страни, защото те не желаят настъпване на правните последици на договора. Затова и с разпоредбата на чл. 26, ал.2, предл.5 от ЗЗД всички привидни договори са обявени за нищожни. В случая вторият евентуално предявен съгласно исковата молба иск, който не е разгледан от окръжния съд, тъй като е уважен главният иск с правно основание чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД, е искът за обявяване на продажбата от 13.06.2005 г. за нищожна на основание чл. 118,ал.1 във вр. с чл. 73,ал.3 от СК (отм.), като извършено дарение на имот на пълно запретено лице. Съгласно разпоредбата на чл. 118,ал.1,изр.1 от отменения СК (в сила от 1.07.1985 г., отменен, отмяната в сила от 1.10.2009 г.), действащ към датата на продажбата 13.06.2005 г., при разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилага съответно чл. 73,ал.3 от СК (отм.), съгласно която разпоредба дарение от поставено под пълно запрещение лице е нищожно. Ищцата твърди с исковата молба, че продажната цена е вероятно изобщо да не е изплащана, поради което и сделката да прикрива дарение.

Съгласно разпоредбата на чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, какъвто е случаят при нищожен договор като противоречащ на добрите нрави или поради симулация и при недействителен договор по чл. 40 от ЗЗД, е длъжен да го върне. Съгласно чл. 57,ал.2 от ЗЗД, ако се дължи връщане на определена вещ и получателят я е отчуждил, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока, но ако получателят е отчуждил вещта преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете. Предмет на съдебното производство е и осъдителната претенция на ищцата за осъждане на ответницата да й заплати сумата 45 700 евро, представляваща сегашната продажна цена на прехвърления с нищожната, респективно недействителната, сделка недвижим имот, ведно със законната лихва съгласно чл. 86,ал.1 от ЗЗД до изплащането на сумата.

В случая, видно от представения от страна на ищцата с исковата молба в копие нотариален акт № *************г., том **, рег. № ****, дело № ***/2005 г. на нотариус П.И., процесният договор за продажба от 13.06.2005 г. е сключен за ищцата като лице, поставено под пълно запрещение, от нейния настойник Т.Д., като купувач по договора е съпругът на настойника Д.Д. и продажната цена е 16 500 лв. при посочена в нотариалния акт данъчна оценка на имота 16 410,80 лв., за която продажна цена е декларирано в нотариалния акт, че продавачката, действаща чрез настойника си Т.Д., я е получила от купувача напълно и в брой преди подписването на договора. Видно от представените в копия от ищцата с исковата молба удостоверения за наследници от 3.11.2000 г. и от 20.10.2004 г., родителите на М.Я. са починали, съответно, на 2.12.1996 г. бащата Я.Я.и на 14.10.2004 г. майката Д.Я., като М.Я. е единственият им наследник по закон. Видно от копието на нотариален акт-част от преписката, изпратена от РС-С.З. с писмо изх.№ 5226/16.07.2020 г., приета в съдебното заседание на окръжния съд на 1.09.2020 г., родителите на ищцата са придобили съгласно нотариален акт от 28.09.1970 г. (л.209 от досието на делото на ОС) апартамент в гр. С.З., съответно описан. Безспорно е, че ищцата като единствен наследник на родителите си е придобила този имот, който е описаният в исковата молба и в нотариалния акт от 13.06.2005 г. Безспорно е, че до момента на смъртта на родителите си М.Я. не е била поставена под запрещение и за нея са се грижели те. Видно от представеното от ответницата с отговора на исковата молба в копие съдебно решение от 21.03.2005 г. по гр.д. 870/2004 г. на ОС-С.З., влязло в сила на 12.04.2005 г., след смъртта на майката Д.Я. на 14.10.2004 г., по предявен от Т.Д. иск М.Я. е поставена под пълно запрещение. Безспорно е, видно е от представеното от ответницата с отговора на исковата молба в копие удостоверение от 20.04.2005 г. (л.93), че органът по настойничество и по попечителство при Община С.З. е учредил настойническо дело № 14/2005 г. за поставената под пълно запрещение с решение № **/2005 г. по гр.д. № 870/2004 г. на СтОС М.Я.Я., като за настойник е назначена Т.С.Д., братовчедка. Видно от изпратената от РС-С.З. преписка, по която е разрешена продажбата на собствения на М.Я. недвижим имот, находящ се в гр. С.З. на ул.“И. А.**“**,ап.**, на 16.05.2005 г. настойникът Т.Д. е подала молба до районния съд (л.208) за даване разрешение за продажба или замяна на притежавания от М.Я. апартамент, като е заявено, че искането за продажба на жилището е поради затруднения да се поддържа. Посочено е още в тази молба, че в момента М. живее сама, родителите й починали и желанието е да закупят по-малко жилище и същото да бъде по-близо до адреса на настойника. Видно от същата преписка, налично е в копие становище на органа по настойничество и по попечителство (л.212), че във връзка с постъпила молба от Т.Д., настойник на М.Я., органът по настойничество и по попечителство не възразява да бъде извършена сделка с недвижим имот, собственост на поставената под запрещение, като за резултата от сделката и придобитите средства да се направи отчет пред органа по настойничество и по попечителство. Видно от находящото се в същата преписка разрешение, на 19.05.2005 г. на основание чл. 118,ал.1 от СК във вр. с чл. 73,ал.2 от СК районният съдия разрешава да бъде извършена продажба или замяна на собствения на поставената под пълно запрещение М.Я. с настойник Т.Д. недвижим имот в гр. С.З. на ул.“И. А.**“**,ап.**, съответно описан. Съгласно посоченото в нотариалния акт за продажба на имота от 13.06.2005 г., издаденото от районния съд удостоверение (л.101) е представено при сделката. С този договор настойникът Т.Д. продава на 13.06.2005 г. собствения на поставената под настойничество М.Я. апартамент на своя съпруг Д.Д..

Съгласно разпоредбите на чл. 117,ал.1 и ал.2 от СК (от 1985 г., отменен от 1.10.2009 г., действащ към датата на продажбата 13.06.2005 г.), дейността на настойника е почетна и той е длъжен да се грижи за поставения под настойничество, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Съгласно чл. 118 от СК (отм.), при разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилага съответно чл. 73,ал.2 и ал.3 (отчуждаването на недвижими имоти, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущество на поставения под настойничество, се допуска с разрешение на районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза, като дарение от поставен под настойничество е нищожно), разрешение от районния съд се изисква и за теглене на суми от влоговете на лицето, към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет. Съгласно чл. 119 от СК (отм.), настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка, като за несвоевременно внесени суми той дължи законна лихва. Съгласно чл. 120,ал.1 от СК (отм.), поставеният под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат да живее другаде. Съгласно чл. 123,ал.1 от СК (отм.), заместник-настойникът замества настойника, когато възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество, като в такъв случай органът по настойничество и по попечителство може да назначи особен представител. Съгласно чл. 126,ал.1 от СК (отм.), всяка година до края на м.февруари настойникът дава отчет за своята дейност пред настойническия съвет, след което отчетът се представя пред органа по настойничество и по попечителство. Видно е от така установената законодателна уредба, че отношенията между настойника и поднастойния съответстват по форма и предназначение на семейни отношения. Немислимо е както при семейните отношения, така и при отношенията между настойника и поставения под настойничество, за осъществяването на задълженията на настойника да се дължи възнаграждение от поднастойния или поднастойният да следва да осигури средства от своето имущество на настойника, за да изпълнява настойника спрямо поднастойния задълженията си като настойник. Освен че дейността на настойника е почетна, което по волята на законодателя означава, че тя се осъществява безплатно, тя е натоварена с обществено доверие и е налице морална задължителност за осъществяване на едно обществено поръчение. Настойникът е длъжен да осъществява своите права по отношение на поднастойния и да изпълнява своите задължения към него, а и към социалната общност, която му е гласувала доверието да се грижи за поднастойния, безплатно, без да очаква възнаграждение и без да получава такова за сметка на поднастойния. Нещо повече, той е длъжен да се грижи за личността на поднастойния, да осъществява представителството му, да се грижи за имуществото му и да приеме поднастойния при себе си за своя сметка, на свои разноски, без да очаква за тези разходи да бъде материално възмезден от поднастойния, от социалната общност или от държавата. Несъмнено е, че тази отговорност е голяма и тежка, защото настойникът трябва да осъществява грижи за личността на възрастен човек (към 20.04.2005 г., когато е учредено настойничеството, М.Я., родена на *** г., е на 49 години), поставен под пълно запрещение, като осъществява ежедневно наблюдение за състоянието на поднастойната, подпомага я при поддържането на хигиена, при осъществяване на покупки, осигуряване на храна и облекло, на лекарска помощ и лекарства при нужда, както и, което е от изключителна важност, осигуряване на социални контакти за поднастойната и поддържане на лични отношения с нея. Подобно на родителите, настойникът е законен представител на поднастойния, но като такъв той е длъжен не само да осъществява представителство по смисъла на чл. 36-43 от ЗЗД, а да го осъществява със съзнанието и отговорността, че осъществява грижа за лице, което като поставено под пълно запрещение е в невъзможност да се грижи за своите работи и за което обществото е гласувало доверие на настойника да му осигури достоен и спокоен живот. Настойникът на лице, поставено под пълно запрещение, носи голяма не само материална, но още повече морална отговорност, като е недопустимо и изключително укоримо извършване на действия в ущърб на поднастойния по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, извършване на действия от вида по чл. 38,ал.1 от ЗЗД на договаряне от името на поднастойния лично със себе си и извършване на действия по чл. 42,ал.1 от ЗЗД без (при превишаване на пределите на) представителна власт. В случая следва да се прецени, на първо място с оглед предявения главен иск, дали действията на настойника Т.Д. към момента на сключването на договора за продажба на апартамента на поднастойната й М.Я. накърняват правилата на добрите нрави, съответно, дали сделката е нищожна при условията на чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД.

Продаденият с договора от 13.06.2005 г. апартамент е единствен недвижим имот за поставената под настойничеството на Т.Д. на 20.04.2005 г., след поставянето й непосредствено преди това с влязлото в сила на 12.04.2005 г. решение на съда под пълно запрещение, М.Я.. Той е нейното жилище, в което тя е живяла със своите родители и живее сама след тяхната смърт и към датата 13.06.2005 г. Видно от представените в копия с исковата молба две експертни решения на ТЕЛК от 13.04.1972 г. (лист 23-гръб) и от 17.06.1974 г. (лист 24-гръб), на М.Я. е определена първа група инвалидност, като съгласно второто експертно решение тя е определена пожизнено с оглед диагнозата „Олигофрения, тежка дебилност, детска церебрална парализа с екстрапирамидна симптоматика“, посочено е, че състоянието й налага грижите на околните. С оглед медицинското и социално състояние на поднастойната М.Я. несъмнено е от изключително значение за обезпечаване на нейния живот тя да има жилище, в което да живее спокойно. Безспорно е, че към 13.06.2005 г. настойникът Т.Д. не е приела М. да живее при нея, а М. е живеела сама в своя апартамент, като се е справяла самостоятелно с основните свои хигиенни нужди. В молбата от настойника Т.Д. до районния съд за даване на разрешение за продажбата на апартамента на М. е посочена като причина за искането затруднения на настойника да го поддържа, като е изтъкнато желание да бъде закупено по-малко жилище и то да бъде по-близо до адреса на настойника. По смисъла на чл. 73,ал.2 от СК (отм.) може да се приеме, че е налице нужда или очевидна полза за поднастойната от отчуждаването на нейното жилище, ако й бъде осигурено друго жилище, макар и по-малко, което да е по-близо до настойника, което да улесни полагането на грижите от настойника за поднастойната, но при положение, че то отново е нейна собственост, евентуално, поне да има учредено право на ползване за М.Я. до края на живота й. Тъй като настойникът Т.Д. е родена през 1936 г., то към 2005 г. тя е била вече на 69 години и е логично да желае да бъде улеснена в грижите за М., като двете живеят поне в близост, което ще е от полза и за поднастойната, тъй като ще получава надлежните грижи по-лесно поради близостта. Следва обаче отново да се посочи, че съгласно чл. 120,ал.1 от СК (отм.) поставеният под настойничество трябва да живее при настойника, освен ако важни причини налагат да живее другаде. В случая М. е можела да се движи сама и да извършва ежедневните си хигиенни и санитарни нужди, но тази нейна способност не представлява важна причина тя да живее другаде. Затова когато настойникът Т.Д. е решавала въпроса относно жилището и местоживеенето на М.Я., е следвало да се съобрази с това изискване, което е натоварено с морално съдържание – настойникът следва да приеме поднастойния при себе си и така да се грижи непрекъснато за него в своя дом, така, както би се грижил за член от своето семейство, за свое дете. Т.Д. не е изпълнила това изискване, а е предприела действия за отчуждаване на жилището на М.Д., при това в полза на своя съпруг, придобивайки така право на собственост върху него и за себе си, което е очевидно нередно. С тази продажба М.Я. е лишена от собствеността върху жилището си срещу парични средства, които настойникът е желаел да ползва за целите на нейната издръжка. Както е посочено от ответницата в отговора на исковата молба, приживе майката на М., която е леля на Т.Д., многократно е молела след смъртта на майката именно Т.Д. да се погрижи за М.. В отговора на исковата молба изрично е посочено от ответницата, че с тази тежка морална отговорност и обещание нейната майка Т.Д. поема грижите за М. след смъртта на леля си Д.Я.. Самата ответница в отговора на исковата молба посочва, че пенсията на М. е била ниска (под 200 лв. месечно) и недостатъчна за нейната издръжка, което е довело до оформяне на решение от нейния настойник да продаде жилището на М., като сумата от продажната цена бъде използвана за издръжката й през годините. Ответницата изрично посочва, че настойникът-пенсионер освен пенсия не е имал допълнителни доходи, с които да помага в достатъчна степен финансово на М.. Посочено е още от ответницата в отговора на исковата молба, че след продажбата и въпреки продажбата на апартамента М. продължава да живее в същия до 2010 г., т.е. от една страна тя получава парична сума, която осигурява години нейното нормално съществуване, а от друга страна не й се налага да живее на друго място и да плаща допълнително за наем. Според ответницата е очевидно, че нейните родители са направили единствено възможното, за да осигурят допълнителен доход за издръжката на М.. Ответницата заявява в отговора на исковата молба, че и тя самата е отделяла средства за братовчедка си през годините. Видно от показанията на свидетелката Д.Г. С., разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 1.09.2020 г., тя е съседка на Т.Д. от 55 години, живеят на един етаж в блока, приятелки са, познава от тогава и М. и нейната майка Д., леля на Т., приживе Д.казвала на Д.(така свидетелката назовава Т.Д.), че тя е тази, която един ден ще отговаря за М., Д.починала инцидентно и Д.поела попечителството, на нея се паднала отговорността и тя си я поела, това станало след смъртта на Д.преди около 14-15 години, М. живеела в нейния апартамент на Канала и Д.ходела непрекъснато там, имало случаи да ходи посред нощ да е вземе за зъболекар, тогава решила, че трябва да я вземе при нея и намерила апартамента до техния блок, купила го с тази цел, М. по-често била при Д., защото тя непрекъснато й носела вечер храна, много често идвала М. да обядва и вечеря при Д., Д.никога не проявила безотговорност към нея и с много грижи и благородство към нея се отнасяла, нямало ден, в който тя да сготви нещо и да не го занесе вечерта, сутрин топла закуска, ако е направила, свидетелката я попитала да ни й е трудно и няма ли начин да изпрати М. в дом, но Д.отказвала категорично, казвала, че М. е капризна към храната, към хигиената, проветрявала бельото, завивките, М. можела да поддържа личната си хигиена, големите неща Д.перяла в пералнята, затова купила на М. пералня, това било откакто Д.станала попечител на М. до смъртта й на 2.07.2019 г., свидетелката виждала това ежедневно, дори свидетелката е ходила да види как е М. и да й носи храна по поръка на Д., когато тя била болна, ангажирала я е да прибира М., според свидетелката Д.била една М.Т., М. била изключително чиста, много често получавала коремни болки и имала зъбобол, Д.отивала през нощта, плащала всичко, била много щедра, казвала на свидетелката, че се справя благодарение на дъщеря си, от доста години С. й помага всеки месец, като й изпраща пари, по 500 лв., може и повече, всяка събота и неделя, като дойде М. да обядва, Д.като я изпращала я питала дали има пари и я карала да й покаже колко има, давала й по 30-40 лв. да има, М. много често чупела неща по магазините и Д.отивала да плати, и свидетелката понякога е плащала, М. няма двигателна координация на ръцете и не чупи нарочно, харчела пари и губела вещи, но Д.никога не й правела забележка, веднага й давала пари, те продала апартамента на М., новият апартамент бил вече купен, С. плащала на общите работници за прехвърлянето на имуществото, мебелите, свидетелката знае от Д., че С. е купила имота, всичко Д.давала за храната, купувала й обувки, М. имала вкус и винаги избирала най-скъпото, Д.никога не е казала нищо, Д., съпругът на Д., бил много благороден човек, той също носел храна на М., всяка вечер Д.проверявала дали М. се е прибрала, Д.й купила втори телевизор, когато първият започнал да дава дефекти, имало много добри условия за спане, свидетелката не знае колко време е изкарала М. в апартамента си на Канала, след смъртта на Д.много бързо бил намерен апартамент, имало един период, в който Д.ходела до Канала и дори през нощта да я води на лекар, тя ходела пеша, с такси водела М. на лекар, Д.я придружавал, след Д.настойничеството поела С., сестра на Д., М. продължила да живее в същото жилище, свидетелката не знае кога и на кого Т.е продала първия апартамент, в който живеела М., Д.питала за настаняване на М. в дом, но М. отказала. Видно от показанията на свидетелката С.С.Т., разпитана също в съдебното заседание на окръжния съд на 1.09.2020 г., тя е единствената родственица на М., след злополучния край на майката на М. сестрата на свидетелката Т.Д. поела да се грижи за М. и го правела до смъртта си, майката на М. починала през 2004 г. и от тогава М. е под попечителството на Т., след смъртта на сестра й Т.свидетелката поела грижата за М., М. живеела с майка си и баща си в тяхно жилище, след смъртта на майка й М. около година и половина-две останала да живее в нейното жилище, от деня на смъртта на майката на М. Т.я поела и непрекъснато се грижела за нея като за собствена дъщеря, Т.била вече в напреднала възраст и й било трудно всеки ден да ходи до М. и затова я канела вкъщи да й гостува при нея и съпруга й, приживе майката на М. им казвала, че ако нещо се случи с нея М. да не остане сама, да й купят жилище по-близо до тях, за се грижат за нея, така и станало, това жилище се намира в близост до жилището на Т., М. била много доволна, че е съвсем близо до Т., свидетелката също имала възможност да ходи и да я вижда често, вероятно през 2009-2010 г. е закупено това жилище от Т.за М., Т.и мъжът й са пенсионери и нямали тази възможност, дъщерята на Т.й помогнала с почти цялата сума за закупуване на това жилище, първото жилище на М. било продадено през 2006-2007 г., подробности за тази продажба свидетелката не знае, парите от продажбата са използвани вероятно за новото жилище, това е предположение на свидетелката, свидетелката предполага, че парите са използвани за закупуване на жилището и да бъде върната част на дъщерята на сестра й, която й помогнала да го закупи, нещата във връзка със закупуването на жилището ги е чула от сестра си, М. не била лишавана никога от нищо, грижите били полагани ежечасно и ежедневно 15 години, сестра й се грижела за М. като за нейна дъщеря, всички нейни нужди са били задоволявани, сестра й носела храна всеки ден или М. била канена у тях на обяд и на вечеря, сестра й никога не е оставяла М. без грижи и внимание, сестра й я водела на лекар, когато паднала и си счупила ръката, сестра й се грижела за хигиената в жилището, били направени на М. два чифта зъбни протези, но тя не ги носела, сестра й се грижела за пране на големи неща и за хигиенизиране на жилището, правени са постъпки за настаняване на М. в дом, но след като вече сестра й имала тремор с възрастта, М. отказала, М. никога не е оставала без пари, давали й се джобни, обичала да се купува сама неща за храна, сестра й правела по-големите покупки, движенията на М. са неконтролируеми и е събаряла неща в магазините и сестра й възстановявала сумата, дъщерята на сестра й е помагала не само за М., тя непрекъснато пращала пари, казвала, че праща парите за М.,Т.продала апартамента на М. и купила друг апартамент на М., свидетелката не знае дали го е купила на М. или не себе си. Следва да се посочи, че показанията на свидетелите М.Д.С.и В.Ж.К.,разпитани в съдебното заседание на окръжния съд на 1.09.2020 г., не установяват обстоятелства, които да са от значение за разглежданите правни спорове, тъй като касаят време след датата на продажбата 13.06.2005 г. (осем години преди 2020 г., т.е. от 2012 г. при свидетелката С.и 10 години преди 2020 г., т.е. от 2010 г. при свидетелката К.).

Няма пречка за издръжката на поднастойната, както и на едно дете, да се ползва доходът, който тя получава, в случая средствата от нейната пенсия. Видно от удостоверението от ТП на НОИ-С.З. от 23.06.2020 г. (л.114) относно пенсията на М.Я., размерът на нейната пенсия в периода м.януари-м.май на 2005 г. е 157,22 лв. плюс добавка за чужда помощ 39,75 лв., а за периода м.юни на 2005 г.-м.декември на 2005 г. е в размер на 171,68 лв. и 45 лв. добавка за чужда помощ. Несъмнено е, че с такъв доход М.Я. не може да живее, не може да посреща дори своите най-елементарни нужди за оцеляване - за храна и заплащане на консумативи. Затова е било необходимо нейният настойник Т.Д. да я подпомага със свои средства, което за съда е несъмнено, че тя е направила във времето след 13.06.2005 г. до смъртта си на 2.07.2019 г. Налице е обаче очевидно неразбиране от страна на настойника на необходимостта да се грижи за поднастойната си М.Я. за своя сметка, на свои разноски, а не за сметка на средства от продажбата на единственото жилище на М., в което тя живее. Не може да се приеме, че намеренията на настойника Т.Д. при сключването на сделката на 13.06.2005 г. са били користни, че тя е действала с намерение да ощети поднастойната, но е несъмнено, че те са продиктувани от разбирането, че именно имуществото на М. следва да послужи за осигуряването на средствата, необходими за нейния живот. Всъщност заключението е, че настойникът Т.Д. е придобила апартамента-жилище на поднастойната си М. за съпруга си и за себе си в СИО като компенсация за нея и за нейното семейство за разходите, които в бъдеще, занапред ще направи при полагането на грижите за М., което деяние е морално укоримо.

В случая не се нито твърди, нито установява от ответницата искането до районния съд за разрешаване на продажбата да е заявено от настойника с молбата от 16.05.2005 г. поради необходимост към този момент от средства за лечение на поднастойната, каквато необходимост е обичайна причина за искане и даване на разрешение по чл. 73,ал.2 от СК (отм.). Не се нито твърди, нито установява от ответницата към месец юни на 2005 г. и непосредствено след това М.Я. да е лекувана, респективно, за това да са разходвани средства от продажната цена. Затова е по начало без правно значение с оглед преценката на обстоятелствата към датата на продажбата 13.06.2005 г. твърдението на ответницата, заявено в отговора на исковата молба, че М.Я. е боледувала сезонно и е имала и хронични заболявания, поради което следва само да се отбележи, представените доказателства не са към датата на продажбата 13.06.2005 г. и преди нея, а за време много след това – през 2010 г. (удостоверение от 13.04.2010 г.,л.82, и социална оценка от 6.04.2010 г.,л.83, амбулаторен лист от 26.04.2010 г., л.84, медицинско направление от 14.06.2010 г., л.86, фактури от 14.06.2010 г., л.87, лист за преглед на пациент в спешно отделение от 26.04.2011 г., л.88, амбулаторен лист от 20.06.2011 г., л.90). Видно представената в копие рецептурна книжка (л.**7-гръб), през 2005 г. и преди това М.Я. е приемала само лекарството „П.“.

В случая е продадено от настойника Т.Д. жилището на поднастойната несъмнено без да е закупено като нейно друго жилище, включително без да е поне учредено пожизнено право на ползване на М. върху друго жилище. Видно е следователно, че причината, посочена от настойника в молбата до районния съд, за да се иска разрешаване на продажба, не е била реализирана – М. е продължила да живее в продадения неин апартамент до 2010 г., съответно, Т.Д. е трябвало да го поддържа, по-малко жилище в близост до жилището на настойника Т.Д. е закупено едва след 5 години, при това не в собственост на М.Я., и тя тогава е преместена да живее там. Налице е следователно поведение на настойника при получаването на разрешението за продажбата през 2005 г., което, като се отчете и обстоятелството, че жилището е продадено на съпруга на настойника, е в нарушение на моралното задължение на настойника да действа добросъвестно, за охрана на интереса на поставената под настойничеството. Безспорно е, видно е от представения в копие от ответницата с отговора на исковата молба нотариален акт (л.91), че на 23.06.2010 г., пет години след продажбата от 13.06.2005 г., настойникът Т.Д. е закупила апартамент в гр. С.З. на ул.“С.С.“** с площ 38,30 кв.м., който е придобила за себе си (респективно, в СИО със съпруга си), а не за поднастойната М.Я., за сумата 30 000 лв. при данъчна оценка на имота 29 968,10 лв. Не се нито твърди, нито установява това закупуване да е станало със средствата от продажбата от 13.06.2005 г. Напротив, твърдението на ответницата е, че средствата от продажбата от 13.06.2005 г. са разходвани от настойника за нуждите на М.Я., а закупуването на апартамента на 23.06.2010 г. е станало с лични средства на Т.Д., дарени й целево и лично от нейната дъщеря (ответницата) и нейния съпруг съгласно договора за дарение на парични средства от 20.06.2010 г. в размер на 30 000 лв. за закупуване на апартамента на ул.“С.С.“** (представен в копие с отговора на исковата молба и в оригинал с молба от 20.07.2020 г., л.189). Обстоятелството, което ответницата цели да установи с представянето на този договор, не може да се отрази при преценката относно действията на настойника Т.Д. към датата на сключването на договора за продажба на 13.06.2005 г. Следва затова само да се отбележи, че истинността на този документ-договор за дарение от 20.06.2010 г. е оспорена от страна на ищцата в съдебното заседание на окръжния съд на 10.07.2020 г. относно положен подпис от надарен Т.Д. и е открито производство по оспорване на истинността на документа, като, видно от заключението от 20.08.2020 г. на съдебно-почерковата експертиза, изготвена от вещото лице К.П., приета в съдебното заседание на окръжния съд на 1.09.2020 г., ръкописният подпис, положен срещу реквизита „дарен“ в този договор не е изпълнен от Т.С.Д.. Видно и от заключението от 25.03.2021 г. на СПЕ, изготвена от вещото лице П.П., назначена от апелативния съд с оглед заявеното от жалбоподателката във въззивната жалба искане, приета в съдебното заседание на апелативния съд на 7.04.2021 г., ръкописният подпис, положен от името на Т.С.Д. в договора за дарение на сума от 20.06.2010 г., не е изпълнен от Т.Д.. С оглед на тези две заключения се установява, че оспорването на документа от страна на ищцата е основателно, като ответницата при нейна доказателствена тежест не е установила обстоятелството лично на нейната майка на 20.06.2010 г. да е дарена сумата 30 000 лв. за покупката на 23.06.2010 г. на апартамента на ул.“С.С.“**, поради което е правилно решението на окръжния съд в частта, с която този договор като неистински е изключен от доказателствата по делото.

Безспорно е, че в така закупения от Т.Д. през 2010 г. апартамент настойникът Т.Д. е преместила да живее М.Я.. Безспорно е, видно е от представения с исковата молба в копие нот.акт № № **/25.08.2011 г., том **, рег. № *****, дело № ***/2011 г. на нотариус Д.Н., че след това преместване, на 25.08.2011 г. съпрузите Д.Д. и Т.Д. продават апартамента с площ 65,29 км.м., притежаван от М.Я. до 13.06.2005 г. и придобит от тях на 13.06.2005 г., на трети лица (И.С.С.и М.И.С.) за цена 30 000 евро при данъчна оценка 54 587,60 лв. С оглед на осъществяването на тази продажба от двамата съпрузи Д.Д. и Т.Д. като продавачи е несъмнено, че, независимо от посочването в нотариалния акт от 13.06.2005 г. като купувач само на Д.Д., то права върху апартамента по силата на тази продажба е придобила в режим на СИО и Т.Д., действала при продажбата на апартамента на М.Я. като настойник-представител на продавача М.Я.. Независимо, че с оглед посоченото в този нотариален акт от 13.06.2005 г. Т.Д. не е участвала като купувач в сделката и формално не е договаряла от името на поднастойната лично със себе си, а със своя съпруг, то е постигнат неморален резултат, а именно настойникът Т.Д. да придобие правото на собственост в СИО върху продавания от нея като настойник на М.Я. собствен на М. апартамент, който е нейното жилище, в което е живяла през целия си живот. Ответницата възразява, че при сделката от 13.06.2005 г. апартаментът не е придобит в режим на СИО и от нейната майка Т.Д., тъй като придобиването е станало със средства, които са лични на нейния баща Д.Д., а именно дарена от ответницата и от нейния съпруг лично на баща й Д.Д. с договор за дарение от 10.06.2005 г. (представен в копие с отговора на исковата молба и в оригинал с молба от 20.07.2020 г., л.188) сума 16 500 лв., която е дарена целево – за закупуване на името на Д.Д. на апартамента в гр. С.З. на ул. „И. А.**“** с площ 65,29 кв.м., съответно описан (т.е. апартамента на М.). С оглед заявеното от страна на ищцата в съдебното заседание на окръжния съд на 10.07.2020 г. оспорване на документа относно положен подпис от надарен Д.Д. е открито производство по оспорване на неговата истинност. Видно от заключението от 20.08.2020 г. на съдебно-почерковата експертиза, изготвена от вещото лице К.П., приета в съдебното заседание на окръжния съд на 1.09.2020 г., ръкописният подпис, положен срещу реквизита „дарен“ в този договор не е изпълнен от Д.К.Д.. Видно от заключението от 25.03.2021 г. на СПЕ, изготвена от вещото лице П.П., назначена от апелативния съд по заявеното във въззивната жалба искане на жалбоподателката, приета в съдебното заседание на апелативния съд на 7.04.2021 г., ръкописният подпис, положен от името на Д.Д. в договора за дарение на сума от 10.06.2005 г., не е изпълнен от Д.Д.. С оглед на тези две заключения се установява, че оспорването на документа от страна на ищцата е основателно, като ответницата при нейна доказателствена тежест не е установила твърдяното от нея обстоятелство лично на нейния баща на 10.06.2005 г. да е дарена сумата 16 500 лв. за покупката на 13.06.2005 г. на апартамента на М.Я., поради което е правилно решението на окръжния съд в частта, с която този договор като неистински е изключен от доказателствата по делото. При тези обстоятелства е неоснователна тезата на ответницата, че при продажбата на 13.06.2005 г. на апартамента на М. право на собственост в режим на СИО не е придобила и нейната майка Т.Д., настойникът на М.Я., продала апартамента като неин законен представител.

Безспорно е, че от настойника Т.Д. не е изпълнено изискването на чл. 119 от СК (отм.) - цената от продажбата на апартамента на М. не е внесена на името на М.Я. в банка. Това е обосновало заявяването от страна на ищцата в исковата молба на вероятност продажната цена изобщо да не е изплащана, поради което сделката би прикривала дарение, извършването на което от настойника като законен представител на поднастойната е забранено, нищожно съгласно нормата на чл. 73, ал.3,изр.1 от СК (отм.). Несъмнено е, че самата вероятност да не е била платена продажна цена, за чието плащане доказателства всъщност няма, защото в нотариалния акт извършване на плащането е заявено от името на продавачката М.Я. именно от настойника Т.Д. като получено напълно и в брой преди подписването на договора, от една страна, в разрез с изискването на чл. 119 от СК (отм.) и, от друга страна, при придобиване на имота от съпруга на настойника и от нея заедно с него в режим на СИО, сочи на неприемливо, неморално поведение на настойника, който не е охранил интереса на поднастойната за несъмнено получаване от нея реално на цена от продажбата. В случая настойникът освен това е бил длъжен по начало да не осъществява продажба от името на поднастойната М.Я., тъй като нормата на чл. 123,ал.1 от СК (отм.) изисква при възникване на противоречие между интересите на настойника и поднастойната настойникът да предприеме необходимото, за да бъде заместен от заместник-настойника или за назначаване на особен представител от органа по настойничество и по попечителство.

Относно размера на цената на апартамента при продажбата на 13.06.2005 г. 16 500 лв. е видно, че тя практически е равна на данъчната оценка на имота 16 410,80 лв. Несъмнено е (не се и твърди от ищцата да е налице), че в случая не е налице такава нееквивалентност на престациите по договора, която сама по себе си да води до неговата нищожност поради противоречие с добрите нрави, каквото е налице, когато престацията на купувача е толкова незначителна, че да е практически нулева (в тази насока– решение № 452/25.06.2010 г. по гр.д. 4277/2008 г. на ВКС, ГК и решение № 24/9.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2419/2015 г., ГК, 3 ГО). Видно от заключението на съдебно-оценъчната експертиза от 17.09.2020 г., изготвено от вещото лице Р.П.и прието в съдебното заседание на окръжния съд на 29.09.2020 г., средната пазарна цена на апартамента към 2005 г. възлиза на 37 800 лв. Видно от заключението на повторната съдебно-оценъчна експертиза от 30.03.2021 г., изготвено от вещото лице Д.С. и прието в съдебното заседание на апелативния съд на 7.04.2021 г., средната пазарна цена на апартамента към 2005 г. е 51 400 лв. С оглед на тези експертизи следва да се отчете обстоятелството, че продажната цена, практически равна на данъчната оценка, е два пъти според първото заключение и три пъти според второто заключение по-ниска от пазарната цена на имота, поради което е видно, че настойникът е продал собствения на поставената под настойничество М.Я. на своя съпруг, придобивайки го и тя самата в режим на СИО, и на по-ниска от пазарната цена, което също определя поведението на настойника Т.Д. като несъответно на моралните изисквания тя да брани интереса на поднастойната, който несъмнено не включва лишаване на поставената под настойничество от собствения й имот, още по-малко на занижена стойност, и придобиването му от съпруга на настойника и самия настойник на тази занижена стойност в режим на СИО.

С оглед на доказателствата по делото следва да се приеме за установено, че Т.Д. добросъвестно и надлежно е изпълнявала след датата на продажбата 13.06.2005 г. до датата на смъртта си 2.07.2019 г. своето задължение като настойник да се грижи за М.Я. с оглед посрещането на нейните нужди от всякакъв характер. Но разбирането, че тези грижи следва да бъдат осъществени за сметка на имуществото на М.Я. и конкретно от получената от продажбата сума, е очевидно в противоречие с нравствените изисквания към настойника. Както бе вече посочено, настойникът Т.Д. няма право да набавя средствата, необходими за полагане на грижите за поставената под настойничество, за сметка на нейното имущество, в случая чрез продажба на нейния апартамент. Затова е по начало неправилна тезата на жалбоподателката, че следва да се преценява получената от продажбата през 2005 г. сума за колко време би могло да дава възможност да се прибавят суми за поемане на месечните разходи на М.Я.. Неправилно е затова и позоваването от жалбоподателката на обстоятелството, че след продажбата на наследствения апартамент на М. през 2005 г. тя е продължила да живее в него до 2010 г., като, от една страна, чрез продажбата на имота М. получава парична сума, която осигурява с години нейното нормално съществуване, а, от друга страна, не й се налага да живее на друго място и да плаща допълнително за наем. Неправилно е и разбирането, заявено от жалбоподателката в жалбата, че чрез тази сделка Т.Д. и Д.Д. са направили единствено възможното, за да осигурят допълнителен доход за издръжката на М. и че само по този начин е било възможно едновременно да се осигури издръжката на запретеното лице и тя да не остане на улицата, без да има къде да живее. Относно обстоятелствата във връзка с процедурата за настаняване на М.Я. в социално заведение през 2017 г., неосъществено поради отказа на М. и, съответно, на настойника, не може да се приеме, че те са от значение за установяване на действителността на извършената през 2005 г. сделка продажба.

При така установените обстоятелства изводът е, че поради изложените съображения относно оценката от гледна точка на моралните изисквания на действията на настойника Т.Д., продажбата от 13.06.2005 г. по начина на своята подготовка и осъществяване, по своята цел, по своя резултат явно и тежко накърнява правилата на добрите нрави относно очакваното от настойника поведение на закрила и лоялност спрямо поставената под пълно запрещение М.Я.. Установява се следователно, че е налице поведение на настойника Т.Д. при сключването на договора за продажба от 13.06.2005 г., което обосновава противоречието на този договор с добрите нрави и неговата нищожност на основание чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД. Тъй като ответницата С.П. е единствения наследник по закон на своите родители, то правилно искът за прогласяване на нищожността на продажбата от 13.06.2005 г. е предявен и уважен срещу нея. Както бе вече посочено по-горе, иск за нищожност не се погасява по давност. Правилно следователно окръжният съд е приел, че този иск е основателен и го е уважил. Установява се, че подадената въззивна жалба е неоснователна, обжалваното съдебно решение на окръжния съд е правилно в тази негова част и следва да бъде потвърдено.

С оглед основателността на иска с правно основание чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД и обявяването на продажбата от 13.06.2005 г. за нищожна е налице основанието на чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД за задължаване на ответницата да върне полученото от тази нищожна сделка. Безспорно е, че апартаментът-предмет на продажбата от 13.06.2005 г., е бил отчужден от купувачите Т.Д. и Д.Д., чийто единствен наследник е ответницата С.П., през 2011 г., преди завеждането на исковете с подаването на исковата молба на 10.01.2020 г. Налице е следователно основанието по чл. 57,ал.2,изр.2 от ЗЗД – получателят е отчуждил апартамента преди подаването на исковата молба, която има и ролята на покана за плащане на сума като обезщетение за неоснователното обогатяване. В този случай се дължи от отчуждителите, в случая от наследника на отчуждителите, само онова, от което те са се възползвали. Това, от което продавачите по сделката от 2011 г. са се възползвали, е получената от тях при сделката от 25.08.2011 г. продажна цена в размер на 30 000 евро. Неоснователно се претендира от ищцата и неправилно окръжният съд е приел, че в случая обезщетението следва да се дължи в размер на действителната стойност на подлежащия на връщане отчужден недвижим имот, определена съгласно СТЕ в размер на 76 700 лв. като средна пазарна цена на имота към 2020 г. или 39 216,09 евро. Следва решението да бъде частично отменено като неправилно в частта му, с която този иск е уважен за размера над 30 000 евро с левова равностойност 58 674,90 лв. до 39 216,09 евро с левова равностойност 76 700 лв., като претенцията се отхвърли за тази разлика. Сумата е дължима ведно със законната лихва от датата на поканата за плащането й, т.е. от датата на подаването на исковата молба в съда, както правилно е приел окръжният съд.

С оглед на резултата от въззивното обжалване решението на окръжния съд следва да бъде изменено и в частта му за разноските. Решението на окръжния съд е изменено относно иска по чл. 57,ал.2 от ЗЗД, при което при претендирано отхвърляне на иска, който е предявен за сумата 89 381,43 лв., той е отхвърлен общо за размера 30 706,53 лв. При възприемане на начина на изчисляване разноските, посочен от окръжния съд, които ищцата дължи на ответницата за производството по този иск, а именно с приемането, че платеното за защитата по този иск адвокатско възнаграждение е в размер на 2 442 лв., то дължимото адвокатско възнаграждение за отхвърлянето на иска за размера 30 706,53 лв. е 838,94 лв.(при отхвърляне на иска за целия размер от 89 381,43 лв. възнаграждението е 2442 лв., а при отхвърлянето му за сумата 30 706,53 лв. е 838,94 лв.). Окръжният съд е присъдил сумата 346,76 лв., поради което решението в тази му част следва да бъде потвърдено, като се присъди сега от апелативния съд още сумата (838,94 лв. минус 346,76 лв.) 492,18 лв. В частта, с която окръжният съд е присъдил разноските за производството по реда на чл. 78,ал.6 от ГПК в тежест на ответницата решението следва да бъде отменено само в частта му относно присъдената ДТ с оглед уважаването на иска по чл. 57,ал.2 от ГПК в по-нисък размер, вместо за 76 700 лв., както е приел окръжният съд, за размер 58 674,90 лв., както приема апелативният съд, а в останалата му част следва да бъде потвърдено. Следователно ДТ следва да бъде намалена с разликата (3068 лв. ДТ при уважен размер на иска 76 700 лв. минус 2347 лв. дължима ДТ при уважен размер на иска 58 674,90 лв.) от 721 лв. Затова решението на окръжния съд следва да бъде отменено в частта му, с която е присъдена ДТ над 2 901,96 лв. до 3622,96 лв.

Страните претендират за присъждане на разноски за въззивното произвоство. От страна на жалбоподателката те са за платена ДТ в размер общо на 1801,48 лв. (267,48 лв. срещу решението в частта му по иска за нищожност и 1534 лв. срещу решението в частта му по иска за обезщетение) и за платени разноски за възнаграждения на вещите лица общо в размер на 1 227 лв. (627 лв. за СГЕ и 600 лв. за СТЕ). От страна на ответницата по жалбата те са за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Тъй като решението на окръжния съд се потвърждава в частта му по иска за нищожност, то присъждане на разноски за платената от нея ДТ по този иск (267,48 лв.) на жалбоподателката не се дължи. Не се дължи заплащане на разноски в полза на жалбоподателката и за платените възнаграждения за двете експертизи, тъй като решението в частта относно признаването на двата документа за неистински се потвърждава, а СТЕ не се отразява на решението на апелативния съд по иска за присъждане на обезщетението. Относно платената ДТ за иска за присъждане на обезщетение следва част от нея да бъде присъдена в полза на жалбоподателката и в тежест на ответницата по жалбата по съразмерност, с оглед резултата от въззивното обжалване. Иска се отмяна на решението на окръжния съд и отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за размера 76 700 лв., той е отхвърлен от апелативния съд за разликата (76 700 лв. минус 58 674,90 лв.) 18 025,10 лв., следователно ответницата по жалбата следва да заплати на жалбоподателката сумата (при платена ДТ 1534 лв. за размер 76 700 лв., при уважаване на жалбата за размер 18 025,10 лв. се дължи част от ДТ 360,50 лв.) 360,50 лв. При възприетия от окръжния съд коефициент 0,66 относно адвокатското възнаграждение, то за защитата по иска пред въззивната инстанция разноските на ответницата за адвокатско възнаграждение по иска за нищожност са 170 лв. и 330 лв. по иска за обезщетение. Жалбоподателката следва да заплати на ответницата по жалбата сумата 170 лв., тъй като жалбата в частта относно иска за нищожност е неоснователна. При искане на защитата на ответницата по жалбата решението по иска за обезщетение да бъде потвърдено за размера 76 700 лв., в който случай се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение 330 лв., и потвърждаването му от окръжния съд за размера 58 674,90 лв. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 252,45 лв. Следователно общо жалбоподателката следва сега да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата сумата (170 лв. плюс 252,45 лв.) 422,45 лв.

С оглед на гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260070, постановено на 27.10.2020 г. по гр.д. 2/2020 г. на Окръжен съд-С.З., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които съдът признава на основание чл.194, ал.3 от ГПК представените от ответницата С.Д.П. частни диспозитивни документи – договор за дарение на парични средства от 10.06.2005 г. и договор за дарение на сума от 20.06.2010 г. - за неистински и ги изключва от доказателствата по делото, обявява на основание чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД за нищожен поради накърняване на добрите нрави договора за покупко-продажба от 13.06.2005 г., обективиран в н.а. № ***, т.**, рег.№ ****, дело ***/2005 г. на нотариус П.И.,*** действие при СтРС, по силата на който Т.С.Д., действаща в качеството си на законен представител на М.Я.Я., ЕГН ************ е продала на Д.К.Д., ЕГН ********** собствения на М.Я.Я. недвижим имот – апартамент № **, находящ се в гр.С.З., ул. “Ц.И.А. **“ № **, вх.*, за цена от ** 500 лв., осъжда на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД С.Д.П. да заплати на М.Я.Я., действаща чрез своя настойник и законен представител И.П.И., сумата 30 000 евро с левова равностойност 58 674,90 лева, съставляваща обезщетение за подлежащия на връщане отчужден недвижим имот, която сума е цената, от която отчуждителите Т.С.Д. и Д.К.Д.са се възползвали, на отчуждения с договора от 25.08.2011 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **/25.08.2011 г., том **, рег. № *****, дело № ***/2011 г. на нотариус Д.Н. самостоятелен обект в сграда-апартамент № **, разположен на * етаж, вход * от жилищната сграда , находяща се в гр.С.З., ул.“Ц.И.А. **“** със застроена площ на апартамента 65,29 кв.м., ведно със законната лихва върху сумата 30 000 евро с левова равностойност 58 674,90 лева, считано от датата на предявяване на иска на 10.01.2020 г. до окончателното й изплащане, осъжда на основание чл. 78, ал.3 от ГПК М.Я.Я., действаща чрез своя настойник и законен представител И.П.И., да заплати на С.Д.П. сумата 346,76 лв. - съдебно-деловодни разноски по съразмерност, осъжда на основание чл. 78, ал.6 от ГПК С.Д.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на С. окръжен съд държавна такса върху уважените искове в общ размер от 2 901,96 лв. и сумата от 1 133 лв., представляваща сторените от бюджета на съда разноски за възнаграждения за вещи лица.

ОТМЕНЯ решение № 260070, постановено на 27.10.2020 г. по гр.д. 2/2020 г. на Окръжен съд-С.З., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която окръжният съд осъжда на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД С.Д.П. да заплати на М.Я.Я., действаща чрез своя настойник и законен представител И.П.И., сумата над 30 000 евро с левова равностойност 58 674,90 лв., която сума е цената, от която отчуждителите Т.С.Д. и Д.К.Д.са се възползвали, на отчуждения с договора от 25.08.2011 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **/25.08.2011 г., том **, рег. № *****, дело № ***/2011 г. на нотариус Д.Н. самостоятелен обект в сграда-апартамент № **, разположен на * етаж, вход * от жилищната сграда , находяща се в гр.С.З., ул.“Ц.И.А. **“** със застроена площ на апартамента 65,29 кв.м., до 39 216,09 евро с левова равностойност 76 700 лева, съставляваща размер на действителната стойност на подлежащия на връщане отчужден недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на предявяване на иска на 10.01.2020 г. до окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Я.Я., ЕГН **********, действаща като поставена под пълно запрещение чрез своя настойник И.П.И., ЕГН **********,***, против С.Д.П., ЕГН ********** *** иск за присъждане на обезщетение съгласно чл. 57,ал.2 от ЗЗД за размера над 30 000 евро с левова равностойност 58 674,90 лв., която е цената, от която отчуждителите Т.С.Д. и Д.К.Д., наследодатели-родители на ответницата С. Д.П., са се възползвали, на отчуждения с договора от 25.08.2011 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **/25.08.2011 г., том **, рег. № *****, дело № ***/2011 г. на нотариус Д.Н. самостоятелен обект в сграда-апартамент № **, разположен на * етаж, вход * от жилищната сграда , находяща се в гр.С.З., ул.“Ц.И.А. **“** със застроена площ на апартамента 65,29 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, антре и балкони, с граници на апартамента (по документи за собственост) от север-улица, от изток-двор, от юг-стълбище и от запад-апартамент на М.Г.П., който самостоятелен обект е с идентификатор № ***********, с предназначение жилище, апартамент, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата (по приложената схема) на същия етаж обект № ***********, под обекта обект № ***********и над обекта няма, заедно с прилежащите му избено помещение № ** с площ 3,75 кв.м. с граници от север-коридор, от изток-избено помещение на Ц.и В.Г., от юг-избено помещение на Б.и П.Х.и от запад –избено помещение на И. и Д.Д., и таванско помещение № * с граници от север-таванско помещение на С.и М.Г., от изток-двор, от юг-стълбище и от запад-коридор, заедно с 1,81% идеални части от общите части на сграда № *, както и заедно с прилежащото за апартамента, избеното и таванското помещение право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор № ********* по КККР, одобрени със заповед № 300-5-51 от 24.06.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, който апартамент до 13.06.2005 г. е собствен на ищцата М.Я.Я. и е продаден с нотариален акт за продажба на недвижим имот № *************г., том **, рег. № ****, дело № ***/2005 г. на нотариус П.И. от М.Я.Я., действаща чрез настойника си Т.С.Д. на Д.К.Д., до 39 216,09 евро с левова равностойност 76 700 лева, съставляваща обезщетение в размер на действителната стойност на подлежащия на връщане отчужден недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на предявяване на иска на 10.01.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М.Я.Я., ЕГН **********, действаща като поставена под пълно запрещение чрез своя настойник И.П.И., ЕГН **********,***, да заплати на С.Д.П., ЕГН ********** *** сумата 492,18 лв. - съдебно-деловодни разноски по съразмерност.

ОТМЕНЯ решение № ***070, постановено на 27.10.2020 г. по гр.д. 2/2020 г. на Окръжен съд-С.З., И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която окръжният съд осъжда на основание чл. 78, ал.6 от ГПК С.Д.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на С.окръжен съд държавна такса върху уважените искове в общ размер над 2 901,96 лв. до 3622,96 лв.

ОСЪЖДА М.Я.Я., ЕГН **********, действаща като поставена под пълно запрещение чрез своя настойник И.П.И., ЕГН **********,***, да заплати на С.Д.П., ЕГН ********** *** сумата 360,50 лв. - разноски по съразмерност за въззивното производство.

ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН ********** *** да заплати на М.Я.Я., ЕГН **********, действаща като поставена под пълно запрещение чрез своя настойник И.П.И., ЕГН **********,*** сумата 422,45 лв. – разноски по съразмерност за въззивното производство.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: (1)

(2)

Номер на акта:	260060
Дата:	26 април 2021 г.
Съдия:	Вера Иванова Иванова

Дело:	20215000500013
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	8 януари 2021 г.

Решение по дело №13/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА