РЕШЕНИЕ
№ 136 6.06.2018г. град
Пазарджик
В И М
Е Т О
Н А
Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на осми май две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Нели Въгларова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №76 по описа за 2017 година
Производството е по реда на чл.439 от ГПК.
В депозираната искова молба от С.Н.Ц., с ЕГН **********,*** и посочен съдебен адрес *** пл.“Славейков“ №11 ет.1 ст.10 адв. А.П. срещу „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. С.,***, представлявано от Д Д М, Д Н Н, В М С, Ю Б Г и М ДП-К, са изложени твърдения, че на 25.09.2008г. между ищцата и „Банка ДСК" ЕАД, Регионален център Пловдив, е сключен договор за предоставяне на кредит и учредяване на договорна ипотека №, том , рег. №, нот. дело №1098/2008г. Съгласно така сключения договор ответното дружество било предоставило паричен кредит в размер на 60 000 лв., като за обезпечаване на задължението била учредена ипотека върху следния, недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, съставляващ апартамент №16 със застроена площ от 125.22 кв.м., разположен на шестия етаж, вх. А, на масивна жилищна сграда, построена в УПИ -жилищно строителство, находящ се в квартал , град П, ул.„“,
ведно с избено помещение № с площ от 9 кв.м., както и 2,9208 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, който имот съгласно справка в АГКК представлява самостоятелен обект с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Твърди
се, че непосредствено след сключване на гореспоменатия договор за ипотечен кредит,
ищцата заминала за Германия, за да завърши образованието си, като учила и работила
там до началото на 2016 година. В България се връщала през тези години единствено,
за да се види с близките си и за почивка през летните месеци. От сключване на договора
за ипотечен кредит и учредяването на договорната ипотека между нея и ответното дружество
не бил осъществяван какъвто и да е било контакт, като тя не била уведомявана за
никакви обстоятелства, свързани с договора.Твърди се,че през м.юни 2016 г. ищцата
се върнала в България и започнала работа в „Ксерокс бизнес сървиз България“ ЕООД,
гр. С.,***. На 27.12.2016 г. й била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ
Д.С..От така връчената покана тя разбрала, че срещу нея, в качеството й на длъжник, било образувано изпълнително дело № при ЧСИ Д.С. с взискател „Банка ДСК“
ЕАД. Това изпълнително дело било образувано на основание заповед за незабавно изпълнение №369/18.02.2011 г., издадена въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 632/2011 г. на РС - Пазарджик, като на 21.04.2011г. бил издаден и изпълнителен лист.Според описаното в поканата за доброволно изпълнение вземане, което се претендирало срещу ищцата, било в размер, както следва: главница по договор за кредит между нея и „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 59481 лв., ведно със законната лихва от 16.02.2011 г., която до момента на подаване на исковата молба е 35 274,98 лв., неолихвена сума за лихва в размер на 20 386,05 лв., както и неолихвена сума за разноски в размер на 2997 лв.
След разговор с ЧСИ Д.С. станало ясно, че взискателят е образувал първоначално през месец юни 2011 г. изпълнително дело №2249/2011 г. по описа на СИС при РС - гр. Пазарджик, но поради бездействие на държавния съдебен изпълнител, изпълнителният лист бил изтеглен от държавния съдебен изпълнител по искане на взискателя и въз основа на него през месец ноември 2016 г. е било образувано изп. дело № при ЧСИ Д.С.. Твърди се, че по повод на така образуваното изпълнително дело е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, за което тя е била уведомена на 23.12.2016 г. от работодателя си, който й дал възможност да се запознае с изпратено до него запорно съобщение.
След справка в съдебно-изпълнителна служба към РС - гр. Пазарджик било установено, че изпълнително дело № 2249/2011 г. по описа на СИС при РС - гр. Пазарджик, действително е образувано на 15.06.2011 г., видно от постановление за образуване, като освен покана за доброволно изпълнение, а така и формално извършено проучване на имущественото състояние на ищцата, не били предприемани никакви действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, годни да прекъснат погасителната давност за вземането, за което е издаден изпълнителният лист. Твърди се, че до преди образуването на изпълнителното дело при ЧСИ Д.С. ищцата никога не била уведомявана за действия на взискателя по делото.
Твърди се, че поканата за доброволно изпълнение била връчена по реда на чл. 46 от ГПК на нейната баба Б Н на 30.06.2011 г., която обаче поради напреднала възраст и сериозни здравословни проблеми дори не я е известила за получения документ. Същевременно, въпреки обективната липса на знание за започналото изпълнително дело, редовното от формална гледна точка връчване на поканата за доброволно изпълнение, било осуетило възможността на ищцата да се брани срещу заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист чрез възражение по реда на чл. 414 от ГПК, респективно да иска спиране на изпълнителното дело на основание чл. 420 ГПК.
Междувременно притежаваният от нея недвижим имот, който бил ипотекиран в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, бил описан, а на 13.02.2017 г. се е състояла неуспешна публична продан, което обуславяло насрочването на нова публична продан. На 20.04.2017 г. ищцата по телефона била уведомена от ЧСИ Д.С., че е насрочена нова публична продан на недвижимия имот, която ще се състои на 05.05.2017 г. Всичко това обуславяло правния интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането, чието удовлетворение кредиторът продължавал да търси по принудителен ред.
Твърди се, че от образуване на изпълнително дело № 2249/2011 г. по описа на СИС при РС - гр. Пазарджик до образуването на изпълнително дело № при ЧСИ Д.С. били изминали повече от пет години, през които не били предприемани никакви действия за удовлетворяване на съдебно признатото право на ответното дружество, нито били налице каквито и да е други основания за прекъсване или спиране на теченето на погасителната давност за вземането.Навеждат се доводи, че при отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти, като такава тежест се възлагала на ответника на основание чл. 154 от ГПК, поради което ищцовата страна счита, че в тежест на ответната страна трябва да бъде възложено доказването на факта, че вземането й е все още действително и изискуемо. Насочва се вниманието на съда към обстоятелството, че при наведено от ищцата твърдение, че посоченото вземане на „Банка ДСК“ ЕАД е погасено по давност, в тежест именно на ответника е, да установи наличие на юридическите факти, визирани в разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, въз основа на които давността е била прекъсната, респективно спряна по арг. от чл. 115 ЗЗД.
Твърди се, че в същото време от справката по изпълнителните дела, които кредиторът водил, се установявало,
че от подаване на искането за издаване на изпълнителен лист през м. февруари 2011 г. до декември 2016 г., когато е извършен опис на процесния недвижим имот в рамките на новообразуваното при ЧСИ Станчева изпълнително дело, не били предприемани никакви други действия по принудително изпълнение. Посочва се, че по аргумент от т.10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС самото образуване на изпълнително дело не съставлявало действие по прекъсване на погасителната давност, а така също и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, както и проучването на имущественото състояние на длъжника.Излагат се твърдения, че с искането за издаване на изпълнителен лист от 16.02.2011 г. е прекъсната погасителната давност за вземането на „Банка ДСК“ ЕАД и от този момент е започнала да тече нова петгодишна давност по отношение на главницата в размер на 59 481 лв., която е изтекла най-късно през м. февруари 2016 г. и едва с молбата за образуване на изпълнително дело № при ЧСИ Д.С. от месец ноември 2016 г. е предприето ново изпълнително действие, но тъй като същото било осъществено след изтичане на давностния срок, то не било годно нито да прекъсне, нито да спре погасителната давност.
Посочва се разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, според която с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, а именно законната лихва от 16.02.2011 г., която до момента била в размер на 35 274, 98 лв., неолихвена сума за лихва в размер на 20 386,05 лв., неолихвена сума за разноски в размер на 2997 лв., дори и да се приеме, че давността за тях не е изтекла.
В исковата молба се твърди още, че въпреки наличието на погасено по давност вземане в полза на „Банка ДСК" ЕАД срещу ищцата, кредиторът в качеството му на взискател, действайки материално незаконосъобразно, е насочил изпълнението срещу притежавания от ищцата недвижим имот, видно от уведомлението за публична продан, както и от неуспешно проведената първа публична продан, което пораждало правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,който бил единственият процесуален способ за защита на правата на ищцата, тъй като заповедното производство било приключило и издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не можели да бъдат обжалвани, нито имало основание за обжалване на формално законосъобразните действия на органите на съдебното изпълнение.Сочи се съд.практика определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК.
Във връзка с изложеното се моли,на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, съдът да постанови съдебно решение,с което да приеме за установено спрямо „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,***, представлявано от Д Д М, Д Н Н, В М С, Ю Б Г и М Д П-К, действащо чрез клона си „Финансов център –
Пазарджик“,
с адрес за призоваване: гр., ул. „“
№, че не съществува вземане срещу ищцата С.Н.Ц., ЕГН **********, поради погасяването му по давност в размер на 59 481
лв., ведно със законната лихва от 16.02.2011 г., в размер на 35 274,98 лв., неолихвена сума за лихва в размер на 20 386,05 лв., неолихвена сума за разноски в размер на 2 997 лв. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, от ответника е постъпил писмен отговор, в който твърди,че ищецът бил
предявил иск за оспорване на вземането по чл. 439 от ГПК с твърдението, че е
погасено по давност вземането на Банката след издаване на изпълнителното
основание, както и че длъжницата не била уведомена за предприетото принудително
изпълнение.Ответникът излага становище, че исковата молба, заявена на тези
основания, е недопустима, а по същество - неоснователна и неотговаряща на
обективната истина. Приложените към исковата молба документи не представлявали
факти и писмени доказателства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по издаване на изпълнителното основание. Видно от отбелязаните
дати върху тях било, че същите са били известни на ищцата, тя е могла да ги
посочи до изтичане на срока за подаване на възражението и е могла да се снабди
с тях в същия срок. Съответно е могла да оспори съществуването и дължимостта на
вземането в указания срок в поканите за доброволно изпълнение, връчени
съответно от ДСИ при Районен съд - Пазарджик на 30.06.2011 г. на бабата на
длъжницата - Б Н, и отново от ЧСИ Д.С. - на 27.12.2016 година.
В отговора на исковата молба се посочва още, че вземането на ответника срещу С.Н.Ц., ЕГН**********, произхожда от договор за ипотечен кредит, сключен на 24.09.2008 г., по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищцата банков кредит за сумата от 60 000 лева.Поради нередовно обслужване на месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията по кредита, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред Районен съд Пазарджик, било образувано ч.гр.д. №
632/2011 г., по което били издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ.Въз основа на издадените документи било образувано изпълнително дело под № по описа на ДСИ към Районен съд - Пазарджик.Впоследствие изпълнителния лист и заповед били изтеглени, изпълнителното производство пред ДСИ било прекратено и образувано ново изпълнително дело №. Видно от приложените покани за доброволно изпълнение, същите били редовно връчени, както следва: на 30.06.2011 г. на бабата на длъжницата, и отново на 27.12.2016 г. лично на С.Ц.. Сочи се разпоредбата на чл.46 от ГПК, съгласно която бабата е пълнолетно лице от домакинството, на адреса за призоваване, което е приело съобщението със задължение да предаде, т.е. със самото приемане, С.Ц. се считала за
уведомена за започналото принудително изпълнение. Напредналата възраст и здравословните проблеми
на Б Н се определят от ответника като ирелевантно,
недоказано и без връзка с предмета на исковата претенция, твърдение на ищеца.
Твърди се, че на длъжника С.Н.Ц., ЕГН ********** била връчена покана за
доброволно изпълнение на 27.12.2016 г., както и, че и в двата случая, длъжникът
е имал възможност чрез възражение да оспори присъденото със заповедта за
незабавно изпълнение вземане и да релевира в общия исков процес всичките си
възражения, както и да посочи писмените доказателства, които сочи едва в
исковата молба. Тъй като не бил сторил това, Заповед № 369 за изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ПГК, издадена по
ч.гр.д. 632/2011 на Районен съд – Пазарджик, била стабилизирана и влязла в
сила. Твърди се, че представените документи по никакъв начин не кореспондирали и не доказвали исковата претенция.Несъстоятелни били и твърденията на ищеца, че вземането на Банката било погасено по давност, поради непредприемане на действия по принудително изпълнение от ДСИ към Районен съд Пазарджик и след това от ЧСИ Д.С.. Посочва се, че от приложените документи по изп.д.
по описа на ДСИ към Районен съд - Пазарджик, както и изп.д.
по описа на ЧСИ Д.С., било видно, че ответникът неколкократно предприемал необходимите действия по принудително изпълнение, както при образуване на изпълнителното дело през 2011 г., така и през 2012 г., 2013 г. и следващите до образуване на ИД при ЧСИ Д.С..
С отговора на исковата молба, ответникът моли да бъде отхвърлена заявената искова претенция като недопустима, респективно неоснователна по съображенията, изложени в отговора.
Претендират се съдебни и деловодни разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.7, ал.2, т.1 и т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 300 лева.
В указания от съда срок е депозирана допълнителна искова молба от ищцовата страна,в която отново се твърди, че от приложените документи се установявало погасяването на вземането на ответника по давност което е настъпило през 2016 г., което хронологично било след края на производството, по което била издадена заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, предмет на ч.гр.д. № 632/2011 г. по описа на РС Пазарджик.
Поддържа се изложеното становище в исковата молба, касаещо аргумент от т.10 на ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тьлк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Посочените действия през 2012 г. и 2013 г. също не можели да попаднат в тази категория.Видно било от представените доказателства, твърдените действия през 2012 г. се свеждали до молба за налагане на възбрана, която не била уважена от съдебния изпълнител. Същото можело да бъде разбрано недвусмислено от другия документ, представен от ответника - писмо, изх. номер 16306/17.12.2013 г. от СИС при РС Пазарджик, в която съдебният изпълнител недвусмислено твърдял, че нова оценка на имота не може да се извърши,тъй като имотът не е възбранен и описан".
Изразява се становище, че освен че горепосоченото писмо не можело по никакъв начин да се определи като действие по принудително изпълнение, прекъсващо давността за вземането на ответника, то много ясно водело и до извод, че и другото извършено действие -подаването на молба за налагане на възбрана, също не била такова действие. В тази връзка се посочва практика по ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, съгласно която искането на взискателя може да прекъсне давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето, а в настоящия случай имало данни, че това не се било случило.
Изразява се мнение, че следва да се приеме, че е необходимо двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им ефект да прекъснат давността. Излагат се разсъждения, че критерий за преценка кое точно изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б.„в“ от ЗЗД прекъсва давността, е наличието на конкретно изпълнително действие от съдебния изпълнител в рамките на реализирането на изпълнителен способ, докато ответникът в случая представя само молба, както и доказателства, че молбата не е била уважена и изпълнителното действие не е било извършено.Навеждат се изводи, че поради изложеното по-горе следва да се приеме, че между 2011 г. и 2016 г. не са били извършвани никакви действия по смисъла на чл. 116 б.„в“ от ЗЗД и погасителната давност е изтекла.
В срока за допълнителен отговор по реда на чл.373 от ГПК,не е постъпил такъв от ответника.
В проведеното съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:
От представеното ч.гр.д. №632/2011 г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик,се установява,че ответника Банка ДСК е депозирал заявление по реда на чл.417 от ГПК на 16.02.2011 година и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №369/18.02.2011 година по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист с който ищцата С.Ц. е осъдена да заплати на кредитора Банка ДСК ЕАД,сумата в размер на 59 418 лева-главница,лихва 20 386.05 лева за периода от 25.09.2009г. до 16.02.2011 година,законна лихва от 16.02.2011 година до окончателното погасяване на вземането и разноски в размер на 1597 лв. - държавна такса и 1400 лева - юрк.възнаграждение.
От приложеното изп.д. №249/11 година по описа на ДСИ при Районен съд гр.Пазарджик се установява,че с постановление от 15.06.2011 година е било образувано изпълнителното дело,разпоредено е до длъжника да се изпрати призовка за доброволно изпълнение,изискана иса справки от ТД на НАП гр.Пловдив.
По делото се намира покана за доброволно изпълнение от която се установява,че на С.Ц. е връчена чрез нейната баба Богдана Несторова покана за доброволно изпълнение.
С молба от 22.06.2012 година е поискано от ДСИ да наложи възбрана върху ипотекирания имот и да бъде издадено удостоверение за снабдяване със схема на имота,както и се моли да бъде насрочен опис и публична продан на процесния имот.ДСИ е разпоредил издаване на удостоверение.
С молба от 21.03.2013 година Банка ДСК е уведомила
съдебния изпълнител,че е упълномощен допълнително нов пълномощник,посочила е нов съдебен адрес и нова банкова сметка.***.07.2013 година с което е указано на Банката,че за да продължат изпълнителните действия следва да се посочи идентификационен номер на имота,да се представи скица и се внесат съответните държавни такси.
С молба вх.№2228/28.04.2016 година взискателя Банка ДСК е поискал,делото да бъде прехвърлено при ЧСИ Д.С..С разпореждане от 11.05.2016 година ДСИ е поискал взискателя да посочи законовото основание на което се иска прехвърляне на делото,ако е налице такова.
С нова молба от 7.06.2016г. е поискано прекратяване на изпълнителното дело и връщане на оригинала на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.С разпореждане от същата дата „молбата за прекратяване уважена,да се върне изп.лист на взискателя.
С постановление за прекратяване от 7.06.2016 година изп.дело № по описа на ДСИ при Районен съд гр.Пазарджик е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК,а постановлението е влязло в законна сила на 7.10.2016 година.
С молба от 30.11.2016 година до ЧСИ Д.С. и разпореждане от 1.12.2016г. е образувано с издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.632/11 г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик,ново изпълнително дело под № срещу С.Н.Ц..Разпоредено е да се изпрати призовка за доброволно изпълнение,да се извърши проучване на имущественото състояние,да се наложи запор на вземанията,начислени са авансови такси.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт –
изтекла погасителна давност, считано от депозиране на заявлението -17.02.2011г. в продължение на пет години до 17.02.2016 година
като вземането на кредитора се е погасило.
Материалноправният
въпрос,който обосновава основателността на настоящия иск е свързан единствено с
погасителната давност и нейното движение/спиране,прекъсване/ в хода на
принудителното изпълнение.Именно погасителната давност е релевирана,като
основание на предявения установителен иск,за несъществуване на вземането.
Съдът намира искът за допустим и основателен предвид постановеното в ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, чието становище е задължително за съда и със същото е прието, че давността в изпълнителното производство се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.Действията прекъсващи давността са разграничени от тези, с които същата не се прекъсва, като е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Изпълнителните действия, прекъсващи давността са: насочване на изпълнението чрез налагане на запори или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Първият въпрос за разрешаване по този казус е - кога е станало изискуемо вземането на кредитора, тъй като от този момент е започнала да тече погасителната давност върху вземането /чл. 114 ал. 1 от ЗЗД/.
В извлечението от сметки по чл.417 от ГПК намиращо се между кориците на ч.гр.д.632/11г. по описа на ПРС е видно,че Банка ДСК е посочила,че датата на изискуемост на вземането е 25.09.2009 година.Основанието от което произтича вземането е договор за ипотечен кредит от 24.09.2008 година.Това обстоятелство обаче не е признато от Банката с подаване на писмения отговор в настоящото производство.За уведомяване,че кредитът е предсрочно изискуем,респ. за покана към длъжника/ищцата/, следва да се счита датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК – 17.02.2011 година.
Подаването на заявление по чл.410 от ГПК или по чл. 417 от ГПК, издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, влизане в сила на заповедта, както и издаването на изпълнителен лист за вземането по принцип, не представляват начало на изискуемостта на вземането на кредитора. Това представляват изявления на кредитора и актове на съда, които констатират ликвидността и изискуемостта на вземането, но не поставят неговото начало.В случая обаче сме изправени пред хипотезата на обявяване на предсрочна изискуемост,която ако не е била съобщена на длъжника,преди подаване на заявлението,се счита,че той е уведомен с депозиране на заявлението,т.е от тази дата тече погасителната давност.
В подкрепа на тезата,е също, че заповедното производство започва по заявление на ответната банка и то следва да се квалифицира като предприемане на действие за принудително изпълнение и прекъсва давностния срок съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД. От прекъсването на давността по чл. 116, б. "в" ЗЗД с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането.
Няма спор по въпроса, че вземането на кредитора се погасява с общата 5 – годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Вземането не попада в специалните хипотези на късата 3- годишна давност по чл.111 от ЗЗД. При положение, че вземането е станала изискуемо с депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК на 17.02.2011 година,вземането е погасено по давност на 17.02.2016г.
Събр. т.10 и т.14 на ТР №2/ 26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на изпълнителното производство е прието, че давността се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.Примерно са посочени изпълнителните действия , които прекъсват давността и тези,които не са изпълнителни действия и не прекъсват давността.Видно е от изп.д. №249/11 година по описа на ДСИ при Районен съд гр.Пазарджик,че не са били предприети действия,които да са могли да прекъснат давността и тя е изтекла на 17.02.2016 година.Едва с новообразуваното производство № пред ЧСИ Д.С. с разпореждане от 1.12.2016 година е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата,но до този момент 5-годишната давност е била изтекла.Ето защо така предявения иск,следва да се уважи като се приеме,че не съществува вземане на Банка ДСК,от ищцата С.Ц. за сумата по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №369/18.02.2011 година по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист главница - 59 418 лева,ведно със законна лихва от 16.02.2011 година до окончателното погасяване на вземането и лихва 20 386.05 лева за периода от 25.09.2009г. до 16.02.2011 година, и разноски в размер на 1597 лв. - държавна такса и 1400 лева - юрк.възнаграждение.
По отношение на оформената претенция за лихва в размер на в размер на 35 274,98 лв. изтекла от
16.02.2011 г.,/до дата непосочена от ищеца/,предявеният иск се явява недопустим,тъй като такъв размер не се съдържа в издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.Поради което за конкретния размер от 35 274.98 лева,искът следва да се остави без разглеждане и в тази част съдебния акт,ще има характер на определение.
С оглед изхода на делото ,следва направените от страните разноски,да останат за всяка от тях,така както са направени.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на С.Н.Ц., с ЕГН **********,*** и посочен съдебен адрес *** пл.““ № ет. ст. адв. А.П.,че не дължи на „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. С.,***, представлявано от Д Д М, Д Н Н, В М С, ЮБ Г и М Д П-К,по издадената заповед за изпълнение на парично задължение №369/18.02.2011 година по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 632/11г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик, на основание чл.439 от ГПК,следните суми: главница в размер на 59 418 лева,лихва 20 386.05
лева за периода от 25.09.2009г. до 16.02.2011 година,законна лихва от 16.02.2011 година до окончателното погасяване на вземането и разноски в размер на 1597 лв. - държавна такса и 1400 лева - юрк.възнаграждение или общо – 2997 лева.
ОСТАВЯ без разглеждане претенцията на С.Н.Ц., с ЕГН **********,*** и посочен съдебен адрес *** пл.““ № ет. ст. адв. А.П. срещу „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. С.,***, представлявано от Д Д М, Д Н Н, В М С, Ю Б Г и М Д П-К,с която се иска да се приеме за установено,че С.Н.Ц. не дължи на Банка ДСК ЕАД,на основание чл.439 от ГПК,поради изтекла погасителна давност сумата от 35 274,98 лв. - лихва от
16.02.2011 г.,като процесуално НЕДОПУСТИМ и прекратява производството в тази част.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив,а в частта с която е оставена без разглеждане претенцията има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: