Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….., 28.02.2017 г., гр.Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
Районен съдия: Божидарка Йосифова
Секретар М.Н.,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова, гр.дело № 470 по описа за 2016 г.
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК – за
установяване съществуване на вземане в размер на 533,35 лв. – главница и 171,87
лв. – мораторни лихви за забава.
В
исковата молба ищеца твърди, че между БТК ЕАД – гр. София –
предприятие за предоставяне на далекосъобщителни и мобилни услуги, от една
страна и ответника – от друга страна, е бил сключен Договор за предоставяне на
мобилни услуги. Твърди се, че ответникът е ползвал мобилните услуги на
оператора, но не е заплатил същите за периода 15.07.2013 г. – 15.12.2013 г., в
размер на общо 533,35 лв., за което са издадени пет броя фактури. Ищецът
твърди, че с Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 г., сключен между
БТК ЕАД и „С.Г. Груп” ООД, вземането към ответника е прехвърлено на „С.Г. Груп”
ООД, за което същия е уведомен от цесионера „С. Г. Груп” ООД на основание
дадено им от цедента БТК, изрично пълномощно. В исковата молба се сочи също
така, че на 12.05.2016 г., вземането към ответника е цедирано от „С.Г. Груп”
ООД, на ищеца по делото – „Булпойнт 2015” ООД, като за извършената цесия
ответника е уведомен от цедента „С.Г. Груп” ООД. Плащане от страна на длъжника
не е извършено, поради което е било подадено Заявление по реда на чл. 410 ГПК и
е образувано ч. гр. д. № 337/ 2016 г. по описа на РС – Белоградчик, като е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, против която длъжника –
ответник е подал възражение по реда на чл. 415 ГПК. Ищецът твърди, че поради
забава в плащанията върху дължимите суми по издадените Фактури за ползвани
мобилни услуги, са начислени и мораторни лихви за забава, считано от деня на
забавата.
Предвид
гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на ответника,
че вземането му в размер на 533,35 лв. – главница – неплатени месечни фактури
за ползвани от ответника мобилни услуги за периода 15.07.2013 г. – 15.12.2013
г., както и 171,87 лв. – мораторни лихви за забава, ведно със законните лихви за забава, считано
от датата подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на
главницата, съществува, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца и
направените в хода на делото разноски, включително и тези по заповедното
производство.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока
по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.
В
съдебно заседание ответника се явява лично и със свой процесуален представител и
оспорват предявените исковете. Ответникът твърди, че е платил претендираните
суми. Прави и възражение, че иска е погасен по давност, най – малко по отношение
на една от Фактурите – първата издадена Фактура, тъй като вземането е
периодично и същото се погасява с настъпването на кратката тригодишна
погасителна давност. Като основание за недоказаност на иска, представителя на
ответника сочи и факта, че за извършените цесии ответника не е бил уведомен,
тъй като с исковата молба не са представени никакви доказателства за начина на
уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземането спрямо него,
поради което и само на това основание главния иск се явява неоснователен.
Доказателства
от страна на ответника не са представени.
В хода
на устните състезания, процесуалния представител на ответника, моли съда да
отхвърли така предявените искове.
Съдът
преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна и правна страна :
Съобразно разпределената с
доклада по делото доказателствена тежест, съдът вмени на ищеца да докаже
следните обстоятелства : че между БТК ЕАД и ответника е съществувал договор за
предоставяне на мобилни услуги; че
ответника е ползвал услугите на мобилния оператор БТК ЕАД за исковия период –
15.07.2013 г. – 15.12.2013 г.; че
ответника не е изпълнил задължението си и не заплатил ползваните от негова
страна мобилни услуги за същия период; размера
на ползваните, но неплатени от страна на ответника мобилни услуги; че вземането на ответника е прехвърлено /цедирано/ на
ищеца по делото; че за извършените цесии ответника
е бил уведомен от цедента по договорите за цесия /от стария кредитор или
надлежно упълномощен от него представител/; че
ответника е изпаднал в забава в плащанията; размера
на мораторната лихва за забава.
Съдът, при преценка на така
представените по делото доказателства, намира, че ищеца е доказал първото му
вменено в тежест на доказване обстоятелство – че между БТК ЕАД и ответника е
бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. С Исковата молба е
представен Договор, сключен между мобилния оператор и ответника от дата
01.02.2013 г., като по този начин се доказва наличието на валидна облигационна
връзка между страните по договора, респективно – възникването на насрещни права
и задължения за страните по него. Видно е, че Договора е сключен на 01.02.2013
г. и е доказано съществуването му през периода, за който се претендира
заплащането на предоставени, но неплатени мобилни услуги.
По този начин се доказва и
второто вменено в тежест на доказване на ищеца обстоятелство – че през
процесния период ответника е ползвал услугите на мобилния оператор.
Нещо повече – самия ответник твърди
в съдебно заседание, че е платил сумите по Фактурите за исковия период, което
съставлява признание, че договора е съществувал и че ответника е ползвал
мобилните услуги на оператора.
Установи се по безспорен начин и
неизпълнение от страна на ответника по така сключения Договор. Въпреки, че е
ползвал предоставените му мобилни услуги за исковия период – 15.07.2013
г. – 15.12.2013 г., ответника от своя страна не е изпълнил дължимата престация
по договора – да плати на оператора предоставените му мобилни услуги.
Въпреки,
че в съдебно заседание ответника заяви, че е платил сумите по така издадените
Фактури, този довод остана само на фаза твърдение. От ответната страна не се представиха
никакви доказателства за извършени плащания по която и да е от Фактурите
издадени във връзка с ползваните от него мобилни услуги.
Поради
това, съдът приема за доказано, че е налице изискуемо вземане спрямо ответника,
което не е изплатено и към настоящия момент.
В тази връзка, съдът обсъжда
наведения от процесуалния представител на ответника довод за настъпила
погасителна давност по отношение на претендираното вземане, най – малко по
отношение на първата от така издадените Фактури от дата 15.08.2013 г. Адвокатът
– пълномощник на ответника направи правопогасяващото възражение като се
мотивира, че става въпрос за периодични плащания, поради което и същите се
погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност.
Съдът обаче намира, че горното възражание
не следва да бъде обсъждано по същество. Възражението за настъпила погасителна
давност бе направено от процесуалния представител на ответника едва в първото
по делото съдебно заседание. Поради това, съдът ръководейки се както от
стриктната процесуална преклузия въведена с действащия ГПК, така и със
съдебната практика установена по този въпрос, намира, че възражението е
преклудирано.
Това е така, тъй като възражението
за настъпила погасителна давност е направено извън процесуалните срокове. За първи
път възражението за настъпила погасителна давност е наведено от ответника, чрез
процесуалния му представител в първото по делото съдебно заседание, като отговор на исковата молба не е
подаван. ГПК предвижда сроковете, в които ответникът, следва да
извърши процесуалните
си действия, в противен случай губи това
свое право. Чл. 131
от ГПК сочи, че в отговора на исковата молба ответника трябва да направи всички свои възражения. В случая, ответника е направил
правопогасяващото си възражение едва в първото по делото съдебно заседание,
поради което по отношение на правеното възражение за давност е настъпила процесуална преклузия. Недопустимо е, след срока на
отговора да се правят възражения за придобивна и погасителна давност. /Така Решение № 491/ 07.07.10 г. по гр.д. №
1348/09 г., І г.о на ВКС, Решение № 116/ 24.03.2011 г. по гр.д. № 401/10 г., І г.о.
на ВКС и двете постановени
по реда на чл. 290
от ГПК/. Процесуалната
преклузия не може да се прилага гъвкаво, с отчитане на характера на различните
по вид възражения. Нито чл. 131, ал. 2, нито чл. 133 ГПК правят разлика между
вида на възраженията.
Респективно, процесуалната
преклузия е общовалидна за всички видове възражения, които не са направени
своевременно, като изключение е налице само тогава, когато пропускът да се направят се дължи на особено непредвидени
обстоятелства. В случая, такива обстоятелства не са налице.
Поради това, съдът не може да
зачете действието на института на погасителната давност по отношение на
вземането спрямо ответника, тъй като искането за неговото прилагане е направено
несвоевремнно.
По отношение на останалите вменени
в тежест на доказване на ищеца обстоятелства – че вземането на
ответника е прехвърлено /цедирано/ на ищеца по делото; че за
извършените цесии ответника е бил уведомен от цедента по договорите за цесия
/от стария кредитор или надлежно упълномощен от него представител/, съдът
намира, че и тези обстоятелства са доказани в процеса.
В
съдебно заседание, адвоката – пълномощник на ответника направи възражение, че
по делото липсват доказателства за надлежното уведомяване на ответника за
извършената цесия на вземането спрямо него.
Действително,
с Исковата молба са представени единствено писмата, адресирани до ответника за
извършените цесии, но липсват доказателства, че тези писма са достигнали до
знанието на длъжника.
Въпреки това, съдът приема, че е
налице надлежно уведомяване на ответника за цедиране на вземането му.
За да стигне до този правен
извод, съдът се съобрази с установената
по този въпрос съдебна практика. Съгласно Решение
№ 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/ 2013
г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК.
Като приложение към Исковата
молба са представени, освен Договорите за цесия, съответно от 29.05.2015 г.,
между БТК ЕАД и „С.Г.Груп” ООД, и от 12.05.2016 г., между „С.Г. Груп” ООД и
ищеца, така и две Уведомления до ответника за извършената цесия.
С първото уведомление /л. 34 от делото/, „С. Г.
Груп” ООД, в качеството им на пълномощник на БТК ЕАД – гр. София, са уведомили
ответника за извършеното прехвърляне на вземането и сключения договор за цесия
от 29.05.2015 г.
С последващото Уведомление за
цесия /л.39 от делото/, „С.Г. Груп” ООД, са уведомили ответника, че вземането
му е прехвърлено на ищеца по делото.
Гореописаните писмени
доказателства са приложени към Исковата молба и заедно със същата, са надлежно
връчени на ответника при размяната книжа по реда на чл. 131 ГПК. Поради това, при
съобразяване със становището, залегнало в горецитираното Решение на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, с надлежното връчване на ответника, на Уведомленията
за извършените цесии заедно с исковата молба, същия се явява надлежно уведомен
за цедиране на вземането спрямо него, поради което и възражението на
процесуалния му представител в тази връзка се явява неоснователно.
В този смисъл е и Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/ 2009 г. ТК, постановяващо, че доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването за цесията, то получаване на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърлено вземане, не може да бъде игнорирано
/чл. 235, ал. 3 ГПК/.
Съдът,
предвид доказателствата по делото, приема, че освен, че ответника е надлежно
уведомен за извършената цесия, то същия е уведомен и от надлежния кредитор.
Уведомлението за извършената
цесия с Договора от 29.05.2015 г., между БТК ЕАД и „С.Г.Груп” ООД, е изпратено
на ответника от цесионера по договора за цесия, но въз основа на изрично
упълномощаване от цедента да извърши това уведомяване. На л. 33 от делото, е
представено пълномощно, с
което цедента – БТК
ЕАД, изрично е упълномощил цесионера по договора – „с. Г. Груп” ООД – т. 1 от пълномощното, с право за изпращане
на уведомителни съобщения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията.
Изискването да се извърши
уведомяването от цедента не препятства прехвърлителя на вземането да натовари
чрез упълномощителна сделка друго лице да извърши уведомяването, включително
и цесионера, тъй като задължението за уведомяване не е нито лично, нито
непрехвърлимо /Така Решение № 15 от 30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/ 2014
г., ІІ т.о/.
Поради това, по отношение на
първата цесия, извършена с Договора от 29.05.2015 г., ответника е уведомен
надлежно от новия кредитор, но в качеството му на пълномощник на стария такъв.
За последващото цедиране на
вземането с Договора от 12.05.2016 г., сключен между „С. Г. Груп” ООД и ищеца,
ответника е уведомен от цедента по договора - „С. Г. Груп” ООД, поради което е
извършено надлежно уведомяване при спазване на изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
С оглед
горните съждения, предвид събрания в хода на производството доказателствен
материал, съдът приема, че ищеца проведе пълно и главно доказване на исковата си
претенция.
Поради това, съдът намира, че предявеният
положителен установителен иск за съществуване на вземане в размер на 533,35 лв.
– главница – ползвани, но неизплатени мобилни услуги, е основателен и доказан.
По иска за съществуване на вземане за мораторни лихви.
Предвид на това, че съдът уважава главният иск, то
основателен се явява и акцесорния такъв – за мораторните лихви за забава върху
главницата.
Доказа се, че ответника
е изпаднал в забава в плащанията, поради което и дължи обезщетение за
неосвоевременното изпълнение на задължението си, изразяващо се в мораторни
лихви, начислени за периода 03.09.2013 г. – 15.08.2016 г. Съдът, посредством
помощта на електронен калкулатор изчисли размера на същите върху всяка една от
сумите по Фактурите, които изцяло съвпадат с размера на исковата претенция за
лихви.
Съдът приема, че съществува и вземане на ищеца спрямо
ответника, и за законни лихви за забава, считано от датата на депозиране на
Заявлението подадено по реда на чл. 410 ГПК, пред РС – Белоградчик, на 23.08.2016
г. С депозирането му, от страна на ищеца е отправена покана към ответника за
плащане на сумата, поради което и от този момент ответника изпада в забава и
дължи законни лихви до окончателното изплащане на главницата.
По разноските
Предвид изхода на делото – съдът
уважи изцяло предявените искове, то ответника е страната в процеса, която
следва да понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното
производство и в настоящия процес, а именно: 25,00 лв. – държавна такса и 300,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство /ч.гр.д. № 337/
2016 г. по описа на РС – Белоградчик/, както и 75,00 лв. – държавна такса и 300,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, направени в настоящото исково производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по предявения от
„Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, ул. „Струга”
№ 31, представлявано от Б.С.Х. – управител, чрез юрисконсулт Д.Б., против Н.М. ***, с ЕГН **********, ИСК по чл. 422 ГПК, че вземанеТО на ищеца, СЪЩЕСТВУВА
за сумите: 533,35 /петстотин тридесет и три лева и тридесет и пет стотинки/ - ползвани, но неплатени мобилни услуги за периода –
15.07.2013 г. – 15.12.2013 г., 171,87 /сто седемдесет и един лева и осемдесет и
седем стотинки/ - мораторни лихви за
забава върху главницата за периода 03.09.2013 г. – 15.08.2016 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 23.08.2016 г. –
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.М. ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, ул. „Струга”
№ 31, представлявано от Б.С.Х. – управител, направените разноски : 25,00 лв. – държавна такса и
300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство /ч.гр.д.
№ 337/ 2016 г. по описа на РС – Белоградчик/, както и 75,00 лв. – държавна
такса и 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, направени в настоящото
исково производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Видински Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :