Решение по дело №6/2022 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 16                               02.03.2022 г.             град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище

на двадесет и втори февруари            две хиляди двадесет и втора година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ – Росица Цветкова

ЧЛЕНОВЕ:   Албена Стефанова

                       Иванка Иванова      

Секретар- С. И.

Прокурор- Васил Ангелов

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 6 по описа за 2022 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63  ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.А.Д. ***, подадена чрез процесуалния му представител а.. Н.К. *** против Решение № 317/18.11.2021 г. на Районен съд Търговище, постановено по НАХД № 801 по описа на съда за 2021 г. С последното е изменено НП № 38-0002817/01.10.2021 г. на Директор на РД „АА“ гр. Русе, с което на С.А.Д., за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, от ЗДвП, във връзка с  чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв., като така наложения размер е намален  на 1000 лв.

В касационната жалба като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила - чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на основание чл.63в от ЗАНН. Излага се становище, че обжалваният съдебен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, като не е налице вмененото на касатора с НП административно нарушение. Навеждат се доводи, обосноваващи че не е налице твърдяното претоварване от 18 060 кг., като изчисляването е  неправилно и неправилно е установена фактическата обстановка. Моли се оспореното решение да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и да се постанови ново, с което НП да се отмени.

В съдебно заседание касатора не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна – РД „АА“ гр. Русе при ИА „АА“ в съдебно заседание не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от Директора на РД „АА“ гр. Русе, с което се оспорва жалбата като недопустима поради неподаването й в законоустановения срок, алтернативно като неоснователна по подробно изложени аргументи. Излагат се доводи, че с оглед на потвърждаването на НП от Районния съд не следва да се присъждат съдебни разноски на жалбоподателя за нито една от двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирания  адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за допустимост на жалбата, а по същество за неоснователност на същата. Дава заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

При проверка на допустимостта на жалбата касационният съд прие следното:

Решение № 317/18.11.2021 г. на Районен съд -Търговище по НАХД № 801/2021 г. е съобщено на касатора С.А.Д. на  24.11.2021г. Жалбата на С.А.Д. срещу посоченото Решение е подадена, чрез Районен съд-Търговище до Административен съд-Търговище по пощата на 08.12.2021г., което е при спазване на 14-дневния срок за обжалване. Жалбата е с пощенско клеймо от 08.12.2021г. и входирана в Районен съд –Търговище на 09.12.2021г. с вх.№10448.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 01.09.2021 г. около 08.25 часа, в с. Дралфа, общ. Търговище, път втори клас -51 км. 69+780, на изхода за гр. Търговище, С.А.Д., като водач на товарен автомобил влекач Мерцедес Арокс, с рег.№ .... от категория N3, с прикачено полуремарке Мейлър MXBA 12.27 НОСГ 12 с рег.№ .... от категория О4, извършвал обществен превоз на товар - царевица, с пътен лист № 0112086 от 01.09.2021 г. от Петко Каравелово до Тополи, с товарителница № 0147737 от 01.09.2021 г. След извършена проверка от контролните органи било установено, че водачът Д. управлявал съчленена композиция, състояща се от ПМС с две оси и ППС с три оси, с обща маса 58060 кг., което било установено от кантарна бележка № 0066135 от 31.08.2021 г., която маса надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство от 40 000 кг. с 18 060 кг. В момента на проверката водачът не представил документ за претоварване от АПИ, поради което за констатирано административно нарушение  на чл.139, ал.1, т.2, от ЗДвП, във връзка с  чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, му бил съставен АУАН № 293633 от 01.09.2021 г. АУАН е подписан от Д. без възражения. Такива не били подадени и в срока по ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН Директорът на РД „АА“ гр. Русе издал НП № 38-0002817/01.10.2021 г., с което на С.А.Д. за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, от ЗДвП, във връзка с  чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства  на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че в хода на производството по ангажиране отговорността на С.А.Д.  за извършеното от него административно нарушение, както при съставяне на АУАН, така и на атакуваното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че изложената в НП фактическа обстановка е доказана от събраните по делото писмени доказателства и от гласните такива – показанията на свидетелите И. С. И. и И. Д. И. в с.з, за което са изложени подробни доводи. Прието е, че, с оглед на приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.20 г. на министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията, акта и НП са издадени от компетентни органи, като същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а също е налице и яснота относно елементите на установеното и отразено в тях административно нарушение. При така установените факти, съдът е стигнал до извод, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност  на Д. за  нарушение на чл.139, ал.1, т.2  от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а"  от Наредба № 11/03.07.01 г на МРРБ, както и че законосъобразно е приложената санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като тази норма предвижда именно отговорност на водача на превозното средство. На последно място съдът е приел, че поради липсата на изложени аргументи от наказващия орган относно размера на наложеното наказание „глоба“ в максималния предвиден в закона последния се явява незаконосъобразно завишен и следва да бъде намалена до размера от 1000лв., с което биха се постигнали целите на наказанието.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е изменил обжалваното НП, като е намалил така наложения максимален размер на административно наказание „глоба“ от 3000 лв. на 1000 лв.

 Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Изводите на въззивния съд, че от така събраните по делото доказателства по делото се доказва описаната в НП фактическа обстановка, се споделя от настоящата инстанция. Деянието така, както е описано от обективна страна покрива признаците на нарушение по чл.139, ал.1, т.2 предл.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.01 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Същото е правилно правно квалифицирано и подведено под административнонаказателната разпоредба чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.  Неоснователни са доводите  на касатора, че при установяване на фактическата обстановка не е била извадена собствената маса на товарния автомобил, доколкото нормата предвижда обща допустима маса на ППС, а не отделно на МПС, товар, полуремарке и др. Налице е пълна яснота относно елементите от фактическия състав на административното нарушение, което се вменява с НП на касатора и правото му на защита не се явява нарушено.

Предвид липсата на мотиви в НП относно така определения максимален размер на наказанието, правилно въззивният съд е изменил НП като е намалил размера на  така наложеното наказание „глоба“ от 3000 лева. Предвид обаче така безспорно констатираното надвишаване на допустимата маса на ППС с почти 50%, което се явява нарушение на установените правила, разкриващо по-голяма обществена опасност и създаващо предпоставки за настъпването ПТП, с оглед на обективната невъзможност при необходимост водачът да намали навреме или да спре управляваното от него ППС, поради прекомерното му претоварване и изхождайки от правно регламентираната рамка на предвидената санкция, касационният съд приема така определения от въззивния съд размер на наказанието от 1000 лева за съразмерен на обществената опасност на деянието и като такъв за законосъобразен.

На основание гореизложеното, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Оспореното  решение съдържа мотиви. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК и доводите в касационната жалба в тази насока са неоснователни.

         При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Предвид че касационната жалба на С.А.Д. изцяло се отхвърля, а с Определение №256/30.12.2021г. първоинстанционния съд е изменил оспореното Решение № 317/18.11.2021 г. по НАХД № 801/2021г. в частта за разноските, като е присъдил такива на Д. за първата инстанция. Съдът намира така направеното искане на касатора за присъждане на разноски и за двете инстанции за изцяло неоснователно и като такова следва същото да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание  чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,  касационният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 317/18.11.2021 г. на Районен съд Търговище, постановено по НАХД № 801/2021г.  по описа на същия съд.

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

 

                                                                                                                                                                                                        

                                                                                                                 2.