Р Е
Ш Е Н
И Е №29
Самоков,
21 март 2017 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Самоковският районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Й.М., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 635 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Х.Х.С.
с ЕГН ********** против Х.Г.М. *** иск за претендирани на основание наследство
и завещание 2/3 идеални части от собствеността върху недвижим имот целия втори
етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65231.913.116.1.2 със застроена площ от
Твърди се в исковата молба че ищцата е собственик по наследство и по завещание на процесния описан по-горе недвижим имот от родителите си Х. Славев М., починал на 26. 03. 2015 год. и Велика Георгиева Митева, починала на 19. 07. 2015 година, които са придобили собствеността върху процесния имот по време на брака си. Твърди се в исковата молба, че този имот е завещан на ищцата от родителите й със саморъчни завещания, като баща й Х. Славев е изготвил завещанието на 15. 09. 2008 година, а саморъчното завещание на майка й е на 05. 09. 2010 година
Претендира се и отмяна на осн. чл. 537 ал. 2 ГПК на нотариален акт № 182, том І, рег. № 2633, дело № 172 от 2015 год. на нотариус Магдалена Хаджиангелова за 2/3 идеални части от собствеността призната на ответника с този нотариален акт върху процесния втори етаж на основанията давностно владение и наследство.
Ответникът Х.Г.М. чрез пълномощника си адв. Оцетова оспорва допустимостта на иска, а по същество оспорва иска като неоснователен.
В отговора на исковата молба, сред възраженията че искът не е допустим се твърди, че ищцата не е носител на правото на иск за разрешаването на правния спор по всеки от предявените искове.
Съдът намира че предявеният иск е допустим. Щом ищцата претендира собствеността за себе си по наследство и по завещание, предявеният иск е допустим. Допустима е и претенцията с правно основание чл. 537 ал. 2 ГПК доколкото ищцата твърди че претендираните с иска права са засегнати от нотариалния акт предмет на претенцията и то именно за претендираните идеални части от призната с този нотариален акт собственост върху процесния имот. Налице е и правен интерес от иска, тъй като с нотариалния акт е призната изключителна собственост върху процесния имот, а ищцата претендира за себе си собствеността върху 2/3 идеални части от имота и при това положение са налице както допустимост, така и правен интерес от решаване на породения от това граждански спор за тези идеални части от собствеността върху процесния имот.
По същество.
Ответникът чрез пълномощника си адв. Оцетова оспорва основателността на иска по съображения, че завещанията на които се позовава ищцата не са вписани в Агенция по вписванията, от което се претендира, че са непротивопоставими на ответника, който за собствеността си се позовава именно на атакувания нотариален акт № 182, том І, рег. № 2633, дело № 172 от 2015 год. на нотариус Магдалена Хаджиангелова с който е признат за собственик на процесния имот по давностно владение и наследство.
Оспорено е от ответника че ищцата е собственик на претендираните с иска 2/3 идеални части от собствеността върху процесния имот.
Оспорена е от ответницата автетичността на всяко от завещанията на които се позовава ищцата за претенцията си. Твърди се от ответната страна недействителност на всяко едно от завещанията с правна квалификация на това възражение чл. 42 буква „б” във връзка с чл. 25 ал. 1 от ЗН. Твърди се от ответника че на всяко едно от завещанията не е спазена изискуемата от закона форма за саморъчно завещание, че не е написано собственоръчно и подписано от завещателя.
Недействителността на всяко от завещанията се претендира и поради възражениято че в съдържанието му е вписано „това е моята последна воля, която да бъде изпълнена на живо”
Оспорена е от ответната страна и датата на завещанието по съображения, че в началото на завещанието се сочи дата – цифром 05. 05. 2010 година а словом се сочи друга различна година на завещанието му, а именно две хиляди и пета година. Твърди се че са налице две различни дати от което се претендира липса на валидна дата на завещанието на Велика Георгиева Митева, а от това и нищожност на завещанието.
Недействителност на завещанието се претендира и от това че същото има зачертавания и поправки.
Твърди се в отговора на исковата молба, че и двете завещания са недействителни, тъй като е налице неясно изразена воля на завещателите досежно имота, който се завещава, тъй като и в двете завещания се сочи че се завещава втория етаж, който се притежава по нот акт № 83, том VІІ, дело 1396/29. 05. 2008 год. Твърди се в отговора на исковата молба, че този нотариален акт не легитимира завещателите като собственици на процесния имот.
В отговора на исковата молба се твърди че процесните завещания (завети) са недействителни и поради това, че завещателите не са собственици на вещта предмет на двата завета. Във връзка с това възражение на ответника се твърди в отговора на ИМ, че към момента на откриване на наследството на Х.М. и на Велична Митева процесния недвижим имот не е собственост на завещателите. Твърди се че процесния имот не принадлежи на наследодателите на ищцата към датата на смъртта на всеки от тях и ищцата не е станала собственик на претендираното основание на процесните идеални части от имота.
Във възраженията по основателността на иска се сочи в отговора на ИМ, че ответникът е собственик на описания в исковата молба недвижим имот по давностно владение продължило повече от 17 години и по наследство от баща си Г. Христов М., починал на 14. 12. 1992 година. Твърди се в отговора на исковата молба, че Г. Христов М. баща на ответника, от датата 22. 07. 1979 година на сключването на гражданския си брак с майка му Димитринка Рангелова Митева е владеел явно и несъмнено процесния недвижим имот като единствен владелец, като през целия този период го е своел като свой собствен имот. Владението върху целия втория етаж от страна на баща му продължило повече от 13 години и се упражнявало спокойно и несъмнено и без да му се спори за него от страна на Х. и Величка Митеви. Бащата на ответника докато бил жив не се снабдил с нотариален акт за собственост, тъй като страдал от множествена склероза и бил много болен. След неговата смърт 14. 12. 1992 год. владението върху процесния имот продължило да се упражнява от майката на ответника и от него самия. Твърди в отговора на исковата молба, че именно като собственик владее имота, извършва ремонти в него описани в отговора на ИМ и само той има достъп до имота и го е ползвал безпрепятствено без Х. и Величка Митеви да се противопоставят на това владение, въз основа на което ответникът се снабдил с процесния нотариален акт 182, том І, рег. № 2633, дело № 172 от 2015 год. на нотариус Магдалена Хаджиангелова с който е признат за собственик на процесния имот по давностно владение и наследство.
В съдебно заседание Х.Х.С. поддържа предявения иск чрез пълномощника си адв. Пламен Механджийски. Претендира и за разноски по делото.
Ответникът чрез пълномощника си адв. Оцетова поддържа становището си за неоснователност на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:
Ищцата Х.Х.С. с ЕГН ********** е наследник на своя баща Х. Славев М. бивш жител ***, починал на 26. 03. 2015 година и на своята майка Велика Георгиева Митева бивш жител ***, починала на 19. 07. 2015 година.
Преди смъртта
си Х. Славев М., видно от нот. акт. № 55, том І, дело № 136 от 1965 година и
нотариален акт № 122, том ІІ, дело № 506/1980 година и двата на Самоковския
районен съд е бил собственик на
поземлен имот представляващ по плана на град Самоков от 1979 година парцел VІ –
шести, с планоснимачен № 3004, в квартал 154 с площ
Идентификацията на сградата в която се намира процесния имот е 65231.913.116.1, а идентификацията на самия процесен имот е 65231.913.116.1.2.
Не е спорно по
делото и от събраните писмени доказателства се установява, че процесния имот
е втория етаж от построената в този
поземлен имот двутажна масивна жилищна сграда, който втори етаж представлява
жилище апартамент идентификатор 65231.913.116 със застроена площ от
Щом друго не е установено, по силата на чл. 92 от ЗС и двуетажната сграда, а и процесният възмездно придобит втори етаж от нея са били СИО на Х. Славев М. и съпругата му Велика Митева. С тяхно съгласие в тази къща на втория етаж е живял синът им Г. Христов М., починал на 14. 12. 1992 година а след смъртта му на етажа е останал да живее ответникът по делото като внук на собствениците. Включително и след пълнолетие не се установява той да е установявал владение на етажа само за себе си, отблъсквайки владението на действителните собственици негови баба и дядо. Не се установява Х. Славев М. и съпругата му Велика да са предавали владението на ответника с каквито и да било правни или фактически действия. Не се установява ответникът да е променял по отношение на тях намерението и основанието на които държи процесния втори етаж. Това че му е било разрешавано и след пълнолетие да живее на този етаж не означава да е установил владение за себе си в процесния имот. Ответникът е имал фактическа власт върху процесния втори етаж, но не е обективирал намерение за владение само за себе си по отношение на неговите собственици.
За този имот ответникът Х.Г.М. на 21. 07. 2015 година – два дни след смъртта на Велика Георгиева Митева се е снабдил с нотариален акт № 182, том. І, , рег. № 2633, дело № 172от 2015 год. за собственост по давностно владение и наследство на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие РС Самоков. Именно този нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка е предмет на претенцията с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Цитираната разпоредба повелява, че когато съставеният по реда на производството по глава Четиридесет и четвърта на ГПК акт засяга права на трети лица, спорът между тях и ползващия се от акт се решава по исков ред. При уважаването на иска издаденият акт се отменя. Удостоверяването на право на собственост на основание давностно владение става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Когато в производство по вещен иск, както в настоящото производство се оспори удостовереното в нотариален акт, съставен по реда на обстоятелствена проверка, това е основание да се докажат именно от ответника, който се позовава на този нот. акт елементите от фактическия състав на оригинерното придобивно основание, удостоверени в акта, а това са: установяването на фактическата власт върху имота, намерението да се владее за себе си и продължителността на това владение.
В настоящия процес ответникът не е доказал да е придобил по давностно владение и наследство правото на собственост върху процесния втори етаж, за който се е снабдил с атакувания нотариален акт № 182, том. І, , рег. № 2633, дело № 172от 2015 год.
Според свидетелите Виолетка Иванова Даганова и Веселинка Александрова С. къщата вторият етаж от която е процесния имот е строена от Х. Славев М. баща на ищцата и дядо на ответника. Х. и Велика Митеви живеели на долния етаж от къщата а на горния живеел ответникът по делото внук на Х. и Велика Митеви. Преди него на втория етаж от къщата живеели баща Г. Христов М. и съпругата му Димитринка а ответникът е техен син и продължил да живее на процесния втори етаж след смъртта на баща си за едно със съпругата си, която също се казва Димитринка. Докато живеел в процесния имот Х.Г.М. със съгласието на дядо си Х. Славев М. е сменил два прозореца и е поставил ламинат в едната стая. След смъртта на баба си и дядо си ответникът Х.Г.М. престанал да живее на процесния втори етаж. Според показанията на свидетелите Виолетка Иванова Даганова и Веселинка Александрова С.Х. и Велика Митеви считали за свои както първия етаж в който живеели, така и втория етаж в който живеел внука им Х.Г.М. ответник по делото, който живее там и със съпругата си, която също се казва Димитринка. В процесния имот на втория етаж дядото Х. Славев М. правил ремонт на банята, сменял плочки, изработил гардероб и спалня за втория етаж. За периода в който е правен от дядото Х. Славев М. ремонта на банята, смяната на плочки свидетелката Виолетка Даганова първоначално твърди, че е 2010 – 2011 год. а в края на показанията си сочи че този ремонт е някъде 2000 година. Според свидетелката Веселинка Александрова С. дядото Х. Славев М. е правил ремонт на втория етаж 2008 год.
Според показанията на Костадин Костадинов Коцов и Мария Х. Драганова свидетели на ответника, през 1994 година ответникът живеел на втория етаж на къщата, а на първия етаж живеели дядо му Х. и баба му Велика. От 1988 година Г. Христов Славев и сина му ответник по делото Х.Г.М. са живели на втория етаж на къщата и владеят този етаж. Според свидетелите на ответника той Х.М. гледа на втория етаж като на свой, само той ползва етажа и майка му и жена му и ответникът живее там с жена си и детето си. По – миналата година правили основен ремонт на втория етаж. Според показанията на свидетелите на ответника Костадин Коцов и Мария Даганова дядото Х.М. винаги е казвал че втория етаж от къщата му си е на Х. – ответника по делото и сега той го владее. Баба му и дядо му не са му спорили и казвали че втория етаж си е негов понеже носел името на дядо си. Според тези свидетели ремонтите ответникът е правил на своя етаж – дограма сменили, баня плочки, кухня нови шкафове, ламинати, както и всички прозорци на етажа. Според свидетеля Коцов ремонта е извършен 2012-2013 година.
Според показанията на свидетелката Мария Х. Драганова ответникът Х.Г.М. не е извършвал лично ремонтите, защото е болен и не може да извършва физическа работа по ремонта но всички ремонти включително и смяна на дограма и направата на парно отопление за втория етаж той ги е плащал и е ангажирал майстори за извършването им. Според тази свидетелка Х.М. има от дядото подарък спалня направена преди Х. да се ожени, което според св. Драганова е декември 2004 година.
В тежест на ответника е на доказване, а не установява възражението си че е владял за себе си процесния имот, в който е живял като внук на действителните собственици на имота Х. Славев М. и Велика Георгиева Митева, починала на 19. 07. 2015 година Именно поради това описания нотариален акт по обстоятелствена проверка е издаден след смъртта им.
Дори от показанията на свидетелите, които сочат че ответникът Х.М. владее имота като свой не се установява той да е установил такова владение на етажа като свой и да са изминали 10 години давностно владение. Казаното от свидетелите на ответника за изявления на дядото че имотът е за внука му, не доказват такова владение с необходимото пълно и пряко доказване и отделно от това не се установява от тези изявления да са изминали 10 години давностно владение в полза на ответника по отношение на действителните собственици на имота Х. Славев М. и Велика Георгиева Митева.
Следва да се отбележи че видно от отговора на исковата молба самият ответник не твърди да е извършвал ремонт на банята във втория етаж.
Съдът приема че този ремонт на банята и смяната на плочките в нея е извършен именно от дядото Х. Славев М., както сочи в показанията си свидетелката Даганова и този ремонт е извършен във времето между 2008 год. и 2013 год. който извод се налага от показанията на свидетелите Даганова, С. и Коцов. Това че Х.М. е живял в имота именно като внук на собствениците му и така е започнало държането на втория етаж е безспорно установено по делото. При положение че не е доказана промяна на основанието за фактическата власт и намерението да се владее имота като свой ремонтите, платени от ответника за по – добър живот в имота не налагат извод че той е установил владение за себе си върху процесния имот променяйки основанието на което е започнал да живее в имота.
Извършените ремонти смяна на дограма, ламинат и направа на парно отопление са във връзка с ползванетона имота от Х.Г., но от тези ремонти макар и платени от ответника, не се установява той да е превърнал държането на имота като внук на собствениците във владение за себе си.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. В тежест на ответника е на доказване, а не установява да е обективирал намерение че владее като свой процесния етаж в промяна на това че като внук на собствениците живее в него. За времето в което е живял в имота включително и след навършване на пълнолетие е налице само държане на процесния етаж, но без анимус изявен по отношение на собствениците че владее имота като свой. В разглеждания случай е установено от гласните доказателства, че процесният етаж е ползван от ответника със съгласието на собствениците на къщата като негови баба и дядо. Когато едно лице упражнява фактическата власт заедно със собственика, като негов низходящ може да се приеме, че то владее за себе си, само ако владението му е предадено от собственика с фактически или правни действия. В разглеждания случай по делото не са доказани факти, от които може да се заключи, че е налице нещо различно от държане на имота като внук на собствениците и няма доказателства за установено от ответника владение за себе си, по отношение на действителните собственици на етажа. В никой момент докато са били живи ответникът не е установявал владение за себе си, върху процесния етаж, още по малко- да са изминали 10 години такова владение. Следва да се отбележи че по нотариалния акт десетте години би следвало да са изтекли докато Х. Славев М. и Велика Георгиева Митева са били живи, но ответникът се е снабдил с този нотариален акт два дни след смъртта на Велика Митева, а обстоятелствената проверка е ден след смъртта й. В тежест на ответника е на доказване, а не установява да е установил владение за себе си докато е живял в процесния имот, прието от собствениците, но защото ответникът им е внук, а не владелец на имота.
И по въпроса за разграничението между държане и владение не могат да се пренебрегнат доказателствата и безспорното по делото че Г. Христов М. – бащата на ответника страдал от множествена склероза и бил много болен. Този факт е безспорен и потвърден в отговора на исковата молба.
Ответникът Х.Г.М. също е болен от множествена склероза, потвърдено от показанията на свидетелката Мария Х. Бързанова
Това че собствениците на имота да приемали болният им син Г. Христов Славев да живее на втория етаж на къщата им заедно със своето семейство, в това число и сина му, внук на собствениците не означава не означава ответникът или баща му да е владял имота като свой.
По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.
Ответникът, а и неговият баща са започнали да живеят в къщата на Х. Славев М. като негови низходящи. - Г.М. като син, а ответникът Х.Г.М. като внук на собствениците на къщата и на втория етаж от нея. Видно от показанията на свидетелката Мария Х. Драганова След като основанието, на което ответникът и баща му са имали фактическата власт – държането не е променяно никой от тях не е започвал да владее имотът като свой собствен. Живеят си в имота като низходящи на собствениците. В тежест на ответника е на доказване, а не установява той или баща му да да предприели такива едностранни действия които да превърнат обикновеното държане на етажа като низходящи на собствениците, във владение за себе си. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на действителните собственици Х. и Велика Митеви. При положение че се позовава на придобивна давност, в тежест на ответника е на доказване, а не установява да е извършил действия, с които да обективира намерение, че престава да държи процесния етаж като внук на собствениците и е започнал да го държи за себе си с намерение да го свои, като и тези действия да са доведени до знанието на собствениците. Намерението за владение на имота като свой и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, владение на етажа като свой. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, а в случая това не е сторено от ответника.
Шпакловката и боядисването на процесния етаж, поставянето на нови вътрешни врати и дограма на прозорците, ламинат на пода, както и парното отопление за етажа са подобрения на бащината къща, за усъвършенствуване на ползването й, извършени са от низходящ на собствениците, който в това му качество ползва процесния имот и сами по себе си не доказват промяна на основанието за държане на процесния втори етаж. Поради това и при съобразяване на тези подобрения в имота, ответникът не е станал владелец а си е останал внук на собствениците, който живее в имота с тяхно съгласие.
В случая доколкото няма владение за себе си, а ответникът и баща му са живели в имота като низходящи на собствениците, елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС не са доказани и не са налице, а следва да са установени с пълно и пряко доказване в хода на процеса. По изложените съображения възражението за изтекла придобивка давност на процесния имот е неоснователно. Докато баба му Х. и Велика Митеви са били живи е налице е само държане, а не владение от страна на ответника върху процесния имот
В този смисъл е задължителната практика на ВКС, изразена в Р № 445 ОТ 21.07.2012 г. по гр. д. № 283/2010 г., на Іво г. о. НА ВКС.
Съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема че ответникът не е придобил собствеността по давностно владение, а има само наследствени права върху процесния втори етаж в рамките на ½ идеална част от етажа.
По изложените съображения, докато Х. Славев М. и Велика Георгиева Митева - собственици на процесния имот са били живи ответникът макар и да е живял в имота, не е установявал владение за себе си, а след смъртта на тези собственици на етажа не е могла да изтече никаква придобивна давност изискуемата по чл. 79, ал. 1 ЗС давност. Поради това ответникът не е доказал правото си на собственост на соченото придобивно основание.
В тежест на ищцата е на доказване, а не установява предмет на завета на всеки от родителите й да е процесния етаж. Вярно е че Х.Г.М. и Велика Митева са написали и подписали завещанията, потвърдено от заключението на тройната съдебно-графологическата експертиза, но не се установява завещанията да се отнасят за процесния втори етаж. В саморъчното завещание на Х. Славев М. освен датата 15. ІХ 2008 год посочена цифром и словом е вписано: „Подписаният Х. Славев М. *** – 37, пенсионер на 76 год. в пълно съзнание за значението на Акта който извършвам правя следните разпределения на имуществото което притежавам по нот акт № 83, том. VІІ, дело № 396 от 29. 05. 2008 год. Завещавам моята идеална част от втория етаж на дъщеря ми Х.Х.С., който се намира на по-горе посочения адрес на гр. Самоков.
Със същото съдържание е завещанието на Величка Георгиева Митева.
Дори да се приеме, заради адреса на процесния имот – Самоков, Пашеница 37, че за втория етаж от този имот се отнася всяко от завещанията, това не е имущество, което завещателят притежава по цитирания нотариален акт № 83, том. VІІ, дело № 396 от 29. 05. 2008 год, а точно това е посочено във всяко от завещанията. Щом за имущество имот за който в който в завещанието е посочено че се разпределя на ищцата в действителност не е собственост на завещателя на основание цитирания нотариален акт, № 83, том. VІІ, дело № 396 от 29. 05. 2008 год. Съдът приема че никое от завещанията не се отнася за процесния имот. Той не е имущество, притежавано от никой от завещателите по цитирания нотариален акт, включително и към момента на завещанието. Поради това визирането на процесния втори етаж като имущество притежавано от завещателя по описания нотариален акт № 83, том. VІІ, дело № 396 от 29. 05. 2008 год. изключва завещанията като основания на които ищцата е придобила собственост върху процесния имот.
Само на основание наследяване по закон ищцата притежава ½ идеална част от процесния имот.
Основателно е възражението на ответника за недействителност на завещанието на Величка Георгиева Митева, последица от посочването на две различни дати в него. Наред с датата 5. 05. 2010 година в завещанието е посочена и дата пети май две хиляди и пета година. Действително не е спазена разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗН, по силата на който саморъчното завещание трябва да съдържа означение на датата, когато е съставено. Наличието на две различни дати – цифром 5. 05. 2010 година и словом – „пети май две хиляди и пета год” налага извод че това изискване не е изпълнено и последицата, установена за това в чл. 42 буква „б” ЗН е недействителност на завещанието.
По изложените съображения всяка от страните има права върху процесния имот в рамките на наследяването по закон на процесния имот като наследници на Х.Г.М. и Велика Георгиева Митева, които до смъртта си за запазили правото на собственост върху имота.
Така, ищцата притежава ½ идеална част от процесния имот и за притежаваната от нея собственост върху тази идеална част от имота й е основателна и доказана претенцията й с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК. В действителност за тази идеална част ответникът не е станал собственик на имота по давностно владение и наследство и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК следва да се отмени нотариалния акт № 182, том І, рег. № 2633, дело № 172 от 2015 год. на нотариус Магдалена Хаджиангелова за 1/2 идеална част от собствеността призната на ответника с този нотариален акт.
Съдът следва да признае за установено по отношение на ответника че ищцата е собственик по наследство от родителите си Х.Г.М. и Велика Георгиева Митева на ½ идеална част от процесния имот и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК да отмени нотариален акт № 182, том. І, , рег. № 2633, дело № 172от 2015 год. за собственост по давностно владение и наследство на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие РС Самоков за ½ идеална част от собствеността призната на ответника с този нот. акт.
Съдът следва да отхвърли иска и претенцията по чл. 537 ал. 2 ГПК за разликата над ½ или 3/6 идеални части до претендираните 2/3 или 4/6 идеални части от собствеността на процесния имот като неоснователен. По изложените по – горе съображения, в тежест на доказване на ищцата е, а не установява на основание претендираните завещания да е станала собственик на претендираните 2/3 или 4/6 идеални части от процесния имот.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноски по делото съобразно уважената част на иска. Така, за ДТ ищцата е платила 287 лева, за адвокатско възнаграждение 800 лева за единична експертиза е платила 210 лева, за допълнителната експертиза е платила 150 лева и за тройната експертиза е платила 630 лева. Общо за разноски ищцата е заплатила 2080 лева, от които ищцата съобразно уважената част на иска и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК има право на разноски в размер на 1733, 33 лева.
Ответникът на основание чл. 78 ал. 3 ГПК има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска. Така, за адвокатско възнаграждение ответникът е платил 800 лева и съобразно цитираната разпоредба от тях има право на разноски в размер на 133, 33 лева.
По компенсация съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата 1600 лева за разноски по делото.
Мотивиран от изложените съображения съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
ответника Х.Г.М. с ЕГН **********, че Х.Х.С. с ЕГН **********, като
наследник на Х. Славев М. бивш жител ***,
починал на 26. 03. 2015 година и на Велика Георгиева Митева бивш жител ***,
починала на 19. 07. 2015 година е собственик по наследство на ½ (една
втора) идеална от втория етаж от построената в поземлен имот двутажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 65231.913.116.1, който втори етаж представлява
жилище апартамент с идентификатор 65231.913.116.1.2 със застроена площ от
ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК нотариален акт № 182, том І, рег. № 2633, дело № 172 от 2015 год. на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие РС Самоков, рег. № 4439 на Нотариалната камара за ½ идеална часта от собствеността призната на Х.Г.М. с ЕГН ********** с този нотариален акт върху описания в него имот, като отхвърля тази претенция с правно основание чл. 537 ал. 2 ГПК за отмяна на същия нотариален акт за разликата над ½ идеална част до претендираните 2/3 идеални части от собствеността върху имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Х.Г.М. с ЕГН **********, с пост. адрес *** и настоящ адрес *** да заплати на Х.Х.С. с ЕГН ********** с адрес *** сумата 1600 лева (хиляда и шестотин) лева за разноски по делото по компенсация.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване преписа на страната.
Районен съдия: