Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2021г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, Дванадесети състав, в публично заседание
на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от
съдия Д.Недева адм.дело № 463 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 95 ДОПК.
Образувано е след изпратена по
компетентност с определение №1404/2021г. на Административен съд-София по
адм.д.№486/2021г. по описа на АССГ, жалба с вх. № ДКС20-ГР94-616/5/06.01.2021г.,
подадена от Р.Т.З. и Б.Т.Д. ***, срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция
„Общински приходи“ в район Красно село при Столична община, да се произнесе по
жалба срещу Решение с рег. № ДКС20-ГП94/616/2/ от 28.10.2020г. на орган при
същата дирекция, с което е отказано издаването на удостоверение за данъчна
оценка. В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорения отказ, поради допуснати при поставяне му
процесуални нарушение, както и такива на материалния закон, поради което се
отправя искане за неговата отмяна, с присъждане на направените по делото разноски.
В жалбата се сочи, че към искането за издаване на удостоверение
за данъчна оценка, заявителите З. и Д. са приложили европейско удостоверение за
наследство, по силата на което същите са посочени като законни наследници на А.Е.К,
починала на 09.06.2019г. във Франция. Позовават се на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година, с
който се регламентира издаването на документ - европейско удостоверение за
наследство, който се прилага по отношение на наследяващите лица, починали на и
след 15.08.2015г. Поддържа се, че Европейското удостоверение за наследство се
издава с цел да бъде използвано не в държавата на издаването си, а в друга
държава-членка на ЕС и има правните последици, изброени в член 69 от Регламент ЕО № 650/2012. Адресати на правните норми в регламента са не само
страните-членки на ЕС, но и техните публични органи, граждани и юридически
лица.
На следващо място, в жалбата се сочи, че в хода на
производството административният орган не е съобразил обстоятелството, че
действащото национално право в удостоверението за наследници издавано от
ЕСГРАОН не се съдържа информация относно наследяването по завещание. В
настоящия случай кръгът от наследници, които са призовани да наследяват е
определен в обявеното саморъчно завещание на наследодателя и всякакви указания
на административния орган за предоставяне на допълнителни документи считат, че
представлява опит да бъде нарушен закона и представлява злоупотреба с права.
Сочи се, че въпреки в предприетото от един от наследниците по закон оспорване
по съдебен път на обявеното във Франция завещание, със съдебно постановление
съдът в Н. е потвърдил валидността и действителността на завещателния акт.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си
представител поддържат жалбата на изложените в същата основания. Релевират се
доводи, че на 09.09.2020 г. жалбоподателката З. е подала декларация по чл. 14
от ЗМДТ, като към нея е представила европейско удостоверение за наследници и
съдебно решение на съд във Франция-държавата по местооткриване на наследството
на наследодателя А.Е.К. Съдебното решение е постановено в производство по
обжалване на трето лице, което не е бенефициент по завещанието оставено от
наследодателя. Впоследствие на 21.10.2020 г. е подадено заявление за издаване
на данъчна оценка на имот, находящ се в гр. **, ж.к. ***, бл. ***, вх. *, ет.
*, ап.**. Жалбоподателите, чрез процесуалния си представител оспорват като
неоснователно възражение с писмо с.д. № 6739/07.05.2021 г., чрез
пълномощник на ответната страна за
недопустимост на жалбата, тъй като вписването на жалбоподателите по данъчната
партида на имота е станало едва след подадена декларация на 11.03.2021 г.,
поради което категорично, обективно е налице отказ от издаване на удостоверение
за данъчна оценка. От друга страна се поддържа, че безспорно се установява и
правния интерес на жалбоподателите от търсената административна услуга. Оспорват се и лицата, които са вписани като
собственици на процесния имот. Съобразно официалните документи представени от
Франция лицето Я.В., подало декларацията на 11.03.2021 г., сочи, че не се явява
като заветник по силата на депозираното пред Столична община завещание от
страна на наследодателката. Поддържа
искането за отмяна на отказа като незаконосъобразен. По съществото,
процесуалния представител на
жалбоподателите изразява становище, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че те имат правен интерес от търсената услуга по
издаване на удостоверение за данъчна оценка, за която услуга всъщност са
получили отказ без административният орган да е изложил мотиви в тази насока. Позовава се на съдебна практика, обективирана
в решение по гр.дело № 2264/2016 г. на ВКС, ІV-то гражданско отделение, според
което качеството на наследник се доказва, чрез представянето на акт
удостоверяващ наследниците според приложимото право. В случай, че е налице
издадено според същото решение удостоверение за наследници, според българското
законодателство и се оспорва включените в същото лица, то в този случай следва
да се представи завещателният документ, който е актът, по силата на който е
издадено и Европейското удостоверение за наследство, представено по
административната преписка по делото.
