Номер 50029.10.2020 г.Град Ш.
Окръжен съд – Ш.Състав II
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Азадухи О. Карагьозян
Теодора Е. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора Е. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203600500339 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба от А. М. И. , представлявана от адв. В. К.
от ШАК срещу решение № 426/10.07.2020 г. по гр.д. № 358/2019 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателката намира решението за неправилно и необосновано, поради което моли
въззивният съд да го отмени изцяло и отхвърли предявения иск. Алтернативно, в случай, че
съдът приеме, че искът не е неоснователен, моли същият да бъде уважен до размера на
стойностите за СМР, посочени в приетата по делото първа експертиза. Моли, съразмерно с
отхвърлената част от иска да й бъдат присъдени и направените деловодни разноски за две
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ Сила „ ООД, гр. Ш., представлявано от
управителите Й.Б.С. и С.А.Л., чрез пълномощника адв. Г. Г. от ШАК депозира отговор, в
който оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й, както и за присъждане
на деловодни разноски във въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице.
С определение № 410/11.09.2020 г., съдът е оставил без разглеждане, като недопустима
поради липса на правен интерес, въззивната жалба в частта й срещу решението на ШРС, в
частта, с която са отхвърлени предявеният главен иск по чл.258, вр. чл.266 от ЗЗД и
частично евентуалният иск по чл.59 от ЗЗД, като е прекратил производството по делото
досежно нея. Определението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което предмет на
разглеждане в настоящото е производството е депозираната от А. М. И. въззивна жалба
срещу решение № 426/10.07.2020 г. по гр.д. № 358/2019 г. по описа на ШРС в частта, в
която е осъдена да заплати на „ Сила „ ООД, гр. Ш., на основание чл.59 от ЗЗД, главница в
размер на 11 403.00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.02.2019 г. до
окончателното й плащане, както и 1 835.31 лева – деловодни разноски съобразно уважената
1
част от иска.
Във връзка с жалбата, съдът съобрази следното:
Гр.д. № 358/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу
жалбоподателката, в която ищецът навежда твърдения, че в средата на м. юли 2018 г.
ответницата му възложила, а дружеството приело да извърши със свои средства основен
ремонт на покривите на жилищната сграда и на допълнителната постройка / лятна кухня /
към нея, намиращи се в имота й в с. О.. Ремонтът включвал събаряне на старите и
изграждане на изцяло нови конструкции на двата покрива, като договорката била
ответницата да им заплати за договорените СМР възнаграждение в размер на 120 лв./кв.м.
или общо 21 600.00 лева, което включва всички вложени при ремонта материали и труд. От
общата сума ответницата заплатила авансово 6 000.00 лева. След събарянето на старите
покриви се установило, че за да бъдат изградени нови трябва предварително върху сградата
да се изгради пояс, а на допълнителната постройка е необходимо да се съборят стените и да
се изградят нови, които да бъдат устойчиви като носещи новия покрив. Уведомили
ответницата за променената ситуация и тя се съгласила да бъдат извършени посочените
СМР. Освен това, ответницата поискала да бъдат извършени допълнителни работи, както
следва: а/ таванското помещение в ж. сграда да бъде преустроено в жилищно като
самостоятелен обект; б/ лятната кухня да бъде разширена в посока съществуващата в двора
плевня, което наложило събаряне на крайните стени, граничещи с плевнята и изграждане на
нови; в/ промяна и преустройване на вътрешните помещения в лятната кухня, което
наложило събаряне на други вътрешни стени и изграждане на нови; г/ стоманобетонна плоча
в спомагателната постройка, което наложило изграждане допълнително на стоманобетонни
колони. След изграждане на колоните ответницата променила мнението си за поставяне на
стоманобетонна плоча, поради оскъпяване на конструкцията, което наложило преминаване
към вариант с дървен гредоред, след което пристъпили към изграждане на новия покрив. За
описаните допълнителни работи не била постигната договореност за размера на дължимото
възнаграждение, като по общо съгласие това трябвало да стане след приключване на
цялостната работа по имота, а междувременно ответницата следвало да извършва междинни
плащания. В хода на строителството ответницата на няколко пъти плащала средства, като
общия им размер е 23 500.00 лева. Междувременно, при изграждане на покрива на
спомагателната постройка се наложило доразрушаване на полусъборената вече плевня. По
искане на ответницата, на нейно място било изградено барбекю с кухня към него, покрита
със стоманобетонна плоча, пригодена да бъде ползвана като лятна тераса. Договорените
първоначално и впоследствие СМР били извършени от дружеството до края на м. октомври
2018 г.. Извършената работа била приета от ответницата, на която представили сметка за
дължимото възнаграждение за СМР по вид, количество и цени, съобразно посоченото в
исковата молба. Общата стойност на СМР е в размер на 52 691.50 лева без ДДС. След
приспадане на платените от ответницата до момента на приключване на работата суми, в
размер общо на 29 500.00 лева, същата останала да дължи разликата от 23 191.50 лева.
Ответницата оспорила това задължение и не го е погасила. Позовавайки се на изложеното,
2
ищецът е поискал съдът да осъди ответницата да му заплати дължимата от нея сума по
договор за изработка за извършените СМР в имота й в с. О.., в общ размер на 23 191.50 лева,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното й плащане. В условията на евенвтуалност, ако съдът приеме, че не е налице
договорно отношение между страните и искът за заплащане на дължимото възнаграждение
по договор за изработка по чл.266, ал.1 от ЗЗД е неоснователен, е поискал от съдът да осъди
ответницата да му заплати сумата от 23 191.50 лева на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, като
стойност на обогатяването й в резултат от увеличената стойност на сградите в имота й
вследствие извършените от дружеството и неплатени подобрения, която е равна на
стойността на обедняване на дружеството с размера на направените и неплатени разходи за
извършване на същите подобрения, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното й плащане.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата е депозирала отговор, в който е оспорила
исковите претенции, твърдейки, че между страните действително е било постигнато
съгласие за събаряне на стари и изграждане на нови покриви с дървена конструкция, като
уговорената помежду им цена била в размер на 18 000.00 лева, вкл. възнаграждение и
материали. Възложената по договора работа не е приета от нея. Между страните не е
сключен договор за изработка за изпълнение на други СМР. Голяма част от СМР не са
изпълнени. По договора за изработка е налице частично, забавено и некачествено
изпълнение. Част от другите СМР, посочени в исковата молба са извършени по инициатива
на ищеца като между страните не е постигнато съгласие за изплащане на възнаграждение за
изпълнението им, както е посочено в исковата молба. По отношение на тези СМР е налице
некачествено изпълнение и те не са приети от нея.
Първоинстанционният съд е приел, че правната квалификация на исковете е по чл.258, вр.
чл.266 от ЗЗД – за главния иск и по чл.59, ал.1 от ЗЗД – за евентуалния, като с решението си
е отхвърлил изцяло като неоснователен главния иск, осъдил е ответницата да заплати на
ищеца сумата от 11 403.00 лева – стойност на извършените в имота й в с. Осмар, ул. В
Каравелов № 22 строително монтажни работи / описани в Приложение № 1 към повторна
СТЕ /, с която сума се е обогатила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.02.2019 г. до окончателното й плащане и е отхвърлил като неоснователен иска по чл.59
от ЗЗД за разликата от 11 403.00 лева до 23 191.50 лева. Със същото решение, съобразно
изхода от правния спор, съдът е осъдил ответницата да заплати на ищеца деловодни
разноски, включая за производството по обезпечение на иска по ч.гр.д. № 194/2019 г. на
ШРС, в размер на 1 835.31 лева, а ищецът на ответницата – в размер на 508.31 лева.
Решението се обжалва от ответницата в осъдителната му част за главница в размер на 11
403.00 лева и разноски в размер на 1 835.31 лева.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че предявената
искова претенция е за неизплатена цена на извършени СМР, както съобразно постигната
3
между страните първоначална уговорка, касаеща основен ремонт на покривите на две от
сградите в имота на ответницата, така и за извършените допълнително от ищеца СМР. В
мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че е сезиран с главен иск по чл.258, вр.
чл.266 от ЗЗД и евентуален иск по чл.59 от ЗЗД за всички извършени от ищеца СМР в имота
на ответницата. По-нататък в изложението е приел от фактическа страна че „ Между
страните не е спорно и се доказва от събраните гласни доказателства, че между страните е
сключен договор за изработка. Между ищеца, като изпълнител и ответницата, като
възложител е постигната договореност първият да извърши СМР в собствения на
ответницата имот ………, а именно основен ремонт на покриви на основна и допълнителна
постройка / лятна кухня /. Страните са постигнали съгласие относно всички параметри на
договора – количество, вид, стойност на СМР. Ответницата е заплатила авансово сума от 6
000.00 лева, а впоследствие в хода на изпълнение на СМР заплатила още суми, като общо
заплатената сума е в размер на 29 500 лева. Ищецът твърди, че по възлагане на ответницата
са извършени още множество СМР, извън първоначално уговорените и посочени по-горе,
като за същите предварително не е договаряна цена, но посочва, че пазарната цена на
допълнително извършените и неизплатени СМР е в размер на 23 191.50 лева, като
впоследствие, в хода на делото, сумата която претендира е редуцирана до размер от 11 430
лева „. В следващите непосредствено мотиви съдът е обсъдил основателността на
претенциите само във връзка с допълнително извършените СМР / без първоначално
договорените за основен ремонт на покривите на жилищната сграда и на лятната кухня /
като е приел, че за тях не е налице договор за изработка, което предпоставя отхвърляне на
иска по чл.258, вр. чл.266 от ЗЗД като неоснователен и разглеждане на евентуалния иск по
чл.59 от ЗЗД. за същите подобрения. Съгласно диспозитива на решението обаче съдът се е
произнесъл по отношение претенцията за всички СМР, осъществени от ищеца в имота на
ответницата, включая свързаните с подмяната покривите на жилищната сграда и
допълващата постройка, доколкото е посочил, че отхвърля, съответно уважава частично
исковете по отношение на СМР, посочени в Приложение № 1 към повторната СТЕ, което,
видно от съдържанието му, включва както ремонта на покривите на къщата и лятната кухня,
така и всички останали, сочени като допълнително извършени СМР.
Като съобрази горното, настоящата инстанция намира, че при постановяване на обжалвания
съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка при обективиране в диспозитива на
решението действителната воля на решаващия орган относно предметния обхват на
исковата претенция, по която се е произнесъл, който пропуск подлежи на отстраняване по
реда на чл.247 от ГПК.
Предвид изложеното и, че визираната нередност препятства произнасянето по въззивната
жалба, счита, че въззивното производство следва да бъде прекратено, като делото бъде
върнато на първоинстанционния съд за иницииране на процедура по чл.247 от ГПК по
отстраняване на допуснатата в решението му очевидна фактическа грешка, след
приключване на която делото да бъде върнато на ШОС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
4
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 339/2020 г. по описа на ШОС.
ИЗПРАЩА делото на ШРС за иницииране на процедура по чл.247 от ГПК за отстраняване
на допуснатата в решението очевидна фактическа грешка, като след произнасяне, делото
бъде върнато незабавно на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5