№ 498
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000503019 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от № 263925 от 15.06.2021г. постановено по гр.д. № 15080/2016 г. по
описа на СГС,ГО, 9 състав е изцяло уважен иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ вр.чл.52
ЗЗД, като "ЗК Дженерали застраховане" АД е осъдена да заплати в полза на З. С. Б.
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, настъпили
вследствие телесните увреждания, причинени при ПТП от 04.02.2016г., както и сумата от
960 лева обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от същото ПТП, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 04.02.2016г. до окончателното й плащане,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в размер на 100 лева.
Присъдени са разноски, като "ЗК Дженерали застраховане" АД са осъдени да заплатят
в полза на адв.К. адвокатско възнаграждение в размер на 3156 лева с ДДС, на основание
чл.38, ал.1, т. 2 ЗА, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на СГС д.т. и разноски в
размер на 3500 лева.
Решението е постановено при участието на А. Ю. А. като трето лице помагач на
страната на ответника.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби от
ответника по делото и от третото лице-помагач.
1
Жалбоподателят-ответник "ЗК Дженерали застраховане" АД оспорват решението
в неговата осъдителната част изцяло и моли съда да го отмени и намали размера на
претенцията, която е уважена в пълен размер. Изтъква факта, че съдът е определил
незаконосъобразно (в нарушение на чл.52 ЗЗД) и необосновано с оглед установените по
делото обстоятелства прекалено високо обезщетение за неимуществени вреди, както и
оспорват извода за липса на съпричиняване, който считат за напълно необоснован, изграден
при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Посочват, че се касае за
една единствена съставомерна увреда - счупване на раменната кост на дясна ръка,
причинено през 2016г. Оспорват наличието на „тежка“ черепно мозъчна травма /ЧМТ/,
както е приел първоинстанционният съд, видно от заключението на първоначалната СМЕ -
отговор на въпрос № 1 на страница 5. Касае се за най- леката увреда на мозъка -
лекостепенно мозъчно сътресение, което реализира критерия на медико-биологичният
признак на временно разстройство на здравето неопасно за живота по смисъла на чл.130,
ал.1 НК. Макар и лечението да е протекло затегнато и с проява на усложнения и трайни
явления, тази една съставомерна увреда по никакъв начин не обосновава размера на
присъденото обезщетение. Към датата на извършване на личния преглед на въззиваемата
07.6.2018г. при изготвяне на допълнителната СМЕ хватателната функция на ръката е
възстановена почти напълно като предпоставките това да се случи на 100% са налице при
нормално провеждане на рехабилитация. Ограничението е продиктувано от факта, че все
още не е изваден наличният остеосинтезен материал, а в.л. изрично е посочил в показанията
си пред Съда, че след изваждането на метала би се облекчило и подобрило състоянието на
ищцата.
На следващо място считат, че въззиваемата също има вина за настъпване на
процесното произшествие. Същата се е намирала на пътното платно на място, където е
забранено да се намират пешеходци. Този обективен факт е довел до пресичане на
траекториите на двамата участници в произшествието. Категорично установен по делото
факт, който не се оспорва от въззиваемата, е, че тя се е намирала на пътното платно. Дали
същата е пресичала или се е движила успоредно по пътното платно, по делото не се
установява, вкл. с обясненията й, което е индикиращ факт за процесуалното й поведение и
липса на добросъвестност. Категорично установен по делото факт е (и двете експертизи го
потвърждават), че на местопроизшествието няма пешеходна пътека т.е. пресичането или
движението по пътното платно на пешеходци е забранено. И двете експертизи потвърждават
обективния факт, че ако пострадалата не се бе намирала на пътното платно, пресичайки го
или движейки се по него, тя нямаше да бъде блъсната от водача на л.а. Твърди, че
позоваването на чл.113, ал.2 ЗДвП е напълно незаконосъобразно - в нарушение на
материалния закон. Цитираната от Съда норма позволява пресичането на пътното платно в
населено място, където няма пешеходна пътека, но само, ако същото представлява
двулентов път. Видно от приетите от Съда АТЕ, процесното произшествие е настъпило на
четирилентов път - по две ленти за движение във всяка посока. Точно затова напълно
необосновано Съдът не е кредитирал изцяло заключението на доц. инж. А. А., а си е
позволил сам да обсъжда въпроси, за установяването на които са необходими специални
2
знания. Моли за намаляване размера на присъденото обезщетение с отчитане на процент за
съпричиняване от страна на пострадалата. Претендират разноски.
Жалбоподателят -трето лице-помагач на страна на ответника А. Ю. А. оспорва
решението и моли съда да намали размера на присъденото обезщетение. Посочва, че
първоинстанционният съд е направил погрешен анализ на наличните доказателства, като е
приел фактическа обстановка, която не отговаря на действителната такава, а в същото време
е присъдил необосновано висок размер на обезщетение, което не съответства на
действителното претърпените от ищцата неимуществени вреди. На първо място по
отношение на направеното възражение за съпричиняване, поради допуснато от пешеходната
нарушение на разпоредбата на чл.113 ЗДвП, съдът е приел, че в случая е приложима
разпоредбата на ал.2 от същата, който извод на съда намира за погрешен. При внимателен
прочит на разпоредбата е видно, че пресичането по двулентов път в населено място е
допустимо, само ако в близост няма пешеходна пътека. В същото време от
доказателствата по делото е видно, че пешеходна пътека е имало. Това се установява
най-вече от показанията на св.С. П., които съдът не само кредитира, но и ги е възпроизвел
на стр. 8 от своето решение. Ето защо след като в близост до инцидента е имало обозначено
място за пресичане на пътното платно пешеходката е била длъжна да се съобрази с него и да
предприеме пресичане именно там. Отделно от това от Протокола за оглед на ПТП, е видно,
че пътят е двупосочен и двулентов във всяка посока, т.е пътното платно е съставено от 4
ленти, а разпоредбата на чл.113, ал. 2 изисква пресичането да се извършва по двулентов път,
какъвто настоящият не е. Поради това счита, че ал.2 е неприложима в настоящия случай, а
заключението на съда в тази насока е несъобразено с доказателствата по делото и със
закона.
На второ място, от съдебното решение не става ясно защо съдът не кредитира
заключението иа в.л. А.. В тази насока изводът на съда, че пострадалата не е имала
възможност да възприеме автомобила почива изцяло на предположения. Към момента на
започване на пресичане на пътното платно пострадалата е била длъжна да се огледа, като в
този момент е имала видимост към автомобила, който вече е започнал маневрата по
изпреварване. Отделно от това при противоречащи си заключения съдът е трябвало да
назначи т.нар. комплексна експертиза, която да даде окончателен отговор на поставените
въпроси.
На трето място твърди, че към настоящия момент пострадалата се е възстановила,
като се наблюдават болки в нейната ръка, които обаче не ограничават движенията й.
Допълнителната СМЕ е категорична, че обемът на движенията на ръката е напълно
възстановен, но въпреки това съдът приема, че са налице ограничения. Такива е имало
единствено в началния възстановителен период, които са обичайни за подобен тип травми.
Между усложненията, наложили допълнителни операции, не е установена пряка и
непосредствена причинно- следствена връзка, същото важи и по отношение на
възникналото възпаление. Присъденото обезщетение в пълен размер от 70 000 лв. не
кореспондира с реалните измерения на причинените на пострадалата телесни повреди.На
3
последно място счита, че по делото не са представени доказателства по отношение на
претенцията за имуществени вреди, които да доказват по безспорен начин, че в
патримониума на ищцата е настъпила такава вреда.
Въззиваемата страна З. С. Б. оспорва жалбите и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че водачът на л.а. е извършвал маневра „завой
надясно", навлизайки от една улица - „Цар Симеон“ по друга улица - „Стара планина’, като е
извършил тази маневра неправилно - навлизайки в насрещната лента за движение, което е
безспорно установено по делото. Водачът е навлязъл в платното, в което е предприела
пресичане пешеходката, в посока, от която пешеходката не е била длъжна и не е могла да
очаква появата на автомобил. От друга страна, водачът има задължението да следи пътната
обстановка и да съобразява действията си и предприетите от него маневри с обстановката и
с възможностите за избягване на произшествие, поради което той е бил длъжен да се убеди,
че няма опасност за предприетата от него маневра, което очевидно не е сторил. Напротив -
установено е по делото, че застрахования при ответника водач е разполагал с обективната
възможност да възприеме своевременно пешеходката, но поради отклоняване на
вниманието или по някаква друга, субективна причина, не е направил. Изрично подчертава,
че няма задължение за пешеходеца да предвижда неадекватни и неочаквани действия от
страна на водач, навлязъл в насрещната лента за движение. Подобно поведение вероятно е
резултат от употребеното от деликвента значително количество алкохол /1.90 на хиляда,
като деянието е извършено в пияно състояние, съгласно постановената присъда/, не е
очаквано и обичайно, поради което не може да се вмени на който и да било пешеходец да
предвижда и да се съобрази с такива непредвидими намерения и действия на водача - да се
движи в насрещната лента за движение. По отношение размера на обезщетението за
неимуществени вреди посочва, че според вещото лице към момента на провеждане на
личния преглед на ищцата продължават затрудненията й при ползването на ръката и
ограниченията на движението на лакътната става. Вещото лице е категоричен, че е
невъзможно да настъпи 100 % възстановяване на лакътната става, че ще има
нарушение в захвата пожизнено. Допълнително, вещото лице установява, че са налице
данни за втвърдяване на ставата и увреждане на лакетен нерв, които създават
непрекъснатото усещане за изтръпналост в ръката, загуба на чувствителност в части
на ръката, слабост при захвата при свиване на пръстите и китката. Всичко това се
отнася за дясната ръка, която при пострадалата е водеща. Вещото лице пояснява, че само по
себе си увреждането на нерв изисква продължително и разнопосочно лечение, носене на
шина, физиотерапия, трудова терапия, което може да продължи и с години. Изтъква факта,
че са направени три допълнителни операции поради инфектиране на участъка, в който е
поставена остеосинтезата; придружаващите болки и страдания поради възпалението и
некрозата на оперативната рана и съпътстващите инвазивни процедури; изключително
продължителния период, през който не е могла да ползва свободно дясната си ръка за
ежедневните си и обичайни действия /според св. М. - затруднения при хранене,
невъзможност да се сресва/; предстояща още една операция за отстраняване на цялата част
от остеосинтезния материал и напълно логичните и естествени опасения и страх от
4
протичането на тази операция при усложненията от предишните. Моли решението да бъде
потвърдено и да се определи адв.възнаграждение за представителство пред САС на
основание чл. 38. ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата З. С. Б. твърди, че на 04.02.2016г. в гр.Кубрат на ул."Цар Симеон" при
управление на л.а."Субару Импреза", рег.№ *** под влиянието на алкохол в кръвта от 1,9%,
водачът А. Ю. А. нарушил правилата за движение по пътищата като непосредствено преди
кръстовището, образувано с ул."Цар Симеон" и ул."Стара Планина", предприел маневра
неправилно изпреварване на движещия се пред него автобус, навлязъл в лентата за
насрещно движение по ул."Стара планина" и я блъснал, в резултата от което са й
причинени телесни повреди. По случая е образувано НОХД №100/2016г. по описа на PC
Кубрат, приключило със споразумение от 09.04.2016г., с което подсъдимият е признат за
виновен. Към датата на ПТП е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между ответното дружество и собственика на л.а."Субару Импреза" с рег.№***. В резултат
от ПТП ищцата получила счупване на дясната мишнична кост, контузия на главата,
сътресение на мозъка, контузия на двете коленни стави, множество натъртвания и
охлузвания. След инцидента е приета за лечение в отделение по неврохирургия на МБАЛ
Русе с неясен спомен за случилото се, оплакване от главоболие и болки в дясната ръка. След
преглед е препоръчано извършване на оперативна интервенция на ръката. След проведеното
лечение в отделението по неврохирургия е изписана на 06.02.2016г. и е приета в отделение
по ортопедия и травматология, където на 09.02.2016г. е извършена оперативна интервенция
на ръката, при която е поставена остеосинтеза и гипс на ръката. Поради усложнения в
областта на раната на ръката, изразяващо се в оток и зачервяване са извършени още три
хирургични обработки на раната. Твърди, че процесът на възстановяване протича бавно
поради наличието на придружаващи заболявания. Поради травмата на главата месеци наред
имала главоболие и виене на свят, което й създало допълнителен дискомфорт. През
възстановителния период следвало да спазва режим на покой и да не натоварва ръката,
имала оплаквания от болки в двете коленни стави и глезена, главоболие, като през този
период за обслужването си разчитала изцяло на своите близки. Преди инцидента била
самостоятелна и жизнена, а след него постоянно се нуждае от чужда помощ. Не се е
възстановила и понастоящем. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
70 000 лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от процесното ПТП и
сумата от 960 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди - разходи за
купуване на медицинско изделие, ведно със законната лихва от 04.02.2016г. до
окончателното й плащане.
Ответникът "Дженерали застраховане" АД не оспорва, че е страна по договор за
застраховка „гражданска отговорност" по отношение на процесния лек автомобил. Оспорва
иска по размер. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, за която твърди, че е пресичала на необозначено за това място, без да се съобрази
с посоката и скоростта на приближаващите автомобили и на необозначено за целта място;
прави и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
Счита, че отговорността за реализиране на процесното ПТП следва да се раздели по равно
между двамата участници в него.
Третото лице-помагач оспорва исковете като неоснователни.
От фактическа страна се установява, че на 19.04.2016г. е одобрено споразумение
по НОХД №100/2016г. по описа на РС-Кубрат, с което А. Ю. А. се е признал за виновен в
това, че на 04.02.2016г. в гр.Кубрат на кръстовището на ул."Цар Симеон" и ул."Стара
5
планина", при управление на л.а."Субару Импреза", рег.№*** в нарушение на чл.5, ал.1, т.1
ЗДвП, чл.5, ал.3 т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.43, т.1 и т.4 ЗДвП и чл.116 ЗДвП по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходката З.Б. /на 64г./,
изразяваща се в счупване на късите израстъци и между тях на най-долния край на дясна
мишична кост, последвано от оперативна интервенция, обуславяща трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник като деянието е извършено в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 1,90 на хиляда, установено с протокол за химическа
експертиза.
От заключението по допуснатата АТЕ /л.67 основно и л.307 допълнително/, кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, както и от обясненията
на в.л. инж. А., се установява, че на пътния участък, на който се е реализирало процесното
ПТП, няма обозначена пешеходна пътека, нито пешеходна зона. В този смисъл, няма
конкретно обособено място за пресичане на пешеходци. След обстоен анализ на
приобщения по делото доказателствен материал, автоекспертът посочва, че процесното ПТП
е настъпило в зона на кръстовището между ул."Стара планина" и ул."Цар Симеон", като
автомобилът се е движел по ул."Цар Симеон" в дясна пътна лента с 20км/ч., приближавайки
кръстовището с ул."Стара планина пред него, в дясна пътна лента, се движел неустановен
автомобил, който е спрял на кръстовището. Водачът на л.а."Субару" предприел
изпреварване на спрелия автомобил от лявата му страна и навлязъл в кръстовището,
изпълнявайки десен завой и ускорявайки се. Автомобилът навлязъл в най-лявата лента на
ул."Стара планина" т.е. в лентата за насрещно движение. В същото време пешеходката
предприела пресичане на платното за движение на ул."Стара планина" от ляво на
дясно за посоката на автомобила. Водачът реагирал с аварийно спиране, но въпреки това
настъпил удар, преди реализирането му. Според вещото лице, когато пешеходката се е
намирала върху тротоара, преди да предприеме пресичането на улицата, процесният
автомобил се е намирал зад неустановения и тя не е имала възможност да го забележи. От
момента на изпреварване на неустановения автомобил до настъпване на удара с
пешеходката, движейки се със средна скорост от 35 км.ч. автомобилът е изминал
разстоянието до нея за 2-3 секунди. В това време пешеходката вече е навлязла върху
платното за движение и не е имала възможност да се върне назад, за да избегне удара.
От заключението на вещото лице и обясненията на ищцата и трето лице помагач се
установява, че ищцата към момента на ПТП е пресичала пътното платно на място, на което
не е имало пешеходна пътека. Този извод се потвърждава и от показанията на св.С. П.,
който свидетелства, че ударът е станал точно покрай пешеходна пътека.
Приета е повторна АТЕ, по която е потвърдено, че на произшествието не е имало
разчертана пешеходна пътека. Относно механизма на ПТП е прието, че л.а. се е движел по
ул."Цар Симеон" в посока кръстовището с ул."Стара Планина", като непосредствено преди
кръстовището е застигнал автобус. Водачът е предприел маневра изпреварване на автобуса
и го е извършил вкл. и в десния завой за навлизане в ул.“Стара планина“, като при
изпреварването се е движел в лентата за насрещно движение. В същото време вероятно
6
в тази лента се е движела пострадалата. Водачът я е видял и възприел като пешеходец късно,
задействал е спирачките със закъснение, затова автомобилът е ударил пешеходката с
предната си дясна част, след което тя се е качила на предния капак, като след плъзгане
главата й е ударена от челното стъкло, след спиране на автомобила тя е паднала върху
асфалтовата настилка. При посочения механизъм на ПТП вещото лице прави извод, че
водачът не е имал възможност да възприеме пешеходката, да спре и предотврати удара при
напречно перпендикулярно движение, при косо напречно движение на пешеходката под
ъгъл от 45 градуса е имал възможност да спре, ако пешеходката е вървяла с бавен ход, при
нормален спокоен и бърз ход и при тичане не би могъл да предотврати удара. Според
вещото лице пешеходката е имала възможност да не допусне удара и да избегне това
ПТП, ако преди и по време на движението си по пътното платно се е оглеждала, тъй
като е имала възможност да възприеме автомобила от далечно разстояние и да не
предприема пресичане или да се върне на левия тротоар при успоредно движение. От
техническа гледна точка, според вещото лице, причините за ПТП са в действията на водача
на автомобила, който е изпреварвал в десен остър завой, при забранена пътна
маркировка и се е движел в най-лява пътна лента като не е внимавал достатъчно, за да
види пешеходката и да спре своевременно. От друга страна, според вещото лице,
пешеходката продължително време се е движела по пътното платно успоредно на пътя
или е предприела пресичане в опасна близост до приближаващия се лек автомобил,
който я е блъснал.
СГС не е кредитирал заключението на в.л. А. в частта, в която прави заключение, че
пешеходката е могла да възприеме неправилно изпреварващия и движещ се в платното за
насрещно движение автомобил и би могла, ако се е огледала, да избегне произшествието.
Този извод се налага поради факта, че произшествието е настъпило в района на автогарата
на гр.Кубрат, от което може да се предположи, че в този район има интензивно
движение на пешеходци.
САС не споделя направения по-горе извод, тъй като от установения механизъм на
ПТП следва, че ищцата е предприела пресичане на кръстовището на нерегламентирано
място, като в този момент е възприела спрелия преди деликвента автобус, което само по
себе си означава, че е следвало да изчака автобуса да завие т.е. имала е възможност да
премине пътното платно безопасно. След като е предприела пресичането, се е появил л.а.
„Субару“, който е изпреварвал неправилно, навлязъл в платното за насрещно движение,
движел се със скорост, която да му позволи да реализира изпреварването, като според в.л. по
първата АТЕ е ускорявал скоростта, което е логично с оглед предприетото изпреварване.
СГС е кредитирал първото заключение, съгласно което л.а. е стигнал до ищцата за 2-3
секунди, поради което тя не е можела да предотврати удара с него. САС не кредитира
заключението на първата експертиза, в която е направен извод, че ищцата не е допринесла с
поведението си, обосновано с извод, че ищцата е пресичала двулентов път, какъвто е
ул.“Стара планина“, поради което приложение следва да намери чл.113, ал.2 ЗДвП, съгласно
който по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън
определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, а именно
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се ППС; да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение и да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
Прието е, че причините за настъпване на процесното ПТП се дължат единствено на
действията на водача на МПС т.е. неоснователно е възражението за съпричиняване.
САС не споделя горния извод, тъй като на първо място пътят не е
7
двулентов, а четирилентов, и второ - в близост до кръстовището е имало
пешеходна пътека. Същата се е намирала на пътното платно на място, където е забранено
да се намират пешеходци. Този обективен факт е довел до пресичане на траекториите на
двамата участници в произшествието. Категорично установен по делото факт, който не се
оспорва от въззиваемата, е, че тя се е намирала на пътното платно. Категорично установен
по делото факт е (и двете експертизи го потвърждават), че на местопроизшествието няма
пешеходна пътека т.е. пресичането или движението по пътното платно на пешеходци е
забранено. И двете експертизи потвърждават обективния факт, че ако пострадалата не се бе
намирала на пътното платно, пресичайки го или движейки се по него, тя нямаше да бъде
блъсната от водача на л.а. Що се отнася до позоваването на чл.113, ал.2 ЗДвП, същото е
напълно незаконосъобразно - в нарушение на материалния закон. Цитираната от Съда норма
позволява пресичането на пътното платно в населено място, където няма пешеходна пътека,
но само, ако същото представлява двулентов път. Видно от приетите от Съда АТЕ,
процесното произшествие е настъпило на четирилентов път - по две ленти за движение във
всяка посока. Точно затова напълно необосновано Съдът не е кредитирал изцяло
заключението на доц. инж. А. А., поради което е стигнал до необоснования извод, че
няма съпричиняване.
Възражението е доказано пълно и главно, тъй като пострадалата не се е огледала,
не е изчакала автобуса и следващия го л.а. Платното е двупосочно, с по четири ленти, като
средната линия е непрекъсната и не позволява пресичане. Вещото лице посочва , че няма
пешеходна пътека в близост. Затова съпричиняването се определя на 1/3.
От заключението по допуснатата СМЕ /л.60 основно и л.106 допълнително/, кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в
резултат на ПТП ищцата е получила следните травми: черепно-мозъчна травма, изразяваща се
в контузия на главата с лекостепенно сътресение на главен мозък без изпадане в кома,
счупване на раменната кост на дясна ръка над и под кондилите в лакетната става,
контузии с болки в двете коленни стави и дясна глезенна става, без да са установени и
описани видими травми. С посочените увреждания е реализиран медико-биологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След подобна травма
придружаващите я локална болка и церебрастенна симптоматика отшумяват за около 3-4
седмици. От медицинската документация вещото лице установява, че симптоми на
персистиране на тези травми не са описани при втората хоспитализация за времето от 06.02.
до 29.03.2016г. Счупването на раменна кост на дясната ръка реализира критериите на
медикобиологичен признак трайно затруднение в движенията на десния горен крайник.
Подобни счупвания изискват оперативно лечение с метална остеосинтеза, каквото е
проведено на пострадалата. След операцията ръката се имобилизирана и при благоприятно
протичане на оздравителния процес средностатистически функционалното възстановяване
настъпва за около 3 месеца от инцидента. Установява, че след затегнат стационарен период
на протичане по повод усложнения от възпаление и некроза на оперативната рана са
проведени още 3 хирургични интервенции. Липсват данни кога е настъпило зарастване на
счупването, но след настъпило костно срастване на 09.08.2016г. на ищцата е проведена нова
операция по изваждане на наложената метална осетосинтеза. След свалянето й са проведени
двукратно стационарни лечения за преодоляване на последиците от наложилото се
обездвижване с втвърдяване на ставата. Ищцата е имала затруднения в движенията на
десния горен крайник като до адаптиране към тях приблизително за две седмици е било
необходимо подпомагане на ежедневните й дейности, изискващи ползване на дясна ръка.
8
Подобно подпомагане е било необходимо след проведените операции по време на
болничния престой.
Твърди, че към прегледа продължават да се регистрират затруднени движения на
лакътната става с проведена ъглометрия на ставата. Вещото лице допълва, че след
оперативната интервенция е настъпило възпаление в областта на травмирана зона и
оперативната рана и по време на болничния престой са проведени три оперативни
намеси за саниране на възпаленото огнище. Според вещото лице не може да се направи
извод от медицинските документи за причината за настъпилото възпаление, но при
диабет има по-голяма възможност за развитие на възпалителни процеси. Според него е
невъзможно 100% възстановяване след такава травма на лакътната става. В случая е налице
по дълъг период за възстановяване от средностатистическия от 3-4 месеца. Допълва, че след
изготвяне на заключението е представена фактурата, цитирана в исковата молба за сумата от
960лева.
Видно от допълнителна СМЕ, към момента е налице пълно възстановяване обема на
движения на дясна ръка в лакетната става с данни за втвърдяване на ставата и налично
увреждане на лакетен нерв, водещи до субективно чувство за изтръпване и нарушена
чувствителност в областта на страничната част на предраменницата и моторна компонента,
известна слабост при захват при свиване на пръстите и китката в дясна ръка, при
възстановена основна функция на ръката-хватателна. Установява се и наличие на груб
масивен постоперативен белег на дясна раменница. Според вещото лице настъпилите
усложнения-втвърдяване на ставата и увреждане на лакетния нерв са в пряка причинно-
следствена връзка с причинената травма. Възстановяването може да отнеме месеци и
години. В о.с.з.допълва, че предстои изваждане на остеосинтезната плака, което ще доведе
до допълнителни болки и страдания, които би трябвало да отшумят до месец. Ще има
пожизнено нарушение в захвата, но не в такава степен, че да ограничава
хватателната функция на ръката и тази функция ще бъде възстановена почти на
100% при нормално провеждане на рехабилитация, която трябва задължително да
продължи. При наличните оплаквания от изтръпване вещото лице прави извод, че няма
пълно възстановяване в сетивната компонента на лакетния нерв и има все още непълно
възстановяване на хватателната функция, в моторната компонента на нерва също има
засягане и подлежи на възстановяване. Според него има медицинска причина, поради която
не е изваден металът, тъй като в хода на оперативната интервенция са установени данни за
счупване на този метален фрагмент и е решено това да стане поетапно, тъй като на този етап
отстраняването му е рисково.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно – показанията на
св.М. /дъщеря на пострадалата/ и св.Ш. /дъщеря на деликвента/, разпитани в о.с.з. на
21.12.2017г., както и св.П. /пряк очевидец, пътувал в автобуса/ в о.с.з. на 13.05.2021г.
Св.М., твърди, че след инцидента майка й престояла в болница два месеца поради
получени усложнения. Веднага отишла в болницата, където майки й била на легло, имала
силни болки в ръката и главата, краката й били насинени, с поставени торбички лед върху
тях, поради налични много силни отоци. Установени са бактерии три пъти, след което се
наложили различни процедури, поради което раната била оперирана и шита три пъти.
Майка й продължава да се оплаква от болки, има ограничени движения в дясната ръка и
поставен метал, който не може да се реши да махне и досега. Храни се дори с ограничени
движения, не може да си реши косата и да натоварва контузената ръка. Правила много
рехабилитации след изписването, но въпреки това има ограничени движения. Инцидентът се
отразил психически, притеснява се, че не може да задоволява ежедневни нужди, има страх
от коли. Два месеца след инцидента живяла в гр.*** и пътувала до работа, за да помага на
майка си.
Св.Д. Ш., /дъщеря на деликвента/, знае за злополуката от баща си. Не познавала
ищцата до ПТП, виждала я в града след месец/два, първо била с гипс. Виждала я по улиците,
в магазин и на общоградски събирания на площада, както и на общоградските хора и на
събирания в клуб на пенсионера. Била видимо в отлично състояние. Свидетелката не е
забелязала да има някакъв проблем с ръката, да не я движи, виждала я да носи с тази ръка
9
чанти с покупки. Баща й ходил в дома й около 3 месеца след злополуката и предложил да й
съдейства за лечение в гр.София, но тя отговорила, че е добре.
Показанията на св. Ш. съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК, доколкото
самата тя няма преки впечатления, а освен това е заинтересована от изхода на делото. В
останалата им част показанията се кредитират като непосредствени, незаинтересовани,
житейски убедителни и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.
По делото е безспорно установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" между ответното дружество и деликвента.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 226 ал.1 КЗ “ Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.”
Гражданската отговорност на причинителя на вредите към момента на
причиняването им е била застрахована при ответното дружество по силата на сключен
договор за застраховка "гражданска отговорност" по смисъла на чл. 223, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен фактическия
състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на л.а.
Въпросът за съпричиняването по чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се прецени поведението и
на пострадалия, и за да се приеме, че е причинил настъпването на увреждането, той трябва
да е допринесъл по някакъв начин, приносът му да е конкретен и да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива действия, което да е
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - Р. № 45/15.04.2009 г. по
т.д. № 525/2008 г. на ВКС, Р. № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Р. №
165/26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г. на ІІ т.о., Р. № 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2011 г. на
ІІ т.о. В случая, както бе посочено по-горе възражението за съпричиняване от страна на пострадалата е
доказано пълно и главно от ответника. Пострадалото лице е действало противоправно - пресичало е в
нарушение на правилата на ЗДвП, като именно това противоправно действие е в причинна
връзка с настъпване на ПТП т.е. същото е задължителна предпоставка за настъпването на
инцидента. В конкретния случай съпричиняване би било налице, само ако между
несъобразяването с разпоредбата на чл.113 ал.1 ЗДвП и настъпилия противоправен резултат,
се установи пряка връзка, т.е. доказване, че действията на пострадалата са сред причините за
настъпване на увреждането (в този смисъл Решение № 54 от 22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011
г., Т.К, ІІ Т.О. на ВКС). При наличието на обективни данни, че пешеходецът е имал
техническа възможност да възприеме видимо движението на автобус на градски транспорт,
който прави завой, вместо да го изчака да премине, тя предприема пресичане на
нерегламентирано за целта място. Невярно е твърдението на адв.К., че тя вече е била
навлязла в пътното платно и не е можела да забележи зад гърба си завиващия неправомерно
л.а. От друга страна с оглед добрата видимост в светлата част на денонощието, в близост до района на
10
автогарата, водачът на л.а. не само е бил длъжен, но е могъл да предвиди наличието на пешеходци и да съобрази
поведението си на пътя с тях. Обективно неговият принос е по-голям от този на пешеходеца. Ето защо
съдът приема наличието на съпричиняване в размер от 1/3, тъй като ударът е бил предотвратим,
ако не бе пресякла на това място пътното платно.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на
главата с лекостепенно сътресение на главен мозък без изпадане в кома, счупване на
раменната кост на дясна ръка над и под кондилите в лакетната става, контузии с болки в
двете коленни стави и дясна глезенна става, без да са установени и описани видими травми.
Налице е оперативната интервенция, като е настъпило възпаление в областта на травмирана
зона и оперативната рана и по време на болничния престой са проведени три оперативни
намеси за саниране на възпаленото огнище. Видно от допълнителна СМЕ, към момента е
налице пълно възстановяване обема на движения на дясна ръка в лакетната става с данни за
втвърдяване на ставата и налично увреждане на лакетен нерв, водещи до субективно
чувство за изтръпване и нарушена чувствителност в областта на страничната част на
предраменницата и моторна компонента, известна слабост при захват при свиване на
пръстите и китката в дясна ръка, при възстановена основна функция на ръката-хватателна.
Установява се и наличие на груб масивен постоперативен белег на дясна раменница. Съдът
съобразява факта, че предстои изваждане на остеосинтезната плака, което ще доведе до
допълнителни болки и страдания, които би трябвало да отшумят до месец, че ще има
пожизнено нарушение в захвата, но не в такава степен, че да ограничава
хватателната функция на ръката и тази функция ще бъде възстановена почти на
100% при нормално провеждане на рехабилитация, която трябва задължително да
продължи. Предстои изваждане на остеосинтезния материал. Затова и като взе предвид
възрастта на ищцата - 63 г. към датата на ПТП, като съобрази и датата на ПТП през 2016г., с оглед
икономическата конюктура в страната, с оглед определяне справедливия размер на дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, САС намира, че обезщетението следва да
бъде определено общо на 60 000 лв., при отчитане на 1/3 съпричиняване т.е. следва да се
приспадне сумата от 20 000 лв.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в частта с която е уважен иска за разликата
над 40 000 лв. до 70 000 лв., и потвърдено в останалата обжалвана част.
Имуществените вреди в размер на 960 лв. следва да бъдат намалени на 640 лв. с
оглед приспадане на съпричиняване от 1/ 3 или с 320 лв. Върху двете главници е дължима и
законна лихва, считано от датата на деликта.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 70 000 лв.
При този изход на производството пред въззивна инстанция жалбите са частично
основателни до 30 000 лв.
11
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя
ответник направените разноски пред въззивна инстанция в размер на 1419 лв. платена д.т.
От тях дължими са само 608.14 лв., както и сумата от 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение /изрично поискано в края на жалбата/ или общо 908.14 лв.
Въззиваемата страна няма направени разноски пред въззивна инстанция. На осн.чл.38
ал.2 ЗА в полза на адв.К. е дължимо адв.възнаграждение в размер на 2076 лв. с вкл.ДДС за
явяване пред въззивна инстанция и 2076 лв. за явяване пред първа инстанция съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът на основание чл.78, ал. 6 ГПК следва да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер на общо 1600 лв., вместо присъдените 2800 лв. за първа инстанция,
както и 800 лв. за въззивна.
Що се отнася до присъдените от първа инстанция разноски, САС констатира, че
ответникът е направил разноски по делото съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 300 лв., от
които дължими са само 128.57 лв. и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 428.57 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от № 263925 от 15.06.2021г. постановено по гр.д. № 15080/2016
г. по описа на СГС, ГО, 9 състав В ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ, за неимуществени вреди
разликата над 40 000 лв. до 70 000 лв., за имуществени вреди за разликата над 640 лв. до 960
лв. д.т. за разликата над 1600 лв. до 2800 лв. и разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. С. Б. ЕГН ********** адрес: гр. ***, ул. ,.*** № 15,
срещу „Дженерали застраховане” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр, София, Бул. „Княз Ал. Дондуков" № 68 иск за заплащане на разликата над 40 000 лв.
/четиридесет хиляди лева/ до 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/ представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили вследствие телесните
увреждания, причинени при ПТП от 04.02.2016г., както и за имуществени вреди за
разликата над 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/ до 960 лв./деветстотин и шестдесет
лева/, настъпили в резултат от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 04.02.2016г. до окончателното им плащане, като неоснователни в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА З. С. Б. ЕГН ********** адрес: гр. ***, ул. *** № 15, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА „Дженерали застраховане” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр, София, Бул. „Княз Ал. Дондуков" № 68, сумата от общо 908.14 лв.
/деветстотин и осем лева и четиринадесет стотинки/ направени разноски пред въззивна
12
инстанция, както и сумата от 428.58 лв./четиристотин двадесет и осем лева и петдесет и
осем стотинки/ направени разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА "ЗК Дженерали застраховане" АД ЕИК ********* на основание чл.38, ал.1,
т. 2 от ЗА ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. П. К. от САК с адрес гр.***, ул."***" № 1, ап.9
адвокатско възнаграждение в размер на 2076 /две хиляди седемдесет и шест лева/ с вкл. ДДС за
явяване пред първа инстанция, както и сумата от 2076 /две хиляди седемдесет и шест лева/ с вкл. ДДС
за явяване пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр, София, Бул. „Княз Ал. Дондуков" № 68 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от
800 лв. /осемстотин лева/ дължима д.т. за въззивно производство, както и сумата от 700 лв. платени от бюджета на
съда за вещи лица.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр, София, Бул. „Княз Ал. Дондуков" № 68 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА З. С.
Б. ЕГН ********** адрес: гр. ***, ул. ,.*** № 15, сумата от 55 /петдесет и пет лева/
направени разноски за първа инстанция.
Решението е постановено при участието на А. Ю. А. като трето лице помагач на
страната на ответника.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13