Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.12.2020 г. гр. А.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 574 по
описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязло в
сила на 04.02.2020 г. решение № 101 от 10.05.2020 г. се допуска извършване
на делба на:
1. съсобствен ИМОТ,
представляващ дворно място, съставляващо ПИ с пл. № 1280, кв.82, с площ от 451
кв.м., урегулиран като УПИ V-1280, кв.82 по
ПУП на гр. А., с площ от 462 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 15
кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се
от два етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от 15 кв.м., ПРИ
СТРАНИ И КВОТИ, както следва: 1/6 идеална част за Й.С.М. ЕГН ********** по
силата на наследственото правоприемство и 5/6 идеални
части за В.С.Д. с ЕГН **********, от които 1/6 идеална част нейна лична
собственост по наследствено правоприемство и 4/6
идеални части в режим на СИО със съпруга й Д.Г.Д. с ЕГН **********, като
придобити чрез договор за покупко-продажба по време на брака им.
2. съсобствен ИМОТ,
представляващ незастроено дворно място с площ от 1031 кв.м., образуващо УПИ V-131 в кв.21 по плана на с. Л., общ. А., ПРИ СТРАНИ И КВОТИ, както следва: 1/6
идеална част за В.С.Д. с ЕГН ********** по силата на наследствено правоприемство и 5/6 идеални части за Й.С.М. с ЕГН **********,
от които 1/6 идеална част нейна лична собственост по наследствено правоприемство и 4/6 идеални части в режим на СИО с М.Г.М.
с ЕГН **********, като придобити чрез договор за покупко-продажба по време на
брака им.
Във втората фаза на делбата са приети
заключения на единична и тройна съдебно технически експертизи, като и двете
заключения категорично и безпротиворечиво установяват
неподеляемост на гореописаните имоти. Доказателства в
обратната посока няма ангажирани от страните по делото, поради което
възраженията в тази връзка са неоснователни. Следва да се посочи, доколкото
първият допуснат до делба имот представлява дворно място с основна жилищна
сграда и гараж, че съдът възприема практиката в представеното Решение № 269 от 27.07.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 1329/2010 г., I г.о., че гаражът в дворното място, застроено с основна жилищна сграда,
представлява допълващо застрояване и съответно в делбата следва да се третира
като обслужващ жилището и не може да се разпределя в самостоятелен дял или за
уравнение на дяловете.
Относно пазарната оценка на
допуснатите до делба имоти съдът възприема заключението на вещите лица от
тройната съдебно техническа експертиза, доколкото заключението по единичната
експертиза е оспорено и безспорно при изготвяне на заключението по тройната
съдебно техническа експертиза са участвали повече на брой специалисти, което
предполага по-задълбочено проучване на пазара на имотите отколкото по
единичната експертиза. Първият допуснат до делба недвижим имот в гр. А. е с
пазарна оценка 89 760 лева, от
който на съпрузите В.С.Д. и Д.Г.Д. се припадат 5/6 ид.ч.
или делът им в този имот възлиза на 74 800 лева, а на ищцата Й.С.М. с
квота от 1/6 ид.ч. – 14 960 лева. Вторият допуснат до
делба недвижим имот с. Л., общ. А., е с пазарна оценка 12 991 лева, като на съпрузите Й.С.М. и М.Г.М.
с
квота от 5/6 ид.ч. се припадат 10 825, 83 лева,
а на ответницата В.С.Д. с 1/6 ид.ч. – 2 165, 17 лева.
Общата стойност на дела на съпрузите В.С.Д. и Д.Г.Д. в двата имота, допуснати до
делба, следователно възлиза на 76 965,
17 лева /74 800 лева + 2 165, 17 лева/, а на съпрузите Й.С.М. и М.Г.М. – 25 785, 83 лева /14 960
+10 825, 83 лева/.
Определените в ГПК способи за прекратяване
на съсобствеността при извършване на съдебна делба
са четири: 1./възлагане
на неподеляемо жилище по реда
на отделните хипотези по чл.349 ал.1 и 2 от ГПК; 2./теглене на жребий по чл.352 от ГПК; 3./разпределение по
чл.353 от ГПК и 4./изнасяне
на публична продан по чл.348 от ГПК.
Възражението в хода на
производството, че са налице две делби,
допуснати в едно решение, което ако се възприеме предполага по отношение на
всеки допуснат до делба имот да се приложи отделен способ за прекратяване на
съсобствеността, съдът намира за неоснователно. Макар да се състои от два
недвижими имота, делбеното имущество има общо придобивно основание - наследствено правоприемство
от майката на страните В.С.Д. и Й.С.М. при отчитане на извършените след това разпореждания
между сънаследниците /от бащата С.В.С. в полза на
дъщерите му В.С.Д. и Й.С./, в която връзка съдът е изложил подробни мотиви във влязлото
в сила на 04.02.2020 г. решение № 101 от 10.05.2020 г. по допускане на делбата,
позовавайки се на задължителната
съдебна практика относно действителността на извършените разпореждания между сънаследници, атакувани неоснователно по чл.76 от ЗН в
първата фаза на делбата. Участието на съпрузите в делбата следователно е само последица
от вида на разпорежданията между сънаследниците като
възмездни придобивни основания – покупко-продажба от
един от сънаследниците в полза на останалите двама - В.С.Д. и Й.С.М., доколкото това е станало по време на брака със съпрузите им. В този
смисъл участието на съпрузите като последица от вида на сделките между сънаследниците по покупко-продажба като възмездни придобивни основания не променя характера на
съсобствеността, произтичаща от наследственото правоприемство
от страните
В.С.Д. и Й.С.М., като при определяне на квотите им се отчитат
извършените разпореждания между сънаследниците. Ето
защо налице е една делбена маса, състояща се от два
на брой недвижими имоти, по отношение на прекратяването на която следва да се
приложи един от горецитираните делбени
способи.
Неоснователно е направеното в първото съдебно
заседание след допускане на делбата искане на ответниците
В.С.Д. и Д.Г.Д. за възлагане по реда на чл.349 от ГПК на
имота за който е отреден УПИ I-160, ведно с жилищната
сграда и останалите постройки в него. Съдът го приел за разглеждане и дължи
изрично произнасяне с диспозитива на решението,
доколкото искането е своевременно направено, но същевременно се констатира, че е
неоснователно - не са налице предвидените по закон предпоставки за това, като съображенията са следните:
Предпоставките за
възлагане по реда
на чл.349 от ГПК са посочени в две хипотези на чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Хипотезата в чл.349 ал.1 от ГПК намира приложение при делба
между бивши съпрузи, ако делбеният имот е неподеляемо жилище-бивша СИО, прекратена с развода; на бившия съпруг
е предоставено упражняването
на родителските права по отношение
на родените от брака деца; последният няма собствено
жилище. Тази
хипотеза изобщо не е налице по настоящото дело.
Втората
хипотеза по чл.349, ал.2 от ГПК се
обуславя от наличие на сънаследствен имот, при който съделителят
да е живял в него при откриване на наследството и да не притежава друго жилище.
Доказателства не са ангажирани от страната, поискала възлагането по реда на
чл.349 от ГПК и в този смисъл изобщо не са налице данни по делото за наличие на
тази хипотеза.
Следователно
направеното от В.С.Д. и Д.Г.Д. искане по реда
на чл.349, ал.4 от ГПК, което следва да се тълкува винаги във връзка с
хипотезите, предвидени в ал. 1 и ал.2 на чл.349 от ГПК, следва да се отхвърли
като недоказано и съответно неоснователно.
Не се поставя относно допуснатите до делба недвижими имоти въпросът
за изнасянето им на публична
продан, защото този способ се прилага
само ако имотите са по-малко
от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. В случая имотите са равни на броя на съделителите – от една страна съпрузи Й.С.М. и М.Г.М. и
от друга страна – съпрузите В.С.Д. и Д.Г.Д..
Когато броят
на допуснати до делба имоти
е равен или по-голям от броя
на съделителите, както е в настоящата
хипотеза, действа принципът, заложен в чл.69 ал.2 от ЗН /приложим съгласно чл.34 ал.2 от ЗС/, според който
всеки от съделителите следва да получи реален
дял в натура. Този принцип
не може да
бъде игнориран по съображения, че имотите
и
дяловете на съделителите са на
различна стойност, защото чл.69 ал.2 изр.2 от ЗН изрично предвижда, че в този
случай неравенството в дяловете се изравнява
в пари. Следователно задължително делбата следва да се извърши
при получаване като краен резултат
в дял от всеки от съделителите
– от една страна ищците-съпрузи и от друга страна ответниците-съпрузи. Ето защо приложими към
делбата са способите чрез теглене на жребий или разпределение по чл.353 от ГПК.
Според т.5 „б” от Постановление №7/1973 г. на Пленума на
ВС на РБ тегленето на жребий е невъзможно, когато до
делба са допуснати имоти, които съществено
се различават по площ, обем или
стойност, а същевременно частите
на съделителите са различни. В настоящия случай са
допуснати имоти, които се различават съществено един от друг по стойност, а
същевременно частите на съделителите във всеки от
имотите са различни. Безспорно при това различие в дяловете по отношение на
всеки от имотите тегленето на жребий се оказва невъзможно и неудобно, поради
което приложим за извършване на делбата следователно се явява единствено
способа чрез разпределение по чл.353 от ГПК.
При съобразяване стойността на имотите,
стойността на дяловете на съделителите и тяхното
различие, то в дял на съпрузите В.С.Д. и Д.Г.Д. по
реда на чл.353 от ГПК следва да се възложи имота, в който притежават общо 5/6
идеални части - ИМОТ, представляващ дворно място, съставляващо ПИ с пл. №
1280, кв.82, с площ от 451 кв.м., урегулиран като УПИ V-1280, кв.82 по ПУП на гр. А., с площ от 462 кв.м., с неуредени регулационни
сметки от 15 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна
сграда, състояща се от два етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж
от 15 кв.м., с
пазарна оценка 89 760 лева, а в
дял на съпрузите Й.С.М. и М.Г.М. по реда на чл.353 от ГПК следва да се
възложи другия имот, в който те имат общо 5/6 ид.ч. –
ИМОТ, представляващ незастроено дворно място с площ от 1031 кв.м., образуващо
УПИ V-131
в кв.21 по плана на с. Л., общ. А., с пазарна оценка 12 991 лева. Съпрузите В.С.Д. и Д.Г.Д. ще дължат парично уравнение на съпрузите Й.С.М. и М.Г.М. в
размер на 12 794, 83 лева. При
дял от общо 25 785, 83 лева в двата имота, допуснати до делба, на съпрузите Й.С.М. и М.Г.М. им се възлага имот на стойност 12 991 лева,
поради което за разликата от 12 794, 83 лева им се следва парично
уравнение, дължимо от съпрузите В.С.Д. и Д.Г.Д. -
последните получават имот на стойност 89 760 лева при дял на стойност от
76 965, 17 лева в двата имота, допуснати до делба, т.е. с 12 794, 83
лева повече, която сума дължат като уравнение за дела на съпрузите Й.С.М. и М.Г.М..
Това е най-удачният вариант на разпределение с оглед същественото различие в
частите на съделителите и разликите в стойността на допуснатите
до делба имоти. С оглед по-ниската стойност на дела на съпрузите Й.С.М. и М.Г.М. в
сравнение с тази на съпрузите В.С.Д. и Д.Г.Д., то в техен дял се поставя
имота на по-ниска стойност между допуснатите до делба имоти и обратно – на
съпрузите с по-висока стойност на дела се поставя имота с по-висока пазарна
оценка, като предвид стойността на имотите, различието в квотите на
съсобственост между двете групи съделители и
стойността на дяловете им по този начин дължимото парично уравнение е сведено
до възможния минимум. По този начин при наличните имоти, брой на съделителите и съществено различие в дяловете им в пълнота
се реализират принципите на делбата – всяка от групите съделители
да получи реален дял при възможно най-ниско парично уравнение между тях.
На основание чл.355 от ГПК страните следва да бъдат
осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% върху стойността
на дяловете им – 1031, 43
лева за Й.С.М. с ЕГН ********** и съпруга й М.Г.М. с ЕГН ********** и 3 078, 61 лева за В.С.Д. с ЕГН ********** и съпруга й Д.Г.Д. с ЕГН **********.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на В.С.Д. с ЕГН ********** и съпруга й Д.Г.Д. с ЕГН **********
за възлагане по
реда на чл.349 от ГПК на следния имот - дворно място,
съставляващо ПИ с пл. № 1280, кв.82, с площ от 451 кв.м., урегулиран като УПИ V-1280, кв.82 по ПУП на гр. А., с площ от 462 кв.м., с неуредени регулационни сметки
от 15 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда,
състояща се от два етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от 15
кв.м.
РАЗПРЕДЕЛЯ
на основание чл.353 от ГПК допуснатите до съдебна делба недвижими
имоти, КАТО:
ПОСТАВЯ
В ОБЩ ДЯЛ на Й.С.М. с ЕГН **********
и съпруга й М.Г.М. с ЕГН ********** следния имот: незастроено дворно място с площ от 1031 кв.м., образуващо
УПИ V-131
в кв.21 по плана на с. Л., общ. А., на стойност 12 991
лева
ПОСТАВЯ
В ОБЩ ДЯЛ на В.С.Д. с ЕГН **********
и съпруга й Д.Г.Д. с ЕГН ********** следния имот: дворно място, съставляващо ПИ с пл. № 1280, кв.82, с площ
от 451 кв.м., урегулиран като УПИ V-1280, кв.82 по ПУП на гр. А., с площ от 462 кв.м., с неуредени регулационни
сметки от 15 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна
сграда, състояща се от два етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж
от 15 кв.м., на стойност 89 760
лева.
ОСЪЖДА В.С.Д. с ЕГН ********** и съпруга й Д.Г.Д. с ЕГН **********
да заплатят на Й.С.М. с ЕГН ********** и съпруга й М.Г.М. с ЕГН **********, за стойностно
уравнение на дела на
последните, сумата от 12 794,
83 лева, ведно със законната лихва,
считано от влизане в сила на решението по
извършване на делбата до окончателното
заплащане.
ОСЪЖДА В.С.Д. с ЕГН ********** и съпруга й Д.Г.Д. с ЕГН **********
да заплатят по сметка на Районен съд А. сумата от 3 078, 61 лева държавна такса, дължима по делбеното
производство.
ОСЪЖДА Й.С.М. с ЕГН
********** и съпруга й М.Г.М. с ЕГН ********** да заплатят по сметка на Районен
съд А. сумата в размер на 1031, 43 лева държавна такса, дължима по делбеното производство.
Решението може да се
обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
Районен съдия:…………………………..