В тази връзка, счита, че независимо, че впоследствие, едва в
хода на настоящото производство административният орган е приел декларацията,
въпреки че същата е от лице, което не е наследник съобразно официалните
документи, приложени по делото, въпреки че жалбоподателите са вписани като
титуляри по данъчната партида, то това не отменя правният интерес от отмяната
на незаконосъобразния мълчалив отказ и възлагането на извършените от
жалбоподателите разноски в това производство.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. По съществото на спора не изпраща представител. С писмо с.д. №
6739/07.05.2021 г., чрез пълномощника гл. юрисконсулт С., представя Декларация
по чл.14 с №ДКС20-ГР94-616/09.09.2020 г. (файл Необработена декларация.pdf),
подадена от Р.З., за която сочи, че не е обработена, поради което е и
образувано настоящото съдебно производство. Представя данни за вече вписаните
обстоятелства по партидата на процесния имот (файл Доказателства - вписани
данни.pdf). Сочи се, че от втория файл е видно, че на район ОП-Красно село е
предоставено валидно удостоверение за наследници и е подадена и Декларация по
чл.14 с №5946/11.03.2021 г., която е обработена и има вече вписани лица по
партидата на процесния имот. Там фигурират и имената на жалбоподателите, поради
което счита, че настоящото дело следва да се прекрати, тъй като липсва правен
интерес за жалбоподателите и исканията са удовлетворени.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
До Столична община Дирекция „Общински
приходи”-Отдел „Общински приходи” било отправено искане с вх.№11/05.03.2020г.
за административна услуга за местни данъци и такси за заверка на
молба-декларация за обстоятелствена проверка по реда на чл.587 от ГПК във вр. с
чл.79 от ЗС с № 11/05.03.2020 г. за имот, находящ се в гр. София ж.к "Х.",
бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с приложените към същото документи. Приобщена по делото е кореспонденция водена
между заявителя от една страна и вътрешно ведомствена такава обективирани в
писмо № ДСК20-ГР94-170/1/05.03.2020 г., отговор № ДСК20-ГР94-170/2/11.03.2020 г.,
отказ №**********/12.03.2020 г., искане №ДСК20-ГР94-291/14.05.2020 г. от Д. за
предоставяне на копия от административната преписка, отговор
№ДСК20-ГР94-291/1//21.05.2020 г., както и последвала жалба №
ДСК20-ГР94-369/10.06.2020 г. с приложени към нея документи. Липсват данни по
жалбата да е постановено решение от компетентния орган. От приобщените по
делото доказателства се установява и че е била подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вx.№ ДКС-20-ГР94-616/09.09.2020г. от Р.Т.З. за имот, находящ се в гр.
София ж.к "Х.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, към която били приложени
удостоверение за наследници на Р.Г. К., удостоверение за наследници според
Регламент 650/2012, член 21-1 за наследство по завещание и съдебно
постановление от Инстанционен съд в Н. на А.Е.К. Извършена била
проверка от която се установило, че имота е деклариран с вх.№ 61647/06.08.1998
г. на името на А.Е.К, която е починала. Декларацията не била обработена поради
непредставени официални данни от ЕСГРАОН, за което подателката била уведомена с писмо с вх.№
ДКС20-ГР94-616/1/16.09.2020г. Постъпило искане за издаване на удостоверение за
данъчна оценка с вх.№ СОА20-ГР94-5036/1/21.10.2020г. от З.,
чрез упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно -Т.Б.Д. във връзка със
същия имот, находящ се в гр. София ж.к "Х.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.**.
В същото било посочено, че е необходимо да послужи пред нотариус. С решение с рег. № ДСС20-ГП94/616/2/ от 28.10.2020г. на орган по приходите
Дирекция „Общински приходи“ – отдел „ОП-Красно село” район Красно село при
Столична община, било отказано издаването на удостоверение за данъчна оценка по
смисъла на чл.264,ал.1 от ДОПК на Р.Т.З. предвид установената фактическата
обстановка и липсата на данни за наследници от ЕСГРАОН. Процесния отказ бил обжалван с жалба с рег.
№ ДКС 20-ГР9-616/3/19.11.2020г. до Директора на Дирекция „Общински приходи”,
който независимо, че е бил сезиран, не се произнесъл.
С писмо с.д. №
6739/07.05.2021г., ответната страна, чрез пълномощник, представя Декларация по
чл.14 с №ДКС20-ГР94-616/09.09.2020 г. (файл Необработена декларация.pdf),
подадена от Р.З., за която се сочи, че не е обработена. Представя данни за вече
вписаните обстоятелства по партидата на процесния имот (файл Доказателства -
вписани данни.pdf) след представено удостоверение за наследници и по подадена
Декларация по чл.14 с №5946/11.03.2021 г., която била обработена с вписани и
имената на жалбоподателите.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Удостоверението за данъчна оценка на недвижим имот,
съставлява част от производството по административно обслужване на данъчните
субекти от общината по смисъла на чл. 88, ал. 1 от ДОПК. Отказът за издаване на
документ от значение за признаване или упражняване на права и задължения е
индивидуален административен акт съобразно легалната дефиниция на чл. 21, ал. 3
от АПК, а § 8 от ПЗР на с.з. изрично указва, че уредените в кодекса
производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното
обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на
административни услуги, (какъвто е и настоящият случай), както и при
обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е
предвидено друго. Уреденото в глава дванадесета от ДОПК производство е точно
такова - по извършване на административни услуги, главата е озаглавена
„Административно обслужване“, като в чл.88, ал.1 ДОПК изрично се сочи, че
обслужването по смисъла на тази глава се извършва чрез издаване на
документи от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права или задължения. В чл. 92,
ал. 1 и чл. 95 от ДОПК са разписани специфични правила за оспорване по административен
и съдебен ред на отказа за издаване на документ по реда на глава дванадесета.
Съгласно ал.3 на чл.95 ДОПК жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността
или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред. В
случая жалбата до съда е подадена чрез административния орган, като компетентен
за нейното разглеждане съобразно правилата на чл. 95, ал. 1 от ДОПК, е
административният съд по постоянния адрес или
седалището на лицето, с оглед на което и
жалбата е изпратена видно от определение №1404/2021г. на Административен
съд-София по адм.дело №486/2021г. на Административен съд-Варна, доколкото
постоянния адрес на жалбоподателите е в гр.Варна.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена от лица, за
които административният акт се явява неблагоприятен, в законоустановения срок
за обжалване и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл.95 ал.1 ДОПК. Допустимостта на съдебното обжалване на актовете по глава
дванадесета ДОПК е обусловена от изчерпването на възможността или
изтичането на срока за обжалване по административен ред - чл. 95, ал. 3 ДОПК. В
случая жалбата е подадена в срок, след като е изтекъл срока за произнасяне от
страна на горестоящия административен орган, който не се е произнесъл съобразно
изискването на чл.94 ал.2 ДОПК. Налице е произнасяне на административен
орган по приходите от състава на Столичната общинска приходна администрация на
длъжност ст.инспектор в отдел „ОП –Красно село” на дирекция „Общински приходи”
към направление „Финанси и здравеопазване” при Столична община с решение за
отказ по преписка peг.№ СОА20-ГР94-5036/1/21.10.2020 г. по описа
на общината за 2020 година. Съдът
намира за неоснователно направеното възражение от ответната страна за недопустимост
на жалбата. От приобщените доказателства се установява, че искането за издаване
на удостоверение за данъчна оценка не е удовлетворено. Дори и да се приеме, че
съдържащото се в писмо с.д. № 6739/07.05.2021 г. изявление, че по партидата на
имота вече фигурират и имената на жалбоподателите съставлява по същество оттегляне
на акт с отрицателно за жалбоподателите съдържание, същото от една страна е
направено след първото по делото заседание при ясно изразено в съдебно
заседание несъгласие от жалбоподателите, чрез процесуалния им представител,
поради което не е налице предпоставката на чл.156 ал.2 АПК и от друга страна,
вписването им по партидата не е по тяхно искане, което явства от посоченото в
писмо с.д. № 6739/07.05.2021 г. по подадена Декларация по чл.14 с
№5946/11.03.2021 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваният акт представлява отказ за издаване на документ,
който е от значение за признаване и упражняване на права по смисъла на чл.21
ал.3 АПК. В глава дванадесета „Административно обслужване“ на ДОПК е дадена
регламентацията на издаване на документи от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права и задължения, какъвто е удостоверението по чл.264, ал.1
от кодекса. Съгласно чл.7 ДОПК органите по приходите притежават
компетентност да издават административни актове в производствата,
регламентирани в същия закон. Съгласно чл.4 ал.1 ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, а в ал.3 е регламентирано, че в
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите. В разпоредбата на чл.3 ал.1 от
Приложение №2 от ЗМДТ са посочени материално и териториално компетентните
органи за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти, а именно
служителите на общинската администрация по местонахождение на имота.
Дори в хипотезата на липса на счетоводни данни, служител на
общинската администрация е длъжен да определи данъчната оценка и не разполага с
правомощие да откаже да определи такава и да издаде удостоверителен документ за
нея по арг. от чл.21 ал.4 ЗМДТ.
В обжалваният отказ за
издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот, находящ се в гр.София, район
„Красно село”, е издаден от служител в "Общински приходи" – Район
„Красно село” към Столична община, т. е. от компетентен административен орган.
Съгласно чл.3 ал.2 от Приложение №2 към ЗМДТ удостоверение за данъчна оценка се
издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при
придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в
производствата по ГПК, както и в други предвидени от закона случаи. По силата
на ал.1 на цитираната разпоредба данъчната оценка се определя от
служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в петдневен
срок от подаване на искането.
В настоящия случай искането за издаване на удостоверение за
данъчна оценка безспорно е подадено от лице, което е доказало правния си
интерес от получаване на този документ. От приложеното по делото искане от
21.10.2020г. е видно, че удостоверението за данъчна оценка е за послужване пред
нотариус, както и няма спор, че е подадена декларация по
чл. 14 от ЗМДТ с вx.№
ДКС-20-ГР94-616/09.09.2020г. от З.. Налице
е индиция, че исканото удостоверение за данъчна оценка е необходимо във връзка
с нотариално производство, по което жалбоподателите са страна, а разпоредбата
на чл.3 ал.2 от Приложение №2 ЗМДТ изрично урежда хипотезите на издаване
на удостоверение за данъчна оценка във връзка с определяне на нотариалните
такси в производствата по ГПК, което условие е следвало да бъде установено от
административния орган. Съгласно чл. 3, ал. 3 когато не е подадена декларация
за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в
декларираните характеристики, с искането се подава и декларация по образец,
което в случая е сторено. В производството по издаване на удостоверение за
данъчна оценка, служителите на общинската администрация не могат да разрешават
спорове за материално право по отношение на имота.
Съгласно чл.35 АПК административният акт се издава след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията
на заинтересованите граждани и организации. С това правило законодателят е
подчертал засиленото служебно начало в административното производство,
допълнено с правилата на чл. 36, ал.1, който установява, че доказателствата се
събират служебно от административния орган, и
ал.3 АПК, съгласно текста на която „Всички събрани доказателства се
проверяват и преценяват от административния орган“. Съдът преценява
законосъобразността на оспореният пред него административен акт въз основа на
фактическото основание за неговото издаване, така, както то е формулирано от
административния орган. В издаденият отказ административният орган не е
изпълнил гореизложените си задължения, поради което, съдът намира, че същият
страда от пороци, които налагат неговата отмяна. В отказа административния
орган не е обсъдил нито едно от представените му доказателства с искането за
издаване на удостоверение за данъчна оценка. Като не е сторил това ответникът е
постановил незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение за данъчна
оценка. Посочената липса на данни за наследници обективно не съответства и на
приобщените доказателства, които самият административен орган представя с писмо
с.д. №6739/07.05.2021г.
Допуснатите нарушения са съществени, тъй като липсата и
необсъждането на приложените с искането документи, възраженията на заявителя,
на представените от него доказателства и задължението за събиране на други
такива при задължителните административни процедури, би могло да доведе до
установяване на друга фактическа обстановка и обосноваване на различни от
направените изводи. Това съставлява съществено нарушение на
административно-производствените правила и е самостоятелно основание за отмяна
на оспорения отказ.
Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл.59 ал.2 т.4 АПК, административният акт следва да съдържа фактически и правните основания за
издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви
фактически констатации е направил административният орган при издаването на
акта и въз основа на какви доказателства.
Изискването за мотиви, изведена от конкретни доказателства,
представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е
установил за защита на правата на страните в административното производство.
Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до
знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора
им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над
административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по
целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност.
Мотивите имат съществено значение и при съдебното оспорване, а
оспореният акт е постановен при липса на мотиви, като не са изложени, както
фактически, така и правни основания, въз основа на които административния орган
е постановил акта, което препятства упражняването на съдебен контрол, затова те
са по правило неотменим реквизит на административния акт, съгласно общата
разпоредба на чл.59 ал.2 т.4 АПК и
липсата им представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт.
Не на последно място следва да се посочи, че жалбоподателите са
приложили в хода на производството и молба-декларация за
извършване на процесуални действия в охранително производство по чл. 587
от ГПК, поради което, въпросът дали имотът е собственост на заявителите не е
предмет на административното производство по издаване на удостоверението за
данъчна оценка - административният орган е длъжен да издаде искания
документ със съдържание, възпроизвеждащо фактите, с които разполага, като
противното означава разрешаване на гражданскоправен спор,
с каквито правомощия съответните служители от общинската администрация,
осъществяващи правата и задълженията на органи по приходите по смисъла на закона, не разполагат.
Като неоснователно съдът намира възражението на жалбоподателите
досежно съдържанието на документа. Съгласно чл.95 ал.2 ДОПК не може да се оспорва пред съд съдържанието на
документ. В тази насока е и разпоредбата на чл.96
ДОПК, съгласно която когато жалбата е основателна, съдът задължава съответния
орган по приходите да издаде документа, без да дава указания по съдържанието му.
По изложените съображения и при установената липса на
изискуемата от закона форма на административния акт следва да се приеме, че
оспореният отказ е постановен при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146 т.3 АПК, което
налага отмяната му, а преписката следва да бъде върната на административния орган
за произнасяне с оглед дадените указания по прилагането на закона.
При този изход на спора и своевременно заявената претенция за
присъждане на съдебни разноски, на жалбоподателите следва да се присъдят
разноски, съобразно доказателствата за действително сторени такива-на
жалбоподателя Б.Д. в размер на 10 лева държавна такса и Р.З. в общ размер от 810 лева, от които 10 лева за
държавна такса и 800 лева адвокатски хонорар.
С оглед на изложеното и на основание чл.96 ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение с рег. № ДКС20-ГП94/616/2/ от 28.10.2020г. на орган по
приходите от състава на Столичната общинска приходна администрация на длъжност
ст. инспектор в отдел „ОП–Красно село” на дирекция „Общински приходи” към
направление „Финанси и здравеопазване” при Столична община, с което е отказано
издаване на удостоверение за данъчна оценка по смисъла на чл.264 ал.1 ДОПК по искане с рег.№
СОА20-ГР94-5036/1/21.10.2020 г.
ВРЪЩА преписката на Столична община, Дирекция "Общински
приходи", отдел "Общински приходи" - Красно село за ново произнасяне
по искане с рег.№ СОА20-ГР94-5036/1/21.10.2020 г. за издаване на удостоверение
за данъчна оценка, съгласно мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Б.Т.Д. ЕГН ********** *** сумата
в размер на 10 /десет/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Р.Т.З. ЕГН ********** *** сумата
в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението, съгласно чл.97 ДОПК, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: