Решение по дело №2785/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.

Образувано е по заведена с вх. № 18349/07.12.2022г. жалба от „Гласмеджик“ ЕООД - гр. Варна против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11329/02.11.2022г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание 186, ал. 1 и 187, ал. 1 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект - сервиз за възстановяване на пукнатини на автостъкла, находящ се в гр. Плевен, бул. „Б.“ № **, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

С жалбата се претендира отмяна на заповедта като незаконосъобразна, необоснована, немотивирана, издадена в противоречие с административно-производствените правила, както и в противоречие с целта на законА.Твърдят, че макар да е описано нарушение, такова не било констатирано от органите, тъй като дружеството никога не било стопанисвало обекта посочен в заповедта и не осъществявало дейност на територията на гр. Плевен. Там бил намерен единствено П. О., който е брат на управителя на дружеството. Твърдят, че О. никога не бил работил за дружеството, а извършвал ремонтни дейности за себе си. Твърдят, че дружеството никога не е получавало пари от П. О., поради което неправилно и незаконосъобразно било прието, че извършваната от П. О. дейност е от името и за сметка на дружеството. В оспорената заповед липсвали мотиви относно продължителността на срока на ПАМ. Молят за уважаване на жалбата и заповедта да бъде отмененА.Претендират присъждане на сторените разноски.

Ответникът - Началник отдел “Оперативни дейности”-Велико Търново в ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, чрез упълномощен юрисконсулт в депозирани становище и писмени бележки оспорва жалбатА.Излага доводи, че заповедта е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърденА.Твърди, че от събраните доказателства се установява, че при направената проверка в обекта в гр. Плевен стопанисван от „Гласмеджик“ ЕООД се извършвала търговска дейност, а дружеството не било изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, чрез което да регистрира и отчита приходите от извършените продажби на предлаганите услуги в обекта, заплащани в брой. Акцентира се, че обекта е установен по дадена обява от „Гласмеджик“, че на място е имало рекламна табела на дружеството и след проведени разговори за ремонт на предното стъкло на автомобил, П. О. започнал същия и го приключил в 16.00часА.За услугата по ремонта му било заплатено в брой, като именно той приел банкнотите, но не издал фискална касова бележка от фискално устройство, поради липса на такова в обекта, нито бележка от кочан за касови бележки, поради липса на такъв или друг платежен документ. Оспорват се твърденията на жалбоподателя, че услугите в търговския обект се осъществяват от физическото лице П. О., а не от „Гласмеджик“ ЕООД. Изтъква се, че в хода на проверката е установено наличие на рекламна табела на извършваната дейност от дружеството, с посочен телефонен номер, на който е отговорил О.. Акцентира се и на попълнената от П. О. декларация, че е в правоотношение с „Гласмеджик“. Счита за достатъчно мотивирана продължителността на срока на мяркатА.Моли Заповедта да бъде потвърдена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид становището на страните, прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, въз основа на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Административното производство започнало по повод извършена проверка на 17.10.2022г. в търговски обект - сервиз за възстановяване на пукнатини на автостъкла, находящ се в гр. Плевен, бул. „*** №**, стопанисван от „Гласмеджик“ ЕООД с ЕИК *********. Проверяващите констатирали, че в обекта се извършва търговска дейност, но дружеството не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, чрез което да регистрира и отчита приходите от извършени продажби на предлаганите услуги в обекта, които са заплатени в брой. Преди проверката органите по приходите са провели телефонен разговор на номера, отразен на поставената на видно място рекламна табела на обекта с името на дружеството. На посочения телефон за връзка разговаряли с П. О.. След като на място били договорени условията по ремонта, в 15:40часа О. започнал работата по възстановяване на повредите по автостъклото. В 16:00часа приключил с ремонта, след което била заплатена сума в размер на 100лв. на О. за извършената услугА.Проверяващите установили, че О. прибрал парите, но не им издал фискална касова бележка от фискално устройство, поради липса на такова в обекта, нито бележка от кочан за касови бележки, поради липса на такъв или друг платежен документ, удостоверяващ получаването на посочената сумА.За това и установеното при проверката в обекта, извършена от двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП-ТД Велико Търново е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА №0103343/17.10.2022г. В него посочили, че лицето извършило услугата – О. приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от ФУ, поради липса на такова в обекта, както и бележка от кочан за КБ, поради липса на такъв в обекта или друг вид платежен документ, удостоверяващ направено плащане. Посочено е, че дейността в обекта към момента на проверката се извършва от П. О.; че обектът няма обявено работно време. О. посочил, че обектът работи при необходимост след предварително уточнение в телефонен разговор на описания в рекламната табела на обекта телефонен номер за връзкА.Установено е, че в обекта се извършва търговска дейност, но задълженото лице не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва ФУ, чрез което да регистрира извършените продажби на предлаганите услуги в обекта, с което е нарушило чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.

Въз основа на описаното като установено в протокола за проверката и в справките от информационната система на НАП, в описа на парични средства и в декларацията от О. като лице „…работещо по трудово/гражданско правоотношение…“, началникът на отдел “Оперативни дейности” Велико Търново в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП намерил, че „Гласмеджик“ ЕООД не е въвел в експлоатация и не регистрирал в НАП фискално устройство, с което изпълнил състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗДДС. Поради това на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС издал Заповед №11329/02.11.2022г., с която за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС е постановено запечатване на търговския обект – Сервиз за възстановяване на пукнатини на автостъкла, находящ се в гр. Плевен, бул. „*** №**, стопанисван от дружеството и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.

В производството пред съда ответникът е представил НП №691691-F682466/16.02.2023г. съставено срещу „Гласмеджик“ ЕООД с ЕИК *********, за това, че на 17.10.2022г. при извършена проверка на обект – в гр. Плевен, бул. „*** №**, е установено, че се извършва търговска дейност, но дружеството не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, чрез което да регистрира и отчита приходите от извършени продажби на предлаганите услуги в обекта, заплатени в брой, с което е нарушило чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., което е квалифицирано като нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция на дружеството.

В производството пред съда ответникът представи НП №691608-F684449/15.02.2023г. съставено срещу „Гласмеджик“ ЕООД с ЕИК *********, за това, че на 17.10.2022г. при извършена проверка на обект – в гр. Плевен, бул. „*** №**, управителят на дружеството е призован да се яви в срок до 25.10.2022г. в офиса на ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности, сектор „ГКПП и мобилни групи“ Велико Търново 2 и да представи изброените документи, липсващи в обекта и непредоставени по време на проверката, в който срок пред органите на НАП се явило упълномощено лице, но не предоставило изброените документи, изисквани във връзка с извършваната проверкА.Отразено е, че документите не са били предоставени и до 10.11.2022г., с което не е изпълнило задължението си да окаже съдействие и да предоставя информация на органите по приходите при изпълнение на техните правомощия, с което е нарушило чл.13, ал.1 от ДОПК, във вр. чл.37, ал.3 от ДОПК и на основание чл.273 от ДОПК е наложена имуществена санкция на дружеството.

Във връзка с компетентността на издателя на Заповедта за налагане на ПАМ, от ответника с преписката е представена Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г., с която на началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП са предоставени правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС.

Видно от разписката към Заповедта за налагане на ПАМ №11329/02.11.2022г., тя е връчена на 29.11.2022г. лично на управителя на дружеството. В заповедта е посочен реда и сроковете за оспорването й. Жалбата срещу нея е депозирана в Административен съд-Варна на 07.12.2022г.

С оглед изложеното и доказателствата оспорването с жалбата е упражнено в законово установения 14-дневен срок от връчването й, от активно легитимирано лице – „Гласмеджик“ ЕООД-гр.Варна, което е адресат на заповедта за налагане на ПАМ, чиито права се засягат неблагоприятно от този административен акт.Това обосновава извода, че за дружеството е налице правен интерес и активна легитимация за оспорване на Заповедта и жалбата му срещу нея е допустимА.Разгледана по същество, жалбата е неоснователнА.Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – от Началник отдел “Оперативни дейности” Велико Търново в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, на когото със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изп. директор на НАП са предоставени правомощия да издава заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които е постановена със съответната разпоредителна част. Изложените в Заповедта мотиви отговарят на изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверка за законосъобразност на Заповедта на всички основания по чл.146 от АПК.

При издаването на Заповедта на основание чл.186 от ЗДДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 17.10.2022г. в 16.10 часа двамата проверяващи са извършили проверка в обект – сервиз за възстановяване на пукнатини на автостъкла, находящ се в гр. Плевен, бул. „*** №**, стопанисван от „Гласмеджик“ ЕООД. Преди легитимация на проверяващите те провели телефонен разговор с вписания в поставената на видно място рекламна табела на обекта на „Гласмеджик“ телефонен номер за връзка с лицето П. О., който заявил, че може да извърши ремонта по възстановяване на спукванията на предното автостъкло и цената за извършената услуга ще е в размер на 100 лв. След като О. приключил ремонта проверяващите му заплатили в брой сумата от 100 лв. О. прибрал парите и върнал ресто, но не издал фискална касова бележка от фискалното устройство, поради липса на такова в обекта, нито бележка от кочан за касови бележки, поради липса на такъв или друг платежен документ, удостоверяващ получаването на посочената сумА.Законодателят е предвидил при констатирано такова нарушение да се налага ПАМ, без възможност за преценка от административния орган дали да постанови такавА.Предвид на това правилно административният орган намерил, че е задължен да приложи чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка «запечатване на обект» за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Издаването на заповед за налагане на принудителна административна мярка е самостоятелен процес по издаване на индивидуален административен акт, различен от процеса по реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Макар и уредени в ЗАНН, принудителните административни мерки се различават от административните наказания. ПАМ се налагат за предотвратяване или прекратяване на административни нарушения, а не за да бъде санкциониран нарушителя за извършването на тези нарушения. Поради това не съставлява съществено процесуално нарушение издаването на Заповедта за налагане на ПАМ преди да е съставен АУАН за нарушението, респ. след като е съставен такъв и преди да е издадено за него НП. По аргумент от тази правна уредба в производството по налагане на ПАМ не се дължи преценка налице ли са предпоставките за издаване на НП за него. В настоящият случай процесните НП са издадени след акта за налагане на принудителната мярка, което не представлява основание за отмяна на Заповедта за налагане на ПАМ като неправилна и незаконосъобразнА.От приетите по делото доказателства се установява, че Заповедта е издадена след като са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, в съответствие с общото изискване на чл.35 от АПК, при правилно приложение на процесуалните и материалните норми. Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обектА.С представените с преписката и приети по делото писмени доказателства: Протокола за извършена проверка сер. АА №0103343/17.10.2022г., опис на паричните средства, Декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение, описаните в заповедта факти и обстоятелства са доказани. Жалбоподателят твърди, че не става ясно защо органите по приходите приемат, че търговския обект е стопанисван от дружеството. В опровержение на тези твърдения е факта посочен в оспорената ПАМ, че проверяващите са провели телефонен разговор с номера вписан в поставена на видно място рекламна табела на обекта на дружеството „Гласмеджик“, като на място установили именно П. О.. Поставената реклама на обекта била с името на дружеството, а на телефонния номер отговорил П. О.. Тези факти не са оборени и опровергани от жалбоподателя. Неоснователни и опровергани от доказателствата са твърденията в жалбата, че дружеството не е стопанисвало конкретния обект. В какви облигационни отношения е било дружеството със собственика на обекта е без значение. Твърдението, че телефонният номер, посочен на рекламната табела, на който е отговарял П. О., не е на дружеството не може да опровергае обстоятелството, че дейността е била рекламирана, вкл. с табелата поставена при обекта като извършвана от името на „Гласмеджик“ЕООД. Правилно издателя на заповедта е отчел факта, че рекламната табела е на името на дружеството- жалбоподател, че дейността е била рекламирана като осъществявана от специализираното в този вид услуги дружество и както и проверяващите, всеки който има нужда от такива услуги, потърси и се обръща именно за услугите на дружеството. Обстоятелството, че телефонният номер на рекламата е на П. О. не променя по никакъв начин правилността на изводите и констатациите в оспорената ПАМ. Пояснението на О., посочено в съставения Протокол, че касови бележки с фактура се издават в офиса във Варна, кореспондира изцяло с изводите на органа, че дейността е била осъществявана в този обект от името на „Гласмеджик“ЕООД-ВарнА.Опита да се разграничи дружеството от дейността на О. в конкретния обект са защитна теза, която се опровергава от установените от проверяващите факти и обстоятелства, описани по-горе. Израз на тази защитна теза са твърденията направени в производството пред органа и в съдебната фаза, че П. О. е извършвал дейността от свое име, а не от името на дружеството. В противоречие с тези твърдения и без логично обяснение остава факта, че именно на конкретния обект има поставена на видно място рекламна табела с наименованието на дружеството, с указание за извършване именно на този вид услуги и защо е даден за връзка личния телефонен номер на О., ако той извършва дейността от свое име. В тази връзка следва да се има предвид установеното и изтъкнато в становището депозирано от ответника по делото, че дейността на „Гласмеджик“ЕООД-Варна се осъществява в 52 търговски обекта в различни градове, но то има регистриран само един ЕКАФП. С оглед изложеното от жалбоподателя с ангажираните доказателства не могат да се опровергаят констатациите в оспорената заповед, както и от проверяващите, че на посочения адрес в гр. Плевен, обекта е стопанисван и експлоатиран от „Гласмеджик“ ЕООД, в който е била извършена процесната услуга – ремонт по възстановяване на спукванията на предното автостъкло. Неоснователно е твърдението в жалбата, че П. О. е бил назначен и е работил във същото време на трудов договор като медицинско лице. Очевидно изпълнението на трудовите му задължения към медицинското заведение по никакъв начин не са възпрепятствали П. О. да изпълнява и дейността по възстановяване на пукнатини на автостъкла в обекта на „Гласмеджик“ЕООД в свободното си време, заради което той не е обявил постоянно работно време, а е приемал поръчки и извършвал ремонт след предварителна уговорка по телефонА.Поради това констатациите на проверяващите възприети в заповедта и направените изводи въз основа на тях са правилни и законосъобразни. Административният орган е представил преписката с протокола и др. писмени доказателства, които доказват описаните в Заповедта факти и обстоятелствА.Поради това неоснователно в жалбата се твърди, че не са били изяснени конкретните факти и обстоятелства свързани с нарушението, че не е доказано изложеното в обстоятелствената част на ЗаповедтА.Заповедта е издадена при правилно прилагане на материалния закон. Съдът споделя изложените от ответната страна в оспорения административен акт съображения, че жалбоподателят, в качеството си на лице по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е длъжен да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, чрез което да регистрира и отчита приходите от извършени продажби на предлаганите услуги в обекта, заплатени в брой.

Липсата на фискално устройство в обекта, безспорно установява наличието на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС.

Всички факти и обстоятелства свързани с неизпълнение на задължението си да издаде фискална касова бележка от фискално устройство, поради липса на такова, респ. бележка от кочан за касов бележки, поради липса на такъв, или друг платежен документ, удостоверяващ получаването на сумата, за проверката и установеното при нея са описани в Протокола сер. АА №010,343/17.12.2022г. В изпълнение на чл.50, ал.3 от ДОПК протоколът е подписан от съставилите го длъжностни лица от НАП и от присъствалите по време на проверката лицА.Фактите са отразени правилно в обстоятелствената част на Заповедта за налагане на ПАМ, поради което съдът формира въз основа на тях изводите си за правилността на приложението на закона и съответствието му с целта, за постигане на която се издава и с общте принципи в АПК.

На административният орган налагащ ПАМ е предоставена преценката за какъв срок да запечата конкретния търговски обект, който не може да е по-дълъг от месец. С процесната Заповед е определен срок от 14 дни, за които да се запечата и забрани достъпа до обектА.Този срок по продължителност е към средния размер предвиден в закона и е съобразен с конкретния случай: че дейността на дружеството се осъществява в 52 търговски обекта, а е регистриран само един ЕКАФП; с регистрирания оборот за периода от 01.01.2022г. до 30.09.2022г.; с липсата на заети лица при осъществяване на дейност в 52 търговски обекта в цялата странА.При определяне на продължителността на мярката са взети под внимание извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на търговската дейност, продължителността на осъществяваната търговска дейност без да се отчитат продажбите. От жалбоподателя не са представени каквито и да е доказателства, които да опровергават констатацията на административния орган за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Към момента на обявяване на делото за решаване няма данни дали оспорващият е започнал да отчита продажбите в обекта чрез фискално устройство. Поради това неоснователни са оплакванията, че запечатването на обекта и забрана достъпа до него за 14 дни за неизпълнение на посоченото задължение нарушава принципа за съразмерност. Обстоятелството, че този срок е определен към средния размер удостоверява спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл.6 АПК. Поради това неоснователни са оплакванията за неправилно и незаконосъобразно определяне срока на ПАМ.

Срокът определен в Заповедта е съответен на конкретните факти и обстоятелства и достатъчен за постигане на целите за които ПАМ се налагА.Срокът на ПАМ е определен в размер, съобразен с обществените интереси и достатъчен за да може търговеца да приведе поведението си към спазване на установения правов ред. Спазено е изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ, поради което не е допуснато съществено нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в каквато насока е установената съдебна практика в Решение №12854/17.10.2012г. по адм.д.№402/2012г., Решение №11926/27.09.2011г. по адм.д.№2177/2011г. и Решение № 2371/24.02.2017г. по адм.д.№ 13978/2015г. на ВАС.

Тази мярка е регламентирано да се налага независимо от предвидените глоби или санкции. Тя няма характер на допълнителна санкция, а има превантивно действие. Заради това как е започнало и дали е приключило административнонаказателното производство за нарушението и стойността на неотчетената продажба са без значение.

Не е налице и несъответствие на акта с целта на закона, която в случая е упражняване на нормативно предвидена принуда върху субекта извършващ дейност в обекта, която да го насочи към спазване на чл.118 от ЗДДС и Наредба №Н-18/13.12.2006г. за реда за отчитане на продажбите. В случая крайната цел на заповедта и на чл.118 от ЗДДС и на Наредба № Н-18/13.12.2006г. е да въздейства по максимално ефективен начин върху обществените отношения, свързани с регистрирането и отчитането на продажби в търговските обекти чрез фискални устройствА.Непосредствената му цел е за пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.

Налице е позитивно задължение за лицата по чл. 3 от Наредбата да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства, от датата на започване на дейносттА.В конкретния случай, противно на изложените в жалбата възражения, се установява по безспорен начин, че към момента на проверката дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 7, ал. 1 от НаредбатА.Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ - чл. 23 ЗАНН. Нормите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират държавна принуда за защита на особено важен държавен интерес – гарантиране на постъпленията във фиска чрез спазване на фискалната дисциплинА.Целта на налагането на ПАМ е за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат превантивен характер.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на обжалваната Заповед, поради което оспорването й с жалбата следва да се отхвърли като неоснователно.

С оглед изхода на спора своевременно направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК и чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП „Гласмеджик“ ЕООД следва да заплати на НАП сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, който е минимума в чл.24 от НЗПП за процесуално представителство по административни дела и е съобразен с фактическата и правната сложност на делото.

Водим от това и на основание чл.172 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх. №18349/07.12.2022г. на „Гласмеджик“ ЕООД против Заповед за налагане на ПАМ №11329/02.11.2022г. на Началника на Отдел “Оперативни дейности”-Велико Търново в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Гласмеджик“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100/сто/лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия: