Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
гр. Варна, ………… .2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Двадесет и трети състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Пенка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 2124 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/ 2013
година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във
връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от
„Джи Ем Импорт“ ЕООД, ЕИК *********. Гр. Варна, представлявано от Управителя Г.М.,
чрез адв. С.Ж., съдебен адрес ***, против Решение № 32-274869/17.08.2022 г. на
Директора на ТД „Митница“ – Бургас, с което на основание чл. 74, § 3 от МКС,
във вр. с чл. 144 от Регламент № 2015/2447, във вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е определена нова
митническа стойност по митническа декларация с MRN
22BG001008044196R7/14.01.2022
г. в размер на 14431, 82 лв., на осн. чл. 85, §1 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. е определено вносно митническо задължение в размер
на 1443, 18 лв., на осн. чл.66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е
определен ДДС в размер на 3175,00 лв., на осн. чл.
105, § 3 и § 4 от Регламент № 952/2013 г. е определено за досъбиране мито в
размер на 836,56 лв. и ДДС за досъбиране в размер на 1840,43 лв.
Жалбоподателят счита, че
обжалваният административен акт е незаконосъобразен, противоречащ на
материалния и процесуалния закон, необоснован и неправилен. Излага в жалбата
подробни доводи в посока на тези основания. Претендира присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
В проведеното съдебно
заседание на 28.02.2023 г. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. С. Ж. ***, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Оспорва
възможността за прилагане на чл. 74, § 3 от МК, а твърди, че следва да се
приложи чл. 74, § 2 от МК. Моли за отмяна на решението. Претендира присъждане
на направените съдебни разноски.
Ответникът по делото – директор
на ТД „Митница“ - Бургас, се представлява се от главен юрисконсулт Д., който
излага становище за неоснователността на жалбата, като моли същата да бъде
оставена без уважение и спорното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Административен съд –
Варна, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява,
че на 14.01.2022 г. с MRN
22BG001008044196R7/14.01.2022г. „Джи Ем
Импорт“ ЕООД е декларирало за поставяне под митнически режим „допускане за
свободно обращение“ на стока: употребяван пътнически автомобил с марка „Volkswagen“, модел “Passat
CC“, с работен обем от 2000 кубика, мощност - 149 kW, шаси: *****,
държава на износ – Република Грузия, цена на стоката – 3200 USD.
След извършена от
компетентните органи проверка се установява, че стоката е без видими щети, в
добро общо състояние. Определени са следните вземания: мито – 606, 62 лв.; ДДС
– 1334, 57 лв. Митническата стойност е определена на база цената в приложен
договор № 2102218 /л. 49 – 52 вкл. от административната преписка/.
Към митническата декларация
е приложен и сертификат “salvage certificate” за процесния автомобил, където не е вписан нов собственик.
С писмо рег. №
32-21991/21.01.2022 г. до управителя на „Джи Ем Импорт“ ЕООД, на основание чл.
140, § 1 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447 и чл. 188, б. „б“ от Регламент /ЕС/ №
952/2013 г. е поискано от дружеството да се представят документи, данни и
информация за целите на последващия митнически контрол, съгласно чл. 6 от
Закона за митниците /ЗМ/, които да докажат реалността на посочената в
митническата декларация стойност. Изрично е указано, че при неизпълнение на
това задължение е предвидено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер до 5000 лв. за юридически лица на основание чл. 238, ал. 3 от ЗМ.
Дружеството е известено и за нуждата от представяне на парично обезпечение в
размер на 1300 лв., което е внесено, видно от приложена разписка /л. 40 от адм.
преписка/.
В тази връзка с
придружително писмо с рег. № 32-39581/04.02.2022 г. /л. 31 от адм. преписка/ от
управителя на „Джи Ем Импорт“ ЕООД е предоставена цялата информация и всички
документи, с които жалбоподателят е разполагал, от които може да се направи
извод за техническото състояние на автомобила и митническата стойност при
обмитяването му.
С възлагателно писмо № 32-56933/18.02.2022
г. е указано на експерт на свободна практика О.Б да бъде изготвена експертна
оценка на процесното МПС /л. 29 от адм. преписка/. Такава е изготвена на
15.03.2022 г., като в нея е определена пазарна стойност на процесното МПС в размер
на 19050лв. с ДДС след съпоставка с автомобили от същите модел, добавени
екстри, състояние и година на производство след преглед на снимков
материал.
С връчено Писмо рег. №
32-229233/11.04.2022 г. до жалбоподателя на основание чл. 22, § 6, вр. с чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.
административният орган съобщил на дружеството мотивите, въз основа на които ще
базира решението си, като е предоставил и указал на същото, че има възможност
да изрази своето становище в рамките на 30-дневен срок от получаване на
писмото. В отговор на това не е постъпило становище от страна на жалбоподателя.
С оспореното Решение №
32-274869/17.08.2022 г. на Директора на ТД „Митница“ – Бургас, на основание чл.
74, § 3 от МКС, във вр. с чл. 144, § 1 от Регламент
/ЕС/ № 2015/2447 е определена нова митническа стойност по митническа декларация
с MRN 22BG001008044196R7/14.01.2022 г. в размер на 14431, 82
лв., на осн. чл. 85, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
г. е определено вносно митническо задължение в размер на 1443, 18 лв., на осн. чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е определен ДДС в размер
на 3175,00 лв., на осн. чл. 105, § 3 и § 4 от
Регламент № 952/2013 г. е определено за досъбиране мито в размер на 836,56 лв.
и ДДС за досъбиране в размер на 1840,43 лв.
Решението на Директора на ТД
„Митница“ – Бургас е било връчено на жалбоподателя на 25.08.2022 г., видно от
приложеното в адм. преписка известие за доставяне.
Срещу решението е депозирана
жалба чрез Директора на ТД „Митница“ – Бургас с рег. № 32-299973/07.09.2022 г.,
като същата е изпратена на Административен съд – Варна.
По делото е приета
съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че реално платената цена за
покупката на процесното МПС е в размер на 6144, 76лв. Тази сума е заплатена
предварително от собственика на дружеството, както е посочено в експертното
заключение. Цената на стоката, посочена в договор № 2102218/13.12.2021 г.
съответства на тази, декларирана в процесната митническа декларация.
Приети са извадки от
интернет-сайтове, които дават общоизвестна информация относно проверка на
историята на автомобил по номер на шаси.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд –
Варна, като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка на законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно
жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното
в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от
оспорването.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 220, ал. 1 от ЗМ, във връзка чл. 145 и следващите от АПК и е насочена
срещу индивидуален административен акт, поради което същата следва да бъде
разгледана съобразно изложените в нея доводи. Не се предвижда задължително
обжалване по административен ред на въпросният акт, поради което липсата на
такова не се явява предпоставка за недопустимост на жалбата.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7
от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент
/ЕС/952/2013 година, решения, взети без предварително заявление се издават от
началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент
/ЕС/952/2013 г., указва, че освен когато даден
митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22,
§ 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за
решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало
предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директора на ТД
Митница Бургас е издадено от компетентен административен орган, в пределите на
неговата териториална и материалноправна
компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/952/2013 година,
във връзка с чл. 19, ал. 1, във връзка
чл. 5, т. 39 от Регламент / ЕС/952/2013 година, съобразно предоставените
му правомощия. Същото е издадено и при спазване на изискуемата от закона форма
и съдържание.
Спорен по делото е въпросът
относно прилагането на материалния закон и спазване на процесуалните правила
при издаване на атакувания административен акт и по – конкретно относно
прилагането на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС и допуснато нарушение на
разпоредбите на чл. 22, § 6 от МКС и чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/2015/2447
на Комисията.
Основната уредба, която
касае определянето на митническата стойност, върху която се следват митни
сборове се намира в Глава 3 на Кодекса, именувана „Стойност на стоките за
митнически цели“. В разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен общият
принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоката при продажбата им за износ с местоназначение митническата
територия на Съюза. В следващите разпоредби и по – конкретно в разпоредбата на
чл. 74 от Кодекса са предвидени вторични методи за определяне на митническата
стойност, като те имат субсидиарен характер в две насоки – първо по отношение
на метода, регламентиран в чл. 70 от МКС и на второ място по отношение на
самите методи, които са посочени в чл.74. В тази връзка има и практика на СЕС-
Решение на СЕС от 16.06.2016 година по дело С-291/15.
За да се премине към този
субсидиарен метод обаче, трябва да са налице основателни съмнения по отношение
на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата
се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до
знанието на вносителя на стоката и едва ако не бъдат разяснени, тогава е налице
възможност за определяне на митническата стойност по някои от предвидените
субсидиарни методи за определяне на митническата стойност. Този термин
„основателни съмнения“ е дефиниран в МКС, като неговото проявление следва да се
установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и
обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за
определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи
аргументи, защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от МКС.
Затова точно и ясно трябва да бъдат посочени основанията, поради които
митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от
Регламент /ЕС/952/2013 година, както и основанията за избор на съответния
заместващ метод, по който се определя митническата стойност.
Правната уредба на Съюза
относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности (така Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/09, т. 27,
Решение от 16 юни 2016, EURO 2004 Hungary, C-291/15,
т. 23, Решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C-529/16,
т. 27). Съгласно чл. 70, § 1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. По аргумент от §
2 на същата разпоредба действително платената или подлежащата на плащане цена е
общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или
която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на
продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или
трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
В чл. 140 от Регламента за
изпълнение /ЕС/2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 година за определяне на
подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент /ЕС/952/2013
година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в
случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения, дали
договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума,
посочена в чл. 70, § 1 от Регламента, и тези съмнения не са отпаднали след
изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването
на тази норма е Решение на СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема,
че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не
вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата
стойност на внесените стоки и по – специално продажната цена на сходни стоки,
ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като
са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни
документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да
изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основава посочените
съмнения.
Въпреки това, настоящият
съдебен състав счита, че митническите органи не са изпълнили задължението си да
обосноват „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент
/ЕС/2015/2447 и не са спазили процедурата по чл. 141 от същия регламент, във
връзка с чл. 74 от Регламент /ЕС/952/2013 година, за определяне на митническата
стойност на стоките по осъществения внос. Изводите, направени от страна на
митническите органи във връзка с неприложимост на разпоредбата на чл. 70, § 1
от МКС, поради липса на доказателства в тази насока не могат да бъдат
подкрепени. Видно от представената административна преписка, жалбоподателят е
предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да
бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т.е.
оказал е цялото необходимо съдействие за извършване на митническите формалности
и контрол.
В аргумент на това са налице
следните доказателства: договор за покупко-продажба № 2102218/13.12.2021 г.,
сключен между представител на Shps bi tu bi
З.В и А.Ц, във връзка с
продажбата на декларираната стока – МПС с марка „Фолксваген“, модел „Пасат ЦЦ“,
фактура за осъществен транспорт, доказателства за извършен банков превод и т.н.
От допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че реално платената цена за
процесното МПС е в размер на 6144,76 лв. Цената на стоката, посочена в договор
№ 2102218/13.12.2021 г. съответства на
тази, декларирана в ЕАД. Експертното заключение не е оспорено от страните,
поради което съдът го кредитира напълно.
Продажната цена, посочена в
договор № 2102218/13.12.2021 г., е в размер на 3200$ .Това е и стойността, посочена в ЕАД.
Съдът приема, че същата е съвсем реална, предвид състоянието на автомобила, а
именно: употребяван и произведен през 12.2012 г.
В решението на Директора на
ТД „Митница“ – Бургас не са изложени мотиви, които да са свързани с
предоставените във връзка с вноса документи, от които да е видно, че въпреки
положеното от двете страни по спора усилие, да е възникнало в действителност
съмнение относно декларираната от жалбоподателя митническа стойност на
процесното МПС.
Въз основа на всичко това
може да се обоснове извод, че декларираната митническа стойност е договорната
стойност на автомобила, която е действително платена, което е подкрепено от
всички представени по делото доказателства и експертното заключение. Още
повече, че автентичността на приложените по делото документи не е била оспорена
и от страна на митническите органи.
Именно върху митническия
орган пада доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни
съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други сходни стоки, които са
внесени в приблизително същото време. Позоваването в решението на митническите
органи на данни от митническата информационна система с посочване на митническа
декларация не са достатъчни за обосноваване на т.нар. основателни съмнения. От
друга страна, органът е извършил сравнителен анализ във връзка с прилагането на
разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС, но не е посочено на базата на какви стоки е
извършено то. Също така липсват каквито и да са сравнителни данни, които да
обосноват извода на решаващият орган относно по – ниската цена от обичайната на
декларираната стока, а това на практика лишава съда от възможност да направи
преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. На
практика в решението се посочва, че е направена справка в интернет сайт, като е
цитиран модела на автомобила и годината му на производство, но не са посочени
допълнителните реални параметри, а именно, че се касае автомобил- “salvage”, за да е реална съпоставката.
С оглед гореизложеното,
настоящият състав намира, че от страна на компетентния орган, върху когото пада
доказателствената тежест в процеса, не е доказано наличието на основателни
съмнения дали декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, §
1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.
Видно от приложената по
административната преписка оценка на процесното МПС, извършена по възлагателно
писмо № 32-56933/18.02.2022 г. и изготвена от О.Б, експертът е извършил оглед
на автомобила само по снимков материал, докато същият е в движение. Изготвилият
оценката не е извършил личен оглед на автомобила, за да се прецени в каква
степен състоянието на автомобила отговаря на декларираната от жалбоподател
стойност. С оглед горното, съдът счита, че оценка, извършена само въз основа на
снимков материал и справка в онлайн сайтове за търговия с автомобили, не дава
достоверна информация за стойността и състоянието на автомобила, което, от своя
страна, препятства съда да извърши преценка на описаните обстоятелства.
Не са били налице и
предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 за
определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод,
установен в чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/952/2013 година.
С оглед изложеното, съдът
намира, че в настоящият казус е бил постановен отказ за приемане на
митническата стойност по декларацията на жалбоподателя и е определена нова
такава, без това да е обосновано по категоричен начин.
Предвид незаконосъобразното
определяне на митническата стойност на стоката, при неправилно прилагане на
материалния закон са определени с оспореното решение и сочените като възникнали задължения за мито
и ДДС.
С оглед изложеното,
оспореното решение следва да бъде отменено във всичките негови точки на
основанията по чл. 146, т.3 и т. 4 от АПК.
При този изход на спора,
претенцията на ответната страна за разноски се явява неоснователна, а на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на възстановяване на
направените от него разноски по делото. Сторените от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски са в общ размер на 780 лв., включващи 50 лв.
държавна такса, 480 лв. адвокатски хонорар и 250 лв. възнаграждение за вещо
лице. По изложените съображения, ЮЛ на административния орган следва да
възстанови на жалбоподателя разноски в общ размер на 780,00 /седемстотин и
осемдесет/ лева.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Административен съд
– Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 32-274869/17.08.22 г. на Директора на ТД „Митница“ — Бургас, с което
на основание чл. 74, § 3 от МКС, във връзка с чл. 144 от Регламент № 2015/2447,
във връзка чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е определена нова митническа стойност
по митническа декларация с MRN 22BG001008044196R7/14.01.2022 г. в размер на 14431, 82
лв., на осн. чл. 85, § 1 от Регламент № 952/2013г. е
определено вносно митническо задължение в размер на 1443, 18 лв..; На осн. чл.66,
ал.1, т.2 от ЗДДС е определено ДДС в размер на 3175,00 лв.; На осн. чл. 105, §3 и §4 от Регламент № 952/2013г. е
определено за досъбиране мито в размер на 836,56 лв. и ДДС за досъбиране в
размер на 1840,43 лв.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Джи Ем
Импорт“ ЕООД, гр. Варна, ж.к. “В.“ ***, ЕИК *********, представлявано от Г.М.,
съдебни разноски в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия: